Политика в България

[neon7]

Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят

!

САМО ОБЩИ ПРИКАЗКИ И АЛАБАЛИЗМИ- НИЩО КОНКРЕТНО !!!
Още три разбити мита за еврозоната и банките в България

Разбиване на 7 мита за еврозоната и истината за еврото (1 част)



Авторът Стефчо Станев е юрист, специализирал е право на ЕС, международно търговско и инвестиционно право в Маастрихт. Работи в банковия сектор във Франкфурт. В статията „Разбиване на митовете за еврозоната и истината за еврото“ той обори 7 широко разпространени твърдения за еврозоната. Обективно.БГ публикува втората част на анализа му: „Още три разбити мита за еврозоната“.

МИТ 8: “Еврозоната ще направи банките по-стабилни и сигурни.”

ФАКТ: Българските банки вече са стабилни — и то повече от много банки в еврозоната. Защо?



12% резерви в БНБ → това са пари (ликвидност), които банките държат „настрана“ за спешни случаи. В еврозоната е само 1%. По-малко резерви = по-малко ликвидност = по-голям риск при кризи.

22% капиталова защита → Това е съотношението между собствения капитал на банката и нейните рискове или иначе казано това са собствените пари на банката за покриване на загуби. В еврозоната тези средства на банките са по-малко – около 15–16% средно. Ако настъпи криза, банката с повече капитал може да оцелее по-лесно.

Ливъридж 9:1 → Ливъридж е съотношението между това колко пъти активите на банката надвишават собствения й капитал. Представете си 100 лв. собствени и 1100 лв. активи — това е ливъридж 11:1.Българските банки имат 9:1, а в еврозоната е 17:1, което носи по-голяма уязвимост.

Истината: Еврозоната не е автоматична гаранция за стабилност. Напротив — средата е рискова и с гъвкави пазарни правила и регулаторна рамка. В момента БНБ има високи изисквания към банките

МИТ 9: „БНБ няма инструменти за монетарна политика заради валутния борд.“

ФАКТ: Въпреки валутния борд, БНБ разполага с ефективни инструменти за контрол на паричната маса и финансовата стабилност:

Задължителни минимални резерви (ЗМР): БНБ изисква банките да държат 12% от депозитите си като резерви, което ограничава количеството пари, които могат да отпускат като кредити и така БНБ влияе на лихвите. Това позволява на БНБ да контролира паричната маса. В еврозоната ЕЦБ държи ЗМР на ниско ниво (1%), което дава по-малко контрол върху кредитите и увеличава риска от балони. При сваляне на това изискване банките ще могат да използват допълнителни около 15 млрд. лева или за кредитиране, което може да увеличи инфлацията, или да ги изпратят към дружествата майки в Западна Европа.

Ограничения за ипотечни кредити: БНБ налага мерки като минимално самоучастие (напр. 15% за жилищни кредити), лимити за съотношението дълг/доход и матуритет, за да ограничи рисковото кредитиране.

Капиталови буфери: БНБ задължава банките да поддържат високи нива на капитал (в момента около 22%), което действа като „възглавница“ срещу загуби. Тези буфери на банките в еврозоната са по-ниски – около 15-16% средно.

Истината: БНБ разполага с правомощия и инструменти, които би загубила при членство в еврозоната. По време на пандемията и имотния балон БНБ ги използва, за да осигури бързо финансова стабилност спрямо местните условия.

МИТ 10: „С еврото България ще е на масата при решенията в ЕЦБ, вместо да се съобразява с еврото чрез валутния борд.“

ФАКТ: Общо има 21 гласа в Управителния съвет на ЕЦБ. Шест гласа са винаги за членовете на Изпълнителния съвет на ЕЦБ. Четири гласа са за най-големите пет икономики. Така България ще има 1 глас, който ще се върти по ротация с още 15 страни за 11 места.

Това значи, че ще участваме в около 69% от гласуванията, а в останалите 31% ще сме само наблюдатели. Според правилата, ако дори само още една страна след България влезе в еврозоната България ще попадне в нова трета група (най-малките икономики) с 3 гласа, споделени между 6+ държави, намалявайки още влиянието ни.

Обикновено решенията се взимат с консенсус, но в кризисни времена се стига до гласуване с обикновено мнозинство. А гласуване с квалифицирано мнозинство, което зависи от БВП на държавата и капитала и ЕЦБ (за България гласът и би бил само 0,9%), се прилага във важните случаи свързани с капитала на ЕЦБ, разпределянето на паричния доход на националните централни банки и прехвърлянето на чуждестранни резервни активи от националните централни банки към ЕЦБ.

Тайна на вота: ЕЦБ не публикува резултатите от гласуванията, а само дискусиите без да посочва позициите на конкретни членове на централните банки. Тоест няма как да разберем дали и как представителят на БНБ е успял да се бори за най-правдивата позиция.

Истината: По-скоро ще гледаме масата отстрани. Гласът на България в ЕЦБ ще липсва в 1/3 от случаите, а при разширяване на еврозоната ще стане още по-малък. За ключови решения пък ще е под 1%. Така или иначе резултатите от гласуването остават тайна за обществото заради правилата за прозрачност на ЕЦБ.

[neon7]

Подобряването на финансовата грамотност на българските граждани ще помогне и в борбата с дезинформацията за еврозоната

[B][COLOR=#0000FF]Подобряването на финансовата грамотност на обществото ще ограничи рисковото финансово

ЛОЗУНГИ И НИЩО ДРУГО ОСВЕН ЛОЗУНГИ !!! Личат си комсомолските секретарки,МАКАР И ДЪРТИ ВЕЧЕ !!!

А СЕГА ФАКТИТЕ ...

ОПРЕСНЯВАНЕ !

МИТ 1: “С еврото няма да поемаме чужди дългове”

ФАКТ: С влизане в еврозоната ставаме членове на ESM (Европейски стабилизационен механизъм). България трябва да внесе около 420 млн. евро като реална сума + поема задължение за още ~3,3 млрд. еврогаранционен капитал.

Ако държава като Италия, Гърция или Испания фалира, ESM решава (със 85% мнозинство) дали да отпуска помощ. Ние нямаме блокираща квота — т.е. дори да гласуваме “против”, ще трябва да участваме.

Истината: България няма да плаща автоматично чужди дългове, но с еврото става част от общата гаранционна схема за спасяване на други държави. Това е реален финансов риск.

МИТ 2: “Няма значение, че ЕЦБ е на загуба — централните банки не са за печалба, а ЕЦБ плаща лихви на националните банки”

ФАКТ: Сега БНБ изкарва около половин милиард лева годишно печалба, които директно превежда в българския бюджет.

ЕЦБ обаче отчете загуба от 7,9 млрд. евро за 2024 и 7,8 млрд. за 2023 год. и се очаква да остане на загуба в следващите години.

Причината не е, че ЕЦБ „дава пари“ на националните банки, а защото:

– години наред ЕЦБ изкупуваше държавни облигации (особено на силно задлъжнели държави) с почти нулеви или отрицателни доходности;

– след това рязко вдигна лихвите, за да спре инфлацията, което я принуди да плаща високи лихви на търговските банки, които държат пари при нея;

така се получи огромен разход, който балансът на ЕЦБ не може да покрие.

Дори Бундесбанк отчита рекордни загуби заради тази система — и това е ясен сигнал, че проблемът е структурен, а не временен.

Истината: Централните банки не са търговски дружества, но печалбите им са важни за бюджета. Сега България печели от БНБ; в еврозоната ще сме зависими от загубите на ЕЦБ — това са средства, които бюджетът губи, а не просто „счетоводни записи“.

МИТ 3: „Валутният борд е колониална схема, наложена отвън, защото не можем сами да управляваме парите си“

ФАКТ: Да, България въведе валутния борд през 1997 г. заради вътрешна криза и хиперинфлация, причинени от безконтролно печатане на пари и финансиране на правителствения дефицит чрез БНБ. Но:

Бордовата система се управлява от самата БНБ – не получаваме ежедневни инструкции отвън.

Валутният борд е ефективен инструмент за дисциплиниране на политиците и осигуряване на финансова стабилност — не само в бивши колонии, а и в успешни примери като Естония (преди еврото), Хонконг или Сингапур.

В еврозоната държавите също нямат собствена парична политика, а се подчиняват на ЕЦБ – те на практика са в система управлявана отвън, където България ще има минимален глас.

