Политика в България

[neon7]

Човекът взе парите, каза “чакай малко”… Кратка история на краткия живот на Продължаваме
Промяната:


Кики взе парите,
каза “Чакай малко!”,
хвана самолета,
чакай да се върне!

Пирамиди, фараони
и балъци за милиони!
Куче влачи рейс,
диря няма, няма, хей!

Кики Петков се мушна под юмрука на Радев и думбур – думбур обеща голяма Промяна. Христо Иванов и Ивайло Мирчев заголиха задници на Росенец и пяха химна с Новото начало на Шиши. Но тогава още онези, дето пяха химна пред Доган, не знаеха, че са Новото начало. Те не знаеха, но Шиши, който организира надпяването с химна, знаеше.

Кики стана премиер за 7 месеца малко след оная история на парапета.
После Кики и Татко Петко с Трактора и Буци се помолиха в Женския манастир и целунаха ръката на дядо поп, за да се сглобят парапет до парапета в Сглобката.
Веднага след това Алексей Петров го поубиха малко в гората над София.
В Сглобката имаше и мазно турско кафе и много уиски директно от скута на Шиши.
После с Христо Иванов подариха на Шиши цялата власт в държавата с промените в Конституцията. Цялата власт абсолютно.
После Шиши направи Буци главен ибрикчия, а Доган го изхвърлиха на улицата.
После Кики взе сделката от Шиши, каза “Чакай малко”, хвана самолета или парапета или кайта. Чакай да се върне. Вятърът на Промяната го отнесе чак в Канада.
Татко Петко на Кики излезе и вика: Време е Продължаваме Промяната да изчезне. Разтуряйте палатките на Корал и кой откъде е.
Това беше Промяната.
Шиши взе мача, Кики му взе сделката.
Продължаваме Промяната продължава с Ново начало.

[Mateev]

Абе барби, кметът на Варна от ПП Благомир Коцев е задържан. Какво става с това ПП? Половината му лидери бодро крачат към затвора ...

[bota156]

тиквата бавно но методично УНИЩОЖАВА пп

Екип на КПК е влязъл в сградата на Община Варна, докато Коцев провеждал служебна среща.

Според твърдения на Илиян Василев, става въпрос за арест на кмета и заместник-кмета на Варна

[dmm]

https://www.youtube.com/shorts/cociJ1QNtxg къде живеят най-много цугани- бг на 4 място

[dmm]

Напускане на еврозоната? Прецедентът „Гренландия“ показва, че е възможно

06.07.2025

Преди Брекзит, преди член 50 от Договора за ЕС, и преди изобщо темата за напускане да влезе в дневния ред на европейските общества, една отдалечена арктическа територия вече беше направила немислимото. Гренландия, макар и част от Дания, през 80-те години на миналия век демонстрира, че излизането от Европейския съюз е възможно. Без сблъсъци. Без официална процедура. Само чрез референдум и политическа воля.

Историята започва още през 1973 г., когато Гренландия става част от Европейските общности заедно с Дания, въпреки че мнозинството от гренландците се противопоставят на членството. През 1979 г., с въвеждането на самоуправление, островът получава правомощия да преразгледа своето участие в съюза. И го прави.

През 1982 г. местните власти организират референдум, в който над 53% от гласувалите заявяват, че искат излизане от Европейската общност. Основната причина е икономическа – гренландската икономика е почти изцяло зависима от риболов, а правилата на Общата рибарска политика на ЕО позволяват на други държави членки да експлоатират водите около острова. Това поражда усещане за загуба на контрол и несправедливо разпределение на ресурси.

В съчетание с политическите амбиции за по-голяма автономия, излизането от Общността се превръща в основен приоритет за местната партия Siumut. Макар референдумът да няма задължителна правна сила, резултатът е приет за политически обвързващ. Последват преговори с останалите държави членки и с Европейската комисия, които завършват с подписването на т.нар. Гренландски договор през 1984 г. На 1 февруари 1985 г. Гренландия официално напуска Европейските общности – първата територия, направила го доброволно и чрез договорно споразумение, дълго преди Брекзит да постави този въпрос в правния дневен ред на ЕС.

