Историята има и друга теза в която България води враждебна на Русия политика от 1883 под влиянието на Батемберг, което нормално довежда до разрив в отношенията, а Руските офицери са отстранени а не са се махнали по тяхно решение:
В началото на август 1883 г. Стамболов заминава за София в безуспешен опит да прокара собствен проект за помирение на либерали и консерватори, който предвижда решението за конституцията да бъде взето от Велико народно събрание, излъчено по демократичния избирателен закон от 1880 г., и задържане на Соболев на министър-председателския пост.[11] Предложението не е прието от княз Александър Батенберг, който прекратява пълномощния режим по договореност с партийните водачи Драган Цанков и Григор Начович, отстранявайки от власт руските офицери въпреки предупреждението на дипломатическия представител на Русия в София.[12]
Деветоавгустовският преврат заварва Стамболов в Търново. Като председател на Народното събрание и един от най-авторитетните общественици от това време, името му е включено в състава на правителството, обявено от заговорниците[15], но той самият им отказва всякакво съдействие и оглавява (15 август 1886) наместничеството, което с помощта на южнобългарските войски връща княз Александър Батенберг в София. Това става против волята на руския император Александър III, който в крайна сметка принуждава Батенберг да се откаже от престола. Не успял да задържи княза, едновременно с абдикирането му на 26 август, Стамболов е назначен в тричленното регентство, което управлява страната почти цяла година в условията на остра външно- и вътрешнополитическа криза.[16]
Като регент Стамболов се опитва да използва абдикацията на Батенберг, за да подобри българо-руските отношения[17], но, въпреки посланието на IV Обикновено народно събрание до царя с уверения за преданост към Русия[18], не спира репресиите на правителството на Васил Радославов над русофилите.
Враждебността на Стамболов към Русия е насърчавана от Великобритания и Австро-Унгария, включително и чрез серия от парични заеми между 1888 и 1892. Заемите обвързват дълготрайно българското правителство с Лондон и Виена, но му позволяват да обслужва задълженията си по Берлинския договор, да засили армията си и да се издължи за строежа на железопътната връзка на София с Централна Европа.[6] Първият е сключен в Лондон през октомври 1888 за близо 47 милиона лева и е използван за откупуването на железницата Русе – Варна от английските ѝ собственици. През 1889 и 1892 са взети, съответно, 30 милиона и 142 милиона лева от австрийската Лендербанк. С голяма част от тях се финансират жп отсечката Цариброд – София – Вакарел и доставките на австрийско оръжие.[6]
В началото на август 1883 г. Стамболов заминава за София в безуспешен опит да прокара собствен проект за помирение на либерали и консерватори, който предвижда решението за конституцията да бъде взето от Велико народно събрание, излъчено по демократичния избирателен закон от 1880 г., и задържане на Соболев на министър-председателския пост.[11] Предложението не е прието от княз Александър Батенберг, който прекратява пълномощния режим по договореност с партийните водачи Драган Цанков и Григор Начович, отстранявайки от власт руските офицери въпреки предупреждението на дипломатическия представител на Русия в София.[12]
Деветоавгустовският преврат заварва Стамболов в Търново. Като председател на Народното събрание и един от най-авторитетните общественици от това време, името му е включено в състава на правителството, обявено от заговорниците[15], но той самият им отказва всякакво съдействие и оглавява (15 август 1886) наместничеството, което с помощта на южнобългарските войски връща княз Александър Батенберг в София. Това става против волята на руския император Александър III, който в крайна сметка принуждава Батенберг да се откаже от престола. Не успял да задържи княза, едновременно с абдикирането му на 26 август, Стамболов е назначен в тричленното регентство, което управлява страната почти цяла година в условията на остра външно- и вътрешнополитическа криза.[16]
Като регент Стамболов се опитва да използва абдикацията на Батенберг, за да подобри българо-руските отношения[17], но, въпреки посланието на IV Обикновено народно събрание до царя с уверения за преданост към Русия[18], не спира репресиите на правителството на Васил Радославов над русофилите.
Враждебността на Стамболов към Русия е насърчавана от Великобритания и Австро-Унгария, включително и чрез серия от парични заеми между 1888 и 1892. Заемите обвързват дълготрайно българското правителство с Лондон и Виена, но му позволяват да обслужва задълженията си по Берлинския договор, да засили армията си и да се издължи за строежа на железопътната връзка на София с Централна Европа.[6] Първият е сключен в Лондон през октомври 1888 за близо 47 милиона лева и е използван за откупуването на железницата Русе – Варна от английските ѝ собственици. През 1889 и 1892 са взети, съответно, 30 милиона и 142 милиона лева от австрийската Лендербанк. С голяма част от тях се финансират жп отсечката Цариброд – София – Вакарел и доставките на австрийско оръжие.[6]
Коментар