Алфред МАККОЙ:Тъжното бъдеще на Американската империя
Следвайки маршрута на хероина от Южен Виетнам, където почти една трета от американските войници бяха станали зависими от този наркотик, към планините в Северен Лаос, където се отглеждаше опиумният мак, станах свидетел на тайната война, водена от една 30-хилядна нелегална армия от местни бойци, под ръководството на ЦРУ, както и на мащабните американски въздушни бомбардировки, които бяха най-големите в цялата ни военна история. Промъквайки се през джунглите в тези планини, далеч от шосетата и електричеството, виждах в небето само торсионните следи от безбройните американски самолети, отиващи да бомбардират един или друг район. Година по-късно, когато книгата ми вече беше в печатницата, заместник директорът на ЦРУ, отговарящ за тайните операции, се появи лично в офиса на моя издател за да поиска от него да спре излизането и. И след като получи отказ, предприе ответни мерки. Започнаха да подслушват телефонните ми разговори и станах обект на безбройни данъчни проверки. Източниците ми бяха накарани да млъкнат. Целият ми живот беше поставен под постоянно наблюдение. Така, още преди да се появи първата ми книга, посветена на връзката между наркотрафика и Виетнамската война, вече бях наясно за огромната мощ на този таен апарат, представляващ ядрото на една уникална империя, способен да опустоши някоя държава на другия край на света или да проникне в най-съкровените тайни на частния живот на самите американски граждани.
- И ето че след толкова години, в края на 2017, излезе поредната ви книга - впечатляващо изследване по една много сериозна тема. За какво всъщност става дума в нея?
- Америка не е само най-могъщата и просперираща империя в световната история, но и най-слабо изучената и най-малко разбраната. По време на студената война Съветският съюз обвиняваше Съединените щати, че са "империалистическа държава", затова американските историци лансираха идеята за "американската изключителност". Тоест, приемаше се, че САЩ могат да бъдат "световен лидер" и дори "свръхдържава", но не и "империя".
След 11 септември 2001 и катастрофалната ни интервенция в Ирак обаче, анализаторите от целия политически спектър започнаха да използват понятието "империя" по отношение на Америка, задавайки си въпроса, дали не сме свидетели на началото на упадъка на хегемонията на Вашингтон. Внезапно, анализът на Американската империя престана да бъде тема само на отвлечени академични дискусии. През всички тези години отричането на реалността на глобалната държава САЩ доведе до това, че в обществената дискусия се включиха хора, които не бяха наясно, за какво точно става дума. Американците толкова дълго бяха начело на света, че вече престанаха да разбират, как са се оказали там.
Ето защо, в резултат от десетилетие проучвания в тесен контакст със 140 известни историци от четири континента, опитващи се да поправят този пропуск, сравнявайки Америка с другите световни империи, реших да събера всички тези анализи в най-новата си книга, като съзнателно се отказах да използвам храктерния академичен жаргон. Така се появи този сравнително кратък справочник за разцвета и упадъка на американската глобална мощ.
- Дали Съединините щати ще станат поредната империя, обречена да рухне, рано или късно? И дали вместо тях ще се появи някаква друга империя?
- Несъмнено ставаме свидетели на края на империята на САЩ, но не и на империята, като форма на глобална доминация. Ако погледнем заглавията в ежедневните издания през последните 18 месеца, ще видим, че са налице все повече признаци за ерозия на доминацията на Вашингтон в света, включително лавинообразно нарастване на американските провали, което традиционно съпровожда упадъка на една империя. В своите периодични прогнози Съветът за национално разузнаване (NIC), който координира дейността на различните разузнавателни ведомства на САЩ, откровено посочва, че американската хегемония ще приключи до 2030. В същото време, NIC на практика не е наясно, какво точно ще я замени.
Рискувам да се присъединя към многобройните историци, които съзнателно се правят на глупаци, изполвайки миналото за да предскажат бъдещето, но ето какво мисля по въпроса. Залагам на Китай с неговата грандиозна инфраструктурна програма за обединяването на Евразия в единен икономически център на стойност трилион долара, плюс още един трилион за развитието на Африка и гарантирането на китайската доминация на континента, както и с неговата възраждаща се и залагаща на модерните технологии армия, чиято задача е да "пробие" създаденото от Вашингтон враждебно обкръжение около Евразия и да изтласка американския Тихоокеански флот към Гуам или Хавайските острови.
