Политика

[dmm]

(Само)унищожаването на европейската икономика

Стефан КАМЕНАРОВ* 31 Декември 2024

На провелата се през април 2024 извънредна среща на върха на ЕС, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че през миналата 2023 обемът на изтеглените от Съюза капитали е близо 300 млрд. евро.

По-голямата част от тях биват прехвърляни към САШ, където впрочем се насочват и редица европейски компании, заедно с най-перспективните си технологии. Фон дер Лайен специално изтъкна, че "това са именно онези средства, от които се нуждаят нашите компании и този процес ерозира кокурентоспособността ни", което бе фактическо признание за дълбоката криза на европейската индустрия, в която я вкара сбърканата политика на европейските чиновници. Факторите, оказващи негативно влияние върху европейската икономика


Освен самоубийствената за икономиката на ЕС санкционна война с Русия, ключов фактор, влияещ негативно върху развитието и, стана американският Закон за намаляване на инфлацията (Inflation Reduction Act), приет през лятото на 2022, който стимулира постепенното прехвърляне на европейското производство в САЩ и провокира негативна реакция дори сред най-проамериканските политици в Европа.

На практика, Законът за намаляване на инфлацията цели укрепването на американската икономика чрез поощряване на използването на произведена в САЩ продукция, като за предвидените за целта субсидии и данъчни облекчения ще бъдат отпуснати 430 млрд. долара. Показателно е, че последващите действия на "еврократите" в Брюксел на практика още повече задълбочиха деструкцията на европейската индустрия. Както е известно, ЕК прие т.нар. Закон за индустрията с нетни нулеви емисии (Net-Zero Industry Act, NZIA), целящ преди всичко да бъде защитена околната среда и развиването на по-екологична промишленост в рамките на ЕС. Според Брюксел, част от екологично неутралната индустрия са вятърните турбини, термопомпите, слънчевите панели, възобновяемият водород и хранилищата на въглероден двуокис. Освен това ЕС ще подкрепи разширяването на електрическите мрежи и преминаването към "зелена" енергетика с помощта на широк пакет мерки.

Както е известно, последният засега 14-пакет санкции срещу Русия, приет през юни 2024, предвижда и отказ от закупуване на руски втечнен газ (LNG), какъвто все още се доставя в Европа. Което означава автоматично нарастване на ролята на САЩ и някои други държави, като доставчик на този енергоносител. Преди това ЕС се отказа и от покупките на руски петрол, а спирането на газопроводите "Северен поток" и постоянните колебания и прекъсвания на газовия транзит през територията на Украйна, на практика, окончателно пресякоха каналите за доставка на евтини руски енергоносители в Германия, Нидерландия, Франция и т.н.

През последните две години обемът на промишленото производство в Европа не демонстрира толкова рязък спад, както по време на локдауна заради пандемията от Covid-19, още повече, че през 2021 европайската индустрия в общи линии достигна показателите от предковидния период. Въпреки това, според данните от юли 2023, обемите на промишленото производство в ЕС са намалели с 2,4%, в сравнение с първото полугодие на 2022. Тоест, слабият локален ръст на това производство, фиксиран през лятото на 2023, не успя напълно да пречупи негативната тенденция, която само се усили в началото на 2024.

Така, през януари 2024, съвкупният обем на индустриалното производство е намалял с 5,7%, в сравнение със същия период на 2023. През февруари, в ЕС, като цяло, този спад беше 5,4%, а в еврозоната - 6,4%. При това се очертаха доста разнопосочни тенденции, като в някои страни от ЕС индустрията демонстрира растеж. Така, най-голям ръст, в годишен израз, демонстрираха Дания (+2,7%), Словения (+2,8%) и Швеция (+3,4%). Най-сериозен спад пък беше фиксиран в Ирландия (-36%), Белгия (-12,7%) и България (-8,4%). Отрицателни показатели имат и най-големите индустриални държави от ЕС - Германия (-6,1%), Франция (-0,8%), Италия (-3,1%) и Австрия (-5,2%).

Най-силно беше засегната нефтохимическата индустрия. Според някои експерти, секторът се намира на ръба на краха: цените на природния газ в ЕС са пет пъти по-високи, отколкото в САЩ, а потреблението на петрол и петролни продукти в Съюза достигна минимума си от 1975 насам, което означава спад с над 18,5%, в сравнение с 2019 и почти с 40%, в сравнение с 2004.

