Когато демокрацията не угажда на елитите
10.06.2025
Британският публицист и медиен критик Мик Хюм предупреждава в своя статия, че когато демокрацията не се подчинява на желанията на политическия и медиен елит в Европа, тя бива етикетирана като „екстремизъм“. В своя текст за The European Conservative Хюм анализира реториката, използвана от водещите западни медии, когато описват възхода на десни партии и лидери в различни страни от континента.
Карол Навроцки
Хюм отбелязва, че последните заглавия в големи издания звучат така, сякаш по улиците на европейските столици отново маршируват щурмоваци. Le Monde пише за победата на полската десница като за „гръм над Европа“, The Economist съобщава, че „шампионът на твърдата десница взриви нидерландското правителство“, Euractiv описва германската политика като фронтова битка „между крайната AfD и всички останали“, а Politico предупреждава, че британската демокрация е заплашена от „популистки крайно десен вирус“. Такива примери се множат, подчертава авторът. Реалността е просто… изразът на демократичната воля
Според Хюм обаче реалността зад тези драматични изказвания е далеч по-прозаична: това, което всъщност се случва, е израз на демократичната воля. В различни европейски страни десни политици изразяват интересите и очакванията на своите избиратели – и печелят масова подкрепа, защото остават верни на принципите си. Но това явно плаши елитите, коментира той.
Елитите, твърди журналистът, не просто се страхуват от надигащите се популистки сили – те ги заклеймяват, като използват етикети като „крайна десница“, „твърда десница“, „екстремисти“, с цел да ги изолират от нормалния демократичен дебат. Посланието е ясно: тези партии и техните избиратели са „вирус“, който трябва да бъде изолиран и унищожен. Това включва и идеята, че милиони граждани, които гласуват за подобни формации, трябва да бъдат цензурирани, маргинализирани, а може би и наказвани.
Хюм припомня думите на Джордж Оруел от есето „Политика и английски език“ (1946 г.), в което той заявява, че думата „фашизъм“ е изгубила конкретното си значение и служи само като обида за всичко „нежелано“. Според Хюм, днес тази функция се изпълнява от термина „крайна десница“, който обхваща всичко, което елитите „мразят, от което се страхуват и което презират“.
Етикетът „крайна десница“, посочва той, се използва от политици, медии и леви активисти като универсално клеймо – не само срещу партиите, но и срещу обикновените граждани, които споделят техните идеи. А всъщност много от позициите, които днес се наричат „екстремни“, доскоро са минавали за здрав разум, казва Хюм.
Примери за това има много, твърди той. Съвсем наскоро беше обявено за „крайно дясно“ да заявиш, че жената няма пенис, или че биологичен мъж не бива да пребива жени в боксовия ринг. За екстремизъм се счита и да протестираш срещу драг шоу програми с порнографски елементи в училища, или да се обявиш срещу антисемитизма на „Хамас“ и ислямисткия терор в Лондон и Амстердам.
Вижте още – Пренебрегнатата реч на Ванс: Европа доказа, че той е бил прав
Според Хюм, дори подкрепата за протестите на фермерите срещу зелените политики на ЕС е обявена за „крайна десница“, както и загрижеността за последиците от масовата миграция. Ако пък настояваш за разследване на престъпленията на организирани групи, изнасилвали млади бели момичета в британски градове – прикривани от полицията и местни власти – автоматично попадаш в графата на крайнодесните.
Журналистът изтъква, че тези позиции не просто са стигматизирани – в някои случаи те са обявени за незаконни. Докато партиите могат да бъдат изолирани чрез „санитарен кордон“, техни поддръжници в социалните мрежи може да се окажат със заличени акаунти или дори зад решетките.
Затова, заключава Хюм, ако някой получи етикета „крайна десница“, това често означава, че казва или прави нещо вярно – нещо, което елитите не искат да чуят. Атака срещу демокрацията
Не е време за самозащита и отстъпление, смята той. Време е да се заяви ясно подкрепа за всички, чиито гласове се потискат и оклеветяват. Защото зад тази реторика не стоят просто обиди – тя служи за оправдание на реални атаки срещу демокрацията.
