Брест-Литовският мирен договор от 3 март 1918 г. между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария,България и Османската империя) и Русия слага край на руското участие в Първата световна война.
Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Брестския мир Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние. Въпреки победата си на Източния фронт,Централните сили не успяват да се наложат на Антантата и войната завършва с тяхно поражение през ноември същата година, след което Брест-Литовският договор е анулиран. Благодарение на мира с Германия и съюзниците ѝ болшевишкото правителство начело с Ленин се задържа на власт и по-късно успява да се наложи в гражданската война над монархистите и националистите.
Мирният договор е подписан в пет варианта с малки нюанси, за да отговаря на претенциите на всеки от участниците в Четворния съюз. Условията му са по-тежки в сравнение с първоначалното германско предложение. Съветска Русия губи полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ – Карс, Ардахан и Батуми, които са върнати на Турция четиридесет години след като са ѝ отнети с Берлинския договор. Загубени са общо площи от 1 милион км2[5], а заедно с тях около ⅓ от населението (над 60 милиона души), 80-90 % от въгледобива, 73-80 % от находищата на желязна руда, хиляди заводи и ⅓ от обработваемите земи[17]. Специални анекси гарантират германските икономически интереси в Русия.[18] Договорът постановява пълна демобилизация на руските въоръжени сили и връщане на флота в пристанищата (член 5). Преди това Съветска Русия трябва да изведе войските си от Финландия, Аландските острови, югоизточната част на Прибалтика и Украйна, да сключи мир с Украинската народна република и да признае договора ѝ с Четворния съюз (член 6)[19]. С финансово съглашение през август болшевишкото правителство се задължава да плати на Германия 6 милиарда златни марки[5]. Останала без руска подкрепа, Румъния също е принудена да сключи мир на 7 май в Букурещ.
Брест-Литовският договор не води до прекратяване на военните действия на териториите на бившата Руска империя. Германия се намесва в гражданските войни във Финландия и Украйна. През пролетта и лятото на 1918 г. германските войски завземат Харков и Крим, проникват в Донбас, Грузия и Азербайджан[20], стимулирайки кавказките народи да се отцепят от Русия. До края на войната Германия е принудена да държи на изток десетки дивизии, вместо да ги изпрати на Западния фронт[21]. Надеждите, че завземането на Украйна ще доведе до решаване на продоволствената криза, не се оправдават[22]. През есента в бойните действия в Северна Франция настъпва обрат и германската армия е принудена да отстъпи под натиска на американските, британските и френските войски. С поражението си на Западния фронт Германия губи господството си в Централна и Източна Европа. На 13 ноември 1918 г. – два дни след Компиенското примирие – Съветска Русия анулира формално Брест-Литовския договор[5].[23]
Претърпяла поражение, скоро след Октомврийската революция Русия е принудена да сключи мир с цената на значителни териториални, демографски и стопански загуби. В резултат на Брестския мир Полша, прибалтийските страни и Финландия са трайно, а Украйна, Беларус и Кавказ – временно, откъснати от Русия и преминават за няколко месеца в германската сфера на влияние. Въпреки победата си на Източния фронт,Централните сили не успяват да се наложат на Антантата и войната завършва с тяхно поражение през ноември същата година, след което Брест-Литовският договор е анулиран. Благодарение на мира с Германия и съюзниците ѝ болшевишкото правителство начело с Ленин се задържа на власт и по-късно успява да се наложи в гражданската война над монархистите и националистите.
Мирният договор е подписан в пет варианта с малки нюанси, за да отговаря на претенциите на всеки от участниците в Четворния съюз. Условията му са по-тежки в сравнение с първоначалното германско предложение. Съветска Русия губи полските земи, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Украйна, части от Беларус, а също така и областите югоизточно от Кавказ – Карс, Ардахан и Батуми, които са върнати на Турция четиридесет години след като са ѝ отнети с Берлинския договор. Загубени са общо площи от 1 милион км2[5], а заедно с тях около ⅓ от населението (над 60 милиона души), 80-90 % от въгледобива, 73-80 % от находищата на желязна руда, хиляди заводи и ⅓ от обработваемите земи[17]. Специални анекси гарантират германските икономически интереси в Русия.[18] Договорът постановява пълна демобилизация на руските въоръжени сили и връщане на флота в пристанищата (член 5). Преди това Съветска Русия трябва да изведе войските си от Финландия, Аландските острови, югоизточната част на Прибалтика и Украйна, да сключи мир с Украинската народна република и да признае договора ѝ с Четворния съюз (член 6)[19]. С финансово съглашение през август болшевишкото правителство се задължава да плати на Германия 6 милиарда златни марки[5]. Останала без руска подкрепа, Румъния също е принудена да сключи мир на 7 май в Букурещ.
Брест-Литовският договор не води до прекратяване на военните действия на териториите на бившата Руска империя. Германия се намесва в гражданските войни във Финландия и Украйна. През пролетта и лятото на 1918 г. германските войски завземат Харков и Крим, проникват в Донбас, Грузия и Азербайджан[20], стимулирайки кавказките народи да се отцепят от Русия. До края на войната Германия е принудена да държи на изток десетки дивизии, вместо да ги изпрати на Западния фронт[21]. Надеждите, че завземането на Украйна ще доведе до решаване на продоволствената криза, не се оправдават[22]. През есента в бойните действия в Северна Франция настъпва обрат и германската армия е принудена да отстъпи под натиска на американските, британските и френските войски. С поражението си на Западния фронт Германия губи господството си в Централна и Източна Европа. На 13 ноември 1918 г. – два дни след Компиенското примирие – Съветска Русия анулира формално Брест-Литовския договор[5].[23]
Коментар