Аз пък да попитам незамяната на брейди облигациите от Костовото правителство, когато доларът от 1,70лв стана 2,30лв. дали беше целесъобразно. Но винаги е по-лесно да стоиш без да се опиташ да направиш нещо, отколкото да поемеш отговорността да се опиташ да промениш нещата. И да не забравяме, че сметките би трябвало да се направят след падежа, който мисля, че беше 12-13год. след сделката. Все пак никой не може да прогнозира курса на долара със сигурност. А дадена сделка се сключва според конкретните условия в момента на вземането на решението.
-
-
Орешарски поне е последователен, от 4 години говори подобни неща. Интересно е да се потърси пълния текст на този отговор на Орешарски.
А това че продажните медии 4 години пазеха медиен комфорт на Велчев-Катев е друга тема.Коментар
-
550 млн.лв. в повече платени за лихви, $50 млн. дълг отгоре
Как ви се струват тези твърдения на министър Орешарски?
http://www.mediapool.bg/show/?storyid=109076&srcpos=1Коментар
-
Сделки/Зайо
Dash, поздравления за коментара, ето го и него...
Нови митове за външния дълг
Симеон ЦОНЕВ, Columbia University, Ню Йорк, САЩ
С изненада прочетох статията на Красимир Катев „Факти и митове за управлението на държавния дълг през 2001 - 2005 г.“ в брой 24 на „Капитал“. Доводите в нея са, меко казано, подвеждащи.
Благоприятното развитие на държавните финанси при настоящото правителство е безспорно. Държавният дълг наистина намаля и в номинално изражение, и като процент от БВП, по-ниски са разходите по обслужването му, рейтингът на страната се повиши, а рисковата премия (спред) по нашите еврооблигации падна значително. Може би за пръв път хора с някакви професионални умения и подготовка управляваха фискалната политика. Но техните успехи не могат да скрият факта, че при сделките по дълга през 2002 г. бяха допуснати грешки.
Защо се увеличи кредитният рейтинг
и се намали спредът по облигациите? Общият растеж на икономиката, съпътстващите го притоци на чуждестранни инвестиции и увеличение на валутните резерви убедиха рейтинговите агенции, че България е по-сигурен и платежоспособен кредит отпреди. Най-голям принос за увеличаването на рейтинга имаха консервативната фискална политика и ежегодните бюджетни излишъци, които, поне досега, се случваха въпреки заменения дълг. Нарастването на фискалния резерв не само повдигна платежоспособността на България, но позволи на страната да извади голямо количество дълг от обращение и това беше най-главната причина за благоприятните последствия, които г-н Катев се опитва да отдаде на осъществената замяна от 2002.
Намаляването на дълга в номинално изражение се дължеше най-вече на изкупуванията на брейди облигациите DISC и IAB през юли 2004 и януари 2005, както и на погасяването на ред заеми към международни институции и рефинансирането на други заеми с нови такива с по-ниски лихви. От тези изкупувания и рефинансирания се спестиха и повечето разходи по обслужването, а не от замяната на брейдитата през 2002. Истината е, че ако изкупените брейдита бяха оставени, от 10 април 2002 до сега по тях бихме платили 382 милиона долара лихви и главници, а по новите еврооблигации за същия период платихме 488 милиона долара. Ако еврооблигациите бяха емитирани само в долари, щяхме да платим 442 милиона долара. Естествено това не отчита факта, че разликата в бъдещите лихвени плащания от сега до 2024 г. не е известна, но за да се компенсират досегашните загуби, са нужни много сериозни скокове в лихвените проценти и курса евро/долар, които изглеждат доста неправдоподобни, съдейки по сегашните нива на дългосрочните лихвени проценти (суаповите лихви). Може да се сравнят кривата на доходността, по която дългът беше заменен през април 2002, с реализирания шестмесечен LIBOR и сегашната крива от 21 юни 2005. Кривата през 2002 беше много по-стръмна и ако от правителството си даваха сметка, че тя е индикация не само за очакванията на пазара, а също така включва и значителна рискова премия за лихвен риск, може би нямаше да избързват толкова със замяната.
Все пак далеч съм от мисълта да обвинявам хората, отговорни за сделките с дълга от 2002 г., че не са успели да предвидят движението на долара и на лихвените проценти.
