Първоначално изпратено от Имхотеп
Разгледай мнение
Подсъзнателният подтик към равенство е заложен дълбоко във всеки от нас. Болшинството хора не са достатъчно осъзнати, за да могат да осмислят този подтик рационално, т.е. на съзнателно ниво и реагират емоционално в зависимост от дразнителя, оставайки с впечатлението, че между тях съществува бездна в идейно отношение. Ако подтикът бъде осъзнат, разбираме, че говорим за едно и също, използвайки различен тип реторика, която зависи от психологическия профил на всеки от нас.
За да избегна излишна полемика и обидени/обидни коментари, само ще подскажа, че хората с десни (от гледна точка на родната политическа действителност) убеждения са движени от комплекс, докато хората с леви разбирания - от страховете си. По темата има доста изследвания и всеки може да се запознае при желание, за да доразвие подадения жокер.
И за да стане напълно ясно какво имам предвид, ще завърша с елементарно примерче. Ако покажем един и същ цветен лист на достатъчен брой хора и ги помолим да определят цвета, ще получим множество разнообразни отговори. Значи ли това, че цветът е обективно променящ се или проблемът е в начинът, по който го възприемаме? Ляво и дясно е едно и също и е абсолютно безсмислено да се препираме по отношение на нюансите. Когато говорим за политика, всъщност говорим за себе си. Въпрос на образование, зрялост и обществено развитие е да загърбим емоциите и да започнем да говорим за политика от гледна точка на разума. Вместо да проектираме и да реагираме, да почнем да се разбираме. Защото единствената съществена разлика между левите и десните хора е (казано олигофренски) в начинът, по който психиката ни отразява действителността. Говорейки за политика, не говорим за нещо обективно съществуващо, а за начина, по който оправдаваме собствените си емоции. Политиците са наясно с това, симулирайки конфликт за пред хората, докато реално играят заедно.
И както религията в продължение на векове е била способ за контрол на съзнанието, така и политиката, явявайки се съвременната религия, разделя хората на "добри" и "лоши". Отхвърляйки религиозната догма, науката поставя началото на съвременното общество, освобождавайки огромен заряд от творческа енергия, а отделният индивид поема руля на съдбата си от ръцете на Бога. Отхвърляйки политическите доктрини, играещи си с човешките емоции, поставяме собственото си добруване на рационална основа, с което поемаме отговорност, вместо да чакаме да ни оправят (намеса свише). Убийството (преодоляването) на политическата илюзия би могла да бъде в основата на следващата голяма крачка пред човечеството, както навремето убийството на Бог (според реториката на Ницше) е в основата на научно-техническия прогрес.
Коментар