Кеворк Кеворкян: Има такъв народ - има такъв Бойко! Гримаси от изборната нощ!
Наслова на изборната нощ по БНТ беше "Избори 2021: Развръзката". Никаква развръзка не се получи, напротив - още по-здраво се затегна възелът. Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат. В изборната нощ се чу, че времето на супергероите свършило. Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти. За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че, през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.
Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката. Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик. А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика - Супергероят монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл. Слави обаче все още, а може би и завинаги ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.
Анализ на Кеворкян, който иска да пусне заглавието, ще му излезе целия. Има хубави хумористични лафове като горния.
Наслова на изборната нощ по БНТ беше "Избори 2021: Развръзката". Никаква развръзка не се получи, напротив - още по-здраво се затегна възелът. Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат. В изборната нощ се чу, че времето на супергероите свършило. Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти. За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че, през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.
Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката. Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик. А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика - Супергероят монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл. Слави обаче все още, а може би и завинаги ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.
Анализ на Кеворкян, който иска да пусне заглавието, ще му излезе целия. Има хубави хумористични лафове като горния.
Коментар