Разбира се, скептиците биха могли да ми възразят, посочвайки проблемите пред Китай, неговата влошаваща се (заради застаряването на населението) демография, неустойчивата му икономика или неговият все още "новобрански" подход към високите технологии. Според тях, тази страна е по-скоро "книжен тигър", който никога няма да може да надмине Америка. Те обаче пропускат най-важното: с началото на икономическата интеграция на Азия, Африка и Европа в своеобразен единен "световен остров" с център Китай, търговските потоци и геополитическите силови линии ще започнат да се изместват, следвайки естествените закони и отдалечавайки се от Вашингтон за да се насочат към Пекин.
- Една от най-интересните глави в последната ви книга е наречена "Задкулисието" и разглежда все по-тесните връзки между тайните специални служби и престъпните синдикати. Отвреме навреме ни се отдава възможност да хвърлим бегъл поглед към този скрит свят, но за мнозинството хора случващото се в него си остава пълна тайна. Успявате ли да повдигнете тази завеса?
- "Задкулисието" е полезен справочник, който помага да осъзнаем реалното значение на секретните операции. Подобна среда може да се формира буквално навсякъде чрез сътрудничеството между единствените организации в света, способни да действат без оглед на границите на гражданското общество - държавните специални служби - и престъпните синдикати. По време на своя възход до статута на глобална свръхдържава след Втората световна война, Вашингтон създаде мощна мрежа от тайни служби, опитвайки се да разреши основното противоречие на онази епоха: как да използва глобалната американска хегемония в постколониалния свят на суверенни държави, които - по презумпция - би трябвало да са защитени от подобна намеса.
Тъй като десетките (над сто) нови държави в света защитаваха своите граници и налагаха данъци и такси на различните вносни стоки, опитвайки се да увеличат бюджетните си приходи, рязко нарастнаха контрабандните потоци, а пипалата на транснационалните престъпни синдикати се плъзнха по цялата планета, контролирайки например наркотрафика, който формира 41% от световната търговия. Тоест, появи се огромно количество хора и гигантска неконтролируема от закона сила, способна да помогне на всяка тайна държавна специална служба. И тези структури правеха тъкмо това, при това учудващо често. По време на студената война ЦРУ успешно манипулираше тази сила в Африка, Централна Америка и Централна Азия, но в момента влиянието на Управлението върху транаснационалната престъпна мрежа намалява, сред доказателствата за което е, че Движението Талибан например, използва контрола си върху трафика на хероин в Афганистан за да води продължителна война срещу американското присъствие в тази страна.
- Обръщате специално внимание на ключовите инструменти, които САЩ използват за реализацията на своята власт, като тайните намеси и изтезанията например. Бихте ли обяснили, какво точно означава това за самите Съединени щати и за другите държави по света?
- Тайните намеси и изтезанията са обратната страна на монетата на Американската империя, при това първото се оказва успешно, докато второто - не. След Втората световна война, когато от седемте европейски колониални империи се родиха сто нови държави, ЦРУ доказа на практика своите възможности да гарантира, че на власт в тях ще бъдат поставени управлявани и контролирани от Вашингтон лидери. А когато изборните манипулации не сработваха, нещата често се решаваха с помощна на военни преврати, както стана например в Чили, Южен Виетнам или Лаос. При това, докато превратите помагаха на САЩ да постигнат тактическите си цели - да поставят на власт свои съюзници и марионетки, те нерядко обричаха народите в много страни на дълги години години тирания, страдания и насилие, без значение дали става дума за Чили, Гватемала, Иран, Египет, Индонезия или Филипините.
Изтезанията, напротив, се оказаха еднозначно контрапродуктивни, ако говорим за резултатите от използването им. Както в Южен Виетнам, през 60-те година на миналия век, така и в Централна Америка през 80-те, или пък в Ирак, след 2003, всеки път, когато не успяваше да сплаши местното население с гигантската си военна мощ, Вашингтон прибягваше до изтезания, което често водеше до катастрофални последици. Така например, въпреки над 40-те хиляди убийства и масовото използване на физически изтезания в Южен Виетнам, в хода на прословутата си програма "Феникс", ЦРУ не успя да залови нито един член на ръководството на Виетконг, а само позволи на контраразузнаването на комунистите да постигне онова, което винаги се опитва да направи едно контраразузнаване - да обърне тази програма в своя полза, тъй като десетките хиляди невинни жертви ерозираха и обезмислиха всички военни успехи на САЩ в страната.
