Проблемът не е излишъкът в полза на Китай сам по себе си, а по-скоро в икономическата система, която го произвежда и тук очевидно водеща роля играе комунистическата система, а не свободната търговия. След три катастрофални политики, въведени от Мао Дзедун (движението „Нека цъфтят сто цветя„, Големият скок напред и Великата пролетарска културна революция), които заедно струват живота на поне 65 милиона души, Дън Сяопин въвежда версия на държавния капитализъм за малките и средни предприятия и, най-важното, премахва „доживотния мандат на лидера” по отношение поста на комунистическия водач. Капитализмът, макар и ограничен, направи това, което обикновено прави – извади 250 милиона китайци от бедността. Дън обаче беше преди всичко комунист и не се поколеба да убие десетки хиляди, когато смяташе, че е заплашено самото партийно управление, както на площада Тянанмън преди тридесет години.
Оттогава нещата станаха много по-лоши при Си Дзинпин. Комунистическата партия бе възстановена и отново готова за борба. Сега Си е обявен за доживотен лидер, на някои китайци се забранява да пътуват в чужбина или да си купуват билети за влак заради системата на лош „социален кредит“ и престъпленията на Мао вече не се критикуват. Да не говорим за милионите уйгури в лагерите за превъзпитание в Синдзян. Точно навреме за 70-годишнината от публикуването на „1984” на Джордж Оруел – комунистическата дистопия е жива и процъфтява в Китай.
Китайската добавена стойност е само 45%, което означава, че 55% от стоките първо се внасят там, за да бъдат сглобени и реекспортирани!
Китайското население, след като е вкусило от статута на средната класа, едва ли ще остане завинаги пасивно. Последните милионни антиправителствени демонстрации в Хонг Конг са може би знак за предстоящи събития..
Оттогава нещата станаха много по-лоши при Си Дзинпин. Комунистическата партия бе възстановена и отново готова за борба. Сега Си е обявен за доживотен лидер, на някои китайци се забранява да пътуват в чужбина или да си купуват билети за влак заради системата на лош „социален кредит“ и престъпленията на Мао вече не се критикуват. Да не говорим за милионите уйгури в лагерите за превъзпитание в Синдзян. Точно навреме за 70-годишнината от публикуването на „1984” на Джордж Оруел – комунистическата дистопия е жива и процъфтява в Китай.
Китайската добавена стойност е само 45%, което означава, че 55% от стоките първо се внасят там, за да бъдат сглобени и реекспортирани!
Китайското население, след като е вкусило от статута на средната класа, едва ли ще остане завинаги пасивно. Последните милионни антиправителствени демонстрации в Хонг Конг са може би знак за предстоящи събития..
Коментар