Въпреки лошата ситуация в индустрията обаче, БВП на повече страни от ЕС демонстрира незначителен ръст, което се обяснява с увеличаването на дела на сферата на услугите в икономиката им. Ще припомня, че през 2021 сферата на услугите осигури 73% от общата добавена стойност, докато делът на индустрията беше само 23%. Преходът към "икономика на услугите" е дългосрочна тенденция, която се наблюдава в развитите държави още от втората половина на ХХ век. През 2021 заетостта в сферата на услугите достигна 73% от цялата заетост в Съюза, в сравнение с 65%, през 2000-та, докато заетостта в индустрията, включително строителството, е намаляла от 27%, през 2000, до 23%, през 2021. Лидери по заетост в сферата на услугите са Нидерландия (над 80%), Малта (83%), Белгия (82%) и Франция (81%). Интересно е, че с най-висок дял заети в индустрията не е Германия, която се смята за промишления лидер на ЕС, а Чехия (36%), Румъния (33%), Словакия (31%) и Словения (30%). Това е свързано най-вече с факта, че именно в тези държави, от 1990-те насам, се прехвърли производството на много германски, френски и американски компании.

Икономическата стагнация в Германия и политическите и последици

Както заяви наскоро пред Süddeutsche Zeitung директорът на центъра за проучвания към Института за икономически изследвания (IFO) Клаус Волрабе, това което се случва в момента с терманската икономика, "не е истинска криза, а състояние на стагнация". Според Федералното статистическо управление, през второто тримесечие на 2024 , БВП на страната е регистрирал спад с 0,1%, в сравнение с периода януари-март с.г. Спадът наистина е незначителен, но имайки предвид, че "икономиката е на 50% психология", както посочва навремето бившия канцлер Лудвиг Ерхард, известен като "бащата на германското икономическо чудо", твърденията, че страната е в рецесия не помагат особено за успокояването на обществото. При всички случаи, състоянието на икономиката се оказва по-лошо, отколкото очакваха повечето германски икономисти. Според Валрабе: "Общите очаквания на почти всички икономически институти бяха, че постепенно ще навлезем във фаза на растеж. Изглежда обаче, че все още сме много далеч от това". В тази връзка, той посочва две основни причини за икономическия спад: нежеланието на компаниите да правят нови инвестиции и предпазливостта на потребителите по отношение на разходите, които могат да си позволят. Сред немските предприятия се наблюдава "силно нежелание да инвестират в ново оборудване и строителство". В момента те не са склонни да рискуват, осъществявайки мащабни покупки, които биха могли да им донесат печалба едва в дългосрочна перспектива. Както посочва главният икономист на Dekabank Улрих Катер: "Вече не става въпрос за период на спад, а за хронично слаб растеж". Редица експерти пък смятат, че това се дължи на прекалено нерешителната икономическа политика на коалиционното правителство в Берлин, посочвайки, че темповете на инфлация отново са започнали да нарастват, макар и съвсем незначително.

Недостигът на инвестиции в германската икономика се илюстрира и от индекса на бизнес климата на IFO. Става дума за проучване на около девет хиляди компания, касаещо текущото им състояние и прогнозите за бъдещето. В последно време индексът на IFO демонстрира спад три пъти подред. Според Волрабе, освен в тежката индустрия, много слабо развитие се наблюдава в сектора на транспортната логистиката, което пък води до негативни промени и в други отрасли. Освен това, в момента строителния бизнес се сблъсква едновременно с три сериозни проблема: високите лихвени проценти, нарастващите цени на материалите и недостигът на квалифицирана работна сила.

Що се отнася до ситуацията при купувачите, тя изглежда малко по-противоречива. Наскоро най-голямата международна компания, ангажирана с проучвания на пазара, Gfk (чиято централа е в Нюрнберг), съобщи, че индексът на потребителското търсене бележи значителен ръст. Все още не е ясно обаче, дали става дума за наистина устойчива тенденция или просто за временен ефект, който вероятно е свързан с провелото се в Германия през юни 2024 Европейско първенство по футбол. Някои смятат, че лошият потребителски климат се дължи на факта, че германците все още са твърде предпазливи, когато става дума за ежедневни разходи и по-големи покупки. Тоест, те все още имат "силна инфлационна памет", тъй като четирите години на перманентна криза и загуба на доходи заради инфлацията, оставиха неизгладима следа в съзнанието им.