Впрочем, в безсилното си отчаяние и стремежа да удържат своята топяща се хегемония, империите в упадък - без значение, дали става дума за Великобритания, Франция или САЩ, винаги прибягват до насилие и изтезания, но - както показа и примерът със затвора "Абу Гариб" в Ирак, подобни варварски действия всъщност още повече дискредитират тяхното глобално лидерство, както в страната, така и в чужбина, ускорявайки упадъка на самата империя.
- През целия си съзнателен живот проучвате тайните операции на американското правителство. Затова бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани с управлението на сегашния президент Тръмп. Какво мислите например за властта и възможностите на т.нар. "дълбока държава"?
- Мисля, че става дума за една много неясна и объркана концепция, примесена с откровена параноя, която обаче изглежда много подходяща за т.нар. "алтернативна десница" в Америка. По същия начин, по който и понятието "империя" загуби смисъла си заради безполезния идеологически багаж, с който е натоварено, това се случи и с "дълбоката държава". Лично аз смятам за по-полезно, вместо да търся причините в някаква зла и тъмна сила, да анализирам, как действат специалните служби, като част от правителствената бюрокрация, и какви са техните методи в един или друг конкретен случай.
- А кибератаките в САЩ и кибервойната, която се води в света, като цяло?
- Както изглежда, следенето, което Агенцията за национална сигурност на САЩ осъществява по отношение на определени чуждестранни лидери в различни страни по света и милиони техни съграждани, се оказва твърде скъп инструмент за осъществяване на глобалната власт на Америка, още повече, че разкритията на Едуард Сноудън доведоха и до крайно неприятни политически последици. В момента, светът на шпионажа със смайваща скорост се премества в Интернет, където големите сили често прибягват до помощта на киберпрестъпници за да пробият най-важните сайтове на противника.
- В тази връзка, как бихте коментирали т.нар. "руска намеса" в последните президентски избори в САЩ?
- Кибершпионажът е опасно оръжие с две остриета. Показаха го и киберманипулациите по време на изборите през 2016. Между другото, те също са ясен знак за прогресивно топящата се глобална власт на Вашингтон. Защото, по правило, глобалният хегемон манипулира изборите в други държави, а само една отслабваща и губеща мощ държава може да бъде обект на външни манипулации, включително в киберпространството.
- Говорите за очевиден и рязък упадък на мощта и влиянието на САЩ. Какви са движещите сили на този процес?
- Краткият отговор на този въпрос е - дългосрочните неблагоприятни тенденции като тези, които мъчат всяка застаряваща световна сила. Нещата обаче допълнително се влошават от появата в последно време на сериозен съперник, претендиращ за глобалната роля на Америка, в лицето на Китай. Дори ако оставим настрана прогнозите, че още през 2030 китайската икономика най-вероятно ще изпревари американската, Китай вече притежава над половината от новите патенти в света, най-големия "парк" от нови суперкомпютри на планетата, да не говорим, че разполага и с най-образованото младо поколение, което до 2030 ще изведе неговите въоръжени сили, индустрия и технологии до водещите позиции в света. Подобно на всеки американски професор в наши дни, и аз имам китайски студенти, които са изключително умни и усърдни и много ми напомнят за поколението на моя баща, което създаде Американската империя. Но, дори ако Пекин не оправдае очакванията заради икономическия спад или пък в резултат от внезапен изблик на народното недоволство от режима, съществуват още поне десетина набиращи влияние държави, начело с Русия, които работят за създаването на многополюсен свят, където няма да има един, единствен глобален хегемон.
- А какво влияние оказва управлението на Тръмп върху съществуващите в САЩ тенденции на упадък?
