Политика в България

[Vergil1975]

Циганина Яшар ( Тодор Живков ) циганизира демографски България. Както чрез преселването на стотици хиляди румънски, югославски и гръцки цигани, както чрез свръхразмножаването на своите цигани, както и чрез изселването на турците, така и чрез рязко намаляване раждаемоста на българите. Ето за това последното ЕДИНСТВЕН говори Георги Марков, по радио "Deutsche Welle" ( Немска Вълна) на 26 Януари 1972 г., и заради това той ЕДИНСТВЕН е убит :

ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ? ( Георги Марков )

Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена. И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на ЦИГАНСКОТО и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава." Какво стана с нашия народ ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение ? Кое унищожи силата на земната му кръв ? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация ? Нали всеки знае, че децата са бъдещето ? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще ? Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта. Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да
вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега, било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета. Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне. Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме. Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието. Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас: "Няма нареждане да се живее, другарю Марков ! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее !" Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък. По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата. Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде подалече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца. Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността. Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми... За какви деца може да става дума ? При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани. Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам ! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят ! Не, това е престъпление !"

Това им е най-голямото престъпление на комунистите-романизирането на България. Добре,че сега половината роми се изнесоха към Западна Европа иначе щяхме да станем ромска държава.
И друг много голям фактор са абортите. За 35 години е имало около 6 милиона аборта,почти толкова колкото деца са се родили.На теория комунистите насърчаваха раждаемостта, на практика я ограничаваха.Майка ми е забременяла за трети път и гинеколожката я е убедила да направи аборт, щото само ромите според нея имали по три деца. А и аз съм учил в три училища и никъде нямах съученик от семейство с повече от две деца.С изключение на ромите естествено.

[ТодорЛ]

За Делян Пеевски - продължение
Преди десет години Той контролираше и четирите власти в България. Пожела си да управлява Комисията за досиетата, за да може да контролира всеки един в тази държава както си иска и не колкото време си иска, а до гроб, т.е. докато си жив ще му служиш. Беше времето когато една банка си имаше държава, а зад нея стоеше Той. После пожела тази банка да изчезне, ей така за назидание.
В момента Той управлява две от властите изцяло, другите две частично, понеже тези двете не работят, а когато работят - работят само в негова полза.
Промени се конституцията както Той пожела, оряза правомощията на Президента (единствения, който се опита да води война с него) така, че да може да посъветва деветте от десет човека да не стават премиери.
В момента войната е с Доган. И тук ще победи ако не се обединят всички, които не държи на верижка срещу него.

Ако съм пропуснал нещо - кажете го

[v_tin]

От телевизията не можах да разбера 9.9 дали е празник или не. Ако се вярва на куманизите - освободили сме се от фашисткото робство. Ако се вярва на дермократите- това е най черният ден в бг историята, защо не е ясно. Всъщност за тях май още по черен ден е освобождението ни от турско робство

[v_tin]

Циганина Яшар ( Тодор Живков ) циганизира демографски България. Както чрез преселването на стотици хиляди румънски, югославски и гръцки цигани, както чрез свръхразмножаването на своите цигани, както и чрез изселването на турците, така и чрез рязко намаляване раждаемоста на българите. Ето за това последното ЕДИНСТВЕН говори Георги Марков, по радио "Deutsche Welle" ( Немска Вълна) на 26 Януари 1972 г., и заради това той ЕДИНСТВЕН е убит :

ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ? ( Георги Марков )

Прочетох ти набързо пасквила- и идва един резонен въпрос, ако при социализма жената не е искала да ражда за да бъде лекарка инженерка или каквато ти дойде на ума, защо сегашните и те не искат да раждат? Преди е било социализъм- лошо, сега е демокрация- не знам какво е , но и сегашните/ в демокрацията/ не раждат. Ако не са мангалите германците и френските педета са се хванали за палците одма

Интересно дали си чел писмото на георги марков до димитър бочев- бочев никога не казва че писмото е фалшиво, никога