Това не се променя особено дори от факта, че в момента инфлацията в Германия е на ниво, което е доста близко до целевия показател на Европейската централна банка от 2%. Публикуваните в края на юли данни на Федералното статистическо управление също свидетелстват за влошаване, макар и незначително. Така, ако през юни нивото на инфлация е било 2,2%, през юли то е нараснало до 2,3%. При положение, че цените на енергоносителите са намалели с 1,7%, на годишна база, а тези на
Спадът на инвестиционната привлекателност................................... статията е около 50000 знака, но тук разрешава само 10000

[cyclop]

За Жабчето и Бомбата

В горите край Амазонка живее оранжево жабче дърволаз. То е дребно – колкото половината от палеца на малко дете. В Амазония, където очи и зъби дебнат безспирно дребосъкът спокойно си лази по дърветета посред белия ден.
Този вид няма хищници, защото кожата му съдържа отрова достатъчна да убие десет възрастни мъже.
В природата има и други защитни стратегии – симбиоза и мимикрия например. Можеш да живееш със силен покровител или пък да се правиш на клонче или мъртво листо. Тези подходи са по-лесни и често по-изгодни, но имат неотстраними недостатъци. Симбиозата е надеждна докато съществува видът-закрилник. Ако той изчезне ставаш по беззащитен от стрък трева на пролетно пасище. Освен това за закрилата се плаща – получаваш толкова закрила, колкото полза принасяш на закрилника.Мимикрията дава повече независимост. Но и тя не помага, ако очите и зъбите, които те търсят са, решително гладни.
Толкова гладни, колкото московските мужици за украинска земя.
Както и да свърши погибелната руска война срещу Украйна, тя вече предложи две очевидни заключения.
1. Агресор, който притежава ядрено оръжие може да бъде възпрян единствено от заплаха с ядрено оръжие.
2.Жертвата на ядрен агресор не може да разчита на решителна подкрепа от покровители, ако покровителите не се чувстват непосредствено застрашени от същия агресор. Дори ако покровителите сами притежават ядрено оръжие.
За украинците тези изводи са част от горчив и – вероятно последен, урок. Грешка е да замениш скъпата, но непоклатима сигурност, срещу обещание за закрила - без значение колко могъщи и авторитетни са обещателите. Тази грешка Украйна направи през 1994г. когато замени ядрения си арсенал срещу Будапещенския меморандум, с който Русия, Великобритания Франция и САЩ станаха гаранти за нейната независимост.
Все-едно, ако жабчето от тази история замени отровата си срещу закрилата на Добрия Крокодил, Благородния Ягуар и Благодушната Змия. Четвърт век всичко е наред, но после Змията се връща към обичайната си диета и захапва жабчето. А другите гаранти си остават добри и благородни, но само страхливо ръмжат и побутват опашката на змията.
Наред с единствения верен извод, историята тук предлага и няколко грешни. Например , че жабчето е сключило лош договор, който не задължава неотвратимо добрите и благородни закрилници да го защитят с гърдите и зъбите си от вероломната змия. Само че никакъв договор няма значение, ако не съществува принуда за изпълнение. Особено – ако изпълнението предполага проливане на собствена кръв. Грешката не е в лошия договор. Договорът е грешката.
Още един грешен извод е да решим и да обвиним добрите и благородни обещатетели, че всъщност са страхливи егоисти. Да така е. И какво от това? Обитателите на джунглата възхитено наблюдават как храбрата жертва три години не се дава на змията и чакат развръзката. Жабчето постоянно и неуспешно увещава предпазливите си закрилници, че Змията няма да се насити с него. Че наоколо има и други Змии, които с хищен интерес чакат края на неравната битка. Че ако то погине, магията на реда в джунглата ще се развали а Добрият Крокодил и Благородният Ягуар ще се превърнат в зелен гущер и шарено коте. Жабчето може да се окаже право, но посмъртно.
Може да се предположи, че Жабчето е било длъжно да се откаже от великата сила на отровата, защото по всеобщо съгласие в джунглата, велика сила трябва да имат само Крокодила, Ягуара и Змията. Това отчасти е вярно – донякъде, защото обладателите на сила ревниво я пазят. Но повече – защото останалите обитатели вярваха, че обладателите няма да ги изядат съвсем.
Сега вече не вярват. Поне умните от тях.
В този разказ Украйна не е жабчето. Ако Украйна оцелее и запази достойнството си, тя е достатъчно силна, за да си върне ядрените оръжия. Жабчетата сме ние всички малки страни, които могат да се окажат принудени да капитулират при нападение от много по-силен враг или да се превърнат във формално независим протекторат.
Разбира се, всяка малка страна, която сама започне военна ядрена програма, ще бъде наказана, а разходите и санкциите ще я завлекат в бедност. Но няколко съюзени страни ще бъдат далеч по-трудни за наказване и ще разпределят разноските по създаване и поддържане на ядрен арсенал. И не е необходимо да се създава ядрена триада и хиляди заряди. Дори няколко дузини бойни глави и носители с обсег примерно 2000 км., са напълно достатъчна гаранция. Разходите за поддържане на достатъчен ядрен потенциал са по-ниски от издръжката на голяма редовна армия. Голямата (сиреч – наборна) армия налага поне двегодишна задължителна военна служба, редовно призоваване на резервистите и постоянни масови учения. Изграждането на възпиращ ефект чрез ядрена сила е по-щадящо за обществото, защото не предполага мащабна милитаризация.
Очевидно, масовото ядрено въоръжаване повишава риска от използване на ядрено оръжие. Само че вече въпросът не е дали, а кога. И кой в каква позиция ще бъде когато дойде времето. Кой ще изчезне и кой ще оцелее в джунглата на следващия век.

