Политика (архив до 24.08.2016 г.)

[Pyramid]

Цъкването върху червена ръчичка и съмнителното боравене със смисъла на думите в българския език не те правят дори достоен за спор.
Аз какво ти писах, ти къде отиде..
На руски ли да обръщам специално за вас?

Съмнителен е на деда ти унукът. А за писаното, може пак сам да провериш, к'во си. Мен ми стига и този потглед, дето му хвърлих кога ти сипвах горницата.

До Императорът:
Импи, ако сега не дадат на кретени и всякакви неадекватни избирателни права, чудя се, кой би гласувал за тях?

[Макс]

Камаради, пак ли сме приятели с хитлер.....така де, султана исках да кажа?
.

Абе то е явно, че вий МАТО-вците сте приятели и с хитлер, и со султанот... хитлер го създадохте, а с ердоан ага сте се клели във вярност и в член 5-ти

Още, кажи за опорната точка на шорошоидите от края на миналата година БатЕрдо е невинен!!!

[4ervenasgan]

Эрдоган извинился перед Путиным за сбитый Су-24

Эрдоган выразил свое сочувствие и глубокие соболезнования семье погибшего российского пилота. "Говорю извините. Всем сердцем разделяю боль. Семью российского пилота мы воспринимаем как турецкую семью. Во имя облегчения боли и тяжести нанесенного ущерба мы готовы к любой инициативе", - говорится в документе

Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/politika/3407975

Камаради, пак ли сме приятели с хитлер.....така де, султана исках да кажа?
Казвайте ги тези неща по-рано, че ние вече разхвърляхме листовките за "гадните фесове", "еничарите" и т.н.!

Нищо, всичко е поправимо. Утре ще се нацелуваме пак с доган на орлов мост и ще обявим, че всичко е забравено!....или беше местан?!? абе побъркахте ни вече!

искрена ваши,
кутев, шаренкава и гоце.

[Макс]

Императорът, трябва ли да се дават права на тези, които нямат задължения или не съм прав? Въпроса е риторичен

Тука си прав, че ние се управляваме от асициални типове извратеняци. Нашата администрация е загубила субектност. От администрацията се изисква само да може да държи химикалката, с която подписва

[Макс]

Без думи!

Эрдоган извинился перед Путиным за сбитый Су-24

Эрдоган выразил свое сочувствие и глубокие соболезнования семье погибшего российского пилота. "Говорю извините. Всем сердцем разделяю боль. Семью российского пилота мы воспринимаем как турецкую семью. Во имя облегчения боли и тяжести нанесенного ущерба мы готовы к любой инициативе", - говорится в документе

Подробнее на ТАСС:
http://tass.ru/politika/3407975

[Императорът]

НОВО ДВАЙСЕТ:

Дават избирателни права и на недееспособните, защото имали "права" !!!!

http://www.dnes.bg/politika/2016/06/...enchilo.306994

Да ни е честито, освен неграмотни хъхреци, управляващите ще се избират и от доказани клинически случаи - кретеноиди, психопати, шизофреници и каквито още се сетите - злочести и ощетени от богът индивиди, които доказано са неспособни дори да се грижат за себе си (в интелектуален, а не във физически план), но ще участват в управлението на ДЪРЖАВАТА !!! Интересно как кретенът, който не си знае името, ще вземе аргументирано решение? И това било по някаква сравнително прясна "конвенция" на ООН, което само доказва мрачните ми наблюдения, че самата най-важна международно институция вече е завзета от непълноценна измет и е вече тотално неадекватна и дори вредна !!!!


Желязко - това е било най-яката търговия на британците едно време. Дори Алиса от филмът го доказва - през цялото време като беше в, най-ного се кефеше на постоянно напушената Гъсеница, а в епилогът се качи на корабът и отиде в Китай да стане дилърче !!!!

