Няма да споря с никого тук. Не ме интересува, дали спомените тук се тълкуват като отживелица, или като неоснователна меланхолия. Ще спомена малко факти.
Живеех в града, но лятно време задължително през ваканцията бях на село. Братовчеди - десетки. Там живееха и учеха до 8 клас. /Сега действащи училища в селата едва ли има, а ако ги има - те са пред закриване. Няколкохилядните села се обезлюдиха - до 10-20 живеещи пенсионери. На село хората живееха по-добре, отколкото работещите в града.
От няколкохилядните села работеха повече от половината. Какво толкова работеха, ли? /доста не знаят/... От ранна пролет се засаждаха всички плодове и зеленчуци, следваха грижите за тях, до узряване и прибирането им. Имаше бригади, включващи няколкодесетки кооператори, които имаха т.нар. звеновод. Имаха някакви стимули, съревновавайки се в прибраната и подредена продукция. Разполагаха с трактори с ремаркета за прибиране продукцията в блоковете, с комбайни, сеялки, плугове и цялата селскостопанска техника!!! Гориво-смазочни материали, поддържане на машинен парк /МТС - машинно-тракторни станции/...
Нас, малките - ако и да не ни наемаха на работа, все ни намираха да правим по нещо: най-често да лепим етикети на щайгите, в които се подреждаше продукцията /напр. домати за износ!/. Плащаха ни по нещо /инкогнито/... За износ! Домати тип "Бизон" - помня ги - нямаш наядане - сладост!... Тонове със щайги чакаха Татрите, Шкодите, Ифите... Товарене - и на път. Къде?
По-късно си отговорих и на тоя въпрос. Накъде отиваха те? От пристанищата се товареха на шлепове и баржи за Германия, Австрия... Какво се товареше? Както пресни плодове и зеленцуци, подредени в касетките, така и готова продукция: от консервните комбинати /в по-големите села!/ се консервираха: лютеници, домати - белени и млени, кутии сирене, кашкавал.... Всичко това - към Германия и Австрия - чрез корабите на БРП...
До тук: валута за страната и много работни места в селското стопанство, консервната, преработвателната промишлености, транспорта /сухопътен и речен/, работни места за учители, обслужващ персонал...
Родителите на моите братовчеди - с нови къщи, автомобили, мотоциклети...
Откриха и шивашки цех. Снабдяваха града с необходимото. Нови работни места. Селата се разрастваха. Някои бяха "села от градски тип", а други ги обявяваха за градове - и до сега са такива, въпреки, че вече не са каквото са били...
В същото време - бабите и дядовците в къщите се грижеха за животни и градини. Имаха и парцели за лично ползване.
Е, като работеха в ТКЗС и МТС - сигурно не са им плащали? Напротив: вземаха си в кампанията редовно заплатите, които са били съразмерни с тия в града, но... Но! В края на поредната плодородна година - се правеха разчети: според броя на надниците се начисляваше еднократно сума на всеки кооператор. Една есен, тършувайки в чекмеджетата, открих 2 пачки с банкноти в едно чекмедже в масата, под радиограмофона... Едната пачка беше от 5-левови, а другата - от 2-левови банкноти. Там си ги държеше дядо ми. Баба не зная къде ги държеше. Явно е била по-голяма спестовница. 7 хиляди лева за един сезон!
Не става въпрос за носталгия по отминало време. Говоря за реални постижения, независимо какъв е бил строят - тоталитарен или друг.
Истината е важна, ако и да има хора, които не я приемат.
Приемам, че това е било тоталитарен режим! Е, хайде да направим по-добър, но кой е той? Решително по-добрият "режим" трябва да може да осигури що-годе работни места за всички. Кога? Как? След като ликвидирахме всичко? Това е смешното - как би станало това без пазари?!? Ама верно бе - ние и пазари нямаме! Уф, че досадно!
