Снощи Дачков е пуснал едно материалче за Стамбул /града голяма/. Признавам си, че напоследък сходната посока на гледане ме изненадва, но и за тези неща сигурно си има просто обяснение. Е, той не е чак толкова краен като мен в изводите си, но все пак се налага да спазва известна умереност.
Истанбулската конвенция е тест за лоялност към глобалния елит
Още по-интересно е написаното от Том УЛФ, отново публикувано в Гласове.
Разглежданата тематика е доста обширна, но във връзка с конкретната тема прави впечатление:
“Политическата коректност се превърна в инструмент на “господстващите класи”, водени от идеята за подходящо поведение, за да маскират по-добре своето “социално господство” и да си придадат добросъвестност. Постепенно политическата коректност стана маркер на това “господство” и инструмент за социален контрол, начин да се разграничиш от “селяните” и да ги цензурираш, да делегитимираш тяхното виждане за света в името на морала”
Том Улф: Политическата коректност стана инструмент на властта
Дачков е обърнал внимание. на един интересен факт. След избора на президент, Йотова открито заплаши Радев, че тя и Партията никога няма да простят на Радев ако той забрави, кой го избра на този пост.
Беше грозна и отвратителна картина да се гледа обърканото лице на Радев в този момент.
Сега, обаче, Йотова е пръв радетел за ратифициране на Конвенцията. БСП уж е против, но това е само поза и обяснението е просто. Всяка партия се бори за власт и борбата минава през задължителното противопоставяне на актуалната власт, ерго да играем сечено на БХ. Същевременно, обаче, Нинова намига към заелата героична поза Йотава и вика под сурдинка: Всъщност, това е истинската ни позиция, но нали знаете как е!
Винаги са го умеели това с намигането.
В Брюксел могат да спят спокойно, поне що се отнася до България. И двата отбора са правоверни и политкоректни. Е, посритват се малко под масата по кокалчетата, зъбят се един на друг, кой да е първи и кой резервен отбор, но ... твърдо следват правилната линия.
Истанбулската конвенция е тест за лоялност към глобалния елит
Още по-интересно е написаното от Том УЛФ, отново публикувано в Гласове.
Разглежданата тематика е доста обширна, но във връзка с конкретната тема прави впечатление:
“Политическата коректност се превърна в инструмент на “господстващите класи”, водени от идеята за подходящо поведение, за да маскират по-добре своето “социално господство” и да си придадат добросъвестност. Постепенно политическата коректност стана маркер на това “господство” и инструмент за социален контрол, начин да се разграничиш от “селяните” и да ги цензурираш, да делегитимираш тяхното виждане за света в името на морала”
Том Улф: Политическата коректност стана инструмент на властта
Дачков е обърнал внимание. на един интересен факт. След избора на президент, Йотова открито заплаши Радев, че тя и Партията никога няма да простят на Радев ако той забрави, кой го избра на този пост.
Беше грозна и отвратителна картина да се гледа обърканото лице на Радев в този момент.
Сега, обаче, Йотова е пръв радетел за ратифициране на Конвенцията. БСП уж е против, но това е само поза и обяснението е просто. Всяка партия се бори за власт и борбата минава през задължителното противопоставяне на актуалната власт, ерго да играем сечено на БХ. Същевременно, обаче, Нинова намига към заелата героична поза Йотава и вика под сурдинка: Всъщност, това е истинската ни позиция, но нали знаете как е!
Винаги са го умеели това с намигането.
В Брюксел могат да спят спокойно, поне що се отнася до България. И двата отбора са правоверни и политкоректни. Е, посритват се малко под масата по кокалчетата, зъбят се един на друг, кой да е първи и кой резервен отбор, но ... твърдо следват правилната линия.
Коментар