[Tomy]

Русия, България и Реварваризацията

Димитър Бочев, bulgariaanalytica.org

„Единственият способ да се накарат хората в Русия да съблюдават законите, това е да се узакони варварството.“

Михаил Задорнов

Световният исторически процес, ходът на родните и международни събития непрекъснато предефинира ролята и мястото на отделните народи в съдбата на цивилизацията ни. Това предифениране е до известна степен същностен акт, но до известна степен – и акт формален. Формален дотолкова, доколкото в най-дълбоката си същност човек е общо взето непроменим, непроменимо оттам е и глобалното съотношение между доброто и злото на тази стара и нова земя. А след като от антични времена до ден днешен е била предавана като щафета от поколение на поколение, тази непроменимост предпоставя и спомената формалност. Ако имаме далновидността да надникнем зад фасадата на актуалните граждански феномени и да ги съпоставим с феномените от далечното и близко историческо минало, ще установим, че външните, видимите промени в тях са само фасада, която изкусно прикрива непроменените им същности. Това са извечните същности на човешката природа с извечния морал и аморал, които те носят незаличимо в плътта си. Тази природа интуитивно търси и намира своите проекции както в бита, така и в битието, както в делничните междучовешки отношения, така и в политическите реалии, сиреч в отношенията между отделните партии, държави и лагери. Колкото и многолики и разнолики да са тези променящи се и непроменящи се отношения, те по необходимост тръгват от екзистенциалните човешки потребности и водят до екзистенциалните човешки потребности обратно, т. е., погледнато онтологически, могат да бъдат изведени от тях и до тях сведени. Върху тази диалектическа взаимовръзка фокусират вниманието си и най-крупните политолози на античността Платон и Аристотел.

От тези железни закономерности не прави изключение и ролята на Русия (царска и съветска) на Балканите, и по-специално – в България. Векове наред тази роля е била империалистическа – империалистическа е тя и до ден днешен, когато за всички модерни велики сили империализмът, или поне териториалният империализъм, е отживелица. Но не и за Русия, която живее по-скоро в историята, отколкото в съвремието. Докато, стъпил върху руините на Втората световна война, Чърчил предрече, че бъдещите империи ще са империи на духа, съвсем естествено Русия пренесе безскрупулността, с която решаваше вътрешнополитическите си конфликти, и във външната си политика – кръвта вода не става. Би трябвало да говорим всъщност за една и съща безскрупулност, оперираща в различни полета (родното и международното) на политическата действителност. Циникът Шарл Морис дьо Талейран, който познаваше като никой друг руския политически манталитет, заяви, че „вероломното убийство е в Русия обичайното средство за детрониране”. Това си изявление Талейран прави в качеството си на външен министър през ХІХ в., когато вече много европейски, пък и не само европейски, страни са решавали персоналните назначения по държавните си върхове с други, различни обичайни средства, сиреч средства, облагородени от духовната ни еволюция и ползвани само в рамките на някакви общоприети регламенти. Дори когато, погледнато от днешната ни камбанария, невинаги са били напълно демократични, тези регламенти са израз на някакъв порив за демократизиране, на прокарващата си с мъчителни усилия път през унаследеното варварство цивилизованост, белег на волята на най-проспериращите общества да се отърсят от варварското наследство на тъмните векове и да тръгнат по нов, светски път към бъдещето. От подобни тенденции към усъвършенстване на нравите в монархическа, а още по-малко в съветска, Русия и помен няма. Докато, въпреки всичките си попътни отклонения и обрати, Европа се е облагородявала, Русия е крачила с твърда стъпка през годините и десетилетия от едно варварство към друго – чак докато абсолютизира това варварство в неговия най-кървав комунистически вариант. В този смисъл Русия не само географски – и културално не принадлежи съвсем към Европа. Казано по-откровено,

на руския граждански манталитет е присъща по-скоро азиатската варварщина,

отколкото европейската изтънченост. Ако някой ме упрекне, че междувременно нещата са се променили, а с подобни изявления аз възкресявам сенки от миналото, ще му опонирам с думите на нашия съвременник Михаил Задорнов: „Единственият способ да се накарат хората в Русия да съблюдават законите, това е да се узакони варварството”.

