Първоначално изпратено от 4ervenasgan
Разгледай мнение
През 1992 година американският политолог Франсис Фукуяма написа книгата „Краят на историята“. Моята книга е малко закъснял отговор на Фукуяма. „Краят на историята“ е хубава книга, но авторът и се е заблудил, както и много други по онова време. Световното зло тогава изглеждаше погребано под отломките на Берлинската стена, но то не е изчезнало. Тогава всички мислеха, че занапред всичко ще бъде наред. Но историята не се движи линейно, а циклично.
Колко дълго ще продължи тази геополитическа зима ще зависи от това, готови ли сме, забравяйки за относително малките проблеми, да посрещнем тази заплаха. Затова и подзаглавието на книгата ми е: „Путин и враговете на свободния свят“.
За съжаление, в Америка и Европа не разбират, че не може да има никакъв стратегически съюз с Путин. Препратките към антихитлеристката коалиция не са подходящи, защото тогава става дума за заплаха от съвсем друг мащаб. От 1941 до 1945 година Сталин не е имал друга задача освен победата над Хитлер. Имало е общ враг, който е трябвало да бъде победен.
Сега Путин трябва да запази своята власт и затова са му нужни повече конфликти. Неговите задачи са „перпендикулярни“ на интересите на нормалните хора. Според неговия алгоритъм на действие и възглед за света той е по-близък до Иран, Ал Кайда и ИД.
Властта е неефективна, икономиката е свършена. Ако гледате руските телевизии, там няма нищо за Русия, всички репортажи са за Украйна, Сирия, Америка...И там всичко е от зле, по-зле.
Това, по същество, е пропаганда на ненавист. Моята майка е на 78 години, тя е родена по времето на Сталин и Хрушчов. И дори тя смята, че днешната путинова пропаганда е квинтесенция на ненавистта. Съветската пропаганда все пак запазваше някакъв образ на позитивното бъдеще: сега живеем зле, но после всичко ще е добре. Светлият мит съществуваше.
Путиновата пропаганда е култ на смъртта. Конфронтация – ние сме обкръжени от врагове. СССР имаше приятели, вярно те бяха „приятели по неволя“, приятелството им беше купено, но въпреки това имаше „съветски блок“. Сега ние сме напълно изолирани. Тази убийствена политика изисква постоянно повишаване на залозите, постоянно повишаване на градуса на ненавистта.
- Мнозина искат да живеят в „Русия без Путин“. Но всики са уморени от политически крамоли, икономическите кризи и се боят от нов преврат. И главното-те не виждат заместник на Путин. Вие кого виждате на мястото на руския президент?
- Не кого, а какво? Не трябва да заместваме един диктатор с друг. Ние сме достигнали момента, когато трябва обективно да оценим ситуацията, за да избегнем най-страшните последствия. Ситуацията е много лоша и от нея няма да има мирен изход. Този режим не може да си отиде по мирен път. Той се роди от кръвта на чеченските войни и взривените жилищни домове. Кръв и насилие на всяка нова извивка на спиралата-това беше начинът да запазят властта. Освен това режимът е толкова дълбоко корумпиран... Ние с Борис Немцов повтаряхме постоянно: корупцията в Русия не е проблем, а система.
Режимът не се реформира. Четох интервю с Михаил Ходорковски, който казва: „Нямам съвети към тази власт“. Заащото с нея нищо повече не може да се направи, необходима е кардинална промяна. Някои казват: „Каспаров не казва какво трябва да се направи с Чечня?“ А вие знаете ли какво да правите с Чечня? Ако знете, моля, кажете. Напълно очевидно е, че в този транзитен период Русия не може да бъде удържана в тези граници и трябва да се мисли за относително „мек развод“. Ние имаме десетки хиляди въоръжени бандити, които живеят от плячка. На тях им е нужен конфликт, нужна им е война и конфронтация. Какво могат да произвеждат те? Какво може да произвежда Рамзан Кадиров? Той може да произвежда само ненавист и да убива хора.
Ние сме длъжни да мислим за концепция за бъдещето на страната. И тук е много важен урокът на историята. Колкото и тежки да бъдат последствията, ако Путин сега се оттегли от властта, утре ще бъде още по-зле. Проблемът е там, че колкото по-дълго той остане на власт, толкова повече вреди и разрушения ще се случат в страната ни. Режимът разрушава хоризонталните връзки, самата структура на руското общество се разрушават.
- Макар че през 1991 и 1993 година имаше усещане за свобода.
- Ситуацията тогава беше перспективна, но трябваше да се определи бъдещето на страната. Тогава Русия стана приемник на СССР и сега разбираме, че това беше груба грешка, защото получихме приемственост с КГБ, с криминалната история. Русия така и не стана нова държава, която е оставила в миналото имперските си комплекси. При Елцин това беше подтиснато, но след чеченската война започна да се разпалва отново. Путин разви тези тенденции: за съжаление, основите на путиновата диктатура бяха заложени при Елцин.
- Това ли наричате „десъветизация и декагебеизация на обществото“ Смятате, че трябва да се започне с това?
- Хората винаги търсят прости решения, но главното в Русия е да започне диалог. Чета, че хората изгубили парите си в банките излизат на демонстрации облечени в затворнически дрехи и лозунги: „Върнете обратно Крим, няма с какво да живеем“. Постепенно хората започват да разбират, че рязкото повишаване на цените и влошаването на начина им на живот някак си са свързани с путиновите авантюри.