Хюм привежда и конкретни примери: в Румъния бяха отменени избори, тъй като кандидатът на националистите водел в анкетите; във Франция беше забранен водещ консервативен кандидат; в Германия дори се обсъжда забрана на цяла партия, която е първа в социологическите проучвания.
Тези действия, според него, не показват сила, а слабост и паника сред управляващите. Затова задачата на онези, които защитават демокрацията, е да се противопоставят.
В заключение Хюм отбелязва, че най-голямата надежда остава в народа – демоса. Избирателите ясно показват, че не се подчиняват на прищевките на Европейската комисия или съдилища, които се опитват да им диктуват изборите. Те не вярват на лъжите и манипулациите, а фактът, че популисткият бунт не е спрян, е ясен знак: правото е на тяхна страна.
*Мик Хюм е главен редактор на сайта europeanconservative.com. Той е английски журналист, редактор и автор. В момента пише и за Spiked, The Daily Mail и The Sun. Хюм е автор, наред с други заглавия, на книгите Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They’re Afraid Of („Отвратително! Как елитите подкопават демокрацията и от какво ги е страх“, 2017) и Trigger Warning: is the Fear of Being Offensive Killing Free Speech? („Предупреждение за обидно съдържание: убива ли страхът от това да обидим някого свободата на словото?“, 2016), и двете издадени от Harper Collins. Хюм е основател и първи редактор на списанието Living Marxism (вече несъществуващо) от 1988 г., както и първи редактор на сайта spiked-online.com от 2001 г. Бил е колумнист на The Times (Лондон) в продължение на десет години. През 2019 г. е работил в екипа по комуникации на партията Brexit на Найджъл Фараж, а през 2024 г. – за партията Reform UK по време на парламентарните избори. В момента е гост-изследовател в MCC в Будапеща.
10.06.2025
Британският публицист и медиен критик Мик Хюм предупреждава в своя статия, че когато демокрацията не се подчинява на желанията на политическия и медиен елит в Европа, тя бива етикетирана като „екстремизъм“. В своя текст за The European Conservative Хюм анализира реториката, използвана от водещите западни медии, когато описват възхода на десни партии и лидери в различни страни от континента.
Карол Навроцки
Хюм отбелязва, че последните заглавия в големи издания звучат така, сякаш по улиците на европейските столици отново маршируват щурмоваци. Le Monde пише за победата на полската десница като за „гръм над Европа“, The Economist съобщава, че „шампионът на твърдата десница взриви нидерландското правителство“, Euractiv описва германската политика като фронтова битка „между крайната AfD и всички останали“, а Politico предупреждава, че британската демокрация е заплашена от „популистки крайно десен вирус“. Такива примери се множат, подчертава авторът. Реалността е просто… изразът на демократичната воля
Според Хюм обаче реалността зад тези драматични изказвания е далеч по-прозаична: това, което всъщност се случва, е израз на демократичната воля. В различни европейски страни десни политици изразяват интересите и очакванията на своите избиратели – и печелят масова подкрепа, защото остават верни на принципите си. Но това явно плаши елитите, коментира той.
Елитите, твърди журналистът, не просто се страхуват от надигащите се популистки сили – те ги заклеймяват, като използват етикети като „крайна десница“, „твърда десница“, „екстремисти“, с цел да ги изолират от нормалния демократичен дебат. Посланието е ясно: тези партии и техните избиратели са „вирус“, който трябва да бъде изолиран и унищожен. Това включва и идеята, че милиони граждани, които гласуват за подобни формации, трябва да бъдат цензурирани, маргинализирани, а може би и наказвани.
Хюм припомня думите на Джордж Оруел от есето „Политика и английски език“ (1946 г.), в което той заявява, че думата „фашизъм“ е изгубила конкретното си значение и служи само като обида за всичко „нежелано“. Според Хюм, днес тази функция се изпълнява от термина „крайна десница“, който обхваща всичко, което елитите „мразят, от което се страхуват и което презират“.