С казаното съвсем не искам да подценя съкровищата на руското културно наследство – особено в хуманитарната сфера. Казвал съм го и друг път: аз се прекланям доземи пред руското изкуство и се отвращавам от руската политика. Пред очите ми са творбите на онези гениални руски писатели, философи и композитори, на чиито шедьоври съм се възхищавал още като дете – възхищавам се и до ден днешен. Благодарение на партийната цензура обаче като юноша бледен аз не можех да зная, че авторите на тези безценни руски съкровища са само част от една много, много тънка прослойка изискани интелектуалци, които са живели и творили в несъвместимост със собствените си сънародници, които са битували най-често като чужденци в родината си, студували са като вътрешни емигранти в една смразяваща самота, оцелявали са на цената на много попътни премеждия в една перманентна опозиция спрямо политическата класа. В тази си нерадостна роля техните вълнуващи биографии не опровергават, а по-скоро илюстрират повсеместното варварство, в което тъне необятната руска страна. Но дори и сред тях лунатичните великоруски копнежи не са изключение. В най-популярното си четиристишие шовинистът Тютчев пише, че Русия не може да бъде разбрана с ума – в Руся трябва да се вярва. Да препоръчваш сляпата вяра в името на родолюбието, да се гордееш в един рационалистичен век, че родината ти е недостъпна за разума, е според мен пишман гордост – чувствата са несъмнено наше богатство, но само под върховенството на разума, интелектът, а не интуитивният порив, твори политическата култура на една нация. Със същата гордост друг един великоруски шовинист и съвременник на Тютчев – Николай Данилевски, който при това е изследовател и учен, в „Русия и Европа” противопоставя отечеството си на човечеството, заявявайки, че по своята дълбока същност Русия е чужда на Европа и трябва да оглави едно световно славянско братство, което да противопостави на пагубното европейско влияние. А това вече намирисва на обскурантизъм. Макар и не така отявлено цинични, подобни шовинистични щения не са чужди и на блестящите руски православни фундаменталисти, и на гениалния Достоевски, и на един Солженицин дори. Чието гениално перо направи толкова много за разобличаване на комунизма в световен мащаб, но чието побратимяване с кагебиста Путин впоследствие стана на базата тъкмо на мечтаната и от двамата великоруска хегемония.

Дегизиран като освободителна война,

този неутолим хегемониален копнеж тръгна преди век и половина да прогонва турците от родна земя. Но не, както официално провъзгласи Кремъл, свободата на православните братя-славяни – заграбването на проливите бе скритата, но водеща цел на руския империализъм. Тежко и горко на онези народи, които са освобождавани не от цивилизовани и проспериращи държави, а от безпросветни мужици и крепостници, които са така далеч от цивилизацията, както здравето от болестта. Не поход на свободата срещу робството е Руско-турската (псевдо)освободителна война, а нашествие на примитивизма и варварството на балканска земя. Настъпвайки през Дунава, руските воини грабят повсеместно българските селски домове, веднага след което заставят младата и бедна българска държава да плати на Москва разходите по войната до последния патрон. Което България и прави, обвързвайки се за дълги години с тежки и заробващи външни заеми. Веднага след като прогонва турците, Русия тръгва да обсебва новородената българска държава, да настанява по върховете й свои хора, да поставя националната ни армия под командването на руски офицери, да узурпира и стопанството, и образованието, и православната ни църква дори. Руската намеса е толкова брутална, че единствените оцелели от Априлското въстание апостоли – Захари Стоянов и Стамболов жално молят Турция да върне България обратно в султаната. Захари Стоянов пише във в. „Свобода”, че „руският бич боли повече от турския”, гледа на всеки български русофил като на национален враг и вижда дори в смесените руско-български бракове заплаха за националната ни независимост...