[Pyramid]

За Делян Пеевски:
Не го харесваме, плюем го, ядосваме му се, казваме, че е нагъл, но той е постигнал много, много повече от допустимото. Демокрацията има три независими власт и като се прибави и медийната стават четири. Та той, Делян управлява две от тях изцяло - законодателната и медийната и частично другите две. Като се прибави и финансовата му мощ, излиза че почти не остава нещо, което не е под негов контрол в държавата. Преди години беше избран за евродепутат и той отказа. Причината е, че Европарламентът не е достоен за него.
Питам се каква позиция е достойна за него? Като гледам само две могат да го задоволят - Главен прокурор и Цар. Президентската институция има само представителни функции, но Цар е друго нещо. Цар на България Делян Пеевски как ви звучи? Сега предстои избор за главен прокурор и това става в контролираната от него съдебна система. Ако не стане да бъде самият той, все пак е юрист, ще бъде избран лично от него да му в подчинен.
Дали ще го допуснем? Не знам. Много е вероятно.

...и би било извънредно опасно и недопустимо.

[v_tin]

Барби питай криститу дали е върнала ключа от панелката на родителите си или я е продала и прибрала парите

[ТодорЛ]

За Делян Пеевски:
Не го харесваме, плюем го, ядосваме му се, казваме, че е нагъл, но той е постигнал много, много повече от допустимото. Демокрацията има три независими власт и като се прибави и медийната стават четири. Та той, Делян управлява две от тях изцяло - законодателната и медийната и частично другите две. Като се прибави и финансовата му мощ, излиза че почти не остава нещо, което не е под негов контрол в държавата. Преди години беше избран за евродепутат и той отказа. Причината е, че Европарламентът не е достоен за него.
Питам се каква позиция е достойна за него? Като гледам само две могат да го задоволят - Главен прокурор и Цар. Президентската институция има само представителни функции, но Цар е друго нещо. Цар на България Делян Пеевски как ви звучи? Сега предстои избор за главен прокурор и това става в контролираната от него съдебна система. Ако не стане да бъде самият той, все пак е юрист, ще бъде избран лично от него да му в подчинен.
Дали ще го допуснем? Не знам. Много е вероятно.

[bota156]

neon не сравняваш еднакви периоди.
45-90г е период на съревнование на изтока и запада и глезене на раята.
90-до сега е период на стригане и доене на раята. И на запад и на изток е така. Нас изтока директно ни еничарват на запад а западняка го зануляват.
И изтока и запада сме все по зле. Запада измамно все още връзват 2-та края заради 100млн араби и чернилки и колониите. цената обаче е КОЛОСАЛНА - и мизерията е най-малкото. В сащ от няколко години (поне 10) върви ГЕНОЦИД чрез наркотично избиване, тука е само джендерастко.
За колониите - всички минават към Русия и БРИКС. Като минат до 1-2 години и запада КАПУТ, няма да е само фалит и гражданска война. 90% просто ще изчезне т.нар. циливилизация. Няма да има и ток да си поддържа ИИ, да не говорим че е само в азиатските тигри

[barbaron]

Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.

Превратът е осъществен три дена след обявяването на Съветско-българската война и при положение на частична окупация на територията на страната от Червената армия.^[1] Той е организиран набързо и е проведен от малка група младши офицери (общо в акцията участват около 450 души, в голямото си мнозинство войници, действащи по заповед) и включва завземането на няколко сгради в много ограничен периметър в самия център на София.^[2]

В резултат на преврата е свалено създаденото дни по-рано правителство на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт (ОФ), начело с Кимон Георгиев. ОФ завзема властта в България с помощта на поддържащи го формирования на Българската армия, както и с подкрепа на партизаните от прокомунистическата Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Страната сключва примирие със Съюзниците и променя геополитическата си ориентация, като започва участие на тяхна страна във Втората световна война. След това важно събитие България попада в съветската сфера на влияние и настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в обществото.