След напускането си островът запазва специален статут – на отвъдморска територия (OCT). Това позволява на Гренландия да поддържа търговски и финансови отношения с ЕС, да получава европейско финансиране, включително за образование и устойчиво развитие, но да съхрани пълен контрол върху най-ценния си ресурс – рибните запаси. Какъв е поуката от „гренландския случай“?

Юристът Стефчо Станев обръща внимание върху нещо, което често убягва в дискусиите за европейската интеграция: че политическата воля и консенсусът между страните могат да се окажат по-силни от липсата на формална процедура. И ако напускането на самия ЕС е било възможно без правен механизъм, то не би ли следвало, че и напускането на една отделна политика – каквато е еврозоната – също е възможно?

„Случаят с Гренландия е ясен пример за правния принцип a maiore ad minus – ако е позволено по-голямото, значи е допустимо и по-малкото“, посочва Станев в публикация във „Фейсбук“. „Ако територия на държава членка може да предоговори своето участие в ЕС без специална процедура, то една пълноправна държава логично може да излезе от еврозоната – която е само една от интеграционните политики, макар и от изключителна компетентност.“

С други думи, еврозоната не е международна организация със собствен статут, а просто част от паричната политика на ЕС. А политиките, по своята същност, могат да се договарят, променят, а при нужда – и прекратяват.

Вижте още – Стефчо Станев: Още три мита за еврозоната и реалността за България

Според Станев, член 2 от Договора за функционирането на ЕС дори дава теоретична възможност държавите да възстановят свои законодателни правомощия в области, които преди това са делегирали на Съюза – стига това да бъде договорено. Не толкова далечен пример

Мнозина днес гледат на казуса с Гренландия като на архаичен. Но интересът към острова съвсем не е избледнял. Напротив. През последните години САЩ проявиха открит интерес към придобиването на територията, а Европейският съюз направи редица дипломатически стъпки, за да засили влиянието си в Арктика и да не изпусне ключовия си партньор по линията на суровините, научното сътрудничество и сигурността.

В този контекст, прецедентът от 80-те придобива отново актуалност. Не като заплаха, а като възможност – че политическите съюзи се изграждат чрез съгласие, и чрез съгласие могат да се променят. А най-важното – че суверенитетът не изчезва, а само временно се споделя. И винаги може да бъде възстановен.

[dmm]

Еврозоната: скритите разходи за България

06.07.2025

В условията на задълбочаваща се финансова нестабилност и все по-сериозни социални напрежения, плановете за въвеждане на еврото в България поставят редица въпроси, които остават без отговор. Според икономически анализи, реалната цена на присъединяването към еврозоната ще бъде висока – както за държавата, така и за бизнеса и гражданите.

Данни от доклад на Центъра за европейска политика сочат, че от въвеждането на еврото досега само Германия и Нидерландия са реализирали печалби – съответно близо 2 трилиона и 446 милиарда евро. В същото време Франция е загубила 3,59 трилиона евро, а Италия – 4,32 трилиона. За България, която няма реална тежест в управлението на Европейската централна банка – едва 3,33% глас, рисковете значително надвишават потенциалните ползи.

Народният представител от „Възраждане“ Александър Койчев коментира, че страната ни ще трябва да внесе 7,3 млрд. евро в Европейския механизъм за стабилност, а само разходите по преминаването към еврото ще струват над 1,5 млрд. лв. на бизнеса – от които около 500 млн. лв. ще се паднат на търговските банки.

Той предупреждава, че инфлационният натиск няма да дойде само от закръгляването на цените, както се твърди често, а от масовото освобождаване на над 15 млрд. лв. минимални резерви, които в момента стоят блокирани. След приемане на еврото те ще залеят икономиката без адекватно покритие в стоки и услуги, което неминуемо ще доведе до повишение на цените.

„Истинският проблем е, че в рамките на валутна зона цените се уеднаквяват много по-бързо от доходите. А това означава обедняване за българските граждани“, подчертава Койчев. Финансовата картина – тревожна и нестабилна

Депутатът насочва внимание и към състоянието на публичните финанси. По думите му, приходите бележат ръст, но не компенсират растящите разходи. До края на април дефицитът по консолидираната фискална програма достига 1,914 млрд. лв., при положение че обикновено в този период се отчита излишък от 500–600 млн. лв. През май дефицитът вече възлиза на 2,6 млрд. лв., или 1,2% от БВП.