Истината: Валутният борд не е „колониална опека“, а механизъм, който България сама избра, за да озапти политическата безотговорност. Еврозоната също е система без национална парична политика — но там решенията ще се взимат отвън, а не в БНБ.

МИТ 4: „Валутният борд може лесно да бъде премахнат от парламента — значи е рисков и несигурен“

ФАКТ: Субсидиарност и отчетност: Валутният борд е уреден със закон от българския парламент — избрани от хората представители, които носят политическа отговорност пред гражданите. Решенията се взимат близо до хората, а не далече във Франкфурт.

Емпирически успех: Бордът работи успешно вече над 27 години. Никое правителство или партия не е посмяло да го пипа, защото той е гарант за финансова дисциплина и стабилност — дори през кризи (глобалната финансова криза, КТБ, Гърция, Ковид и т.н.)

Истинският риск е премахването му: С еврото бордът ще бъде изцяло заменен от общата рамка на еврозоната, която дава на политиците по-широки възможности да трупат дългове.

Поправката от 2020 г.: Когато влязохме в ERM II, в чл. 29 от Закона за БНБ беше записано, че фиксираният курс лев/евро вече зависи от европейски решения, а не само от България. Това е на практика отслабване на борда.

Истината: Бордът не е слаб, защото зависи от българския парламент. Напротив — той осигурява локална отчетност и финансова дисциплина. Слабостта дойде от прехвърлянето на решенията навън след 2020 г., а с еврото този процес ще приключи изцяло.

МИТ 5: „С еврото и Банковия съюз повече няма да има банкови кризи като КТБ, няма да се спасяват банки с държавни пари, а ще сме защитени от европейските механизми.“

ФАКТ: Европейските механизми не са гаранция срещу банкови фалити или публично спасяване.

Примери за банки, спасени с пари на данъкоплатците (въпреки европейския надзор):

Banca Popolare di Bari → €900 млн.

Banca Carige → €3 млрд.

Caixa Geral de Depósitos → €3,9 млрд.

Monte dei Paschi di Siena → €5,4 млрд.

Cyprus Cooperative Bank → €6,1 млрд.

Norddeutsche LB → €7,9 млрд.

Veneto Banca & Banca Popolare di Vicenza → €16,8 млрд.

Само Banco Popular (Испания, 2017) беше спасена чрез европейския механизъм (BRRD), без пари на данъкоплатците.

SRM и SRF:

SRM (Единен механизъм за преструктуриране) решава кои банки да спасява, но България няма да има реално влияние там.

SRF (Единен фонд за преструктуриране) трябва да достигне €77 млрд. до 2030 г. Българските банки ще започнат да внасят в него, но ако парите не стигнат, държавата поема остатъчния риск.

ELA (Emergency Liquidity Assistance):

Това е спешна ликвидна помощ, одобрявана от ЕЦБ.

Малки държави като България нямат тежест в решенията на ЕЦБ и могат да останат без достъп в кризисни моменти (пример: Гърция, 2015 г.).

Истината: С присъединяването си България влиза в система с доказани слабости, поема финансови рискове без достатъчен контрол и остава зависима от решения на ЕЦБ, които не са автоматично в наша полза.

МИТ 6: „В Банковия съюз е невъзможно прането на пари, защото ЕЦБ контролира всичко.“

ФАКТ: Борбата с прането на пари (AML) не е в правомощията на ЕЦБ — тя отговаря само за надзора върху стабилността на банките (капитал, ликвидност), а AML остава в ръцете на националните органи. Освен това в ЕС се подготвя централна AML агенция (AMLA), която ще следи всички държави, независимо от валутата им.

Примери за големи скандали с пране на пари в страни от еврозоната и под ЕЦБ надзор:

ABLV Bank → закрита след разследване от САЩ за пране на пари

Danske Bank → $200 млрд. изпрани от руски олигарси

FBME Bank → закрита заради връзки с международна престъпност и тероризъм

ING → €675 млн. глоба за пропуски в AML контрола

Nordea → €95 млн. глоба за слабо AML спазване

Pilatus Bank → закрита, шефът ѝ арестуван в САЩ

Satabank → закрита заради разследване за пране на пари

Société Générale → $1,3 млрд. глоба заобикаляне на санкции и AML пропуски

Versobank → лиценз отнет заради AML нарушения

Истината: Влизането в еврозоната не носи автоматично „чисти“ банки. ЕЦБ няма пълномощия за AML — успехът зависи от националния контрол и ефективността на общоевропейската регулаторна рамка.

МИТ 7: „ЕЦБ и национални банки като БНБ не могат да финансират държавен дълг в еврозоната, защото това е строго забранено.“

ФАКТ: Да, чл. 123 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) забранява на ЕЦБ и национални банки (като БНБ, ако България влезе в еврозоната) да купуват директно държавен дълг. Но покупката на облигации на вторичния пазар е позволена от Съда на ЕС, което дава възможност за индиректна подкрепа на държавите и заобикаляне на тази забрана (решения Gauweiler от 2015 год и Weiss от 2018 на СЕС)

Германският конституционен съд не се съгласи с европейския съд и критикува ЕЦБ, че не е анализирала достатъчно икономическите ефекти на програмите си за изкупуване на дълг; Според немците политиката на ЕЦБ води до „зомби фирми“ – компании, които оцеляват само заради евтини кредити, вместо да фалират; създава се имотен балон, защото ниските лихви покачват цените на имотите, а и се насърчава липса на финансова дисциплина в държавите, тъй като лесният достъп до финанси чрез изкупуване на дълг намалява стимулите за фискални реформи

Истината: Забраната за финансиране на държавен дълг се заобикаля чрез покупки на вторичния пазар, както потвърждават Gauweiler и Weiss. Германските съдии убедително критикуват ЕЦБ за липса на анализ и водената от нея политика.

Анализ на Стефчо Станев

[Mateev]

Пет ползи за България от приемането на еврото в един по-променлив, многополюсен свят


Публикация на OMFIF-State Street Global Advisors, от изказване на г-н Димитър Радев, управител на БНБ, Лондон

Определящата характеристика на настоящата ни среда е нестабилността. Тя доминира икономическите брифинги, инвестиционните стратегии и глобалните прогнози.

Тази нестабилност не е само пазарен шум. Тя е сигнал за по-дълбоки, системни промени. Ние вече не сме изправени пред временни сътресения. Ние работим в един фундаментално по-несигурен свят. Самата политика се превръща в източник на нестабилност.

Протичащата трансформация има дълбоки последици за начина, по който мислим, планираме и инвестираме. За да се справяме в подобна среда, трябва да разчитаме на надеждна концептуална рамка, такава, която се основава на икономическата реалност и институционалната адаптивност.

Пет основни допускания

Моето виждане за концептуална рамка се основава на пет ключови допускания.

Първо, нестабилността е структурна, а не епизодична. Геополитическите напрежения се засилват. Търговските потоци се политизират. Финансовите санкции са по-чести и все по-целенасочени. Това не са временни сътресения, а такива, които преустройват световната финансова система.

Второ, в подобна среда стратегическата устойчивост трябва да има предимство пред тактическото прогнозиране. Диверсификацията остава важна, но вече не е достатъчна. Трябва да вградим възможността за изборв рамката ни за управление, което ще гарантира, че нашите политики и процеси позволяват бързо адаптиране към променящите се условия.

Трето, координирането на политиките е по-важно от всякога – както в рамките на институциите, така и извън тях. Управлението на резервите не може да бъде изолирано от паричната политика или финансовата стабилност. Нашите инвестиционни решения трябва да подпомагат, а не да усложняват по-широките цели на политиката, особено в периоди на стрес. Във външен план, координацията с фискалните органи и международните институции е от решаващо значение. В един фрагментиран свят споделеното прозрение се превръща в мощен източник на стабилност.

Четвърто, трябва да преразгледаме разбирането си за стратегическа автономност – не само на европейско, но и на национално равнище. В климат на геополитическа несигурност важно е не само какви активи притежаваме, но и дали можем да получим достъп до тях, когато е необходимо. Това изисква подновен акцент върху експозициите и риска от контрагента, както и сериозна оценка на алтернативните резервни активи – включително златото и борсово търгуваните фондове – и стратегически усилия за разширяване и укрепване на регионалните валутни съюзи, какъвто е еврозоната.