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94...80%D0%B0%D1%82

[barbaron]

"
Колко болни бяха съветските пациенти по време на дългата агония на СССР?

Във връзка с бившия ни “национален празник” 9 септември, наложен от съветските окупатори, заменен днес с угодната на московията дата 3 март от петата колона на разпадналата се пета колона на империята на злото, сдружение “Освобождение” организира в София шествие от 18.30 ч. на 9 септември. Сборен пункт пред МОЧА.

Заявените му цели са следните:

• напомня за преврата и жертвите от комунистическия режим;
• за липсата на справедливост за извършените престъпления;
• настоява за демонтаж на всички съветски паметници.

Поканен съм да присъствам и като един от говорителите на събитието, но поради вероятност да отсъствам от София ще дам тук скромен принос в припомнянето на някои факти .

Комунизмът (беш)е пословичен с манията си да превръща в “държавна тайна” дори известни на всички истини. Днешното поколение дори не може да си представи до какви извращения достигаше режимът в това отношение. НРБ следваше тази тактика, имитирайки съветските окупатори.

Ето няколко примера какво криеше от собствения си народ съветската върхушка като статистика за здравето на хората в страната на победилия (собствения си народ) комунизъм.

• От 1964 г. очакваната продължителност на живота в СССР спира да расте при жените, а при мъжете започва да спада. В селските райони на европейската част на Русия тя се сгромолясва до показателите на най-бедните държави в света, т.е. до средната граница от 58 години за мъжете.
• От 80-те години на миналия век антропометричните показатели на децата в СССР-ръст, телесна маса, гръдна обиколка-започват да се снижават във всички републики на империята.
• Броят на самоубийствата се е увеличил между 1956 и 1980 г. почти 2,5 пъти. Били са 71 353, което е 27 случая на 100 000 души, изключително висок показател по всякакви световни стандарти.
• Броят на пациентите с диагноза “алкохолизъм” скача от 98 случая на 100 000 души през 1973 г. до 204 случая през 1985 г. , което води до печално известната със своя провал политика на борбата срещу алкохолизма по онова време.

Малоумието по въпроса за алкохола в днешната московия също си го бива. Достига до откриването на обратната “истина”, според която водката носи младост и дълголетие.

• Болните с психически разстройства за същия период се е увеличил 1,5 пъти, достигайки 9 800 000 души.
• Постоянно е нараствало изоставането на СССР от развитите западни държави по отношение на детската смъртност. През 60-те години този показател е бил с 30-40 на сто по-висок от данните за западните страни, а през 80-те се изстрелва до 150 % над западните стандарти.
• Нараствала е заболеваемостта от хепатит. През 1955 г. тя се измервала с 13 случая на 10 000 души, а през 1975-та се е увеличила на 102 случая, т.е. три пъти.
• Броят на първото диагностициране на онкоболните със злокачествени образувания се е увеличил двойно: от 10,6 на 10 000 души през 1968 г. на 23,7 през 1988 г. Общият брой на онкоболните е нараснал за този период от 28,2 до 102,5 на 10 000 души (възможно е огромният скок да се дължи и на подобрение в диагностика, но дори и да е така, тя не е предизвикала желание у от властите да се похвалят).
• Увеличавали са се заболяванията от остри чревни заболявания, червен вятър, туберколоза, грип, инфекции на горните дихателни пътища, сифилис и гонорея.

Всичко това се криеше като конкретика от населението на “великата страна”, която от 9 септември 1944 окупира България и се превръща в обекта на безмозъчно подражание и обожание от наложения от окупаторите режим в България. Но и без да знае точните параметри, “населението” се шегуваше горчиво, че “съветският пациент е най-здравия в света”.

Българският еквивалент на тази зловеща шегичка беше “като знам какъв съм инженер, не смея да отида на лекар”. Справедливо или не съвсем, тази оценка отразяваше скептицизма на хората в условията на съветската окупация относно качеството на образованието и живота у нас в годините, когато трябваше да се празнува като национален празник превратът на шепа национални предатели, подсигурен на 9 септември 1944 г. от танковете и близо половин милионна окупационна червена армия в България.