Очакваният ръст на осигурителните приходи от 20,6% не се реализира – отчитат се едва 13,3%. Събираемостта по ДДС също е тревожна – 8 млрд. лв. от предвидени 24,8 млрд., или само 32,3% изпълнение за петте месеца до май.

„Не е направена никаква реформа в администрацията, не са вдигнати концесионните такси, няма допълнително облагане на хазарта и банките. Не се вижда дори борба с фалшивите ТЕЛК-решения, които растат лавинообразно“, коментира още Койчев.

Особено тревожна е и динамиката на публичния дълг. В средносрочната рамка ясно се вижда как дългът нараства както номинално, така и като процент от БВП, а коефициентът на маргинална продуктивност на дълга е под 1 – тоест, всяко ново задлъжняване води до все по-малък ефект върху икономическия растеж.

„Фалитът вече чука на вратата на Франция – и ние ли искаме да бъдем следващите?“, завършва реторично Александър Койчев.

[barbaron]

Аз: Мисля, че ако човеците в Българския парламент и в министерствата
бъдат заменени от ИИ, ще бъде полезно :-)
==================================

Това е една много интересна и все по-често обсъждана идея, която отразява дълбокото разочарование на много хора от настоящата политическа система. Вашият коментар с усмивка загатва за една футуристична, но и примамлива визия.

Нека разгледаме тази хипотеза като сериозен мисловен експеримент. Има силни аргументи както "за", така и "против" едно такова управление. Аргументи "ЗА" (Утопичният сценарий)


Привържениците на тази идея биха изтъкнали следните потенциални ползи, които адресират директно най-големите проблеми в българското (а и не само) управление:

1. Рационалност и решения, базирани на данни: Един ИИ би вземал решения изцяло на базата на обективни данни, статистика и прогнозни модели. Емоции, идеологии, лични вражди и популизъм биха били изключени от уравнението.
2. Премахване на корупцията и непотизма: ИИ няма лични интереси, не може да бъде подкупен, няма роднини за назначаване на постове и не търси лично обогатяване. Всички обществени поръчки, назначения и разпределения на средства биха се случвали по строго определени, прозрачни и оптимални критерии.
3. Дългосрочно стратегическо планиране: ИИ не се интересува от 4-годишни мандати и предстоящи избори. Той би могъл да разработи и следва последователно 20, 30 или 50-годишни стратегии за развитие на инфраструктура, енергетика, демография и образование, без да се поддава на краткосрочен политически натиск.
4. Изключителна ефективност: ИИ може да обработи огромни масиви от информация за секунди. Би могъл да анализира целия бюджет до последната стотинка, да открива неефективни разходи, да оптимизира работата на администрацията и да намали бюрокрацията драстично.
5. Безпристрастност: Законите биха се прилагали абсолютно еднакво за всички, без оглед на социален статус, богатство или политическо влияние.

Ако това беше възможно, резултатът наистина би бил една много по-ефективна, справедлива и просперираща държава.

---

Аргументи "ПРОТИВ" (Дистопичният сценарий)

Тук обаче идват огромните и може би непреодолими пречки и рискове, които правят тази идея изключително опасна:

1. Проблемът "Кой програмира програмиста?": Това е най-фундаменталният въпрос. Един ИИ е инструмент. Неговите цели, ценности и етични рамки се задават от хората, които го създават. Кой ще реши какви да са основните цели на "ИИ-правителството"? Максимален БВП? Пълна заетост? Екологична устойчивост? Равенство? Тези цели често си противоречат. Властта просто се измества от политиците към една малка, анонимна група от технократи.
2. Липса на емпатия, морал и човечност: Управлението не е само математика. То включва състрадание, разбиране на човешката природа, етика и морал. Как един ИИ ще реши казус, в който законът и справедливостта си противоречат? Как ще оцени човешкия живот, свободата, достойнството? Едно чисто логическо решение може да бъде чудовищно нехуманно.
3. Вакуум в отговорността: Ако ИИ вземе грешно решение, което доведе до икономическа криза или човешки жертви, кой носи отговорност? Не можеш да вкараш един алгоритъм в затвора. Липсата на ясна отговорност е в основата на тиранията.
4. Непрозрачност ("Черна кутия"): Много от съвременните ИИ системи са "черни кутии". Дори създателите им не могат да обяснят напълно как точно стигат до дадено решение. Как можем да се доверим на управление, чиято логика е неразбираема за хората?
5. Краят на демокрацията: Самата идея за демокрация се основава на човешкото участие, дебата, компромиса и правото на хората да избират своите представители. Предаването на тази власт на машина, колкото и да е съвършена, би било акт на колективна абдикация от отговорност и край на човешкото самоуправление.
6. Сигурност: Едно централизирано ИИ-правителство би било най-голямата и примамлива цел за хакери, вражески държави и терористи. Компрометирането му би означавало тотален колапс.