- Сякаш воден от някакъв зъл гений, Тръмп систематично руши стълбовете върху които през последните 70 години се крепеше глобалната мощ на САЩ. След края на Втората световна война Вашингтон контролираше Евразия с помощта на своите стратегически предни постове, разположени по оста, свързваща двата края на този суперконтинент. В момента Тръмп ерозира НАТО - в западния му край, и вреди на отношенията с четиримата ключови американски съюзници в неговата източна част, които формират т.нар. Тихоокеански пръстен: Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия.
Тръмп е на път да сложи кръст на дългата история на международното лидерство на Вашингтон с решението си да напусне Парижкото споразумение за климата и евентуалното си намерение да анулира ядрената сделка с Иран, превръщайки по този начин американските съюзници по тази сделка в свои врагове. В течение на десетилетия САЩ използваха търговските договори за да разширяват своето икономическо влияние, но Тръмп (като своеобразен подарък за останалия свят по случай идването си на власт) извади страната от Транстихоокеанското партньорство. Впрочем, той може да направи същото и с НАФТА, както и със споразумението за свободна търговия с Южна Корея например.
Ако говорим за сигурност, хвалбите на Тръмп в тази сфера могат скоро да се окажат поредната му груба грешка, да провокират грандиозен пожар във взривоопасния Корейски полуостров или пък да доведат да неуспешен противоракетен удар, който да разкрие на всички границите на американската мощ. Пристрастието на Тръмп към едностранни стъпки във военната сфера ми напомня бившия британски премиер Антъни Идън, чиито неуспешен опит за овладяване на Суецкия канал през 1956 демонстрира на останалия свят, че някога могъщия британски лъв се е превърнал в беззъб дресиран хищник, който след тази катастрофа, беше принуден да се подчини на "камшика" на Вашингтон.
- В края на книгата си, очертавате няколко възможни сценария за краха на САЩ. Става дума за подробни аналитични оценки, които рисуват една наистина съдържателна и в много отношение плашеща картина на евентуалния край на Американската империя. Бихте ли прогнозирал, в най-общи черти, какво според вас ни очаква през следващите десетина години?
- Дори и най-могъщите империи се оказват учудващо крехки и са застрашени от внезапен крах, по непредвидими причини. Кой би могъл да си представи например, че Британската империя, която повече от 200 години владее половината земно кълбо, ще изчезна за по-малко от 20 години? Или, че Френската империя, под чиято власт се намира над 10% от населението на света, ще изчезне само за десетилетие? Или пък, че могъщият Съветски съюз ще се разпадне само за две години? Именно затова, в книгата си излагам четири сценария за евентуалния крах на глобалната хегемония на САЩ до 2030, като можем да очакваме, че на практика могат да се комбинират отделни елементи на всеки отделен сценарий при това по начин, който днес никой не би могъл да си представи. Според най-благоприятния сценарий, геополитическите силови линии постепенно ще се изместят към Пекин, американските военни ще се изтеглят от Евразия, а Вашингтон ще трябва да се задоволи само с ролята на една от няколкото водещи държави в света. Като по-неблагоприятен сценарий се очертава американската версия на британския самохвалко сър Антъни Идън, като в тази роля може да се изяви или Тръмп или някой негов некадърен наследник, който ще се провали, предприемайки необмислен военен удар (подобно на Суецкия провал на Великобритания), демонстрирайки на света пределите на американската мощ. Или пък, може да избухне Трета световна война с Китай, която Америка - ако се вярва на публикуваните наскоро оценки на Пентагона - може и да не спечели.
Ако пък не се сбъдне нито един от тези три сценария, катастрофалната цена на климатичните промени, която никой във Вашингтон все още не е осъзнал, ще доведе до пренасочването на онези 5%, които в момента отиват за глобална отбрана, за вътрешно възстановяване. Всяка съвременна империя, повече или по-малко, се дефинира като такава именно чрез тези 5%, отиващи за глобална отбрана. През 50-те години на миналия век например, Великобритания ликвидира обширната си империя, пренасочвайки тези "имперски 5%" за вътрешни социални програми и откривайки, че Суецката авантюра е изправила националната и валута на ръба на краха. Съществува сериозна вероятност, че до 40-те години на ХХІ век промяната на климата ще направи същото с Америка, принуждавайки я да се откаже от военните си бази, пръснати из целия свят, в името на собственото си оцеляване и възстановяване.