....

Още: http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-...zatziyata.html

+1

Абсолютно точно попадение!

[Manyface God"]

За цял живот

Доживотен си.

[national power]

Когато си идиот е за дълго .

За цял живот

[national power]

Ти кога ще проумееш че 90% от южна България ходи на море у Гръцко - нещо което не можеше да го прави преди 15 години да кажем.



Така че ако ги питаш - искате ли да ходите на море у гръцко - отговора мисля, че ще е ясен.

Мамин убавец.Кво обшо има ЕС тука?Всеки мое си оди дека иска на море

[kandid]

Русия, България и Реварваризацията

Димитър Бочев, bulgariaanalytica.org

„Единственият способ да се накарат хората в Русия да съблюдават законите, това е да се узакони варварството.“

Михаил Задорнов

Световният исторически процес, ходът на родните и международни събития непрекъснато предефинира ролята и мястото на отделните народи в съдбата на цивилизацията ни. Това предифениране е до известна степен същностен акт, но до известна степен – и акт формален. Формален дотолкова, доколкото в най-дълбоката си същност човек е общо взето непроменим, непроменимо оттам е и глобалното съотношение между доброто и злото на тази стара и нова земя. А след като от антични времена до ден днешен е била предавана като щафета от поколение на поколение, тази непроменимост предпоставя и спомената формалност. Ако имаме далновидността да надникнем зад фасадата на актуалните граждански феномени и да ги съпоставим с феномените от далечното и близко историческо минало, ще установим, че външните, видимите промени в тях са само фасада, която изкусно прикрива непроменените им същности. Това са извечните същности на човешката природа с извечния морал и аморал, които те носят незаличимо в плътта си. Тази природа интуитивно търси и намира своите проекции както в бита, така и в битието, както в делничните междучовешки отношения, така и в политическите реалии, сиреч в отношенията между отделните партии, държави и лагери. Колкото и многолики и разнолики да са тези променящи се и непроменящи се отношения, те по необходимост тръгват от екзистенциалните човешки потребности и водят до екзистенциалните човешки потребности обратно, т. е., погледнато онтологически, могат да бъдат изведени от тях и до тях сведени. Върху тази диалектическа взаимовръзка фокусират вниманието си и най-крупните политолози на античността Платон и Аристотел.

От тези железни закономерности не прави изключение и ролята на Русия (царска и съветска) на Балканите, и по-специално – в България. Векове наред тази роля е била империалистическа – империалистическа е тя и до ден днешен, когато за всички модерни велики сили империализмът, или поне териториалният империализъм, е отживелица. Но не и за Русия, която живее по-скоро в историята, отколкото в съвремието. Докато, стъпил върху руините на Втората световна война, Чърчил предрече, че бъдещите империи ще са империи на духа, съвсем естествено Русия пренесе безскрупулността, с която решаваше вътрешнополитическите си конфликти, и във външната си политика – кръвта вода не става. Би трябвало да говорим всъщност за една и съща безскрупулност, оперираща в различни полета (родното и международното) на политическата действителност. Циникът Шарл Морис дьо Талейран, който познаваше като никой друг руския политически манталитет, заяви, че „вероломното убийство е в Русия обичайното средство за детрониране”. Това си изявление Талейран прави в качеството си на външен министър през ХІХ в., когато вече много европейски, пък и не само европейски, страни са решавали персоналните назначения по държавните си върхове с други, различни обичайни средства, сиреч средства, облагородени от духовната ни еволюция и ползвани само в рамките на някакви общоприети регламенти. Дори когато, погледнато от днешната ни камбанария, невинаги са били напълно демократични, тези регламенти са израз на някакъв порив за демократизиране, на прокарващата си с мъчителни усилия път през унаследеното варварство цивилизованост, белег на волята на най-проспериращите общества да се отърсят от варварското наследство на тъмните векове и да тръгнат по нов, светски път към бъдещето. От подобни тенденции към усъвършенстване на нравите в монархическа, а още по-малко в съветска, Русия и помен няма. Докато, въпреки всичките си попътни отклонения и обрати, Европа се е облагородявала, Русия е крачила с твърда стъпка през годините и десетилетия от едно варварство към друго – чак докато абсолютизира това варварство в неговия най-кървав комунистически вариант. В този смисъл Русия не само географски – и културално не принадлежи съвсем към Европа. Казано по-откровено,