Етикетът „крайна десница“, посочва той, се използва от политици, медии и леви активисти като универсално клеймо – не само срещу партиите, но и срещу обикновените граждани, които споделят техните идеи. А всъщност много от позициите, които днес се наричат „екстремни“, доскоро са минавали за здрав разум, казва Хюм.
Примери за това има много, твърди той. Съвсем наскоро беше обявено за „крайно дясно“ да заявиш, че жената няма пенис, или че биологичен мъж не бива да пребива жени в боксовия ринг. За екстремизъм се счита и да протестираш срещу драг шоу програми с порнографски елементи в училища, или да се обявиш срещу антисемитизма на „Хамас“ и ислямисткия терор в Лондон и Амстердам.
Вижте още – Пренебрегнатата реч на Ванс: Европа доказа, че той е бил прав
Според Хюм, дори подкрепата за протестите на фермерите срещу зелените политики на ЕС е обявена за „крайна десница“, както и загрижеността за последиците от масовата миграция. Ако пък настояваш за разследване на престъпленията на организирани групи, изнасилвали млади бели момичета в британски градове – прикривани от полицията и местни власти – автоматично попадаш в графата на крайнодесните.
Журналистът изтъква, че тези позиции не просто са стигматизирани – в някои случаи те са обявени за незаконни. Докато партиите могат да бъдат изолирани чрез „санитарен кордон“, техни поддръжници в социалните мрежи може да се окажат със заличени акаунти или дори зад решетките.
Затова, заключава Хюм, ако някой получи етикета „крайна десница“, това често означава, че казва или прави нещо вярно – нещо, което елитите не искат да чуят. Атака срещу демокрацията
Не е време за самозащита и отстъпление, смята той. Време е да се заяви ясно подкрепа за всички, чиито гласове се потискат и оклеветяват. Защото зад тази реторика не стоят просто обиди – тя служи за оправдание на реални атаки срещу демокрацията.
Хюм привежда и конкретни примери: в Румъния бяха отменени избори, тъй като кандидатът на националистите водел в анкетите; във Франция беше забранен водещ консервативен кандидат; в Германия дори се обсъжда забрана на цяла партия, която е първа в социологическите проучвания.
Тези действия, според него, не показват сила, а слабост и паника сред управляващите. Затова задачата на онези, които защитават демокрацията, е да се противопоставят.
В заключение Хюм отбелязва, че най-голямата надежда остава в народа – демоса. Избирателите ясно показват, че не се подчиняват на прищевките на Европейската комисия или съдилища, които се опитват да им диктуват изборите. Те не вярват на лъжите и манипулациите, а фактът, че популисткият бунт не е спрян, е ясен знак: правото е на тяхна страна.
*Мик Хюм е главен редактор на сайта europeanconservative.com. Той е английски журналист, редактор и автор. В момента пише и за Spiked, The Daily Mail и The Sun. Хюм е автор, наред с други заглавия, на книгите Revolting! How the Establishment are Undermining Democracy and What They’re Afraid Of („Отвратително! Как елитите подкопават демокрацията и от какво ги е страх“, 2017) и Trigger Warning: is the Fear of Being Offensive Killing Free Speech? („Предупреждение за обидно съдържание: убива ли страхът от това да обидим някого свободата на словото?“, 2016), и двете издадени от Harper Collins. Хюм е основател и първи редактор на списанието Living Marxism (вече несъществуващо) от 1988 г., както и първи редактор на сайта spiked-online.com от 2001 г. Бил е колумнист на The Times (Лондон) в продължение на десет години. През 2019 г. е работил в екипа по комуникации на партията Brexit на Найджъл Фараж, а през 2024 г. – за партията Reform UK по време на парламентарните избори. В момента е гост-изследовател в MCC в Будапеща.
Коментар