If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.
Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Това е по повод учеността на днешното поколение
Машала , аз и като пролетарии и като капиталист не мога да не оценя високите нравствени качества на това добро същество. Да живее демократичното образование в БГ......само така нацията ще пребъдне.
Не бре, скоростта на звуковата вълна е 333м/с + коефициент за влагата във въздуха
Другото ти го обясни колегата ....
пп Чекай да напиша и за пълното затъмнение, че някой ще гледа слънцето...За информационно затъмнение става въпрос - демек никакви команди по радиостанциите..
А бе може и да е било отлично попадение, ти не знаеш къде точно са искали да ударят. По принцип войските не се разполагат на самия връх, а на тъй наречения боен гребен, на разстояние около 1/4 до1/3 от височината. От там видимостта е най-добра и се прострелва цялото подножие. Може там да са се целили. А ракетата вероятно е била "Точка-У". Такива май са останали само в армията. В старозагорската ракетна бригада мисля че бяха. Тоест, бившата Втора армия, демек полигона "Корен". Другите ракети американците ни принудиха да унищожим. Говоря за СС-23. Бригадата в Ловеч.
Точката също може да носи тактически ядрен заряд, ама няма кой да ни го даде.
Че някой може да гръмне Народното събрание в момента когато изслушва премиера....
Не спори с идиот! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
По времето на социализма абитуриентските балове са били символ на съзряването. За по-младото поколение ще уточним, че то няма нищо общо със загубата на девствената ципа, а с дългите размишления за избора на път. Сякаш за една нощ животът на младежите се преобръщал и от бунтари с печати върху коленете, те са се превръщали в отговорни личности, които нямат търпения да се гмурнат в морето на живота.
Тогава се е зародила традицията на серенадите, които зрелостниците изпълнявали под звуците на китара (някога във всеки клас е имало поне един, който може да свири на китара) под прозорците на учителите си. Учителите от своя страна пък канели вече бившите си ученици на гости, за да ги изпратят по своя си начин.
В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.
В ресторанта пристигали с велосипеди, а не с лимузини. Разговорите били за избраната специалност в университета, а не за кубиците на силикона, роклите били дълги, а не никакви. (Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели“ през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.) Пеели се песни за вричане във вечно приятелство, посвещавали се стихове на учителите, писани дълги нощи и прочетени с много емоция, сълзи и треперещ глас.
Онова обаче, което най-много отличава зрелостниците някога и днешните, са спомените – първите ги пазят още, вторите нямат такива заради водката!
Има и още искаш ли
Не ме интересуват баловете, КОИТО СЪМ ВИЖДАЛ ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ.
зА КИТАРИТЕ ТИ УТОЧНИХ...
Китарите не са за пролетарский рабочий народец. С китари се прави упадъчна западна музика, дори и комуниста гигоу и се кефи, питай го..
За вас пролетариата е ясно кое е ... онова с щракането на пръстите, влачите си го от соца, с Лепа Брена се почна и с хисарския поп..
Испешъли фо ю
По времето на социализма абитуриентските балове са били символ на съзряването. За по-младото поколение ще уточним, че то няма нищо общо със загубата на девствената ципа, а с дългите размишления за избора на път. Сякаш за една нощ животът на младежите се преобръщал и от бунтари с печати върху коленете, те са се превръщали в отговорни личности, които нямат търпения да се гмурнат в морето на живота.
Тогава се е зародила традицията на серенадите, които зрелостниците изпълнявали под звуците на китара (някога във всеки клас е имало поне един, който може да свири на китара) под прозорците на учителите си. Учителите от своя страна пък канели вече бившите си ученици на гости, за да ги изпратят по своя си начин.
В последния учебен ден завършващите взаимно надписвали за спомен белите си униформени ризи. Следвало е изпращането в двора на училището, където пред целия строй директорът прочитал своето напътствено слово. Правели се снимки за спомен, албум с посвещения. После абитуриентите манифестирали в колоната на 24 май не с ученическите си униформи, а с цивилни дрехи. До към началото на 70-те липсва обаче превърналото се по-късно в традиция събиране на цялата рода, за да се полее фактът, че детето е успяло да завърши средното си образование.