на руския граждански манталитет е присъща по-скоро азиатската варварщина,

отколкото европейската изтънченост. Ако някой ме упрекне, че междувременно нещата са се променили, а с подобни изявления аз възкресявам сенки от миналото, ще му опонирам с думите на нашия съвременник Михаил Задорнов: „Единственият способ да се накарат хората в Русия да съблюдават законите, това е да се узакони варварството”.

С казаното съвсем не искам да подценя съкровищата на руското културно наследство – особено в хуманитарната сфера. Казвал съм го и друг път: аз се прекланям доземи пред руското изкуство и се отвращавам от руската политика. Пред очите ми са творбите на онези гениални руски писатели, философи и композитори, на чиито шедьоври съм се възхищавал още като дете – възхищавам се и до ден днешен. Благодарение на партийната цензура обаче като юноша бледен аз не можех да зная, че авторите на тези безценни руски съкровища са само част от една много, много тънка прослойка изискани интелектуалци, които са живели и творили в несъвместимост със собствените си сънародници, които са битували най-често като чужденци в родината си, студували са като вътрешни емигранти в една смразяваща самота, оцелявали са на цената на много попътни премеждия в една перманентна опозиция спрямо политическата класа. В тази си нерадостна роля техните вълнуващи биографии не опровергават, а по-скоро илюстрират повсеместното варварство, в което тъне необятната руска страна. Но дори и сред тях лунатичните великоруски копнежи не са изключение. В най-популярното си четиристишие шовинистът Тютчев пише, че Русия не може да бъде разбрана с ума – в Руся трябва да се вярва. Да препоръчваш сляпата вяра в името на родолюбието, да се гордееш в един рационалистичен век, че родината ти е недостъпна за разума, е според мен пишман гордост – чувствата са несъмнено наше богатство, но само под върховенството на разума, интелектът, а не интуитивният порив, твори политическата култура на една нация. Със същата гордост друг един великоруски шовинист и съвременник на Тютчев – Николай Данилевски, който при това е изследовател и учен, в „Русия и Европа” противопоставя отечеството си на човечеството, заявявайки, че по своята дълбока същност Русия е чужда на Европа и трябва да оглави едно световно славянско братство, което да противопостави на пагубното европейско влияние. А това вече намирисва на обскурантизъм. Макар и не така отявлено цинични, подобни шовинистични щения не са чужди и на блестящите руски православни фундаменталисти, и на гениалния Достоевски, и на един Солженицин дори. Чието гениално перо направи толкова много за разобличаване на комунизма в световен мащаб, но чието побратимяване с кагебиста Путин впоследствие стана на базата тъкмо на мечтаната и от двамата великоруска хегемония.