После…После пациентът СССР се спомина от собствените си многобройни заболявания, но у нас се намират все още много “болельщики”, вярващи до болка във величието на болната комунистическа държава, наследена днес от нейния фашизоиден еквивалент.

[barbaron]

"
Частично демонтираният МОЧА е метафора
за частично победилия евроатлантизъм у нас

Днес е 9 септември, все така “национален празник” за нашистите, които развяха по балконите трибагреника.
Партията им агонизира както НРБ през ноември 1989 г., когато Петър Младенов, водачът на наредения от москва преврат срещу другаря му Живков, отчете като катастрофа на Ноемврийския пленум резултатът от 45 годишното управление на съветския режим в страната.

Беше Ноемврийския пленум на катастрофата, обратното на триумфалния им Априлски пленум на победилия комунизъм от 1956 г. Но те и днес си искат празника, въпреки катастрофата, убедени, че комунизмът не е победен, а само е отстъпил, за да бъде построен наново “и този път- нема лабаво”.

Символ на победата на комунизма в световен мащаб стана щурмуването на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. У нас нещо подобно се случи 35 години по-късно с частичното демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА.

Като “кръстник” на истинското название на главната съветска светиня в България не мога да не отбележа, че частично демонтираният МОЧА днес е метафора на частично победилия евроатлантизъм. В частност частично “прогледналите” евроатлантици, които най-после се престрашиха да се присъединят към искането за демонтажа, веднага дадоха заден ход при първата контраофанзива.

Напъдиха набързо от поста Областния управител Вяра Тодева заради “дързостта” й да нареди демонтирането на основната част от монумента. Изплашиха се от “Движението 3 март”, с което им се заканиха силите на реванша, застанали зад путлеролюбивия ни преzидент Радэв.

Сега МОЧА стърчи частично обезглавен като символ на разкраченото положение на България между евроатлантизма и евразийството. За толкова ни стигнаха силите.

Работа на парче, както обикновено сме свикнали тук. И снимките, свързани с демонтажа, са такива- на парче. Показват предимно парчетата от демонтираното каре на “съветско-българската дружба”, съставено от един агресивен червеноармеец, двама покор(е)ни българи и бебето им, тяхното (нашето) бъдеще. Подчиняването чрез изнасилване на българите от окупаторите се наричаше дружба.
"

[neon7]

Каква щеше да бъде България без комунизма?

Сравнение с Гърция

Населението

Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България сега трябваше да е… над 10 милиона.

Някои хора ще кажат – „Именно, нали България е била 9 милиона през 1990-та, но демокрацията ни отне много!“.

Ако се върнем до 1990-та година, обаче, виждаме следното:

След 45 години в затворена клетка, България бленува за 9-милионния си гражданин, докато Гърция, със свободно мигриращо население, вече разполага с 10,2 милиона. Това показва недвусмислено – още през тези 45 години капиталистическа Гърция „дръпва“ демографски на Народна република България. Всъщност, това не е изненада за никой статистик – намаляването на естествения прираст е постоянно явление у нас след края на 40-те години на XX век и съвпада с колективизацията/отнемането на земеделските стопанства и предприятия в страната. За този процес се разказва още в есето на Георги Марков от 1972-ра година „Ще изчезне ли българският народ?“, а през 80-те години вече се вижда съвсем отчетливо.
Инфраструктурата

Нека бъдем честни – към 1944-та година никоя европейска държава от нашия калибър не може да се похвали с магистрални пътища в сегашния смисъл на понятието. Лесно, обаче, можем да направим сравнение с построените през управлението на Тодор Живков 273 км магистрали и построените за същото време в Белгия и Австрия съответно 1566 и около 1100 км магистрали. За Франция, пък, статистиката е следната: 70.4 км построени към 1956-та година и 6824 км към 1990-та. – Факт е, че капиталистическите държави строят в пъти повече:

