"В продължение на три мандата, като третият вече преваля, ние с вас сме точно това – тълпа зяпачи, които добре виждат преследването на една държава и са в състояние да предположат как то би завършило. Но не предприемаме нищо, очаквайки друг да го стори, докато фаталният край все повече наближава. За да си го представим нагледно: държавата стремглаво тича по нанадолнището, надавайки викове на ужас, но в това време ние кротко гледаме гонитбата през прозореца, най-много да напишем гневен или ироничен статус във Фейсбук. Безучастието, което всъщност е съучастие, не само не спира планиралия да й види сметката, ами даже му помага да се чувства спокоен. Окрилява го, позволява му да се опиянява от злосторството, прави го още по-силен. Аве, цезаре, страничните наблюдатели те приветстват, и те жертви на собствената си апатия…
Да се вдигне отново такава паднала държава, прилича на мисия невъзможна, но най-лошо от всичко е свикването със злото, превръщането му в делничност и баналност. Просташкият език, пищаците, разплутите телеса, стоварили се върху държавата с цялата си тежест, към днешна дата са норма, установена и с нашето бездействащо съдействие. А същото то ще подпомогне и усилията на онези кръгове, които пускат предупреждения и компромати, за да заменят едно зло с друго – нали не мислите, че фронтът срещу „Мръсотията“ ни готви чиста и свята република? Веднъж допусната, симбиозата с мрака е неизтребима, само доновете се сменят от време на време, а от приятелски, фамилиите току-виж стават враждуващи.
Това е проказа, разяла целия организъм, та да не се радваме, предлагам, когато някаква негова част ще бъде ампутирана. Добро начало би било наистина, но не и разрешение на проблема ни, защото виждаме разложението, което, като всяко разложение, е необратимо. И ужасно мирише, направо смърди, само дето погнусеното запушване на нос отдавна не върши никаква работа. Особено за да се отговори на втория въпрос, онзи за изхода, понеже допуснахме той да бъде затрупан. Както казваше дон Корлеоне, „за някои неща просто няма оправдание“, включително за тихите свидетели. Наказанието е преди всичко за тях, след като конят така или иначе беше изпуснат да отиде в реката."
Да се вдигне отново такава паднала държава, прилича на мисия невъзможна, но най-лошо от всичко е свикването със злото, превръщането му в делничност и баналност. Просташкият език, пищаците, разплутите телеса, стоварили се върху държавата с цялата си тежест, към днешна дата са норма, установена и с нашето бездействащо съдействие. А същото то ще подпомогне и усилията на онези кръгове, които пускат предупреждения и компромати, за да заменят едно зло с друго – нали не мислите, че фронтът срещу „Мръсотията“ ни готви чиста и свята република? Веднъж допусната, симбиозата с мрака е неизтребима, само доновете се сменят от време на време, а от приятелски, фамилиите току-виж стават враждуващи.
Това е проказа, разяла целия организъм, та да не се радваме, предлагам, когато някаква негова част ще бъде ампутирана. Добро начало би било наистина, но не и разрешение на проблема ни, защото виждаме разложението, което, като всяко разложение, е необратимо. И ужасно мирише, направо смърди, само дето погнусеното запушване на нос отдавна не върши никаква работа. Особено за да се отговори на втория въпрос, онзи за изхода, понеже допуснахме той да бъде затрупан. Както казваше дон Корлеоне, „за някои неща просто няма оправдание“, включително за тихите свидетели. Наказанието е преди всичко за тях, след като конят така или иначе беше изпуснат да отиде в реката."
Коментар