Първоначално изпратено от barbaron
Разгледай мнение
Сладкишче, ама ти говориш ли ми още?!
Аз си мислех, че вече към мен те привързва само галактическа и неизмерна омраза.
За сведение, когато и доколкото видиш цитирането ти от мен, това е единствено и само белег на желанието ми да оставя в наследство на поколенията твоята неподправена, архиценна и витално-любовна мисъл и реч. Ако случайно останеш нецитиран, всичко това рискува да бъде загубено завинаги, защото никога не може да се знае кой от витаещите около теб демони ще захапе изтерзаната ти душа и ще извърши кощунсвена принуда, карайки те да се самоцензурираш, дори да се самоунищожиш.
Аз отдавна нямам за какво да с и говоря с теб, освен ако не се покаеш.
За искрено покаяние, искрена прошка!
За Бог мога да разговарям много, но за целта е необходимо да имам партньор, комуто дарявам безпределно доверие. Трудно е, нали?! Необходима е просветеност, духовност, необходимо е познаване на болката, но и на любовта.
Изключено е да говоря с теб за Бог!
Може да намериш друга душа. Искам да споделя, че ти предстои дълъг и труден път. Нямам причини да не ти пожелая успех.
Самото решение за поемане по този път е много трудно. Всъщност пътят не е един, това са много тесни и стръмни пътеки, които не гарантират нищо. Може да започнеш с нещо, което е по-близо до теб: запознай се с младия и зрелия Хокинг. Само пример.
Само за начало.
Коментар