Да бъде „надживяван“ путинизма ще е много трудно. Изходните данни на новия кръг на спиралата ще бъдат много по-лоши отколкото през 1917 или 1991 година, защото сега няма нищо: нито демографски ресурс, нито икономически, нито научно-технически потенциал. Ние влизаме в 21 век с изтощени ресурси. Нужни са кардинални мерки, които да дадат нов тласък на развитието на Русия.
Kasparov.ru
Колко дълго ще продължи тази геополитическа зима ще зависи от това, готови ли сме, забравяйки за относително малките проблеми, да посрещнем тази заплаха. Затова и подзаглавието на книгата ми е: „Путин и враговете на свободния свят“.
За съжаление, в Америка и Европа не разбират, че не може да има никакъв стратегически съюз с Путин. Препратките към антихитлеристката коалиция не са подходящи, защото тогава става дума за заплаха от съвсем друг мащаб. От 1941 до 1945 година Сталин не е имал друга задача освен победата над Хитлер. Имало е общ враг, който е трябвало да бъде победен.
Сега Путин трябва да запази своята власт и затова са му нужни повече конфликти. Неговите задачи са „перпендикулярни“ на интересите на нормалните хора. Според неговия алгоритъм на действие и възглед за света той е по-близък до Иран, Ал Кайда и ИД.
Властта е неефективна, икономиката е свършена. Ако гледате руските телевизии, там няма нищо за Русия, всички репортажи са за Украйна, Сирия, Америка...И там всичко е от зле, по-зле.
Това, по същество, е пропаганда на ненавист. Моята майка е на 78 години, тя е родена по времето на Сталин и Хрушчов. И дори тя смята, че днешната путинова пропаганда е квинтесенция на ненавистта. Съветската пропаганда все пак запазваше някакъв образ на позитивното бъдеще: сега живеем зле, но после всичко ще е добре. Светлият мит съществуваше.
Путиновата пропаганда е култ на смъртта. Конфронтация – ние сме обкръжени от врагове. СССР имаше приятели, вярно те бяха „приятели по неволя“, приятелството им беше купено, но въпреки това имаше „съветски блок“. Сега ние сме напълно изолирани. Тази убийствена политика изисква постоянно повишаване на залозите, постоянно повишаване на градуса на ненавистта.
- Мнозина искат да живеят в „Русия без Путин“. Но всики са уморени от политически крамоли, икономическите кризи и се боят от нов преврат. И главното-те не виждат заместник на Путин. Вие кого виждате на мястото на руския президент?
- Не кого, а какво? Не трябва да заместваме един диктатор с друг. Ние сме достигнали момента, когато трябва обективно да оценим ситуацията, за да избегнем най-страшните последствия. Ситуацията е много лоша и от нея няма да има мирен изход. Този режим не може да си отиде по мирен път. Той се роди от кръвта на чеченските войни и взривените жилищни домове. Кръв и насилие на всяка нова извивка на спиралата-това беше начинът да запазят властта. Освен това режимът е толкова дълбоко корумпиран... Ние с Борис Немцов повтаряхме постоянно: корупцията в Русия не е проблем, а система.
Режимът не се реформира. Четох интервю с Михаил Ходорковски, който казва: „Нямам съвети към тази власт“. Заащото с нея нищо повече не може да се направи, необходима е кардинална промяна. Някои казват: „Каспаров не казва какво трябва да се направи с Чечня?“ А вие знаете ли какво да правите с Чечня? Ако знете, моля, кажете. Напълно очевидно е, че в този транзитен период Русия не може да бъде удържана в тези граници и трябва да се мисли за относително „мек развод“. Ние имаме десетки хиляди въоръжени бандити, които живеят от плячка. На тях им е нужен конфликт, нужна им е война и конфронтация. Какво могат да произвеждат те? Какво може да произвежда Рамзан Кадиров? Той може да произвежда само ненавист и да убива хора.
Ние сме длъжни да мислим за концепция за бъдещето на страната. И тук е много важен урокът на историята. Колкото и тежки да бъдат последствията, ако Путин сега се оттегли от властта, утре ще бъде още по-зле. Проблемът е там, че колкото по-дълго той остане на власт, толкова повече вреди и разрушения ще се случат в страната ни. Режимът разрушава хоризонталните връзки, самата структура на руското общество се разрушават.
- Макар че през 1991 и 1993 година имаше усещане за свобода.
- Ситуацията тогава беше перспективна, но трябваше да се определи бъдещето на страната. Тогава Русия стана приемник на СССР и сега разбираме, че това беше груба грешка, защото получихме приемственост с КГБ, с криминалната история. Русия така и не стана нова държава, която е оставила в миналото имперските си комплекси. При Елцин това беше подтиснато, но след чеченската война започна да се разпалва отново. Путин разви тези тенденции: за съжаление, основите на путиновата диктатура бяха заложени при Елцин.
- Това ли наричате „десъветизация и декагебеизация на обществото“ Смятате, че трябва да се започне с това?
- Хората винаги търсят прости решения, но главното в Русия е да започне диалог. Чета, че хората изгубили парите си в банките излизат на демонстрации облечени в затворнически дрехи и лозунги: „Върнете обратно Крим, няма с какво да живеем“. Постепенно хората започват да разбират, че рязкото повишаване на цените и влошаването на начина им на живот някак си са свързани с путиновите авантюри.
Да бъде „надживяван“ путинизма ще е много трудно. Изходните данни на новия кръг на спиралата ще бъдат много по-лоши отколкото през 1917 или 1991 година, защото сега няма нищо: нито демографски ресурс, нито икономически, нито научно-технически потенциал. Ние влизаме в 21 век с изтощени ресурси. Нужни са кардинални мерки, които да дадат нов тласък на развитието на Русия.
Kasparov.ru
Коментар