Пето, въпреки краткосрочния шум, трябва да запазим фокуса си върху дългосрочните перспективи. Демографското застаряване, климатичният преход и технологичните сътресения не са далечни заплахи – те са настоящи инвестиционни реалности. Трябва да се адаптираме към тях при управлението на обществените ресурси, така че да запазим стойността и да подпомагаме устойчивия икономически растеж.

Последици за България и региона на Централна и Източна Европа

Последиците за България могат да отразяват и по-широки тенденции в Централна и Източна Европа. Въпреки че прякото въздействие от сегашните напрежения в световната търговия върху България е ограничено, косвените последици могат да бъдат значителни. Ние сме дълбоко интегрирани в европейските вериги на доставки и силно разчитаме на външното търсене от страна на големите икономики в еврозоната. Забавянето в тези икономики, предизвикано от отслабващата световна търговия, създава реални рискове за нашия износ и инвестиционни потоци.

В същото време преструктурирането на световните вериги за доставки поражда несигурност относно бъдещите търговски пътища и производствени центрове. Трудно е да се измери количествено цялостното въздействие. Но на този етап рисковете за потенциалния средносрочен растеж по-скоро се увеличават.

Един от каналите, който вече e в действие, е по отношение на цените на стоките. Очакванията за по-слабо търсене в световен мащаб, предизвикано от напреженията в търговията, тласнаха цените на петрола надолу. За енергоемките икономики като България това предизвика краткосрочен дезинфлационен ефект.

Въпреки това, по-широките инфлационни и инвестиционни последици от фрагментираната търговията остават несигурни и могат да се развият бързо.

Управление на валутните резерви

Оптималният състав на валутните резерви изисква ново разглеждане. Сега работим в среда, белязана от засилено геополитическо напрежение, по-слаб глобален растеж, променливи капиталови потоци и по-голяма пазарна нестабилност.

В исторически план доверието в американската икономика и финансова система е подкрепяло водещата роля на долара. Към края на 2024 г. не се наблюдава значителна промяна в разпределението на световните резервни валути – доларът остава доминиращ, подкрепен от своята ликвидност, дълбочина и усещане за сигурност. Но има индикации, че това може да започне да се променя.

В същото време, златото отново придобива значение на стратегически резервен актив. През последните години няколко централни банки значително увеличиха вложенията си в злато – не само като хеджиране срещу финансов риск, но и като защита срещу геополитически сътресения.

Тези тенденции изострят акцента върху ролята на еврото като резервна валута – въпрос, който става все по-актуален.

Еврото и стратегическият път на България

За България днешните развития правят дългогодишната ни амбиция да се присъединим към еврозоната по-актуална – и по-неотложна – от всякога досега. Това заключение ясно се подкрепя от тук представената концептуална рамка.

Приемането на еврото ще има пет групи последици. То ще закрепи паричната политика на България в рамката на ЕЦБ и ще осигури надеждност, стабилност и предвидимост. Освен това, приемането на еврото ще намали валутния риск и ще защити икономиката от спекулативен натиск; ще повиши доверието на инвеститорите и ще задълбочи финансовата интеграция; както и ще предложи достъп до механизмите на еврозоната, като например Европейския механизъм за стабилност.

В свят, в който нестабилността на политиките е структурна, членството в еврозоната ще укрепи стратегическата устойчивост на България чрез институционална консолидация и надеждни инструменти за реагиране при кризи.

Стратегия на България за управление на резервите

Сега съставът на валутните резерви на България се определя от законово определения ни мандат и оперативната логика на валутния борд. Най-общо казано, около 90% от резервите ни се държат в евро и около 10% в злато.

Кредитните и валутните рискове са силно ограничени. Допустимите активи трябва да имат минимален рейтинг AA минус. Този силно консервативен, краткосрочен подход ни служеше добре в периоди на временни пазарни напрежения.

В перспектива, присъединяването към еврозоната ще отбележи нов етап в управлението на резервите. Новият Закон за Българската народна банка въвежда по-голяма гъвкавост. След като еврото стане наша национална валута, ще започнем да диверсифицираме валутните си резерви в други валути.

Вече полагаме основите – разработваме нова оперативна инфраструктура, разширяваме мрежата ни от контрагенти и създаваме по-задълбочен пазарен експертен опит.

По този начин ще адаптираме нашата рамка за риска, като облекчим кредитния праг за активите, които държим, от АА минус на А минус и разширим инвестиционния хоризонт от краткосрочен до стратегически, дългосрочен. Тези реформи ще разширят нашите инвестиционни възможности, като евентуално ще включат и нови инструменти като например борсово търгуваните фондове. Естествено, всички такива инструменти ще бъдат подложени на много внимателна оценка, за да се гарантира съответствие с основните ни цели: запазване на капитала и осигуряване на ликвидност.

Централните банки трябва да се адаптират

Тъй като глобалната фрагментираност става определяща характеристика на международната среда, централните банки трябва да се адаптират. Трябва да продължим да отстояваме основните принципи на управление на резервите – ликвидност, сигурност и възвръщаемост – като същевременно обръщаме все по-голямо внимание на геополитическите и системните рискове.

Стратегическото позициониране ще бъде също толкова важно, колкото и фундаменталните финансови фактори. За Българската народна банка това означава поддържане на устойчивостта постигната при валутния борд, с готовност за провеждане в най-близко бъдеще в условията на еврозоната на по-динамична, дългосрочна и отчитаща риска стратегия за управление на резервите.

Предстоящите реформи ще изискват внимателно провеждане. Но те предлагат и навременна възможност да укрепим способностите си, да увеличим адаптивността си и да се позиционираме в един по-променлив, многополюсен свят.

България ще бъде по-богата след присъединяване към еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната със сигурност ще се отрази положително, както на икономиката, така и на хората, както и на бизнеса и на цялата българска държава. Фактите показват, че на 1 януари 2026 година, след евентуалното присъединяване към еврозоната, България ще се събуди с приблизително 2 милиарда по-богата. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в интервю за БНТ.

Министър Дилов подчерта, че със сигурност икономиката и гражданите ще спрат да губят приблизително по 1 милиард лева от превалутиране на левове в евро или съответно обратно. Очаква се и повишаване на кредитния рейтинг на България. „В България оперират близо половин милион малки и средни предприятия, които поддържат сметки в две валути – левова и евро. Отпадането на този ангажимент безспорно ще спести на компаниите около 100 евро на година“, изтъкна той.

По думите му държавата е готова със защитен механизъм за потребителите, който да предотврати спекула след приемането на единната европейска валута.

Икономическият министър каза още, че бизнесът осъзнава ползите от еврото и подкрепя напълно присъединяването на България.

По отношение на ръста на БВП Дилов обяви, че последните данни показват 3,1% нарастване на годишна база спрямо месец март миналата година, като . това нарежда страната ни на челните места сред страните – членки на ЕС.

Министър Дилов каза още, че тенденцията към инвестиции във високите технологии у нас остава. „Тук имаме много добри предпоставки, защото имаме много добре подготвени кадри в тази сфера. Също така очакваме инвестиции и в отбранителната индустрия, още повече в контекста на програмите на ЕС за осигурено финансиране в този сектор“, бе категоричен той.

По отношение на това дали България ще бъде пряко засегната от наложените мита от САЩ, икономическият министър обяви , че 64 процента от износа ни е концентриран в държави членки на Европейския съюз и можем да очакваме косвени ефекти от преструктуриране на веригите на доставки. “Данните, с които разполагаме, са, че въпреки въвеждането на митнически тарифи, продуктите, които България изнася, продължават да бъдат конкурентоспособни, защото и другите страни членки също са засегнати от митническите тарифи”, коментира министър Дилов.
Присъединяването на България към еврозоната със сигурност ще се отрази положително, както на икономиката, така и на хората, както и на бизнеса и на цялата българска държава. Фактите показват, че на 1 януари 2026 година, след евентуалното присъединяване към еврозоната, България ще се събуди с приблизително 2 милиарда по-богата. Това заяви министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов в интервю за БНТ.

Министър Дилов подчерта, че със сигурност икономиката и гражданите ще спрат да губят приблизително по 1 милиард лева от превалутиране на левове в евро или съответно обратно. Очаква се и повишаване на кредитния рейтинг на България. „В България оперират близо половин милион малки и средни предприятия, които поддържат сметки в две валути – левова и евро. Отпадането на този ангажимент безспорно ще спести на компаниите около 100 евро на година“, изтъкна той.

