Първоначално изпратено от Имхотеп
Еми - на и аз съм писал, че съм пазач на склад. Работата ми е да вдигам поглед над рамките на очилата и гледам кой минава. През останалото време пиша шантавии. Лошото е, че не си изпълнявам трудовата характеристика защото не нося очила, а не нося защото съм суетен и иначе не ме харесват какичките.
Дали това е причина за да ме мразиш?!
Обаче, ти да видиш! Сега съм се кандидатирал за едно място в Общинско Предприетие "Чистота". Ще се возя н а задната степенка на едно камионче и ще се събират отпадъци от едно място, на което не дават да влизат каруци . От младежките ми години е моя мечта да се возя на външна степенка и вятърът да разрошва косите ми (нищо, че вече намаляха)! Това не е измислена фикция. Някога в София имаше дървени трамвайчета с ръчно отваряне на вратите и външна степенка. С или без причина все си бях там и най-обичах да скачам между спирките.
Сегашната ми битност и бъдещата славна такава - причина ли са да ме мразиш!
Само за сведение! Има едно работно място - носене на чантата на БХ и изпълнение на роля на душеприказчик. Този човек става всесилен, че нали знаеш милЪоните кой ги делка. Обаче, за да те назначат на него трябва да имаш в CV-то, че си работил на степенката при Данчето.
Ето на - действам с дълъг прицел. Днес съм склададжия, утре - кой знае!
И това не е повод да ме мразиш!
Така стоят политическите работи.
Коментар