Кой ще чете две страници студентска хипарска есеистика

[cyclop]

Трюдо и Мелания пред Главанаков

Момичетата обичат да се заиграват с геювете. Явно понеже се чувстват в безопасност

[dmm]

Мали конфискува 3 тона злато на канадските мушшшеннници, явно и там е било като в бг- колкото кажат че добиват, толкова плащат. Но явно са дошли млади идеалисти и са ги изхакали

[bota156]

Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен е отличена с международната награда "Карл Велики" заради защитата на европейските интереси

Туй май е за бисери и вицове

[osmar]

За Жабчето и Бомбата

В горите край Амазонка живее оранжево жабче дърволаз. То е дребно – колкото половината от палеца на малко дете. В Амазония, където очи и зъби дебнат безспирно дребосъкът спокойно си лази по дърветета посред белия ден.
Този вид няма хищници, защото кожата му съдържа отрова достатъчна да убие десет възрастни мъже.
В природата има и други защитни стратегии – симбиоза и мимикрия например. Можеш да живееш със силен покровител или пък да се правиш на клонче или мъртво листо. Тези подходи са по-лесни и често по-изгодни, но имат неотстраними недостатъци. Симбиозата е надеждна докато съществува видът-закрилник. Ако той изчезне ставаш по беззащитен от стрък трева на пролетно пасище. Освен това за закрилата се плаща – получаваш толкова закрила, колкото полза принасяш на закрилника.Мимикрията дава повече независимост. Но и тя не помага, ако очите и зъбите, които те търсят са, решително гладни.
Толкова гладни, колкото московските мужици за украинска земя.
Както и да свърши погибелната руска война срещу Украйна, тя вече предложи две очевидни заключения.
1. Агресор, който притежава ядрено оръжие може да бъде възпрян единствено от заплаха с ядрено оръжие.
2.Жертвата на ядрен агресор не може да разчита на решителна подкрепа от покровители, ако покровителите не се чувстват непосредствено застрашени от същия агресор. Дори ако покровителите сами притежават ядрено оръжие.
За украинците тези изводи са част от горчив и – вероятно последен, урок. Грешка е да замениш скъпата, но непоклатима сигурност, срещу обещание за закрила - без значение колко могъщи и авторитетни са обещателите. Тази грешка Украйна направи през 1994г. когато замени ядрения си арсенал срещу Будапещенския меморандум, с който Русия, Великобритания Франция и САЩ станаха гаранти за нейната независимост.
Все-едно, ако жабчето от тази история замени отровата си срещу закрилата на Добрия Крокодил, Благородния Ягуар и Благодушната Змия. Четвърт век всичко е наред, но после Змията се връща към обичайната си диета и захапва жабчето. А другите гаранти си остават добри и благородни, но само страхливо ръмжат и побутват опашката на змията.
Наред с единствения верен извод, историята тук предлага и няколко грешни. Например , че жабчето е сключило лош договор, който не задължава неотвратимо добрите и благородни закрилници да го защитят с гърдите и зъбите си от вероломната змия. Само че никакъв договор няма значение, ако не съществува принуда за изпълнение. Особено – ако изпълнението предполага проливане на собствена кръв. Грешката не е в лошия договор. Договорът е грешката.
Още един грешен извод е да решим и да обвиним добрите и благородни обещатетели, че всъщност са страхливи егоисти. Да така е. И какво от това? Обитателите на джунглата възхитено наблюдават как храбрата жертва три години не се дава на змията и чакат развръзката. Жабчето постоянно и неуспешно увещава предпазливите си закрилници, че Змията няма да се насити с него. Че наоколо има и други Змии, които с хищен интерес чакат края на неравната битка. Че ако то погине, магията на реда в джунглата ще се развали а Добрият Крокодил и Благородният Ягуар ще се превърнат в зелен гущер и шарено коте. Жабчето може да се окаже право, но посмъртно.