По думите му държавата е готова със защитен механизъм за потребителите, който да предотврати спекула след приемането на единната европейска валута.

Икономическият министър каза още, че бизнесът осъзнава ползите от еврото и подкрепя напълно присъединяването на България.

По отношение на ръста на БВП Дилов обяви, че последните данни показват 3,1% нарастване на годишна база спрямо месец март миналата година, като . това нарежда страната ни на челните места сред страните – членки на ЕС.

Министър Дилов каза още, че тенденцията към инвестиции във високите технологии у нас остава. „Тук имаме много добри предпоставки, защото имаме много добре подготвени кадри в тази сфера. Също така очакваме инвестиции и в отбранителната индустрия, още повече в контекста на програмите на ЕС за осигурено финансиране в този сектор“, бе категоричен той.

По отношение на това дали България ще бъде пряко засегната от наложените мита от САЩ, икономическият министър обяви , че 64 процента от износа ни е концентриран в държави членки на Европейския съюз и можем да очакваме косвени ефекти от преструктуриране на веригите на доставки. “Данните, с които разполагаме, са, че въпреки въвеждането на митнически тарифи, продуктите, които България изнася, продължават да бъдат конкурентоспособни, защото и другите страни членки също са засегнати от митническите тарифи”, коментира министър Дилов.



Подобряването на финансовата грамотност на българските граждани ще помогне и в борбата с дезинформацията за еврозоната

Подобряването на финансовата грамотност на обществото ще ограничи рисковото финансово поведение и зависимостта на част от хората от социалната система, като същевременно ще работи за преодоляване на дезинформацията, свързана с еврозоната, финансовите и икономически въпроси.

Това стана ясно по време на дискусия на тема "Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона", организирана от Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС), в която участие взеха членовете на Съвета – работодатели, синдикати и граждански организации и ключови институции и организации, ангажирани с темата. Дискусията е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в Република България и в нея се включиха министър-председателят Росен Желязков, българският еврокомисар Екатерина Захариева, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КФН, КЗП и др.

В последните години темата за еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за дебат. „Няма смисъл тогава, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за икономиката, да се вкарва дебат, който манипулира хората, ражда страхове и управлява страхове в хората“, каза министър-председателят Росен Желязков, който откри дискусията. Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления.

„Хората трябва да знаят, че членството на България в еврозоната е доказателство пред света, че България е силна икономика и има място на масата на силните“, заяви във видеообръщение и българският еврокомисар Екатерина Захариева.

Необходимо е да се гарантира, че преди присъединяването на страната към еврозоната, има достатъчно обективна и проверена информация по всички касаещи гражданите въпроси и тя достига до тях, посочват от ИСС.

„Влизането на България в еврозоната категорично ще доведе до по-високи доходи в страната ни и до по-добри възможности за българската икономика. В почти всички страни в периода преди присъединяването е имало въпроси и съмнения – какво ще се случи с доходите, цените, инфлацията. Данните към днешна дата показват, че в годините след присъединяването, подкрепата за еврозоната нараства и достига до 80%“, каза председателят на ИСС Зорница Русинова. Добрата финансова грамотност няма да позволи обществото да бъде подведено от фалшиви твърдения, че членството в еврозоната води след себе си икономически срив и обедняване, допълни тя.

Според проучване на Евробарометър 55% от гражданите съобщават, че често са изложени на дезинформация, което е и най-високият дял в ЕС. Все повече младежи попадат в дългова спирала, липсват базови познания в сферата на финансите и правото, стана ясно още по време на дискусията. Равнището на финансова грамотност в България е по-ниско спрямо останалите държави в ЕС, поради което са необходими целенасочени и ефективни политики и програми за нейното повишаване. Данните са от Националната стратегия за финансова грамотност на Република България[1], в която са заложени мерки, насочени към дефиниране на компетентностите в областта на финансовата грамотност по отношение на доходи и спестяване, инвестиции, дългосрочно планиране, пенсиониране и пенсии, защита на потребителите във финансовата област, рискове и застраховане.

Според проучване за финансовата грамотност на агенция „Тренд“ от декември 2024 г., представено на форума, 73% от запитаните не спестяват. Инвестиции правят едва 8% от участвалите в проучването, а делът на тези, които твърдо отговарят „не инвестирам“ се запазва висок – 90%.

84% разчитат на доходи само от заплата, показват още резултатите.

Друго проучване - „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“ [2], българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си. Заедно с това, обаче, в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно – за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6%). Според изследването от 2020 г. на ОИСР, значителна част от българите са спестявали (77.6% при средно за региона 67%), като спестяванията се държат основно в наличност (62%) или в банков депозит.

Ниската финансова грамотност се асоциира с неефективно или липсващо включване във финансовата система с всички произтичащи от това негативни последици, по-висока степен на рисково финансово поведение, с по-голяма зависимост от социалната система, посочва модераторът на дискусията Мария Минчева – член на ИСС от групата на работодателите. Един от най-съществените резултати от това е по-ниското качество на живот на тези групи. Финансовата култура не само подобрява индивидуалната ситуация, но и допринася за по-стабилна икономика и общество, особено с технологичния напредък и с развитието на финансовите технологии. Важно е българските граждани да са информирани за новите инструменти и платформи, които могат да улеснят управлението на личните финанси, коментираха участниците в дискусията.

Независимо от наличието на национална стратегия и множество частни инициативи, все още не се забелязва чувствителна промяна сред населението и особено сред уязвимите групи. Всички предприети инициативи, дискусии и консултации за повишаване на финансовата култура на обществото ще дадат реален тласък за развиване на българската икономика, за ускоряване на необходимите реформи, за подобряване на доходите на хората и за осмисляне на финансовата грамотност като предимство за благополучие.

[neon7]

Обещал съм на копейките - на всеки чаршаф от тях по 3 чаршафа от мене. Естествено е, че никой няма да ги чете - нито моите, нито техните. Няма обаче да допусна един двама човека да врякат и кряскат по цял ден с безкрайни чаршафи, за да създават впечатление за масовост в борбата против еврото.

РЕФЕРЕНДУМ!!! СЪБРАНИ СА НАД 600 000 ПОДПИСА И ТО 2023 !

[Специалист по всичко]

Обещал съм на копейките - на всеки чаршаф от тях по 3 чаршафа от мене. Естествено е, че никой няма да ги чете - нито моите, нито техните. Няма обаче да допусна един двама човека да врякат и кряскат по цял ден с безкрайни чаршафи, за да създават впечатление за масовост в борбата против еврото.

Не се притеснявай за това, медиите достатъчно се стараят да не изглежда като масово недоволство.

[Mateev]

С влизането ни в Еврозоната инфлацията няма да се увеличи и няма да загубим суверенитет


С влизането ни в Еврозоната инфлацията няма да се увеличи и няма да загубим суверенитет", каза областният управител на Русе Драгомир Драганов преди да открие първия по рода си форум в региона, посветен на ползите от приемането на еврото от началото на следващата година. Припомняме, че Областната администрация в Русе организира конференция с представителите на бизнеса, местната и държавната власт по темата.

По покана на Драганов във форума участие ще вземат президентът на Република България /22.01.1997 г. – 22.01.2002 г./ Петър Стоянов, както и един от най-добрите финансисти в страната проф. д-р Андрей Захариев. Двамата ще представят експертното си мнение и ще запознаят присъстващите защо е важно България да бъде част от Еврозоната. „Инфлацията няма пряка корелация с единната европейска валута – еврото. Високата инфлация през последните години се дължеше на основно външни фактори – енергийна криза, война, глобална пандемия и нарушени транспортни доставки“, смята проф. Захариев. От своя страна Драганов посочва, че един от основните аргументи на противниците срещу приемането на еврото е загубата на национален суверенитет. „България няма независима парична политика от 1997 г. и работи в условията на валутен борд, което означава, че ние вече сме се отказали от монетарен суверенитет. От тогава левът беше за няколко години заместител на германската марка, а сега е на практика заместител на еврото. Бихме могли да кажем, че присъединяването към еврозоната означава възстановяване на суверенните функции на БНБ, но не в рамките на страната, а в колективната монетарна политика на Европейската централна банка“, обясни областният управител Драгомир Драганов. По негови думи управителят на БНБ ще стане част от най-висшия орган за определяне на европейската парична политика – Управителния съвет на Европейската централна банка.