Карта на магистралите в Европа от 2012-та година – все още ясно личи изоставането на бившия източен блок
Като заключение, цялата магистрална мрежа на България щеше вече да е изградена и Северна и Южна България да са добре свързани. Също толкова развито щеше да е положението и с влаковете. – Нека пак напомня, че България по всяка вероятност щеше да е влязла в ЕС през 1981-ва година, заедно с Гърция. А, да – Гърция! Гърция в момента разполага с 2500 км завършена магистрална мрежа, именно благодарение на ранното си влизане в ЕС. Войската

За боеспособността на армията на Царство България няма нужда да се говори – военните ѝ успехи говорят сами. Знаем, че е имало множество казарми, школи за офицери и собствено производство на боеприпаси. Знаем, че по време на война е била способна да мобилизира от половин до 1 милион души. Нека поговорим какво щеше да се случи с нея ако не беше дошъл комунизмът. Към 1944-та година, Царство България си служи с военна техника закупена от чужбина, в достатъчни количества. Например, изтребители Месершмит и танкове Шкода. Спокойно можем да прогнозираме, че България в последствие щеше да влезе в НАТО и, точно като Гърция, да купува оръжие от всякакви източници – например немски танкове “Тигър”, американски изтребители F-16, френски изтребители “Мираж”, а защо не и български учебни самолети… Армията ни към 2019-та година щеше да е съвсем аналогична на гръцката, която разполага с близо 200 изтребителя, 1913 танка, 4209 бронирани машини и 4840 артилерийски единици. Всичко благодарение на силната икономика.

повече - https://conservative.bg/kakva-shtesh...bez-komunizma/

[neon7]

Циганина Яшар ( Тодор Живков ) циганизира демографски България. Както чрез преселването на стотици хиляди румънски, югославски и гръцки цигани, както чрез свръхразмножаването на своите цигани, както и чрез изселването на турците, така и чрез рязко намаляване раждаемоста на българите. Ето за това последното ЕДИНСТВЕН говори Георги Марков, по радио "Deutsche Welle" ( Немска Вълна) на 26 Януари 1972 г., и заради това той ЕДИНСТВЕН е убит :

ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ ЛИ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ? ( Георги Марков )