Замисълът не беше лишен от логика
Тъй като огромната част от дълга на България беше на плаваща лихва, беше редно да се намалят (хеджират) тия рискове, като се фиксират лихвените плащания. А тъй като България е еврова икономика и доларовите плащания носят риск, имаше смисъл и от превалутирането на част от дълга. Тук трябва да отдадем дължимото на правителството, чиито министри превалутираха само малка част от дълга (около 1/3 от изкупения дълг и много по-малка част от целия дълг на България), тъй като главните рискове по курса евро/долар по това време бяха в посока нагоре. В този смисъл голяма част от загубите по дълга са по-скоро пропуснати ползи, които не биха могли да се предвидят ex ante, a e много лесно да се критикуват ex post. Несъмнено от гледна точка на риска на цялостния държавен портфейл една сделка за замяна на брейди облигациите изглеждаше много разумна. В по-малка степен операцията беше желателна от гледна точка на разсрочването на плащанията в бъдещето и облекчаването на бюджета в средносрочен план, както и постепенното „пенсиониране“ на преструктуриран брейди дълг и асоциираната с него стигма на фалирал длъжник. Всъщност при първата замяна на дълга от април 2002 имаше някакви ползи от разтеглената дюрация (изкупените брейдита среднопретеглено имаха доходност от около 8.7% и модифицирана дюрация от около 6 години срещу 9.1% и 7.8 за доларовите еврооблигации и 8.0% и 7.5 за евровите еврооблигации), но при втората те не бяха толкова ясни. Изкупените брейдита през септември 2002 имаха модифицирана дюрация от 6.2 години и доходност 6.8%, а издадените доларови облигации бяха с модифицирана дюрация 7.9 години и доходност 7.9%. Но това са технически подробности.
Къде тогава беше главната грешка
в извършения суап? Въз основа на сегашните цени на останалите FLIRB брейди облигации би могло с голяма доза на сигурност да се допусне, че днес пазарната стойност на изкупените брейдита би била около 1955 милиона долара. Причината за това е, че България има опция за изкупуване на тези книжа по номинал и би било нерационално за всеки инвеститор да ги купи на цена много по-висока от номинала. За сравнение - пазарната цена на еврооблигациите е около 2864 милиона долара (по цени от 21 юни 2005). Разликата от 909 милиона долара беше чист подарък от България за инвеститорите, т.е., ако бяха оставени брейдитата, България сега можеше да ги изкупи и ликвидира за 1955 милиона долара, а да изкупим обратно (или рефинансираме) еврооблигациите, издадени на тяхно място, би ни струвало 909 милиона долара повече. Ако при първата сделка бяха емитирани само доларови еврооблигации, тази разлика щеше да бъде 545 милиона долара, т.е. загубите oт валутните курсове са 356 милиона долара, без да се смятат разликите в досегашните плащания, споменати по-горе.
Голямата грешка на г-н Катев и колегите му беше, че замениха брейдитата за еврооблигации като най-обикновен лихвен и валутен суап, без да вземат предвид стойността на вградената в брейдитата опция за обратно изкупуване. Тази доста ценна опция беше подарена на инвеститорите и не получихме почти нищо в замяна. В случая БВП опциите по DISC-овете не са релевантни, след като беше пределно ясно още далеч преди 2002 г., че България ще изкупи тия облигации преди БВП опциите да могат да бъдат упражнени било със средства от резерва или чрез рефинансиране. Нито пък следва да се прибавя или изважда освободеното обезпечение от американски държавни облигации по DISC-овете. И двата вида дълг, брейдита и еврооблигации, би следвало да се оценяват нетно от обезпечението. То носеше лихви, служещи за погасяване на дълг, както преди замяната, така и след нея. В този смисъл аргументите относно обезпечението на г-н Катев са некоректни и подвеждащи. Некоректен е и опитът му да прибави лихвените спестявания за години напред от изкупуванията на брейдита през 2004 и 2005 към ефекта от сделките от 2002. А примерът с неотдавнашните повишения на лихвените проценти е неуместен. За да се компенсират загубите от замяната, би трябвало LIBOR да скочи доста над прогнозираните през 2002 г. нива от 6 - 6.5%, а той в момента е под 4%, т.е. чрез еврооблигациите ние ефективно се задължихме да плащаме фиксираните суапови лихви (+ спред, отразяващ нашия кредитен риск), които през 2002 г. бяха около 6%, а иначе щяхме да плащаме плаващия LIBOR (+ спред), който в последните години варира между 1.5% и 4% и по сегашни пазарни очаквания няма да надвиши значително 5% в бъдеще. Всъщност, ако г-н Катев е наистина прав в допускането си за 3.75% среден LIBOR и 1.20 среден курс евро/долар от днес нататък, това значи, че
Замяната на дълга е била губеща
откъм лихвите, които се наехме да плащаме. Дори и ако сегашните форуърди на LIBOR се реализират, а всеизвестно е, че форуърдите в повечето случаи надценяват по-късно реализираните лихвени проценти, пак бихме имали сериозни пропуснати ползи в резултат на сделката. Отново обаче държа да подчертая, че не можем да виним правителствените експерти, че не са могли да предскажат лихвените движения, но начинът, по който г-н Катев представя нещата, за да маскира резултатите от сделката с ефектите от по-късни изкупувания, е подвеждащ и цели да заблуди читателите.