Областният управител посочи още, че след приемането на еврото населението ще може да сравнява много по-лесно цените между държавите членки на еврозоната, а това ще засили конкуренцията между предприятията и по този начин ще облагодетелства потребителите. „В същото време е възможно да има някои ограничени загуби от първоначално закръгляване на цените, ако разбира се липсва достатъчно и надежден контрол. Търговците, които умишлено нарушават правилата за преобразуване или закръгляване, ще бъдат санкционирани съгласно действащото законодателство. В допълнение, населението ще може да пътува по-лесно и по-евтино в страните от еврозоната, като ще спести от разходи за превалутиране на необходимите им средства от левове в евро“, посочва от своя страна проф. Захариев. Той споделя още, че на свой туризмът ще спечели от по-добрия имидж на страната, като страна членка на еврозоната и от липсата на валутен риск за чуждестранните туристи. „Останалият бизнес ще спечели от това, че в качеството на износител и вносител ще работи без валутни курсове и такси, което ще води до намаляване на разходите и увеличаване на конкурентоспособността му. Фирмите ще могат по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света“, категорични са от Фискалния съвет.

По думите на областния управител Драгомир Драганов премахването на нуждата от превалутиране ще спести на бизнеса и гражданите над 1 млрд. лева годишно, особено при външнотърговски сделки, тъй като голям процент от търговията на България е с държави от Еврозоната. Това ще доведе до категорично подобряване на макроикономическата стабилност и по-висок растеж. Според него така към страната ще има и повишено инвеститорско доверие. „Страната ни ще стане част от клуба на богатите и ще бъде приемана много по-добре от всички инвеститори по света“, допълни Драганов. Професор Захариев допълни, че кредитният рейтинг на Хърватия е бил повишен през 2024 г., една година след приемането на страната в еврозоната, като на практика страната получи най-високия си кредитен рейтинг досега. „Това направи достъпа на Хърватия до заеми на международните пазари много по-лесен, по-достъпен и по-евтин“, заяви още той.

[barbaron]

Поне пусни нещо интересно за четене

Ето, вместо да четете нескопосани фейкови преразкази,
четете оригинала на

Конвергентния доклад 2025 за България
Convergence Report 2025 on Bulgaria

https://economy-finance.ec.europa.eu...e=ip320_en.pdf

---------------------------------------------------------------------------

"Заключение:
Широкообхватният анализ на основните фактори, които са от значение за устойчивостта на българската конвергенция показва, че са налице достатъчно стабилни условия, за да може страната да поддържа устойчив път на конвергенция в средносрочен план, като по този начин подкрепят положителна оценка. Въпреки това продължават да съществуват значителни предизвикателства и ще е необходимо да се поддържа строга фискална политика, за да се използват пълноценно ползите от участието в еврозоната и да се сведат до минимум рисковете за пътя на конвергенцията в бъдеще. "

"Conclusion:
he broad-based analysis of underlying factors relevant for the sustainability of Bulgaria’s convergence suggests that sufficiently robust conditions are in place for the country to be able to maintain a sustainable convergence path in the medium term, thus supporting a positive assessment. However, significant challenges remain, and policy discipline will need to be maintained in a determined manner to fully exploit the benefits of participation in the euro area and minimise risks to the convergence path going forward."
---------------------------------------------------------------------------

[Mateev]

Поне пусни нещо интересно за четене, не такива безсмислени заучени фрази.

Обещал съм на копейките - на всеки чаршаф от тях по 3 чаршафа от мене. Естествено е, че никой няма да ги чете - нито моите, нито техните. Няма обаче да допусна един двама човека да врякат и кряскат по цял ден с безкрайни чаршафи, за да създават впечатление за масовост в борбата против еврото.

[neon7]

Изказване на комисар Валдис Домбровскис на пресконференция в София - продължение

[COLOR=#0000FF][B]

От името на Европейската комисия, поднасям моите поздравления. Очакваме с нетърпение да приветстваме България в еврозоната.

ЕТО ТОВА СА ТИ ЕВРОКОМИСАРИТЕ И КОМИСИИТЕ ИМ !!!

ИСТИНСКАТА СЪЩНОСТ НА ЕВРОКОМИСАРИТЕ И ФАЛШИВАТА ДЕМОКРАЦИЯ



Истинската същност и идеология на еврокомисарите и силите, които стоят зад тях могат да бъдат разбрани единствено през призмата на историческия анализ.

Казват, че определени исторически събития имат цикличност и свойството да се повтарят под една или друга форма; „кукловодите“ от световното задкулисие обаче нарочно им слагат различни наименования, а пропагандната машина въвежда нови термини за да объркат непосветените в сатанинските им дела. По някой път обаче „богоборците“ са така самоуверени, че допускат фатални грешки, които ги демаскират пред Гражданското общество.......

В прицела ми сега са структурите на Европейския съюз и опитите на определени сили той от свободен съюз на суверенни държави да се превърне незабелязано в тоталитарна федерална супердържава по подобие на САЩ, със всички произтичащи от това негативи. Особена роля в това имат т.нар. еврокомисари с разширени пълномощия към ЕС и извън него.

Ако сравним настоящите еврокомисари с болшевишките комисари в Съветския съюз от началото на 20 век, веднага ще видим общите тенденции, същата престъпна идеология, пропагандно „промиване на мозъци“ и геноциден план (които очевидно произлизат от един и същи Център) и всичко ще си дойде на мястото. Тези комисари въпреки внушенията, които се правят и сега не бяха етнически руснаци, а юдеизирани хазари и дегенерати с престъпна психика, организирани на масонски принцип. Онези, които са чели великолепната книга на д-р Джон Коулман „Комитетът 300“, както и книгите на Никола Николов, проф. Григорий Климов, Бил Купър („Тихи оръжия“), Георги Ифандиев, Хенри Форд („Интернационалните евреи“) и Дъглас Рид („Спорът за Цион“) ще разберат какво имам предвид. Разликата между двата вида комисари май е само в облеклото и фалшивите усмивки, с които ви забиват прецизно ножа в гърба.







Сборище на болшевишки комисари - садисти и безмилостни палачи; сред тях се виждат и баш гадовете Ленин (с истинска фамилия Бланк), Дзержински (полски юдеин) и Лев Бронщайн Троцки (чифут парексаланс).


Да, сегашните използват доста по-рафинирани методи (научно разработени в институти като зловещия институт „Тависток“), но целите и пораженията са същите; дори може да се анализира и поспори дали сегашния скрит геноцид не е по-ефективен от едновремешните разстрели, концлагери и масово избиване на хора, например чрез „Гладомора“ в Украйна където по този начин бяха ликвидирани над 7 млн. души. В България например след 1944 г. комунистите с помоща на комисарите и полу-грамотните милиционери избиха над 140 000 души от интелигенцията, а 300 000 бяха репресирани по лагери, затвори и интернирани. По време на „демокрацията“ и „прехода“ (1989-2013 г.) ние загубихме пряко около 1 млн. души преждевременно умрели в активна възраст (от стрес, болести, безработица, негативни облъчвания и др.) и около 2 млн. икономически и политически емигранти бяха принудени да напуснат страната, при това без България да е водила война. Сравнявайте да видим; тук дори не навлизам в детайли за да не травмирам допълнително аудиторията. Достатъчно е да спомена за 300 000 българи болни от рак и, че според официалната статистика всяка година 30 000 от тях умират, някои без дори да ги лекуват. Т.е. всяка година в България умира един средно малък град, без това да притеснява никого от официалните власти, още по-малко еврокомисарите и отговорните фактори в ЕС! Считате ли това за нормално и защо до сега не е било така; я анализирайте малко по-внимателно и ще разберете?!?

Ако на сегашните еврокомисари им сложим едновремешните униформи, кожените куртки, каскетите и наганите на кръста, в никой случай няма да можем да ги различим от болшевишките, защото са от едно и също тесто!...... Също така задачите и на едните и на другите са поставяни и спускани от едно и също място – това е повече от сигурно. Някои сегашни са изключително нагли и арогантни, като например еврокомисарката Кристалина (Сталинка) Георгиева, която си позволи да изкаже публично мнение, че имигрантите от Африка и Близкия Изток щели да подобрят демографския срив в България?!? Ами да започнат първо от нейното семейство тогава и да не използват вазелин.....