Може би за мнозина този въпрос звучи фантастично. Изчезването на един народ не е често явление, още повече - народ с 13-вековна история и прекрасен собствен език. Но ония, които познават действителното положение у нас днес, неоспоримите факти и изводите, които те налагат, не могат да не бъдат разтревожени от едно трагично явление. Още преди години то възбуди вълнения сред официалните партийни и правителствени среди, в печата и по радиото се заговори с не много висок глас, че раждаемостта на българите е на едно от последните места в света, че българската част от населението е с отрицателен прираст, т. е. започва да намалява. Апелираше се за спешни мерки. Но тъй като негативните явления никак не са по вкуса на съвременните български ръководители, не се направи задълбочено обсъждане и анализ на статистическите данни. Въпросът набързо беше претупан по държавна и партийна линия и крайният му резултат се изрази с покачването на ергенския данък от 5 на 10 на сто. Както и с масовото преименуване на цигани с български имена. И този път, както в много други случаи, властта стана жертва на еснафската си скрупольозност - да се скрие болестта на момата, та дори и тя да умре. За първи път в своята история, в години на мир, а според властта - и години на небивало щастие, българският народ започна да намалява. Отбелязаният прираст на населението, което все пак достигна над осем милиона, е изключително за сметка на ЦИГАНСКОТО и донякъде на турското малцинство в страната. Лично на мен един от секретарите на ЦК на БКП ми е казвал: "След 20 години ние ще бъдем турско-циганска държава." Какво стана с нашия народ ? Кое унищожи желанието му да живее, да създава поколение ? Кое унищожи силата на земната му кръв ? Къде изчезнаха многолюдните селски семейства, родове и цялата бликаща жизненост на една млада нация ? Нали всеки знае, че децата са бъдещето ? Не е ли отказът от деца отказ от бъдеще ? Реакциите на българските власти показват, че те са неприятно изненадани и като че ли не могат да си обяснят явлението. Печатът, който напълно изразява официалното становище, се опита многократно да обвини младите семейства, че те жертвали децата си за сметка на по-удобен, комфортен живот. Един български социолог обясни, че първото дете в едно семейство бива забавяно или отхвърляно в името на апартамента, второто дете - в името на автомобила и т. н. Друго обяснение, пак плод на характерната еснафска полуискреност, беше, че нежеланието да се раждат деца било свързано с "порасналата свобода на жената", която предпочитала да бъде инженер, лекар или нещо друго, но не и да посвети живота си на деца. Беше намекнато също, че донякъде и материалните несгоди възпрепятствали раждаемостта. Пак в печата се появиха и някои от обясненията на другата страна - семействата. Под формата на строго ограничени анкети и осакатени разговори журналисти се опитаха, доколкото това им беше разрешено, да
вникнат по-дълбоко в нежеланието да се раждат деца. Мнозинството от младите двойки се оправдаваха с това, че поради материални причини, а също и поради съвременното устройство на живота в страната, както мъжът, така и жената трябва да работят и няма кой да гледа децата. Приведоха се факти, че хора, които нямат стари родители, за да им гледат децата, трябва да разчитат на детските домове. Но влизането на едно дете в детски дом сега, било по-трудно от влизането на кандидат-студент в университета. Естествено, печатът в България не отиде по-далеч в своите търсения, може би защото знаеше добре какво ще срещне. Защото не става въпрос за една или две причини, които биха могли да бъдат отстранени с правителствени решения, а за комплекс от болестни явления, някои от които вече непоправимо са разрушили жизнеспособността на народа. За всекиго е ясно, че не става въпрос за преходни явления, а за тежко заболяване на националния дух, чиито трагични последствия тепърва ще наблюдаваме. Нека погледнем не на материалната смяна на дете за автомобил, а на онова, което поражда тази смяна, като се позовем именно на това, че битието определя съзнанието. Първото, което откриваме е, че днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден. И това не е трагикомична игра на шепа кафеджийски интелектуалци, а атмосфера, проникнала и в последното село. За да не бъда голословен, нека се позова на няколко факта: огромното нарастване на броя на разводите, по които България заема едно от първите места в света; значителното нарастване на броя на самоубийствата, характерно впрочем за повечето страни от