"Оказах се в тотално враждебна среда, в която нямаше нито един представител от моята коалиция – „Демократична България“. Какво видях изумена – цели ДЕВЕТ члена на СИК (за избирателна секция с 800) и само 4 застъпника – единият аз, другия от герб и двама безразлични, седящи там за надник. Председателят на сик --- беше щампована ондулирана лелка на герб на неопределена възраст. Плюс още подобни. Зам. председателите – батки с анцузи и обръснати глави от „младото“ поколение тарикати – под 30 години. Всичките със сумарен коефициент на интелигентност на колорадски бръмбар. Всички до един тотално некомпетентни за изборните процедури. Брояха с много мъки 400 бюлетини 3 часа!
Същите тези ми отказаха достъп до броенето на бюлетините до масата, заради уж епидемични мерки – да съм стояла на страни, същите тези се опитаха да не ми дадат да видя резултатите от разпечатката на машинния вот, същите тези, с председателката им от герб ми казаха, че ще ми дадат протоколи последна, за да стоя по-дълго в секция през нощта, защото ги дразня. Това е разбивката от моята секция.
Тъжното е за лапни – шараните , гласували за Слави. Но при такава „свобода“ на словото и липса на елементарна политическа култура, повече не може да се очаква. Продължаваме напред с надеждата народът да поумнее. А поумняването опира да се черпи инфо за политик не от това дали пее песни и свири на балалайка и не от неговия личен телевизионен канал, спонсориран очевидно не от него, но пък криещ се от публиката зад телевизора, а това дали е сред хората на улицата и говори с тях или ходи на дебати извън своя си телевизор. Но някои ще си научат урока по трудния начин, когато разберат, че Слави е поредното менте. Жалко за тъпия им наивитет. За пореден път. Както и да е.
Моята клета секция показва, че ДБ е трета сила. А широк център на Варна не е някакво Долни Уйно все пак и дори със своите клети демографски и умствени ограничения поне показва, че надежда има."
Коментар