Подобно на случилото се навремето с Древния Рим, в наши дни вече няколко държави станаха жерта на "системен колапс". С това понятие се обозначава внезапната неспособност на една доскоро просперираща нация да продължи да прави онова, което и гарантира постигнатия просперитет.Хората изведнъж откриват, че вече не могат да си купят или дори да намерят доскоро срещащите се в изобилие стоки от първа необходимост. Виждат, че улиците стават все по-опасни. Законите не се спазват или се прилагат избирателно. Ежедневната работа на институциите се осъществява все по-трудно или въобще замира, т.е. те на практика престават на функционират. Правителството се превръща от надеждно в капризно, ако не и враждебно.
Да вземем за пример днешна Венецуела. От 2010 насам някога благополучната държава - износителка на петрол, е затънала в хаос, създаден от самата нея. Налице са продоволствени проблеми и масова престъпност. Сред причините за това бяха радикалният социализъм, национализацията, корупцията и ерозията на конституционните норми.
В периода между 2009 и 2016 сравнително стабилната дотогава Гърция едва не се превърна в държава от Третия свят. Впрочем, сходни проблеми имаше и Великобритания по време на лейбъристкото управление през 70-те години на миналия век.
Много е възможно, нашият "млад" (почти 80-годишен) президент Джо Байдън да доведе САЩ до подобна катастрофа.
Идеологията на "пробуждането" на американската крайна левица вече почти ликвидира идеята за националната граница. Милиони бедни чужденци влизат нелегално в САЩ, при това в разгара на пандемията от Covid-19, без тестове и без да са ваксинирани.
Здравната бюрокрация загуби доверието на обществото, защото официалните съобщения и наредби за маските, колективния и придобития имунитет, ваксинациите и съпътстващите заболявания непрекъснато се променят, приспособявайки се към предполагаемите политически реалности.
Престъпността нараства. Инфлацията бушува. Принципът на меритокрацията е стъпкан в калта и днес управлението на САЩ се крепи повече на идеологизацията и клановите отношения.
Стремително нарастващите цени на основните жизнени блага - горивото, хранителните продукти, жилищата, здравеопазването и транспорта, буквално задушават американската средна класа.
Милиони американци предпочитат да си стоят в къщи и да получават помощи от държавата, вместо да работят. Дефицитът на основни стоки и празните рафтове в магазините се превърнаха в нещо нормално.
Отново ставаме свидетели на ограбвания на влакове, в стила на Дивия Запад през ХІХ век. Завръща се характерното за 70-години на миналото столетие масово насилие в градовете, съчетано с мародерство, кражби на коли и случайни убийства на невинни граждани.
Сред катастрофата в Афганистан се върнахме към тъмния период след поражението ни във Виетнам, когато американската глобална система за сдържане също беше ерозирана, а световният тероризъм и нестабилността се превърнаха в норма.
Кой би могъл да повярва само преди година, че Америка ще се моли на Саудитска Арабия и Русия да увеличат добива на петрол, след като се отказахме от собствените си петролни договори, тръбопроводи и петролни находища?
При това пътят ни към пълен крах на системата не е свързан със земетресения, драматични промени в климата, ядрена война, нито дори с пандемията от Covid-19.
Точно обратното, повечето от нашите беди се дължат на нас, самите. Те са пряк резултат от пробудилите се идеологии, които са едновременно и жестоки, и противоречащи на традиционния американски прагматизъм.
Крайно "левите" окръжни прокурори в големите градове на Америка отказват да предявяват обвинения на хилядите арестувани престъпници, оправдавайки се с несъстоятелните теории за "социалната справедливост".
Правоохранителните ни органи бяха произволно лишени от финансиране и оклеветени. Полицаите вече се боят да арестуват когото и да било, затова мародерите, вандалите, крадците и убийците все по-свободно "ловуват" мирните американски граждани.
Т.нар. "съвременна парична теория" напълно е заслепила финансовите ни идеолози, твърдящи, че печатането на трилиони долари може да обогати обществото, макар че последващата инфлация всъщност го прави по-бедно.
Абсурдната "критична расова теория" твърди, че сегашният "добър" расизъм, може да поправи последиците от "лошия" расизъм от миналото. Нашата някога толерантна мултирасова нация все повече напомня разпадащата се бивша Югославия. А виновник за това отново е антихуманната идеология на "пробуждането", която игнорира индивида, давайки приоритет само на т.нар. "колективна програма".
А какво да кажем за т.нар. Woke (прилагателно със значение „предупреждавам за расови предразсъдъци и дискриминация“, което след 2010 започна да обхваща по-широкото осъзнаване на социалните неравенства, като например сексизма, и се използва като съкращение за леви идеи, включващи политиката на идентичността и социалната справедливост, като например понятието за привилегиите на белите и репарациите за робството на афроамериканците - б.р.), т.е. принудително налаганите „равни възможности”. На практика, се оказваме в ролите на жертвите и мъчителите от комиксите, а политическите опортюнисти се изявяват в ролята на нашите супергерои. Но най-странното през миналата 2021 бе систематичната атака срещу традиционните американски институции, тъй като по този начин се опитахме да прехвърлим върху нашите прадеди вината за собствената са некомпетентност.
Т.нар. "Пробуждане" започна истинска война против почти 250-годищната традиция на изборните колегии и правата на щатите да приемат собствени закони, 180-годищния закон за ветото върху взетите решения, 150-годищния Върховен съд на САЩ, състоящ се от деветима члена, и 60-годишния съюз на 50-те щата.
Доскоро американските военни, Министерството на правосъдието, ФБР, ЦРУ, Центърът за контрол на заболяванията и Националните здравни институции се ползваха с авторитет и уважение. Висшите им ешелони бяха комплектовани от доказани професионалисти, повечето от които не се влияеха особено от политическата конюнктура. Днес обаче нещата са различни. Тези бюра и агенции прогресивно губят обшественото доверие и подкрепа. Гражданите по-скоро се боят, отколкото уважават вашингтонските чиновници, които използват политиката като оръжие, вместо честно да служат на държавата си.
Председателят на Обединения комитет на началник щабовете Марк Мили, главният прокурор Мерик Гарланд, бивши щефове на ФБР, като Джеймс Коми и Андрю Маккейб, ексдиректорът на ЦРУ Джон Бренан и ръководителят на Националния институ за алергии и инфекциозни заболявания Антъни Фаучи са силно политизирани, отдавна са излезли далич извън рамките на своите пълномощия и действат така, сякащ на са обикновени чиновници, а са избрани от американските законодатели. И всички те много искат да станат любимци на медиите.
Тази управленска трагедия се разиграва пред очите на отчайващо неориентирания, раздразнителен и некомпетентен американски президент. Джо Байдън, който освен че е все по-непопулярен е и дотолкова объркан, че - както изглежда - смята, че неговите хаотични и провокиращи разногласия действия са работещи и сравнява политическите си противници с расистките бунтовници от Конфедерацията по време на Гражданската война.
На този фон и с постепенното наближаване на междинните избори за Конгрес през есента на 2022, няма как да не се запитаме, кой би мотъл да спре свличането на САЩ в бездната на колективната бедност, разцеплението и самонадеяното безумие?
Тихомир ШумовАвтор във Fakti.bg
Коментар