съветския лагер; честите констатации на партията и комсомола, че младежта нямала идеали; големият брой стопански престъпления и кражби; разни форми на проституция. Нито един от изброените дотук факти не съществуваше като явление в страната преди 25 години. Искам да разкажа само един куриозен случай. Когато работех като инженер в едно предприятие, един от добрите ми работници изпадна в болестна апатия, нежелание да говори, да яде, да живее; направи няколко опита за самоубийство и го прибраха в лудницата. Отидох да го видя, беше в особено състояние. Опитах се да му кажа, че трябва да се помъчи да живее. Но той ме погледна полуусмихнат, тъжен и ми каза със странен глас: "Няма нареждане да се живее, другарю Марков ! Виж, ако имаше нареждане... можеше и да се живее !" Първият аспект на безсмислицата е безперспективността. Един наблюдателен западен журналист след посещението си в България отбеляза, че онова, което му е направило най-силно впечатление е, че всеки човек в тая страна "има определен таван", че обществото е ограничило развитието на всекиго с предопределен таван. Разбира се, за грамадното мнозинство от населението таванът е твърде нисък. По силата на изкуствено създаденото и настойчиво поддържано класово и социално безправие в страната, всяко дете - утрешен гражданин, има определен път. Всеизвестно е, че колкото и да е способно детето на обикновения гражданин (който не е имал щастието да изяде два шамара в полицията преди 9. IX . и следователно няма героично минало, нито полезно настояще), то не може да се състезава с детето на един партиен ръководител, което при цялата си тъпотия ще влезе в английската гимназия и ще попълни утре мястото на татко си в ръководството на държавата. Не е ли странно, че няма нито един случай, при който дете на партиен ръководител да е завършило техникум, да упражнява професия като стругар, металург, миньор, строител? Ако само погледнем състава на българските легации в чужбина, ще открием, че те са подслонили децата на повече от половината съвременна българска аристокрация. Вчера роденият Иванчо от Горубляне, който може да има заложбите на велик астроном, инженер, артист, никога няма да отиде подалече от местното ТКЗС, докато някой Володя (за определени кръгове това е също българско име), седнал в "Чайка"-та на баща си, ще заеме място в университета и след това - където си иска. Да не говорим, че в училище Володя винаги ще има по-добри бележки от Иванчо и при всички съревнования състезанието ще бъде между "Чайка"-та и пешеходеца. Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Колко пъти политиката на БКП преобърна вековни разбирания за добро и зло, за честност и безчестност, за лъжа и истина? Ами огромната лъжа, наречена комунизъм, в името на която се извършват безброй престъпления? Едни и същи хора обявяват един и същ човек (Трайчо Костов) за национален герой, после за национален предател и го обесват, след което отново го обявяват за национален герой и му издигат паметник, а пък напоследък май пак ще го обявят за предател. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип - това е принципът на безпринципността. Третият аспект е чувството на несигурност. Няма човек в страната - от председателя на държавния съвет до последния гражданин, който да познава чувството за сигурност. Не съм сигурен дали комунистите премахнаха експлоатацията на човек от човека, но те създадоха нещо още по-жестоко, нека го наречем "зависимост на човек от човека", при която всеки подлец или мижитурка може да изиграе убийствена роля в живота на всеки гражданин. Несигурност в работата, несигурност у дома, несигурност в бъдещето. Прибавете към това призрачната атмосфера на войната, която се подхранва от цялата пропагандна машина. В продължение на последните 20 години България може би десет пъти беше пред конфликт. Корея, Суец, Куба, Виетнам, Югославия, Китай, Чехия, Израел... Всеки знае, че при евентуална съветска война България ще бъде първата страна, която ще се намеси. Военно обучение, непрекъснато свикване на запасни, бойни подготовки, непрекъснати аларми... За какви деца може да става дума ? При това аз не искам да засягам общественото устройство, откъдето произтичат множество други фактори, които отравят душите и сърцата на българските граждани. Това е общото обяснение. Затова мнозина стигнаха до крайно неприсъщото на националния ни характер живеене ден за ден, затова не една млада жена повтаря: "За какво да раждам ! Да създавам един нещастник, за да се мъчи на този свят ! Не, това е престъпление !"