Дълговите инструменти не е лесно да се анализират без необходимата техническа подготовка. Затова твърденията както на правителството, така и на критиците му, са трудно проверяеми от широката общественост. Надявам се, че с настоящото писмо съм успял да разсея някои умишлено внесени неясноти по въпроса за дълга.
Облигация Купон Заменен номинал (млн. USD) Цена при замяната
Първа замяна - 10.04.2002
IAB L + 0.8125% 348.7 88.25
FLIRB-A L + 0.8125% 237.5 90.25
FLIRB-B L + 1.3125% 139.0 90.25
DISC-A L + 0.8125% 525.9 90.50
DISC-B L + 1.3125% 76.8 90.50
BG 7.5% 2013 EUR 7.5000% 835.5 96.62
BG 8.25% 2015 USD 8.2500% 511.5 93.68
Втора замяна - 26.09.2002
IAB L + 0.8125% 226.0 89.13
FLIRB-A L + 0.8125% 293.0 91.38
FLIRB-B L + 1.3125% 5.0 92.35
DISC-A L + 0.8125% 302.0 92.00
DISC-B L + 1.3125% 40.0 94.50
BG 8.25% 2015 USD 8.2500% 759.0 102.75Коментар
-
Сделки/Зайо
Зайо кви рискови премии бе пич.
Брейдитата бяха на либор+0.9...
Няма какво да сравняваме рисковите премии а база за сравнение трябва да е структурата на брейдитата.Средният либор от тогава до сега е около 2.25.Плюс премията става ~3 а ние си блъскаме
на 8......
Какво следва от тук нататък?За останалите десетина години средният либор трябва да е ~10%.
Как ти се струва?Ще го бъде ли?Аз мога да се обзаложа че НЯМА ДА ГО БЪДЕ.
И това всичко само за да сме на нулата..........Коментар
-
Сделки
"Я пак си преговори кога са матуритетите на новоемитирания евро дълг!"
Преговорих си.
"Глупости на търкалета! За да компенсира лихвения диференциал в наш минус през изминалите 4 години, след 3-4 години трябва да имаме над 20% федерал фъндс! Ти какво образование имаш ако не е тайна? Знаеш ли кога за последен път светът е виждал такива лихвени равнища в САЩ? И знаеш ли каква икономика може да издържи това за повече от 5-6% месеца? Никоя, ако не реши реши да отпуши проинфлационна спирала! Но те няма да си го позволят, защото на другия месец долара вече няма да е резервна валута, а това вече ще е истинската катастрофа за тях!"
Не ми се иска да навлизам в образователни детайли за да не стане лично, но само ще кажа че едва ли някой от пишещите във форума ще ме впечатли като квалификационни степени. Не по лошо с други думи.Виж PhD не ми се учи, ама не ме и впечатлява понеже нямам намерение да се занимавам с научна дейност. Сега за лихвите - лихвите по федерал фъндс преди 8 години бяха около 6%, а по Баа 8%. Сега като сложиш рисковата премийка, сигурно ще излезе че преди 8 години, аналогични на нашите облигации в момента са били на по-високи лихви. И долара беше резерва валута и беше доста силен в този период. Нещо повече, лихвите по Баа облигации бяха по 8% до края на 2001 и 7% в края на 2002. Справка - федералния резерв, официален сайт.
"А това пък е пожеланието на смъртника! Предстои десетилетие на много ниски лихвени равнища, независимо дали горивата ще продължат да поскъпват. Причината се казва глобализация както вече споменах. Във високотехнологични отрасли масово се влива относително евтин и високообразован труд от Китай, Индия, бившите съветски републики и Източна Европа. Това е натиска жестоко производствените разходи а от там и цените на произведените стоки. Трябва да мине поне едно поколение за да се поуравновесят нещата. Гледай цените на боновете в САЩ. Въпреки многократното повишение на лихвите от Фед последната година, доходността на 10-годишните бонове не помръдна нагоре! Дори падна."