Дегизиран като освободителна война,

този неутолим хегемониален копнеж тръгна преди век и половина да прогонва турците от родна земя. Но не, както официално провъзгласи Кремъл, свободата на православните братя-славяни – заграбването на проливите бе скритата, но водеща цел на руския империализъм. Тежко и горко на онези народи, които са освобождавани не от цивилизовани и проспериращи държави, а от безпросветни мужици и крепостници, които са така далеч от цивилизацията, както здравето от болестта. Не поход на свободата срещу робството е Руско-турската (псевдо)освободителна война, а нашествие на примитивизма и варварството на балканска земя. Настъпвайки през Дунава, руските воини грабят повсеместно българските селски домове, веднага след което заставят младата и бедна българска държава да плати на Москва разходите по войната до последния патрон. Което България и прави, обвързвайки се за дълги години с тежки и заробващи външни заеми. Веднага след като прогонва турците, Русия тръгва да обсебва новородената българска държава, да настанява по върховете й свои хора, да поставя националната ни армия под командването на руски офицери, да узурпира и стопанството, и образованието, и православната ни църква дори. Руската намеса е толкова брутална, че единствените оцелели от Априлското въстание апостоли – Захари Стоянов и Стамболов жално молят Турция да върне България обратно в султаната. Захари Стоянов пише във в. „Свобода”, че „руският бич боли повече от турския”, гледа на всеки български русофил като на национален враг и вижда дори в смесените руско-български бракове заплаха за националната ни независимост...

....

Още: http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-...zatziyata.html

[Ferry]