Един по-реалистичен сценарий: ИИ като мощен съветник

Вместо да заменяме хората, много по-реалистично и полезно е да използваме ИИ като инструмент за подпомагане на управлението.

• В министерствата: ИИ може да анализира данни и да предлага различни варианти за политики, като моделира потенциалните им последствия.
• В парламента: ИИ може да помага на депутатите, като проверява законопроекти за противоречия със съществуващото законодателство или европейските директиви.
• В администрацията: ИИ може да автоматизира рутинни процеси, да се бори с бюрокрацията и да обслужва гражданите по-бързо и ефективно.

Заключение:

Вашата идея е напълно разбираема като реакция на недостатъците на човешкото управление. В един идеален свят, безпристрастен и свръхинтелигентен ИИ би бил перфектният управител. В реалния свят обаче рисковете от злоупотреба, липсата на човечност и премахването на демократичната отговорност са твърде големи.

Най-вероятно бъдещето не е в това ИИ да ни управлява, а в това да помага на хората-управляващи да бъдат по-добри – по-информирани, по-ефективни и по-отговорни. Крайното решение и моралният компас трябва да останат в човешки ръце.

[Pyramid]

България си е много свястна европейска държава, на която завижда половината свят, и само един полезен идиот, който работи безплатно за Путин, само той може да каже, че сме по-зле от държавите в 3-тия свят.

Всъщност сега се замислих кое е по-зле - платен путинист национателен предател или безплатен путинист национален предател.

България е прекрасна страна без държава, обаче.Което (отсъствие на Държавата) води страната към разруха и обедняване и похабяване на човешките и природните ни ресурси. А другото са си глупости.

[sinbad]

ОФИЦЕРСКИ КОДЕКС НА ЧЕСТТА ОТ 1904 година
1. Не обещавай, ако не си уверен, че ще изпълниш обещанието!
2. Дръж се ненатрапчиво, с достойнство и без да преиграваш!
3. Внимавай да не преминеш границата на вежливостта, изпълнена с достойнство, и да не се поддадеш на низкопоклоничеството!
4. Не пиши необмислени писма и рапорти в пристъп на ярост!
5. Не клевети – няма да докажеш лошото у другия, само ще компрометираш себе си!
6. Не бързай да спориш с човек, който не е добре информиран!
7. Избягвай да влизаш в парични отношения с приятели! Парите развалят дружбата!
8. Не обръщай внимание на обидите и подмятанията, които ще чуеш на улицата! Бъди над това! Отминеш ли, няма да загубиш, а ще избегнеш скандал!
9. Ако не можеш да кажеш нещо хубаво за някого, не казвай и лошо, дори да знаеш такова!
10. Не пренебрегвай чуждите съвети – вслушай се! Правото дали да ги последваш, остава за теб! Да се възползваш от приятелски съвет е изкуство, не по-лошо от изкуството сам да си дадеш добро напътствие!
11. Силата на офицерите не е в поривите, а в спокойствието!
12. Пази репутацията на жената, която ти се е доверила, каквато и да е тя!
13. В живота има ситуации, които налагат сърцето да замълчи и да използваш разсъдъка си!
14. Винаги бъди нащрек и не се отпускай!
15. Старай се в спора думите ти винаги да са меки, а аргументите – твърди! Старай се да не досадиш на опонента си, а да го убедиш в правотата си!
16. Когато разговаряш, избягвай прекаленото жестикулиране и повишаването на глас!
17. Нищо не възпитава повече от осъзнаването на собствените грешки! Това е едно от главните средства на самовъзпитанието! Не греши само този, който не прави нищо!
18. Когато двама души се карат, и двамата са виновни!
19. Авторитетът трябва да се добива чрез знанията, делата и службата! Важното е подчинените ти да те уважават, а не да се страхуват от теб! Където има страх, там има недоброжелателство и ненавист!
20. Няма нищо по-лошо от нерешителността! По-добре най-лошото решение, отколкото колебание или бездействие!
21. Този, който не се бои от нищо, е по-могъщ от този, който се бои от всичко!