Това е изцяло твое мнение. Моето беше обратно, още един довод е че това което ти рисуваш е огромна експанзия която аз лично не вярвам някой да си позволи да не охлади с по-високи лихви за да не направиме "пук" на балончето от потребителска гледна точка. Напоследък и технологичните акции са пак много нагоре, но там поне се научиха уж инвеститорите да внимават. Ето и пример че Фед вече се опитват да охлаждат защото им зейнаха огромни дефицити. А факта че лихвите по дългосрочните бонове са по-ниски от тези по краткосрочните е нещо за което в момента се притесняват всички големи централни банки. Както казваше един мой преподавател, в икономиката няма верни и грешни решения. Има добре аргументирани за момента и не толкова добре аргументирани, като накрая не е ясно пак кое е било добре и кое не толкова добре.
"Айде стига безплатни уроци!"
Айде няма нужда....Коментар
-
Сделки
Значи пак се стигна до изводите от преди месец по темата. Брадвите незабавно, ползите вероятно и при наместване на звездите. Много сполучливо казано "надеждата на смъртника". Кръстостване на неопитност с комсомолска амбиция. Не е толкова важно какво говори Катев, важното е "анестезираните" от успеха на операцията да разберат, че могат да играят на покер в казино, но не и с държавните финансите. Колкото и ПР да ангажират и съвременни хроникьори - все тая.Коментар
-
Сделки
6 chasa e. Sled polovin chas.Коментар
-
Сделки
Даш, уол стрийт отдавна затвори. Време е да си ходиш хоум.Коментар
-
Сделки
Даш,след като Facts изключително точно ти пресъздаде ситуацията аз нямам абсолютно нищо за добавяне освен............................................. ..Коментар
-
Сделки
Njamam ja dobre redaktirana, a i ne znam vsqshtnost kakvo e izljazlo vqv vestnika. Sqs sigurnost sa napravili ezikovi i drugi korekcii. Osven tova ima edna grafika, kojato njama kak da ja pusna.Коментар
-
Сделки
Dash, nali ti si q pisal statiqta. Znachi q imash pri teb. Ne mojesh li q da pusnesh tuk. 10xКоментар
-
Сделки
"Само че матуритета на облигациите е за след още 20 години и дотогава нещата могат да се променят на 180 градуса."
Я пак си преговори кога са матуритетите на новоемитирания евро дълг!
"Примерно аз пък очаквам до 3-4 години лихвите да се вдигнат на нива адекватни на купоните по облигациите."
Глупости на търкалета! За да компенсира лихвения диференциал в наш минус през изминалите 4 години, след 3-4 години трябва да имаме над 20% федерал фъндс! Ти какво образование имаш ако не е тайна? Знаеш ли кога за последен път светът е виждал такива лихвени равнища в САЩ? И знаеш ли каква икономика може да издържи това за повече от 5-6% месеца? Никоя, ако не реши реши да отпуши проинфлационна спирала! Но те няма да си го позволят, защото на другия месец долара вече няма да е резервна валута, а това вече ще е истинската катастрофа за тях!
"... и тогава ще сме напред от спестените сега по-ниски плащания като номинална стойност във валута."
А това пък е пожеланието на смъртника! Предстои десетилетие на много ниски лихвени равнища, независимо дали горивата ще продължат да поскъпват. Причината се казва глобализация както вече споменах. Във високотехнологични отрасли масово се влива относително евтин и високообразован труд от Китай, Индия, бившите съветски републики и Източна Европа. Това е натиска жестоко производствените разходи а от там и цените на произведените стоки. Трябва да мине поне едно поколение за да се поуравновесят нещата. Гледай цените на боновете в САЩ. Въпреки многократното повишение на лихвите от Фед последната година, доходността на 10-годишните бонове не помръдна нагоре! Дори падна.
Айде стига безплатни уроци!Коментар
-
Сделки
Njamam abonament, sori.Коментар
-
Сделки
Vashko, pochna li da go razbirash LIBOR-a? Nikoj ne predpolagal 12-13% LIBOR. Takiva lihvi e imalo samp v nachaloto na 80-te pri recesijata na Volcker. Sdelkite se skljuchiha pri ochakvanija 6-7% dqlgosrochen LIBOR. Koito ne se izpqlniha.
http://www.capital.bg/show/index.php...&rubr=komentarКоментар
Коментар