[neon7]

Дайте да видим какво се е случило за 45 години комунизъм и за 35 години демокрация...

тодор живков : ВСИЧКО ,КОЕТО ВИ ГОВОРИХМЕ ЗА СОЦИАЛИЗМА,ВСЕ ЕДНО ЦЪРНИЯ ДЯВОЛ ВИ ГО Е КАЗАЛ!

тодор живков : СОЦИАЛИЗМЪТ Е ЕДНО НЕДОНОСЧЕ !

[Сибирския Бръснар]

Дайте да видим какво се е случило за 45 години комунизъм и за 35 години демокрация...

Пътна инфраструктура

През 1944, пътищата в България са 22 195 километра.
През 1989 са 36 972, т.е. +14 777 километра.
Към 5 март 2024, републиканската пътна мрежа е 19 932 километра, т.е. -2 263 километра спрямо 1944 и -17 040 километра спрямо 1989.

Язовири и водоснабдяване

В България има 216 язовира, които можем да наречем "големи", според класификациите.
23 от тях са изградени между 1940 и 1960, 95 между 1960 и 1970, 87 между 1970 и 1989.
След 1989 са довършени 11 големи язовира, чийто строеж обаче е започнат по време на комунизма.
Малките язовири, построени през периода 1945-1989 са над 2 000.
Реално, след 10 ноември 1989 , не е построен нито един, който да може да се класифицира като "голям", а поддръжката на съществуващите е тотално занемарена.
През 70те и 80те години, България е на трето място в света по язовирни стени, след САЩ и Япония. Всички от тях изградени изцяло с държавни средства.


Енергетика

Няма да изброявам всички ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, строени за почти всеки град между 1945 и 1989...
Ще се спрем само на най-мащабните, а те са:
- АЕЦ Козлодуй- първата в югоизточна Европа, изградена с 6 блока, от които в момента работят само 2.
- АЕЦ Белене - готова на ниво проект, оборудване, разрешителни и лицензи, както и откриване на строителна площадка. Към момента строежите са спрени, лицензите изтичат, а оборудването се подарява.
- ПАВЕЦ Чаира - Уникално съоръжение, което е без аналог в целия свят дори до днес, съставено от 3 язовира, 2 дневни изравнителя, 4 електроцентрали, обвързани помежду си чрез сложна мрежа от напорни тунели и тръбопроводи, които са над 70 километра в планински условия.
- Комплексът Марица - Изток, включващ мини и 3 огромни ТЕЦ-а.
За да не отегчавам, само ще спомена ТЕЦ и мини Бобов дол, Баташки водносилов път и Силнотоков завод „Васил Коларов“, София.


Земеделие

Тук също няма да задълбаваме в детайли по сектори. Важното е, че:
До 1944, поливните площи в България са 0.386 милиона декара.
През 1963 са 8.8 милиона декара, а до 1989 са надхвърлили 9 милиона декара.
Към 2012 година, поливните площи са 1.02 милиона декара или повече от 8 милиона декара по-малко, спрямо 1989.
Поливните системи, изграждани в периода 1945-1989, след 1990 са разглобени, нарязани и продадени за жълти стотинки най-вече на Гърция.
Затова ядете гръцки краставици и домати...


Население

От почти 9 милиона през 1989 до почти 6.5 милиона през 2024.
Принципно, само горното изречение би трябвало да е достатъчно, но...
През 1990, когато започва да се следи Индекса на Човешко Развитие, обхващащ здравеопазване, образование, жизнен стандарт и т.н., България е на 26-то място в света.
През 2021, България е на 68-мо място, изпреварена от Сърбия, Черна гора, Грузия и редица други, които преди "са ни дишали прахта".

Населени места

По време на комунизма се изграждат три града, които съществуват и до днес - Димитровград, Рудозем и Мадан.
Към декември 2022, в България има 205 населени места без нито един жител, а 1 249 са тези с под 50 жители...

Индустрията няма да я подхващам, защото няма да ми стигне мястото да изредя дори само по-големите предприятия, заводи и комбинати, построени между 1945 и 1989.


Армията също ще я пропусна. Това, което трябва да знаете е, че през 1989 имаме една от най-силните армии в региона, а през 2024 нямаме никаква армия.
Не, 25 000 човека не е армия! В най-оптимистичният случай е малък корпус!

Стига толкова! Мога да изреждам и изброявам до следващия 9 септември, но ако не сте схванали картинката, няма да я схванете и тогава...

Най-важно, комично и същевременно трагично е, че тези, които най-много реват срещу комунизма, 35 години по-късно още се ползват от останалото от него.
Не само това, ами те самите камък върху камък не са сложили в полза на държавата!

Така че, мили ми "антикомунисти", остават Ви само 10 години (45 години комунизъм спрямо 35 години демокрация), за да ни убедите с числа и факти, че си е струвало!

Сега, понеже със сигурност ще изкочи някой дежурен идиот с култовото "Ама можем да пътуваме"...
Вашето "пътуване" от държавна гледна точка е пропусната полза и изтичане на капитал.
Точка!

И преди да ме обвинят за "още един соц-носталгик"...
Това не е носталгия по социализма или комунизма!
Това е носталгия по държавността!