Тази сутрин мернах в един от репортажите за блокада до НС2 един плакат, на който пишеше:
Извинете за неудобството,
Държавата е в ремонт!
Няколко пъти имах повод да кажа, че на площада има невероятни бисери и изблик на народно творчество, дори гений.
Замислете се, всекидневният живот постоянно поражда ситуации, в които на гражданите се причиняват някакви дискомфорти и затруднения.
Примери има бол:
Може да се продължава още много дълго. Сходни на горните ни заобикалят отвсякъде.
Постоянно – държавата, общината, съседите, всевъзможни формални и неформални групи ни причиняват всевъзможни неудобства, които понякога траят с години. Понякога траят и цели човешки животи! И това се изтърпява, понякога с гняв и примирение, друг път със скърцане на зъби, а понякога дори се толерира и приветства, доколкото в отделни случаи има всички основания да вярваме, или поне да се надяваме, че след това животът ще стане по-нормален, по-удобен.
Не си ли струва - ако има дори и най-малък шанс!
Не трябва да се залъгваме, погледнато зряло и в исторически аспект, шансът е ефимерен, блед, но развитието на обществото отколе върви така. Да се надяваме поне, че при следващите уродства, няма да чакаме 10 години!
Когато една държава е видимо повредена и не фукционира в интерес на мнозинството от гражданите, а това се доказва от последното проведено национално социологическо проучване: Проучване: 59% от българите подкрепят протестите
има ли някакво основание същото това общество ако не да изисква безалтернативно от своите членове някакво самоограничаване, някаква елементарна жертва, изтърпяване на условен дискомфорт, то поне да очаква такива в името на една висока и общонационална цел?!
А лигльовците, които се интересуват единствено и само от себе си и от удобствата за дебелите им задници, нали знаете къде да ходят?!
Извинете за неудобството,
Държавата е в ремонт!
Няколко пъти имах повод да кажа, че на площада има невероятни бисери и изблик на народно творчество, дори гений.
Замислете се, всекидневният живот постоянно поражда ситуации, в които на гражданите се причиняват някакви дискомфорти и затруднения.
Примери има бол:
- Внимание, строеж! Премини на другия тротоар! Извиняваме се за безпокойството!
- ул. Граф Игнатиев е в ремонт до 30.10. Извиняваме се за неудобството!
- АсансьорА се прееба, шъ го опрАА утре, карай по стълбите!
Може да се продължава още много дълго. Сходни на горните ни заобикалят отвсякъде.
Постоянно – държавата, общината, съседите, всевъзможни формални и неформални групи ни причиняват всевъзможни неудобства, които понякога траят с години. Понякога траят и цели човешки животи! И това се изтърпява, понякога с гняв и примирение, друг път със скърцане на зъби, а понякога дори се толерира и приветства, доколкото в отделни случаи има всички основания да вярваме, или поне да се надяваме, че след това животът ще стане по-нормален, по-удобен.
Не си ли струва - ако има дори и най-малък шанс!
Не трябва да се залъгваме, погледнато зряло и в исторически аспект, шансът е ефимерен, блед, но развитието на обществото отколе върви така. Да се надяваме поне, че при следващите уродства, няма да чакаме 10 години!
Когато една държава е видимо повредена и не фукционира в интерес на мнозинството от гражданите, а това се доказва от последното проведено национално социологическо проучване: Проучване: 59% от българите подкрепят протестите
има ли някакво основание същото това общество ако не да изисква безалтернативно от своите членове някакво самоограничаване, някаква елементарна жертва, изтърпяване на условен дискомфорт, то поне да очаква такива в името на една висока и общонационална цел?!
А лигльовците, които се интересуват единствено и само от себе си и от удобствата за дебелите им задници, нали знаете къде да ходят?!
Коментар