Може да се предположи, че Жабчето е било длъжно да се откаже от великата сила на отровата, защото по всеобщо съгласие в джунглата, велика сила трябва да имат само Крокодила, Ягуара и Змията. Това отчасти е вярно – донякъде, защото обладателите на сила ревниво я пазят. Но повече – защото останалите обитатели вярваха, че обладателите няма да ги изядат съвсем.
Сега вече не вярват. Поне умните от тях.
В този разказ Украйна не е жабчето. Ако Украйна оцелее и запази достойнството си, тя е достатъчно силна, за да си върне ядрените оръжия. Жабчетата сме ние всички малки страни, които могат да се окажат принудени да капитулират при нападение от много по-силен враг или да се превърнат във формално независим протекторат.
Разбира се, всяка малка страна, която сама започне военна ядрена програма, ще бъде наказана, а разходите и санкциите ще я завлекат в бедност. Но няколко съюзени страни ще бъдат далеч по-трудни за наказване и ще разпределят разноските по създаване и поддържане на ядрен арсенал. И не е необходимо да се създава ядрена триада и хиляди заряди. Дори няколко дузини бойни глави и носители с обсег примерно 2000 км., са напълно достатъчна гаранция. Разходите за поддържане на достатъчен ядрен потенциал са по-ниски от издръжката на голяма редовна армия. Голямата (сиреч – наборна) армия налага поне двегодишна задължителна военна служба, редовно призоваване на резервистите и постоянни масови учения. Изграждането на възпиращ ефект чрез ядрена сила е по-щадящо за обществото, защото не предполага мащабна милитаризация.
Очевидно, масовото ядрено въоръжаване повишава риска от използване на ядрено оръжие. Само че вече въпросът не е дали, а кога. И кой в каква позиция ще бъде когато дойде времето. Кой ще изчезне и кой ще оцелее в джунглата на следващия век.

[Silveto]

Мелания е класа.Нико не може да и стъпи на малкия пръст

[danetha]

Трюдо и Мелания пред Главанаков

[i_hristov]

Тя е любимката на Бойко

Бяха забавна свтска двойка

[Silveto]

Меркел е много интересна личност и сериозен политик. Но вече не е в играта. Обаче мемоарите й биха били много интересни, наистина.

Тя е любимката на Бойко

[vanio tanov]

Меркел е много интересна личност и сериозен политик. Но вече не е в играта. Обаче мемоарите й биха били много интересни, наистина.

[Ани Василева]

Добавям и този линк. Съдържа много интересна информация
https://www.capital.bg/politika_i_ik...-ta_na_merkel/

[v_tin]

Франция и Германия - новите "болни хора" на Европа

Никола БАВЕРЕЗ* 07 Ноември 2024
Актуално

• Previous ArticleГеополитическата основа на съперничеството между САЩ и Русия
• Next ArticleКак да избегнем войната между НАТО и Русия

В новата ситуация, възникнала след началото на руската инвазия в Украйна и характеризираща се с краха на глобализацията и конфронтацията между авторитарните империи и демокрациите, Европа се оказа основния губещ.

Тя се превръща в зона на демографски упадък и икономическа стагнация, като паралелно с това демонстрира безпомощност пред руския натиск на фона на отслабването на гаранциите за сигурността и от страна на САЩ. Старият континент е изправен, преди всичко, пред провал на принципите, които бяха залегнали в основата на възстановяването му след 1945: постигане на мир чрез стимулиране на търговията и законодателнте мерки и постигане на европейска интеграция с усилията на френско-германския тандем.