Не че младите няма да се реализират..., но ще го направят ТАМ НЯКЪДЕ, където имат условия за реализация... За съжаление!
Живеех в града, но лятно време задължително през ваканцията бях на село. Братовчеди - десетки. Там живееха и учеха до 8 клас. /Сега действащи училища в селата едва ли има, а ако ги има - те са пред закриване. Няколкохилядните села се обезлюдиха - до 10-20 живеещи пенсионери. На село хората живееха по-добре, отколкото работещите в града.
От няколкохилядните села работеха повече от половината. Какво толкова работеха, ли? /доста не знаят/... От ранна пролет се засаждаха всички плодове и зеленчуци, следваха грижите за тях, до узряване и прибирането им. Имаше бригади, включващи няколкодесетки кооператори, които имаха т.нар. звеновод. Имаха някакви стимули, съревновавайки се в прибраната и подредена продукция. Разполагаха с трактори с ремаркета за прибиране продукцията в блоковете, с комбайни, сеялки, плугове и цялата селскостопанска техника!!! Гориво-смазочни материали, поддържане на машинен парк /МТС - машинно-тракторни станции/...
Нас, малките - ако и да не ни наемаха на работа, все ни намираха да правим по нещо: най-често да лепим етикети на щайгите, в които се подреждаше продукцията /напр. домати за износ!/. Плащаха ни по нещо /инкогнито/... За износ! Домати тип "Бизон" - помня ги - нямаш наядане - сладост!... Тонове със щайги чакаха Татрите, Шкодите, Ифите... Товарене - и на път. Къде?
По-късно си отговорих и на тоя въпрос. Накъде отиваха те? От пристанищата се товареха на шлепове и баржи за Германия, Австрия... Какво се товареше? Както пресни плодове и зеленцуци, подредени в касетките, така и готова продукция: от консервните комбинати /в по-големите села!/ се консервираха: лютеници, домати - белени и млени, кутии сирене, кашкавал.... Всичко това - към Германия и Австрия - чрез корабите на БРП...
До тук: валута за страната и много работни места в селското стопанство, консервната, преработвателната промишлености, транспорта /сухопътен и речен/, работни места за учители, обслужващ персонал...
Родителите на моите братовчеди - с нови къщи, автомобили, мотоциклети...
Откриха и шивашки цех. Снабдяваха града с необходимото. Нови работни места. Селата се разрастваха. Някои бяха "села от градски тип", а други ги обявяваха за градове - и до сега са такива, въпреки, че вече не са каквото са били...
В същото време - бабите и дядовците в къщите се грижеха за животни и градини. Имаха и парцели за лично ползване.
Е, като работеха в ТКЗС и МТС - сигурно не са им плащали? Напротив: вземаха си в кампанията редовно заплатите, които са били съразмерни с тия в града, но... Но! В края на поредната плодородна година - се правеха разчети: според броя на надниците се начисляваше еднократно сума на всеки кооператор. Една есен, тършувайки в чекмеджетата, открих 2 пачки с банкноти в едно чекмедже в масата, под радиограмофона... Едната пачка беше от 5-левови, а другата - от 2-левови банкноти. Там си ги държеше дядо ми. Баба не зная къде ги държеше. Явно е била по-голяма спестовница. 7 хиляди лева за един сезон!
Не става въпрос за носталгия по отминало време. Говоря за реални постижения, независимо какъв е бил строят - тоталитарен или друг.
Истината е важна, ако и да има хора, които не я приемат.
Приемам, че това е било тоталитарен режим! Е, хайде да направим по-добър, но кой е той? Решително по-добрият "режим" трябва да може да осигури що-годе работни места за всички. Кога? Как? След като ликвидирахме всичко? Това е смешното - как би станало това без пазари?!? Ама верно бе - ние и пазари нямаме! Уф, че досадно!
Не че младите няма да се реализират..., но ще го направят ТАМ НЯКЪДЕ, където имат условия за реализация... За съжаление!
Коментар