Първоначално изпратено от vanevski
Разгледай мнение
Преди появяването ти във форума (поне така предполагам, точно датиране е трудно) споделих пред колеги тук, че препоръчвам за четене Х. Х. Хоппе и "Пушки, вируси, стомана" на Дж. Даймънд. Тъкмо ги бях привършил и констатирах, че ми помагат д а погледна света от малко по-различен ъгъл.
Не мога да обясня причините, но вече няколко години "Демокрацията - богът, .." ми стои на нощното шкафче и при безсъние честичко препрочитам пасажи и до ден днешен. За да не ис помислиш, че правя справки в ГУУУУ, ето какво пише на страница 4 (неномерирана).
Благодарим на г-н Сашо Дончев за подкрепата при издаването н а тази книга.
Темата е дълга, обемиста. Ако си я чел, то тогава непременно знаеш, че само бележките зад текста са над 100 стр. - предимно тежък за възприемане текст.
Чета и препрочитам, но това в никакъв случай не значи, че приемам и одобрявам. Книгата, специално на мен, ми е интересна като подход, метод на изследване и градене на научна теза. Авторът се е справил - добър е! Не на последно място, защото е ученик н аРотбард и Мизес. Кратка вметка: около кризата 2008 и поради известно влияние, което оказаха върху мен лекциите на проф. К. Петров (в търсене на обяснение на някои нови явления по света), бях се позапалил по Австрийската школа, но развитието на нещата не ме направиха траен и категоричен последовател. Предпочитам умерения консерватизъм.
"Демокрацията-..." ако трябва да обобщя само с едно изречение е химн в прослава на либерализма, роялизма и естествения ред в природата и обществото".
Иване, няма време за философия и социология.
Короната чука н а

Коментар