Интервю
Следвайки маршрута на хероина от Южен Виетнам, където почти една трета от американските войници бяха станали зависими от този наркотик, към планините в Северен Лаос, където се отглеждаше опиумният мак, станах свидетел на тайната война, водена от една 30-хилядна нелегална армия от местни бойци, под ръководството на ЦРУ, както и на мащабните американски въздушни бомбардировки, които бяха най-големите в цялата ни военна история. Промъквайки се през джунглите в тези планини, далеч от шосетата и електричеството, виждах в небето само торсионните следи от безбройните американски самолети, отиващи да бомбардират един или друг район. Година по-късно, когато книгата ми вече беше в печатницата, заместник директорът на ЦРУ, отговарящ за тайните операции, се появи лично в офиса на моя издател за да поиска от него да спре излизането и. И след като получи отказ, предприе ответни мерки. Започнаха да подслушват телефонните ми разговори и станах обект на безбройни данъчни проверки. Източниците ми бяха накарани да млъкнат. Целият ми живот беше поставен под постоянно наблюдение. Така, още преди да се появи първата ми книга, посветена на връзката между наркотрафика и Виетнамската война, вече бях наясно за огромната мощ на този таен апарат, представляващ ядрото на една уникална империя, способен да опустоши някоя държава на другия край на света или да проникне в най-съкровените тайни на частния живот на самите американски граждани.
- И ето че след толкова години, в края на 2017, излезе поредната ви книга - впечатляващо изследване по една много сериозна тема. За какво всъщност става дума в нея?
- Америка не е само най-могъщата и просперираща империя в световната история, но и най-слабо изучената и най-малко разбраната. По време на студената война Съветският съюз обвиняваше Съединените щати, че са "империалистическа държава", затова американските историци лансираха идеята за "американската изключителност". Тоест, приемаше се, че САЩ могат да бъдат "световен лидер" и дори "свръхдържава", но не и "империя".
След 11 септември 2001 и катастрофалната ни интервенция в Ирак обаче, анализаторите от целия политически спектър започнаха да използват понятието "империя" по отношение на Америка, задавайки си въпроса, дали не сме свидетели на началото на упадъка на хегемонията на Вашингтон. Внезапно, анализът на Американската империя престана да бъде тема само на отвлечени академични дискусии. През всички тези години отричането на реалността на глобалната държава САЩ доведе до това, че в обществената дискусия се включиха хора, които не бяха наясно, за какво точно става дума. Американците толкова дълго бяха начело на света, че вече престанаха да разбират, как са се оказали там.
Ето защо, в резултат от десетилетие проучвания в тесен контакст със 140 известни историци от четири континента, опитващи се да поправят този пропуск, сравнявайки Америка с другите световни империи, реших да събера всички тези анализи в най-новата си книга, като съзнателно се отказах да използвам храктерния академичен жаргон. Така се появи този сравнително кратък справочник за разцвета и упадъка на американската глобална мощ.
- Дали Съединините щати ще станат поредната империя, обречена да рухне, рано или късно? И дали вместо тях ще се появи някаква друга империя?
- Несъмнено ставаме свидетели на края на империята на САЩ, но не и на империята, като форма на глобална доминация. Ако погледнем заглавията в ежедневните издания през последните 18 месеца, ще видим, че са налице все повече признаци за ерозия на доминацията на Вашингтон в света, включително лавинообразно нарастване на американските провали, което традиционно съпровожда упадъка на една империя. В своите периодични прогнози Съветът за национално разузнаване (NIC), който координира дейността на различните разузнавателни ведомства на САЩ, откровено посочва, че американската хегемония ще приключи до 2030. В същото време, NIC на практика не е наясно, какво точно ще я замени.
Рискувам да се присъединя към многобройните историци, които съзнателно се правят на глупаци, изполвайки миналото за да предскажат бъдещето, но ето какво мисля по въпроса. Залагам на Китай с неговата грандиозна инфраструктурна програма за обединяването на Евразия в единен икономически център на стойност трилион долара, плюс още един трилион за развитието на Африка и гарантирането на китайската доминация на континента, както и с неговата възраждаща се и залагаща на модерните технологии армия, чиято задача е да "пробие" създаденото от Вашингтон враждебно обкръжение около Евразия и да изтласка американския Тихоокеански флот към Гуам или Хавайските острови.