Ето ги и сегашните еврокомисари с репетираните пред огледало фалшиви усмивки.






Дори и за неспециалиста е ясно, че и едните и другите комисари изповядват една и съща разрушителна идеология; само методите са им малко по-различни. Нека видим общите неща:



- Едните говореха за „интернационализъм“, а сегашните за глобализъм и „мултикултурно общество“, т.е. смесване на раси и култури в безличен „тюрлюгювеч“ - колкото по-безличен толкова по-добре. Така нацията идеално се превръща в аморфна маса без тежест – лесна за манипулиране, мачкане, управление, унижение и унищожение.

- Тогава властта беше „народовластие“ (ама точно на едно определено племе), всички бяха равни, но едни бяха по-равни от другите; сега имаме „демокрация“, което смислово е същото. Тоталитарната диктатура сега е умело замаскирана като „демокрация“.

- Разбиване и унищожаване на традиционното семейство; сега включително и чрез еднополовите бракове, които тихомълком се разрешават чрез прокарвани закони в някои страни от ЕС.

- Заробване и обезличаване на нацията; отричане на националната държава и изземване на суверенитета.

- Подмяна на традиционната ценностна система и замяната и със сурогати и сатанински материализъм и атеизъм.

- Пропагандиране на някаква псевдо толерантност, либерализъм и поносимост към всякакви извратености и сбърканяци (хомосексуалисти, гейове, лесбийки, педофили, содомити, наркомани, бисексуални, травестити, психопати, дегенерати, юдео-масони и др.), които се обявяват за нормални и законово преследване на нормалните хора, които не са съгласни с натрапените им отвратителни и отблъскващи норми на поведение.

- Заклеймяване на „врага“ (нормалните хора) с термини като „нацисти“, „фашисти“, „антисемити“, „ксенофоби“, „националисти“, „хомофоби“, „терористи“ и др. подобни етикети, чиято цел е да сплашват и тероризират хората и да блокират свободната мисъл и воля! Тези етикети се лепят най-вече на прогресивни хора и организации, които са патриотично настроени и са защитници на националната държава запазваща суверенитета си, специфична култура и идентичност.

- Воюват с християнската религия („опиума на народите“), но не и със сектите, окултизма (всякакви псевдо духовни и сатанински учения) и исляма, които се използват като оръжие и терор срещу християните, особено православните. Стимулират разкола в Църквата и по всякакъв начин се „набиват клинове“ за да я обезсилят и да намалят влиянието и в обществото.

- Идеологията на комисарите и еврокомисарите това е идеологията на глобализма или с други думи „Новия световен ред“; зад което прозира тоталитарна диктатура, мракобесие, мизантропия, унищожение, деградация и сатанински богохулни учения, които даже не е необходимо да дискутираме – толкова са отвратителни!

Колкото по-скоро ги разобличим напълно и се отървем от тях; толкова ще е по-добре за хората и Европа ще стане едно по-добро място за живеене; без престъпна имиграция, бангстери/лихвари, олигарси и обществени паразити, без войни, тоталитарна диктатура, двойни стандарти и геноцид!



Зловещата сграда на НКДВ - главната квартира на болшевишките комисари на Любянка в Москва.






Седалището на еврокомисарите в Брюксел.

[Mateev]

Премиерът Желязков: Положителните конвергентни доклади са повод за гордост на българското общество, правителството ще гарантира плавното и спокойно въвеждане на еврото

Европейската комисия и Европейската централна банка категорично заявиха, че България покрива критериите за членство в еврозоната. Това е повод за гордост на българското общество и сигнал към европейските институции, че страната ни може да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 г., заяви министър-председателят Росен Желязков, след като днес бяха оповестени двата конвергентни доклада. Българите неотклонно, търпеливо, с много труд и усърдие, много лишения успяха да извоюват това, което други държави не успяха - извоюваха покриването на критериите, доверието и оценката на европейските институции, изтъкна премиерът Желязков, като акцентира и върху усилията на редица български правителства по темата.

Премиерът Росен Желязков отбеляза, че кабинетът вече е в режим на плавно въвеждане на еврото, като се води от три важни принципа. На първо място – плавното и спокойно, а не стихийно въвеждане на европейската валута в България. Трябва да има спокойствие в българското общество, предвидимост и прозрачност на процесите, категоричен беше министър-председателят. На второ място Желязков посочи предотвратяването на всички възможности за налагане на недобросъвестни търговски практики, за спекулиране с надценки, с цени и злоупотреба с доверието на българските граждани. За целта днес Министерският съвет създаде механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото като допълнителна гаранция за плавното преминаване към единната европейска валута. Приет беше и меморандум за сътрудничество с работодателски, синдикални и браншови организации и асоциации във връзка със защитата на потребителите в процеса на въвеждане на еврото. Ще направим така, че процесът да бъде плавен, да бъде обоснован и да се видят всички потенциални ползи, които предстоят, заяви Желязков.

Министърът на финансите Теменужка Петкова потвърди, че българското правителство е готово да въведе еврото от 1 януари 2026 г., като отбеляза, че през месец юли тази година предстои процесът окончателно да бъде финализиран от страна на европейските институции. В Закона за въвеждане на еврото ясно са разписани всички стъпки, които трябва да изпълним, за да въведем успешно еврото, изтъкна финансовият министър. Петкова също акцентира върху осигуряването на постоянен мониторинг, свързан с ценообразуването, така че българските граждани и българският бизнес да бъдат спокойни, че няма да бъде допуснато необосновано увеличаване на цените. Министерството на финансите вече е публикувало на своя сайт указания към българските общини и към областните управители, така че те да могат максимално бързо да приведат в съответствие действията си, свързани с въвеждане на еврото. Налице са и указания към българския бизнес, свързани със счетоводното отчитане по отношение на въвеждане на еврото. В ход е и информационна кампания по темата за еврото. Сигурна съм, че еврото ще бъде въведено успешно и България ще има единствено и само ползи от него - това означава икономически растеж, финансова и икономическа стабилност, посочи още министър Петкова.

Управителят на Българската народна банка Димитър Радев определи като напълно заслужен резултат днешните положителни конвергентни доклади. Основният извод е, че България е напълно готова за присъединяване към еврозоната, категоричен беше Радев. Имаме конкретен план какво трябва да се направи до края на годината, който включва редица действия и ние се движим стриктно по този график, продължаваме да работим на пълни обороти и гледаме уверено напред, добави управителят на БНБ.

[Специалист по всичко]

Поне пусни нещо интересно за четене, не такива безсмислени заучени фрази.

[Сибирския Бръснар]

Премиерът Желязков:

[Mateev]

Премиерът Желязков: Еврото означава повече растеж, конкурентоспособност, по-голяма покупателна способност за хората

Членството в еврозоната ще направи българските публични финанси, икономика и търговия по-конкурентоспособни. Ще се гарантира по-добър растеж, което означава повече доходи, по-голяма покупателна способност за хората, по-голяма степен на доближаване до европейските стандарти на живот. Това заяви министър-председателят Росен Желязков на брифинг, в който участваха също еврокомисарят за икономиката и производителността, изпълнението и опростяването Валдис Домбровскис, еврокомисарят за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева и министърът на финансите Теменужка Петкова.

Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България прави за своето бъдеще, еврото осигурява нови възможности за инвестиции, работни места, растеж, еврото действа като щит в настоящите смутни времена, посочи от своя страна еврокомисар Домбровскис. По думите му ползите от конвергенцията са видими от ръста, който икономиката на страната ни бележи от началото на членството в Европейския съюз досега. България и нейният народ трябва да са горди с това постижение, изтъкна Домбровскис. Еврокомисарят отбеляза още, че въпреки множеството предизвикателства в международен план, включително пандемията, войната в Украйна и енергийната криза, страната ни поддържа стабилен курс и фискална дисциплина. Убедени сме в решимостта на България да завърши процеса по конвергенция, не виждам и не очаквам проблеми, които биха обърнали решението през юли, добави още комисар Домбровскис.