В момент, когато на Европейският съюз се налага да преосмисли своя суверенитет и сигурността си, той е изправен пред сериозен обрат. Франция и Германия все повече се превръщат в „болните хора“ на континента, докато страните от Южна, Северна и Източна Европа демонстрират много по-голяма издръжливост и способност за адаптация пред лицето на ескалиращите сътресения – от икономическата криза през 2008 до конфликта в Украйна, пандемията от Covid-19 и енергийната криза. Ускоряващият се спад в доходите на французите

Франция се превръща в своеобразна „европейска Аржентина”. Страната демонстрира опасна смес от бавен икономически растеж, спад на производителността на труда (-6% от 2019 насам), масова структурна безработица (7,3% от работещото население), двойно нараснал бюджетен дефицит (6,2% от БВП) и сериозен дефицит на търговския баланс (3,6% от БВП) на фона на взривоопасния ръст на публичния дълг (112% от БВП), отрицателно съотношение на националните активи в чужбина спрямо чуждестранните активи вътре в страната (800 милиарда евро), ускоряващ се темп на спад в доходите на домакинствата, подклаждащ социалното недоволство и политическия екстремизъм, както и парализирани институции на властта и дипломатическа маргинализация.







Германия също е в криза. В края на 2024 икономиката и ще изпадне в рецесия, както вече се случи през 2023 (-0,2%). От 2019 насам индустриалното производство се е свило с 15%. При това стагнацията не е циклична, а структурна и се корени в демографските проблеми (средно по 1,5 деца на жена) и срива на конкурентоспособността заради високите цени на енергията и недостига на квалифицирана работна ръка, в резултат от десетилетията на недостатъчно инвестиране, сурови бюрократични ограничения и тежко данъчно бреме. Германският меркантилистки модел вече е остарял, ерозиран от трудностите в индустрията, намаляващия износ (45% от БВП) и огромния брой изнасяния на различни производства извън страната. Символичен в това отношение е спадът в автомобилното производство (с 8,1%, през 2024), което означава загуба на повече от 780 хиляди работни места.

И в същото време сме свидетели на възраждането на Южна Европа. В Испания, където 90 милиона туристи са донесли на хазната повече от 200 милиарда евро, се прогнозира ръст от 2,8% през 2024. Планира се до 2025 бюджетният дефицит да бъде намален до 3% от БВП. В момента Мадрид взема по-евтини кредити, отколкото Франция. Същото се отнася и за Гърция, където икономиката нараства с 2,3% годишно, дефицитът е спаднал до 1,6% от БВП, а безработицата е намаляла от 28% до под 10%. Португалия пък, може да се похвали с растеж от 2,3% и бюджетен излишък от 1,2% от БВП, което й позволи за десет години да намали публичния дълг от 133% на 99% от БВП. На свой ред, Италия се възползва от предимствата на своята политика в подкрепа на бизнеса: икономическият и растеж е около 1%, а безработицата е спаднала до 6,8% благодарение на динамичния износ (четвърто място в света, докато Франция е паднала на седмо). Символ на възраждането на страната беше опитът на UniCredit да поеме контрола върху Commerzbank, което можеше да промени цялата конфигурация на европейския банков сектор.

Северната и източната част на Европа също не тъпчат на място. Скандинавските държави съчетават най-успешно конкурентоспособността, солидарността, постиженията на цифровата революция и климатичния преход, както и програмите за превъоръжаване. Полша продължава да наваксва: през последните двадесет години икономическият и растеж е 4–5%, съчетан с почти пълна заетост (безработицата е 2,8%). Когато Варшава се присъедини към Европейския съюз, тя беше на девето място сред икономиките на Съюза, но днес вече се е изкачила до шеста позиция, изпреварвайки Белгия, Австрия и Швеция. Благодарение на данъчната система на страната (данъкът върху доходите е 19%), качеството на инфраструктурата и ефективността на работната сила, Полша постоянно подобрява икономическото си състояние и се превръща в изключително привлекателна дестинация за чуждестранните инвестиции, които надхвърлят 30% от нейния БВП. Усилията за превъоръжаване

В дипломатическо и стратегическо отношение, началото на руската инвазия в Украйна инициира преход към нова геополитическа конфигурация - със завръщане на военните операции с висока интензивност.

Швеция и Финландия изоставиха неутралния си статут и се присъединиха към НАТО. Страните от Северна и Източна Европа стартираха мащабни програми за превъоръжаване: Швеция въведе отново задължителната военна служба, а Полша увеличи бюджета си за отбрана до 4% от БВП.