Разбира се, скептиците биха могли да ми възразят, посочвайки проблемите пред Китай, неговата влошаваща се (заради застаряването на населението) демография, неустойчивата му икономика или неговият все още "новобрански" подход към високите технологии. Според тях, тази страна е по-скоро "книжен тигър", който никога няма да може да надмине Америка. Те обаче пропускат най-важното: с началото на икономическата интеграция на Азия, Африка и Европа в своеобразен единен "световен остров" с център Китай, търговските потоци и геополитическите силови линии ще започнат да се изместват, следвайки естествените закони и отдалечавайки се от Вашингтон за да се насочат към Пекин.
- Една от най-интересните глави в последната ви книга е наречена "Задкулисието" и разглежда все по-тесните връзки между тайните специални служби и престъпните синдикати. Отвреме навреме ни се отдава възможност да хвърлим бегъл поглед към този скрит свят, но за мнозинството хора случващото се в него си остава пълна тайна. Успявате ли да повдигнете тази завеса?
- "Задкулисието" е полезен справочник, който помага да осъзнаем реалното значение на секретните операции. Подобна среда може да се формира буквално навсякъде чрез сътрудничеството между единствените организации в света, способни да действат без оглед на границите на гражданското общество - държавните специални служби - и престъпните синдикати. По време на своя възход до статута на глобална свръхдържава след Втората световна война, Вашингтон създаде мощна мрежа от тайни служби, опитвайки се да разреши основното противоречие на онази епоха: как да използва глобалната американска хегемония в постколониалния свят на суверенни държави, които - по презумпция - би трябвало да са защитени от подобна намеса.
Тъй като десетките (над сто) нови държави в света защитаваха своите граници и налагаха данъци и такси на различните вносни стоки, опитвайки се да увеличат бюджетните си приходи, рязко нарастнаха контрабандните потоци, а пипалата на транснационалните престъпни синдикати се плъзнха по цялата планета, контролирайки например наркотрафика, който формира 41% от световната търговия. Тоест, появи се огромно количество хора и гигантска неконтролируема от закона сила, способна да помогне на всяка тайна държавна специална служба. И тези структури правеха тъкмо това, при това учудващо често. По време на студената война ЦРУ успешно манипулираше тази сила в Африка, Централна Америка и Централна Азия, но в момента влиянието на Управлението върху транаснационалната престъпна мрежа намалява, сред доказателствата за което е, че Движението Талибан например, използва контрола си върху трафика на хероин в Афганистан за да води продължителна война срещу американското присъствие в тази страна.
- Обръщате специално внимание на ключовите инструменти, които САЩ използват за реализацията на своята власт, като тайните намеси и изтезанията например. Бихте ли обяснили, какво точно означава това за самите Съединени щати и за другите държави по света?
- Тайните намеси и изтезанията са обратната страна на монетата на Американската империя, при това първото се оказва успешно, докато второто - не. След Втората световна война, когато от седемте европейски колониални империи се родиха сто нови държави, ЦРУ доказа на практика своите възможности да гарантира, че на власт в тях ще бъдат поставени управлявани и контролирани от Вашингтон лидери. А когато изборните манипулации не сработваха, нещата често се решаваха с помощна на военни преврати, както стана например в Чили, Южен Виетнам или Лаос. При това, докато превратите помагаха на САЩ да постигнат тактическите си цели - да поставят на власт свои съюзници и марионетки, те нерядко обричаха народите в много страни на дълги години години тирания, страдания и насилие, без значение дали става дума за Чили, Гватемала, Иран, Египет, Индонезия или Филипините.
Изтезанията, напротив, се оказаха еднозначно контрапродуктивни, ако говорим за резултатите от използването им. Както в Южен Виетнам, през 60-те година на миналия век, така и в Централна Америка през 80-те, или пък в Ирак, след 2003, всеки път, когато не успяваше да сплаши местното население с гигантската си военна мощ, Вашингтон прибягваше до изтезания, което често водеше до катастрофални последици. Така например, въпреки над 40-те хиляди убийства и масовото използване на физически изтезания в Южен Виетнам, в хода на прословутата си програма "Феникс", ЦРУ не успя да залови нито един член на ръководството на Виетконг, а само позволи на контраразузнаването на комунистите да постигне онова, което винаги се опитва да направи едно контраразузнаване - да обърне тази програма в своя полза, тъй като десетките хиляди невинни жертви ерозираха и обезмислиха всички военни успехи на САЩ в страната.
