Първоначално изпратено от v_tin
Разгледай мнение
Я да видим какво е номенклатура...
При съветската система номенклатурата се попълва на доброволен принцип. Това съвсем не означава, че всеки може да бъде неин член. За да стане такъв, кандидатът трябва да се откаже от собствената си култура и произход и да приеме нормите на системата. Обикновено наричаме човекът без собствени корени и култура лумпен.
Това поставя особено важния въпрос за произхода. При османският аналог на практика практика е регламентиран източникът на девширмето – основно европейските, населени с християни, области на империята. Султан Сюлейман I, например, специално забранява в събираните попълнения да попадат руси, перси, цигани и турци.
Съветското изискване към номенклатурата е за “пролетарски произход”. Това не е само проява на догматизъм. Очевидно е, че колкото по-малко собствена култура притежава кандидатът, толкова е по-подходящ за целта. Произходът от градската или селска беднота е най-добрата гаранция, че процеса на лумпенизиране ще бъде успешен.
Пълната зависимост от системата е едната от причините за високата ефективност на номенклатурната класа. Тази зависимост се поддържа през целия им живот.. Те могат да трупат огромни богатства и влияние, но не могат да ги предават в наследство. На съветските номенклатурчици официално е разрешено да се женят и да поддържат семейство, но то не е част от системата. Съветските водачи, дори самият вожд, никога не се появяват на официални места със съпругите си, дори понякога те не са известни.
И, разбира се, и в двата случая тези богатства и влияние могат да бъдат отнети с една дума на вожда.
Друга причина за високата ефективност на системата е, че кариерата на номенклатурчика зависи в най-голяма степен от личните му качества. Всички новопостъпили имат равен старт. От тяхното усърдие и качества зависи дали ще останат прости войници и служители, или ще станат членове на политбюро! Номенклатурата желае да добива възможност да запазва своите придобивки пожизнено и да ги оставя в наследство.
И тук се проявява непреодолимо противоречие!! На последния, 19 конгрес на партията, свикан против волята му, Сталин е изолиран от властта от собственото си Политбюро и даже е лишен от титлата “генерален секретар”. Разбира се, това далеч не е краят му. Четиринадесет години по-късно, след провала на “големия скок” Мао попада в същото положение – бламиран е от Китайското политбюро и дори е принуден да си направи самокритика – което на практика означава отказ от божествения си произход.
За сегашният вожд на "тюрмата на народите" се допуща свалянето му от преторианската му гвардия....обичайната съдба на всеки диктатор! Русия остава все по-изолирана от демократичният свят,липса на технологии и последвашо разорение.... А и крадените пари не са в руски банки....Мъка,мъка,това мутрите не прощават!
Коментар