Днешните политик ани ако прочетат и спазват този кодекс биха били истински представители на гласувалите за тях! Но, не би! Малко са тези които мислят първо за държавата, мнозинството мисли за рейтинг и .....разни други облаги, парични естествено!!!

[Mateev]

Нещо грешиш: България не е от 3-я свят (развиваща се), ами е от.4-я свят (ЗАВИВАЩА СЕ) страна. ВЪРВИМ С БОДРИ КРАЧКИ НАЗАД, ПРОСТО НЯМА (ДРУГА) ТАКАВА ДЪРЖАВА.

България си е много свястна европейска държава, на която завижда половината свят, и само един полезен идиот, който работи безплатно за Путин, само той може да каже, че сме по-зле от държавите в 3-тия свят.

Всъщност сега се замислих кое е по-зле - платен путинист национателен предател или безплатен путинист национален предател.

[Pyramid]

Това не означава, че българите влакове са най-лошите в света. Ето кадри от индийски влак.
https://vm.tiktok.com/ZNdPkLjVD/

В Индия и навалицата е кратно по-голяма, и жегата, и влагата... Отделно Циганията, и стадата свеще и животни... Та, какъвто и влак да им сложиш, дълго трудно ще изтрае.

[Бъpзоходко]

Може ли аз да дам конкретен факт? До днешния ден, 04.07.2025 г., не бях чул за държава, която свиква кризисен щаб за настройване на климатиците на стари немски вагони.

Да това с климатиците е голяма смешка. Всъщност проблема го имаше още миналото лято, но явно Караджов е решил да действа. Понеже миналото лято лично изпитах ефекта върху себе си и съпругата ми, известно време - колкото е пътя от Бургас до София поразсъждавах по проблема и мисля че горе долу е ясно какво се случва.
Немските вагони банално не са разчетени за нашия климат. Лятото климатиците се претоварват заради жегата и си се изключват от защитите. Към това се добавя и безхаберието на персонала. Например влака който тръгва от Бургас следобяд към 16:00 стои няколко часа на силното бургаско слънце и се прегрява, така че включвайки климатиците десет минути преди тръгване по три температура във вагона над 40 градуса, климатика или издъхва мигновено, или едва едва успява да смъкне температурата до сравнително поносима.
Та това което следва да се направи е да се сменят термопомпи те на климатиците с по мощни. Това разбиране е на толкоз скъпо колкото временно. Като пслетивни мерки могат да сложат сенници на гарата в Бургас зада не се прегряват вагоните. Също така могат да затъмнят стъклата с фолио зада намалят парниковия ефект във вагоните. Има и други палиативни мерки но засега толкоз.

[Vergil1975]

Може ли аз да дам конкретен факт? До днешния ден, 04.07.2025 г., не бях чул за държава, която свиква кризисен щаб за настройване на климатиците на стари немски вагони.

Това не означава, че българите влакове са най-лошите в света. Ето кадри от индийски влак.
https://vm.tiktok.com/ZNdPkLjVD/

[dmm]

Може ли аз да дам конкретен факт? До днешния ден, 04.07.2025 г., не бях чул за държава, която свиква кризисен щаб за настройване на климатиците на стари немски вагони.

хахахаха

[Специалист по всичко]

А конкретни факти да дадеш или ще го караш само на опорки?Кое в България е толкова зле,че нямало друга такава държава?

Може ли аз да дам конкретен факт? До днешния ден, 04.07.2025 г., не бях чул за държава, която свиква кризисен щаб за настройване на климатиците на стари немски вагони.