Впрочем, в безсилното си отчаяние и стремежа да удържат своята топяща се хегемония, империите в упадък - без значение, дали става дума за Великобритания, Франция или САЩ, винаги прибягват до насилие и изтезания, но - както показа и примерът със затвора "Абу Гариб" в Ирак, подобни варварски действия всъщност още повече дискредитират тяхното глобално лидерство, както в страната, така и в чужбина, ускорявайки упадъка на самата империя.
- През целия си съзнателен живот проучвате тайните операции на американското правителство. Затова бих искал да ви задам няколко въпроса, свързани с управлението на сегашния президент Тръмп. Какво мислите например за властта и възможностите на т.нар. "дълбока държава"?
- Мисля, че става дума за една много неясна и объркана концепция, примесена с откровена параноя, която обаче изглежда много подходяща за т.нар. "алтернативна десница" в Америка. По същия начин, по който и понятието "империя" загуби смисъла си заради безполезния идеологически багаж, с който е натоварено, това се случи и с "дълбоката държава". Лично аз смятам за по-полезно, вместо да търся причините в някаква зла и тъмна сила, да анализирам, как действат специалните служби, като част от правителствената бюрокрация, и какви са техните методи в един или друг конкретен случай.
- А кибератаките в САЩ и кибервойната, която се води в света, като цяло?
- Както изглежда, следенето, което Агенцията за национална сигурност на САЩ осъществява по отношение на определени чуждестранни лидери в различни страни по света и милиони техни съграждани, се оказва твърде скъп инструмент за осъществяване на глобалната власт на Америка, още повече, че разкритията на Едуард Сноудън доведоха и до крайно неприятни политически последици. В момента, светът на шпионажа със смайваща скорост се премества в Интернет, където големите сили често прибягват до помощта на киберпрестъпници за да пробият най-важните сайтове на противника.
- В тази връзка, как бихте коментирали т.нар. "руска намеса" в последните президентски избори в САЩ?
- Кибершпионажът е опасно оръжие с две остриета. Показаха го и киберманипулациите по време на изборите през 2016. Между другото, те също са ясен знак за прогресивно топящата се глобална власт на Вашингтон. Защото, по правило, глобалният хегемон манипулира изборите в други държави, а само една отслабваща и губеща мощ държава може да бъде обект на външни манипулации, включително в киберпространството.
- Говорите за очевиден и рязък упадък на мощта и влиянието на САЩ. Какви са движещите сили на този процес?
- Краткият отговор на този въпрос е - дългосрочните неблагоприятни тенденции като тези, които мъчат всяка застаряваща световна сила. Нещата обаче допълнително се влошават от появата в последно време на сериозен съперник, претендиращ за глобалната роля на Америка, в лицето на Китай. Дори ако оставим настрана прогнозите, че още през 2030 китайската икономика най-вероятно ще изпревари американската, Китай вече притежава над половината от новите патенти в света, най-големия "парк" от нови суперкомпютри на планетата, да не говорим, че разполага и с най-образованото младо поколение, което до 2030 ще изведе неговите въоръжени сили, индустрия и технологии до водещите позиции в света. Подобно на всеки американски професор в наши дни, и аз имам китайски студенти, които са изключително умни и усърдни и много ми напомнят за поколението на моя баща, което създаде Американската империя. Но, дори ако Пекин не оправдае очакванията заради икономическия спад или пък в резултат от внезапен изблик на народното недоволство от режима, съществуват още поне десетина набиращи влияние държави, начело с Русия, които работят за създаването на многополюсен свят, където няма да има един, единствен глобален хегемон.
- А какво влияние оказва управлението на Тръмп върху съществуващите в САЩ тенденции на упадък?