В ресторанта пристигали с велосипеди, а не с лимузини. Разговорите били за избраната специалност в университета, а не за кубиците на силикона, роклите били дълги, а не никакви. (Любопитен факт е, че след появата на филма „Сбогом приятели“ през 1970 г., той става истински хит сред абитуриентите и много от девойките на бала са имали същите тоалети като на героините от филма.) Пеели се песни за вричане във вечно приятелство, посвещавали се стихове на учителите, писани дълги нощи и прочетени с много емоция, сълзи и треперещ глас.
Онова обаче, което най-много отличава зрелостниците някога и днешните, са спомените – първите ги пазят още, вторите нямат такива заради водката!
И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.
Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Това е по повод учеността на днешното поколение
Китарите не са за пролетарский рабочий народец. С китари се прави упадъчна западна музика, дори и комуниста гигоу и се кефи, питай го..
За вас пролетариата е ясно кое е ... онова с щракането на пръстите, влачите си го от соца, с Лепа Брена се почна и с хисарския поп..
И така до днес! Когато Сърбия и Македония сравняват абитуриентките ни с последователки на Джена Джеймисън. Развяват се екстеншъни, обемшъни и две въжета, които в последствие осъзнаваш, че всъщност били роклята. Мама и тати подаряват силикон на щерката, задето някак е успяла да избута училището, тя пък се надява да влезе в НЯКАКЪВ университет, НЯКАКВА специалност, за да й подарят и джип.
Китари вече няма, почти никой не може да свири на тях… Нищо, нали си имат Азис! Имат си и цици, и ако утре в университета и работата не им върви, винаги могат да си сложат още по-големи цици.
Щом си чул взрива след десетина секунди, значи ракетата се е взривила на повече от три километра, а не на 400-500 метра. Не е имало никаква заплаха. Скоростта на звука във въздуха е 340м/с.
Не бре, скоростта на звуковата вълна е 333м/с + коефициент за влагата във въздуха
Другото ти го обясни колегата ....
пп Чекай да напиша и за пълното затъмнение, че някой ще гледа слънцето...За информационно затъмнение става въпрос - демек никакви команди по радиостанциите..
Щом си чул взрива след десетина секунди, значи ракетата се е взривила на повече от три километра, а не на 400-500 метра. Не е имало никаква заплаха. Скоростта на звука във въздуха е 340м/с.
Toj obqsnqwa че целта не е поразена, а ракетата се е взривила на 500 метра от целта
Няма да забравя последното учение на "Корен"....
Бях на предната линия, дето насочват стрелбите на артилерията.
По едно време ни съобщиха от дивизията за пълно затъмнение и да следим един хълм в далечината.....Видях ракетата как се взриви на съседния...
След десетина секунди се чу тътена....Съобщиха по радиостанцията - отлично попадение....Бах мама му си помислих - 400-500 м разстояние а отлично....Не знам коя беше, но ми стана хубаво, че имаме такова нещо....Сега даже и военния парад не гледах....Срам ме е ( и ме е страх ), че ако стане нещо по света, ще оставим децата си беззащитни
Щом си чул взрива след десетина секунди, значи ракетата се е взривила на повече от три километра, а не на 400-500 метра. Не е имало никаква заплаха. Скоростта на звука във въздуха е 340м/с.
Не спори с идиот! Ще те смъкне на неговото ниво и ще те бие с опит.
Няма да забравя последното учение на "Корен"....
Бях на предната линия, дето насочват стрелбите на артилерията.
По едно време ни съобщиха от дивизията за пълно затъмнение и да следим един хълм в далечината.....Видях ракетата как се взриви на съседния...
След десетина секунди се чу тътена....Съобщиха по радиостанцията - отлично попадение....Бах мама му си помислих - 400-500 м разстояние а отлично....Не знам коя беше, но ми стана хубаво, че имаме такова нещо....Сега даже и военния парад не гледах....Срам ме е ( и ме е страх ), че ако стане нещо по света, ще оставим децата си беззащитни
Аз много добре знам, какво е "негро" на латински/италиански, но да реферираш към някого на улицата по някакви отличителни негови белези не е признак на добро възпитание на всякъде по света....освен, ако го правите на шега, между приятели.
Коментар