В хода на пресконференцията беше дадена обстойна информация по практическата подготовка за членството на страната ни в еврозоната. Няма връзка между изпълнението на бюджета и въвеждането на еврото, посочи премиерът Росен Желязков в отговор на журналистически въпроси и обясни, че приемането на еврото не налага актуализация на държавния бюджет. Министър-председателят изтъкна още, че от 1 януари 2026 година България не изоставя своята национална валута, а се присъединява към общата европейска валута и нашите икономика и финанси се доближават в максимална степен до европейските критерии за стабилност и устойчивост.

Министър-председателят акцентира върху предприетите от правителството мерки за контрол и прозрачност на всички процеси и за информираност на обществото. Посочи създадения от кабинета Механизъм за координация на наблюдението и контрола във връзка с въвеждането на еврото като допълнителна гаранция за плавното преминаване към единната европейска валута. Министерският съвет одобри вчера и проект на меморандум за сътрудничество с работодателски, синдикални и браншови организации и асоциации във връзка със защитата на потребителите в процеса на въвеждане на еврото, включително предотвратяване нелоялни търговски практики и на необосновано покачване на цените на стоките и услугите. Готови сме да предотвратим опитите за спекулиране с цените още в зародиш, категоричен беше премиерът Росен Желязков. Добави също, че са предвидени редица средства за комуникация с държавата, като горещ телефон, така че в реално време да се получават сигнали за нередности и незабавно да се реагира. Министър-председателят посочи още, че процесът по надграждане на мерките от страна на държавата ще бъде постоянен, така че ползите от еврото да не бъдат компрометирани в никой момент.

Желязков специално отбеляза, че нищо не налага гражданите да бързат панически да обменят парите си от левове в евро. Шест месеца след 1 януари ще могат да се обменят във всички кредитни институции и в Български пощи, а в БНБ обмяната ще се осъществява неограничено време. Няма никаква причина хората да харчат в момента пари, защото стойността на парите им ще бъде запазена, покупателната способност ще бъде гарантирана и конвертирането в евро ще бъде по фиксирания курс, добави още премиерът. Спестяванията са гарантирани, категоричен беше министър-председателят. По думите му държавата ще контролира с всичките си механизми ценовата стабилност, ще гарантира и сигурността на хората, които ще обменят своите средства.

Еврокомисарят Екатерина Захариева също потвърди подкрепата на Комисията за България. По думите ѝ членството на страната ни в еврозоната е една от добрите новини за бъдещите поколения. Захариева изрази увереност, че предстоящата активна кампания ще осигури пълната и навременна информация за гражданите.

[Mateev]

Изказване на комисар Валдис Домбровскис на пресконференция в София - продължение

Пътят на България по пътя към присъединяването към еврозоната не винаги е бил лесен.

След присъединяването си през 2020 г. към ERM II и влизането в тясно сътрудничество в контекста на банковия съюз, България и останалата част на Европа преминаха през особено труден период. Той включваше пандемията от COVID-19, пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, енергийната криза и най-скорошното предизвикателство - повишената несигурност, произтичаща от обявяването на митата от страна на САЩ.

Въпреки всички тези предизвикателства, България запази курса си. Тя продължи да поддържа основите на своята икономика здрави. Тя поддържа фискална дисциплина и постигна устойчив икономически растеж, като същевременно поддържа ценовите нива и лихвените проценти в съответствие с критериите за конвергенция.

Ако разгледаме по-отблизо цифрите, виждаме, че икономическите резултати на България през последните години са впечатляващи. Публичният ѝ дълг в момента възлиза на 24% от БВП, значително по-нисък от средния за еврозоната от 89% от БВП. Публичният дефицит е 2.8% от БВП, което е в общи линии в съответствие със средното за еврозоната. Инфлацията също е в общи линии в съответствие със средното за еврозоната.

Това е особено добро представяне за страна, която догонва останалата част от ЕС и в която покупателната способност се увеличава много по-бързо, отколкото другаде.

Прогнозира се икономически растеж от 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г., което е по-бързо от средните стойности за ЕС и еврозоната. Всъщност, икономическият растеж на България е повече от два пъти по-голям от този на еврозоната, откакто страната се присъедини към ЕС през 2007 г. Това показва ползите от конвергенцията и членството в един силен и конкурентен съюз.

Така че е ясно, че България и нейният народ са положили забележителни усилия, за да се присъединят към еврозоната. Трябва да се гордеете много с това постижение.

Сега обаче не бива да спира работата за засилване на динамиката и устойчивостта на българската икономика. Като погледнем отвъд 1 януари 2026 г., ще бъде от решаващо значение да се поддържат фискалната дисциплина и импулсът за положителни реформи. Това ще засили и разшири ползите, които предоставя членството в еврозоната.

И това е така, особено когато става въпрос за поддържане на стабилни публични финанси, подобряване на бизнес средата, борба с корупцията и инвестиране в умения.

Европа е на разположение да осигури необходимата подкрепа за тези усилия. ЕС ще продължи да предоставя съвети по политиките, техническа помощ и финансиране, за да гарантира, че българската икономика ще реализира своя потенциал и ще дава резултати на гражданите.

Еврото ще предостави много, и важни, практически ползи за българските граждани и фирми. Вече видяхме трансформиращото въздействие, което членството в Европейския съюз оказа върху България, откакто тя се присъедини през 2007 г. Сега присъединяването към еврозоната ще помогне да се надгради този напредък.

Това изпраща много положителен сигнал и към инвеститорите. Премахва несигурността за бъдещата политика, укрепва външните кредитни рейтинги и помага за стабилизиране и понижаване на лихвените проценти. От своя страна това помага за насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, което води до по-висок икономически растеж и повече работни места. Еврото също така намалява бариерите за бизнеса и премахва разходите за превалутиране, отваряйки нови възможности за търговия. И оказва положително въздействие върху растежа благодарение на пълната интеграция в единния европейски пазар. В дългосрочен план еврото носи по-стабилни цени и повишава устойчивостта на икономиката при внезапни сътресения.

Видях от първа ръка как еврото може да действа като щит. Не само за моята страна Латвия, но и за двете други балтийски държави – Литва и Естония – предвид геополитическата ситуация в региона и продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна. Спестяванията ни са в безопасност, валутата е стабилна и нашите страни са доказали устойчивостта си пред непрестанните икономически сътресения.

Искам за момент да се обърна директно към българските граждани, които научават новината: еврото носи нови възможности, инвестиции, работни места и растеж. Това е опитът на хората, използващи еврото в еврозоната. И ще бъде така и тук, в България. Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България прави в своето бъдеще.

България сега трябва да насочи вниманието си към практическата подготовка, която ще улесни плавното преминаване към еврото на 1 януари 2026 г. Това ще бъде общо национално усилие, включващо правителството, частния сектор, банките, гражданското общество и всички хора като цяло.

От решаващо значение е всички българи да бъдат добре информирани за процеса на преминаване към евро. Всички ние имаме важна роля в това. Точна и надеждна информация трябва да бъде ясно предадена от надеждни институции, за да се разсеят всички неоснователни страхове. Например, осъзнавам, че някои български граждани се опасяват, че присъединяването към еврозоната може да доведе до по-високи цени. Позволете ми днес да ви уверя: разполагаме със солидни данни назад във времето, включително неотдавнашния опит на Хърватия през 2023 г., които потвърждават, че въздействието на преминаването към еврото върху цените е минимално.

Европейската комисия е готова да работи в тясно сътрудничество с българските органи, да съдейства за практическата подготовка и да предоставя текуща техническа помощ, ако е необходимо, през следващите седмици и месеци. Посещението ми в България днес ще проучи как най-добре можем да помогнем за напредъка на тази важна дейност. Уверен съм, че ще успеем да осигурим плавно преминаване към евро. В края на краищата, това ще бъде 21-ият път, в който правим това.

В заключение – удовлетворен съм, че България е близо до края на този дълъг и взискателен процес. Бях убеден и последователен защитник на присъединяването на България към еврозоната. Работя в тясно сътрудничество с българските органи от годините преди присъединяването на България към Валутния механизъм ERM II през 2020 г.

За това време успях да оценя високо тяхната решителност да постигнат тази цел. Сега тя е на път да се превърне в реалност. Присъединяването към еврозоната е много повече от замяна на лева с еврото. Става въпрос за изграждане на по-светло бъдеще за България и нейните граждани в сърцето на Европа.

От името на Европейската комисия, поднасям моите поздравления. Очакваме с нетърпение да приветстваме България в еврозоната.

Да живее България, да живее обединена Европа! Благодаря.