- Сякаш воден от някакъв зъл гений, Тръмп систематично руши стълбовете върху които през последните 70 години се крепеше глобалната мощ на САЩ. След края на Втората световна война Вашингтон контролираше Евразия с помощта на своите стратегически предни постове, разположени по оста, свързваща двата края на този суперконтинент. В момента Тръмп ерозира НАТО - в западния му край, и вреди на отношенията с четиримата ключови американски съюзници в неговата източна част, които формират т.нар. Тихоокеански пръстен: Япония, Южна Корея, Филипините и Австралия.
Тръмп е на път да сложи кръст на дългата история на международното лидерство на Вашингтон с решението си да напусне Парижкото споразумение за климата и евентуалното си намерение да анулира ядрената сделка с Иран, превръщайки по този начин американските съюзници по тази сделка в свои врагове. В течение на десетилетия САЩ използваха търговските договори за да разширяват своето икономическо влияние, но Тръмп (като своеобразен подарък за останалия свят по случай идването си на власт) извади страната от Транстихоокеанското партньорство. Впрочем, той може да направи същото и с НАФТА, както и със споразумението за свободна търговия с Южна Корея например.
Ако говорим за сигурност, хвалбите на Тръмп в тази сфера могат скоро да се окажат поредната му груба грешка, да провокират грандиозен пожар във взривоопасния Корейски полуостров или пък да доведат да неуспешен противоракетен удар, който да разкрие на всички границите на американската мощ. Пристрастието на Тръмп към едностранни стъпки във военната сфера ми напомня бившия британски премиер Антъни Идън, чиито неуспешен опит за овладяване на Суецкия канал през 1956 демонстрира на останалия свят, че някога могъщия британски лъв се е превърнал в беззъб дресиран хищник, който след тази катастрофа, беше принуден да се подчини на "камшика" на Вашингтон.
- В края на книгата си, очертавате няколко възможни сценария за краха на САЩ. Става дума за подробни аналитични оценки, които рисуват една наистина съдържателна и в много отношение плашеща картина на евентуалния край на Американската империя. Бихте ли прогнозирал, в най-общи черти, какво според вас ни очаква през следващите десетина години?
- Дори и най-могъщите империи се оказват учудващо крехки и са застрашени от внезапен крах, по непредвидими причини. Кой би могъл да си представи например, че Британската империя, която повече от 200 години владее половината земно кълбо, ще изчезна за по-малко от 20 години? Или, че Френската империя, под чиято власт се намира над 10% от населението на света, ще изчезне само за десетилетие? Или пък, че могъщият Съветски съюз ще се разпадне само за две години? Именно затова, в книгата си излагам четири сценария за евентуалния крах на глобалната хегемония на САЩ до 2030, като можем да очакваме, че на практика могат да се комбинират отделни елементи на всеки отделен сценарий при това по начин, който днес никой не би могъл да си представи. Според най-благоприятния сценарий, геополитическите силови линии постепенно ще се изместят към Пекин, американските военни ще се изтеглят от Евразия, а Вашингтон ще трябва да се задоволи само с ролята на една от няколкото водещи държави в света. Като по-неблагоприятен сценарий се очертава американската версия на британския самохвалко сър Антъни Идън, като в тази роля може да се изяви или Тръмп или някой негов некадърен наследник, който ще се провали, предприемайки необмислен военен удар (подобно на Суецкия провал на Великобритания), демонстрирайки на света пределите на американската мощ. Или пък, може да избухне Трета световна война с Китай, която Америка - ако се вярва на публикуваните наскоро оценки на Пентагона - може и да не спечели.
Ако пък не се сбъдне нито един от тези три сценария, катастрофалната цена на климатичните промени, която никой във Вашингтон все още не е осъзнал, ще доведе до пренасочването на онези 5%, които в момента отиват за глобална отбрана, за вътрешно възстановяване. Всяка съвременна империя, повече или по-малко, се дефинира като такава именно чрез тези 5%, отиващи за глобална отбрана. През 50-те години на миналия век например, Великобритания ликвидира обширната си империя, пренасочвайки тези "имперски 5%" за вътрешни социални програми и откривайки, че Суецката авантюра е изправила националната и валута на ръба на краха. Съществува сериозна вероятност, че до 40-те години на ХХІ век промяната на климата ще направи същото с Америка, принуждавайки я да се откаже от военните си бази, пръснати из целия свят, в името на собственото си оцеляване и възстановяване.
Интервю
Коментар