Ти да видиш той Герджиков не бил от ГЕРБ а от ДПС.Затова дъбнишкия е напънал задните вени до спукване....Зам министър на образованието 2001-2003.През 2007-2008 управител на Фонд научни изследвания....ха ха ха мамина гугутка...и друго съмнително има ама четете му биографията.....И после ГЕРБ и ДПС не били коалиция....
Анастас Герджиков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
Анастас Георгиев Герджиков е български класически филолог и университетски преподавател, професор доктор на филологическите науки. От 2015 г. е ректор на Софийския университет.[1] Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 28 февруари 1963 г. в Кърджали.[2] През 1982 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1984 – 1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава следването си в Хумболтовия университет в Берлин, където през 1990 г. завършва магистратура с дипломна работа на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения". От 1990 г. е хоноруван, а от 1991 г. е редовен асистент по латински език в Софийския университет. През 1994 г. специализира в Австрия със стипендия на Австрийската служба за академичен обмен, а през 1997 г. – в Германия със стипендия на Германската служба за академичен обмен. През 2001 г. защитава дисертационен труд „Понятието clementia в традицията на римската литература от периода на републиката и идеологията на ранния принципат". От 2004 г. е доцент по антична литература с хабилитационен труд „Образът на владетеля в корпуса на латинските панегирици". През 2006 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки" с дисертационен труд „Огледалото на владетеля. Възникване и развитие на жанра Speculum regale в античността и ранното средновековие". От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература с хабилитационен труд „Развитие на жанра Speculum regale през ХII и XIII в.“.[1]
Води лекции по латински език – фонетика и фонология, морфология, синтаксис, и римска литература в Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет.[1]
Научните му интереси са в областта на римската литература и политическата теория на античността и средновековието. Автор е на четири монографии и на над четиридесет студии и статии в областта на античната литература и на регламентацията на висшето образование. Автор е на първия превод на български на Аристотеловата „Политика".[1]
В периода 2001 – 2003 г. е заместник-министър на образованието и науката, през 2007 – 2008 г. е управител на Фонд „Научни изследвания“, а от 2007 до 2010 г. е член на специализирания съвет по литературознание при Висшата атестационна комисия. В периода 2010 – 2011 г. е заместник-ректор на Софийския университет за акредитация и научна дейност. От 2011 до 2014 г. е заместник-ректор на Софийския университет за учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение. На 17 ноември 2015 г. е избран за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 20 ноември 2019 г. е преизбран за ректор.[1]
Член е на редакционната колегия на Стратегии на образователната и научната политика и на Bulgarian Journal of Science and Education. Владее английски, немски, френски и руски език.[1]
Анастас Герджиков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигациятаНаправо към търсенето
| български класически филолог | |
.jpg) Анастас Герджиков (в средата) през 2018 г. |
|
| 28 февруари 1963 г. (58 г.) Кърджали, Народна република България |
|
| |
|
| българи | |
| Хумболтов университет на Берлин | |
| Георги Герджиков | |
Роден е на 28 февруари 1963 г. в Кърджали.[2] През 1982 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури. През 1984 – 1985 г. следва класическа филология в Софийския университет. През следващата година продължава следването си в Хумболтовия университет в Берлин, където през 1990 г. завършва магистратура с дипломна работа на тема „Аристотеловата критика на Платоновите политически произведения". От 1990 г. е хоноруван, а от 1991 г. е редовен асистент по латински език в Софийския университет. През 1994 г. специализира в Австрия със стипендия на Австрийската служба за академичен обмен, а през 1997 г. – в Германия със стипендия на Германската служба за академичен обмен. През 2001 г. защитава дисертационен труд „Понятието clementia в традицията на римската литература от периода на републиката и идеологията на ранния принципат". От 2004 г. е доцент по антична литература с хабилитационен труд „Образът на владетеля в корпуса на латинските панегирици". През 2006 г. получава научната степен „доктор на филологическите науки" с дисертационен труд „Огледалото на владетеля. Възникване и развитие на жанра Speculum regale в античността и ранното средновековие". От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература с хабилитационен труд „Развитие на жанра Speculum regale през ХII и XIII в.“.[1]
Води лекции по латински език – фонетика и фонология, морфология, синтаксис, и римска литература в Катедра „Класическа филология“ на Софийския университет.[1]
Научните му интереси са в областта на римската литература и политическата теория на античността и средновековието. Автор е на четири монографии и на над четиридесет студии и статии в областта на античната литература и на регламентацията на висшето образование. Автор е на първия превод на български на Аристотеловата „Политика".[1]
В периода 2001 – 2003 г. е заместник-министър на образованието и науката, през 2007 – 2008 г. е управител на Фонд „Научни изследвания“, а от 2007 до 2010 г. е член на специализирания съвет по литературознание при Висшата атестационна комисия. В периода 2010 – 2011 г. е заместник-ректор на Софийския университет за акредитация и научна дейност. От 2011 до 2014 г. е заместник-ректор на Софийския университет за учебната дейност – докторанти и продължаващо обучение. На 17 ноември 2015 г. е избран за ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. На 20 ноември 2019 г. е преизбран за ректор.[1]
Член е на редакционната колегия на Стратегии на образователната и научната политика и на Bulgarian Journal of Science and Education. Владее английски, немски, френски и руски език.[1]
нали е мекере..
Коментар