[Mateev]

Изказване на комисар Валдис Домбровскис на пресконференция в София

Изказване на комисаря за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването Валдис Домбровскис на съвместната пресконференция в София с комисаря за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева, министър-председателя Росен Желязков и министъра на финансите Теменужка Петкова:

Г-н министър-председател, г-жо министър на финансите – благодаря Ви за посрещането в София. Удоволствие е да се бъда отново тук, особено когато става въпрос за отбелязване на един исторически етап за България, еврозоната и Европейския съюз.

Вчера Комисията публикува доклада за конвергенция. Той установява, че България вече изпълнява всички условия за приемане на еврото, а именно: ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилен валутен курс спрямо еврото, и сходни дългосрочни лихвени проценти.

Този доклад дава база за оценката на Комисията, че България е готова да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.

Сега се очаква през първата половина на юли Съветът да вземе окончателните решения относно приемането на еврото от България.

Присъединяването към еврозоната е основан на правила, трудоемък процес. Той изисква твърди ангажименти и постоянни усилия, за да се гарантира, че всички държави членки могат да поддържат икономическа стабилност и да се интегрират напълно.

Пътят на България по пътя към присъединяването към еврозоната не винаги е бил лесен.

След присъединяването си през 2020 г. към ERM II и влизането в тясно сътрудничество в контекста на банковия съюз, България и останалата част на Европа преминаха през особено труден период. Той включваше пандемията от COVID-19, пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, енергийната криза и най-скорошното предизвикателство - повишената несигурност, произтичаща от обявяването на митата от страна на САЩ.

Въпреки всички тези предизвикателства, България запази курса си. Тя продължи да поддържа основите на своята икономика здрави. Тя поддържа фискална дисциплина и постигна устойчив икономически растеж, като същевременно поддържа ценовите нива и лихвените проценти в съответствие с критериите за конвергенция.

Ако разгледаме по-отблизо цифрите, виждаме, че икономическите резултати на България през последните години са впечатляващи. Публичният ѝ дълг в момента възлиза на 24% от БВП, значително по-нисък от средния за еврозоната от 89% от БВП. Публичният дефицит е 2.8% от БВП, което е в общи линии в съответствие със средното за еврозоната. Инфлацията също е в общи линии в съответствие със средното за еврозоната.

Това е особено добро представяне за страна, която догонва останалата част от ЕС и в която покупателната способност се увеличава много по-бързо, отколкото другаде.

Прогнозира се икономически растеж от 2% през 2025 г. и 2,1% през 2026 г., което е по-бързо от средните стойности за ЕС и еврозоната. Всъщност, икономическият растеж на България е повече от два пъти по-голям от този на еврозоната, откакто страната се присъедини към ЕС през 2007 г. Това показва ползите от конвергенцията и членството в един силен и конкурентен съюз.

Така че е ясно, че България и нейният народ са положили забележителни усилия, за да се присъединят към еврозоната. Трябва да се гордеете много с това постижение.

Сега обаче не бива да спира работата за засилване на динамиката и устойчивостта на българската икономика. Като погледнем отвъд 1 януари 2026 г., ще бъде от решаващо значение да се поддържат фискалната дисциплина и импулсът за положителни реформи. Това ще засили и разшири ползите, които предоставя членството в еврозоната.

И това е така, особено когато става въпрос за поддържане на стабилни публични финанси, подобряване на бизнес средата, борба с корупцията и инвестиране в умения.

Европа е на разположение да осигури необходимата подкрепа за тези усилия. ЕС ще продължи да предоставя съвети по политиките, техническа помощ и финансиране, за да гарантира, че българската икономика ще реализира своя потенциал и ще дава резултати на гражданите.

Еврото ще предостави много, и важни, практически ползи за българските граждани и фирми. Вече видяхме трансформиращото въздействие, което членството в Европейския съюз оказа върху България, откакто тя се присъедини през 2007 г. Сега присъединяването към еврозоната ще помогне да се надгради този напредък.

Това изпраща много положителен сигнал и към инвеститорите. Премахва несигурността за бъдещата политика, укрепва външните кредитни рейтинги и помага за стабилизиране и понижаване на лихвените проценти. От своя страна това помага за насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, което води до по-висок икономически растеж и повече работни места. Еврото също така намалява бариерите за бизнеса и премахва разходите за превалутиране, отваряйки нови възможности за търговия. И оказва положително въздействие върху растежа благодарение на пълната интеграция в единния европейски пазар. В дългосрочен план еврото носи по-стабилни цени и повишава устойчивостта на икономиката при внезапни сътресения.

Видях от първа ръка как еврото може да действа като щит. Не само за моята страна Латвия, но и за двете други балтийски държави – Литва и Естония – предвид геополитическата ситуация в региона и продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна. Спестяванията ни са в безопасност, валутата е стабилна и нашите страни са доказали устойчивостта си пред непрестанните икономически сътресения.

Искам за момент да се обърна директно към българските граждани, които научават новината: еврото носи нови възможности, инвестиции, работни места и растеж. Това е опитът на хората, използващи еврото в еврозоната. И ще бъде така и тук, в България. Присъединяването към еврозоната е най-добрата инвестиция, която България прави в своето бъдеще.

България сега трябва да насочи вниманието си към практическата подготовка, която ще улесни плавното преминаване към еврото на 1 януари 2026 г. Това ще бъде общо национално усилие, включващо правителството, частния сектор, банките, гражданското общество и всички хора като цяло.

От решаващо значение е всички българи да бъдат добре информирани за процеса на преминаване към евро. Всички ние имаме важна роля в това. Точна и надеждна информация трябва да бъде ясно предадена от надеждни институции, за да се разсеят всички неоснователни страхове. Например, осъзнавам, че някои български граждани се опасяват, че присъединяването към еврозоната може да доведе до по-високи цени. Позволете ми днес да ви уверя: разполагаме със солидни данни назад във времето, включително неотдавнашния опит на Хърватия през 2023 г., които потвърждават, че въздействието на преминаването към еврото върху цените е минимално.

Европейската комисия е готова да работи в тясно сътрудничество с българските органи, да съдейства за практическата подготовка и да предоставя текуща техническа помощ, ако е необходимо, през следващите седмици и месеци. Посещението ми в България днес ще проучи как най-добре можем да помогнем за напредъка на тази важна дейност. Уверен съм, че ще успеем да осигурим плавно преминаване към евро. В края на краищата, това ще бъде 21-ият път, в който правим това.

В заключение – удовлетворен съм, че България е близо до края на този дълъг и взискателен процес. Бях убеден и последователен защитник на присъединяването на България към еврозоната. Работя в тясно сътрудничество с българските органи от годините преди присъединяването на България към Валутния механизъм ERM II през 2020 г.

За това време успях да оценя високо тяхната решителност да постигнат тази цел. Сега тя е на път да се превърне в реалност. Присъединяването към еврозоната е много повече от замяна на лева с еврото. Става въпрос за изграждане на по-светло бъдеще за България и нейните граждани в сърцето на Европа.

От името на Европейската комисия, поднасям моите поздравления. Очакваме с нетърпение да приветстваме България в еврозоната.

Да живее България, да живее обединена Европа! Благодаря.
зказване на комисаря за икономиката и производителността и за изпълнението и опростяването Валдис Домбровскис на съвместната пресконференция в София с комисаря за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева, министър-председателя Росен Желязков и министъра на финансите Теменужка Петкова:

Г-н министър-председател, г-жо министър на финансите – благодаря Ви за посрещането в София. Удоволствие е да се бъда отново тук, особено когато става въпрос за отбелязване на един исторически етап за България, еврозоната и Европейския съюз.

Вчера Комисията публикува доклада за конвергенция. Той установява, че България вече изпълнява всички условия за приемане на еврото, а именно: ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилен валутен курс спрямо еврото, и сходни дългосрочни лихвени проценти.

Този доклад дава база за оценката на Комисията, че България е готова да се присъедини към еврозоната на 1 януари 2026 г.

Сега се очаква през първата половина на юли Съветът да вземе окончателните решения относно приемането на еврото от България.

Присъединяването към еврозоната е основан на правила, трудоемък процес. Той изисква твърди ангажименти и постоянни усилия, за да се гарантира, че всички държави членки могат да поддържат икономическа стабилност и да се интегрират напълно.

Следва продължение ....