Европейският съюз трябва отново да намери себе си, както стори през 50-те години на миналия век, ако иска да се превърне в могъща сила, чиято свобода и просперитет да не са застрашени. Стратегията за постигане на тази цел беше очертана от Марио Драги: според него, производителността и безопасността трябва да бъдат поставени на преден план. Реформата на ЕС обаче остава до голяма степен зависима от икономическото възстановяване на Германия и Франция.

Но докато в Берлин все пак се забелязват признаци на обновяване - инициативата за растеж, насочена към насърчаване на културата на иновации, и перспективата за смяна на правителството след парламентарните избори през септември 2025, Франция върви към колапс, прилагайки данъчна "шокова терапия" от 30 милиарда евро на обезкръвената си икономика. Тези радикални стъпки ще унищожат инвестициите, иновациите и заетостта и в същото време ще предизвикат мащабно изтичане на капитали, предприятия и квалифицирана работна ръка. За щастие, днес Европа на ХХI век вече се формира предимно в южната, северната и източната част на Стария континент и не зависи толкова от случващото се в Германия и Франция.



*Авторът е известен френски икономист и историк, автор на 16 книги, анализатор на Le Point

[v_tin]

ЕК повиши заплатите си: Фон дер Лайен ще взема 34 412 евро – това е шестото увеличение за 2 г.

Тази година се очаква шестото увеличение на заплатите на служителите на ЕС за две години, месечните им възнаграждения ще нараснат със 7,2%, съобщи Bild. На фона на общите икономии в Европа заплатите на служителите в структурите на ЕК, напротив, отново ще се увеличат, което ще бъде от полза за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и нейните колеги.

Новото увеличение на заплатите ще бъде официално обявено през декември. То обаче се въвежда със задна дата от юли тази година, което означава, че заплатите на европейските служители ще бъдат преизчислени, като се вземе предвид увеличението.

Според Кодекса на труда минималната работна заплата на обикновен служител ще се увеличи от 3 361 на 3 603 евро, а максималната – от 23 959 на 25 685 евро на месец. Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще получи 34 412 евро вместо предишните 32 101 евро, а еврокомисарите ще получат 28 053 евро вместо 26 169 преди.

Увеличението на заплатите в ЕС ще струва допълнителни 16,6 милиона евро, като разходите се планира да бъдат покрити чрез съкращения по други бюджетни позиции.

Според обяснението на ЕК, ръстът на заплатите се дължи на инфлацията и нарастващите разходи за живот в Брюксел и Люксембург. От януари тази година 40 хиляди служители на институциите на ЕС са получили увеличение от 3%.

[v_tin]

Бивш еврокомисар: Беше ни забранено да говорим за прекратяване на войната в Украйна

Актуално
10.11.2024
Автор:Обективно

Европа бързо променя възгледите си за украинския конфликт на фона на завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Бившият вече еврокомисар, французинът Тиери Бретон направи неочаквано за брюкселски бюрократ признание.

„Все още е невероятно. Едва вчера се проведоха изборите, а днес вече обсъждаме тук нещо, за което доскоро дори не можехме да помислим – условията за прекратяване на войната в Украйна. Нещо, за което на нас в европейските институции категорично ни беше забранено не само да говорим, но дори да мислим“, каза Бретон.

През септември френският еврокомисар Тиери Бретон обяви, че се оттегля от поста си, като публично обвини председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че се е опитала да му попречи да бъде преназначен. Бретон, доскоро една от водещите фигури в Брюксел, зае силна позиция срещу някои от най-големите технологични компании в света, включително влезе в публично спор с Илон Мъск относно модерирането на съдържание в социалната мрежа X/Twitter.

Еврокомисарят изпрати писмо до Илон Мъск преди интервюто му с Доналд Тръмп през август. Бретон заплаши Мъск с правни последици, ако не предотврати разпространението на „дезинформация“, термин, използван от ЕК и фактчекърите за цензура в социалните мрежи.

Собственикът на социалната мрежа X (преди Twitter) Илон Мъск на свой ред направи сериозно разкритие срещу Европейската комисия и обяви, че очаква с нетърпение „публична съдебна битка“ с Брюксел, „за да могат хората в Европа да узнаят истината“.

„Европейската комисия предложи на X незаконна тайна сделка: ако цензурираме тихомълком, без да казваме на никого, те няма да ни глобят. Другите платформи приеха тази сделка. X не го направи“, написа Мъск.