" ...
Търговията с опиум на анаглийската кралска фамилия през 18. век
Преди да преминем към Англия, трябва да изясним някои понятия.
КРАЛИЦАТА е глава на английската кралска фамилия на британската колониална империя
със столица Лондон, управлявана от премиер — министър и кабинет с близки съветници.
Лондон обаче, както Ватикана в Рим, има своя отделна, независима град — държава, т.нар.
Лондонско СИТИ. „Сити“ — то, което се смята за най-богатата квадратна миля в света, е с площ 2,7
кв. км в сърцето на английската столица. То има около 4600 жители и 500 000 работни места.
Правителството на Лондонското СИТИ е КОРОНАТА, която се състои от 13 мъже и крал — ЛОРД
МАЙОР. Тук се намират най-богатите и най-властните икономически институции в Англия, например
контролираната от Ротшилд „Английска банка“, Lloyd’s of London2
, Лондонската борса, бюра на
международни търговски концерни като Fleet Street, сърцето на вестникарския и издателския свят и
др. Лондонското сити не принадлежи на Англия. То не е подчинено нито на монархията, нито на
правителството на Британския парламент. „Сити“ — то е истинското правителство на
Великобритания, защото кралицата, както и английският премиер са подчинени на „Лорд майора“ и
зависят от него. Фасадата на премиер — министъра и кабинета уж създава впечатлението, че те
дърпат конците, но реално са обикновени марионетки на „Сити“ — то.
Когато КРАЛИЦА посещава Лондонското СИТИ, бива посрещана от ЛОРД МАЙОРА на
Temple Bar, символичната порта на града. Тя се покланя и моли за разрешение да прекоси неговата
суверенна държава. Той разрешава влизането и, като и предава държавния меч. При подобни
държавния меч. При подобни държавни посещения ЛОРД МАЙОРЪТ блести в своята роба,
украсена с верижка, за разлика от обикновеното „ежедневно облекло“ на кралската свита. След това
той придружава кралицата през града, която върви две крачки след него.
Създаването на „Английската банка“ както обясних накратко, става възможно чрез Уилям
Петерсън, който е сити — агент. Според казаното от Дес Грифин, СИТИ — то се контролира от
империята на Ротшилд.
За да избегнем объркването, трябва да подчертаем, че в Англия съществува две действащи
империи. Едната е Британската колониална империя под властта на кралската фамилия, а другата
империя на Короната. Всички колонии с бяло население (Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия
и Канада) са подчинени на английското правителство. Всички останали колонии (Индия, Египет,
Бермудите, Малта, Сингапур, Хонконг, Гибралтар и колониите в Централна Америка) са собственост
на Короната, т.нар. Коронни колонии.
Това не значи, че двете не работят съвместно. По време на разширяването на английските
колонии британската FAST INDIA MERCHANT COMPANY (BAIMC) натрупва колосално богатство от
търговия на опиум. BAIMC създава Inland Mission, чиято основна задача е да направи китайските
евтино заплатени работници зависими от опиума, за да създаде пазар за своята стока. Британската
кралска фамилия е дотолкова запленена от печалбите, че заработва съвместно с BAIMC. Тя
започва да облага с данъци производителите на опиум в Индия. Колосалните количества опиум се
2 Морско застрахователно друже
разтоварват в China Tea Chppers и около 13% от постъпленията на Индия под управлението на
Короната идват от продажбата в Китай на чист бенгалски опиум.
Едва ли кралското семейство иска нейната тъмна страна да излезе наяве. В бизнеса са
замесени и английските тайни служби минските. Това са BRITISH MILITARY ITELEGENCE
DEPARTAMENT (MI 6) и SECRET INTELLIGENCE SERVICE (SIS).
MI 6 могат да бъдат проследени назад до кралица Елизабет, когато сър Френсис Уолингтъм
става ковчежник на отдел Dirty Tricks на MI 6. След няколко века опит MI 6 се считат за едни от най-
добрите световни тайни служби. BAIMC стабилно води състезанието на опиумния пазар в
продължение на един век, когато през 1829 г. китайското правителство забранява пушенето на
опиум. От 1791 г. до 1894 г. под контрола на Британската Корона броят на концесираните опиумни
плантации се увеличава от 87 на 663. В крайна сметка се стига до т.нар. Опиумна война в Китай.
През 1729 г. BAIMC създава „КОМИТЕТ на 300-те“ (Committee of 300), за да борави международните
банкови и комерсиални дела. („Комитетът на 300-те“ днес е една от най-важните тайни организации
и също работи за „Единното световно правителство“.) Говорим за т.нар. Сити — елит. Същата
организация по-късно разработва тактики, за да надхитри китайския закон срещу наркотиците.
ЛОРД ИНЧКЕЙП създава „Корабоплавателно дружество П & О“ и всъщност той основава
„Хонконгската и Шанхайската банка“, която потулва търговията с опиум. Останалите британски
банки — участнички са: The British Bank of the Middle East, Midland Bank, National Westminster Bank,
Barclays Bank, The Royal Bank of Canada и Baring Brothers Bank. Всички те са свързани чрез „Комитет
на 300-те“ с банките „Ротшилд“
Когато се строи железницата Хариман — от Калифорния до източните американски щати — с
кораби са докарани хиляди евтино заплатени китайски работници. Много от тях вече са зависими от
опиума и така наркотичният пазар се разширява към САЩ. ХАРИМАН създава своята империя от
железници със заемите на N. М. Rothschild & Sons Bank в Лондон.
Има основания да се смята, че китайските зависими от опиума работници са внесени
умишлено, за да се разшири наркотичният пазар в САЩ.
Бележка към настоящата ситуация:
В изданието от 8 септември 1993 г. в „Нова солидарност“ излезе статия под заглавие
„Кралицата и наркотиците“. В нея се казва:
Днес вече е прецедент, рядка и приятна изненада, когато в британската
преса се появи нещо за кралското семейство, доближаващо се до истината.
Последната седмица една такава новина от първа страница на достопочтения
лондонски „Таймс“ от 27 август 1993 г. се състезаваше със световно —
„политическите събития“ с едрото си заглавие. Заглавието: „Кралската фамилия е
high в Хайленд“1
. Статията, която се базира на внимателно проучения репортаж на
шотландското списание „Леопард“ разкрива, че кралският двор притежава
наркотици за собствени нужди. Въз основа на оригинални документи „Леопард“
доказва, че кралица Виктория и нейният антураж, например фамилиите Чърчил и
Ротшилд, редовно поръчвали големи пратки кокаин, хероин и други наркотици.
„Таймс“ твърди същото. Той пише с наслада следното: „Кралица Виктория,
монархът със строгото лице, с добре познатото за нея «Не намираме, че това е
смешно» изглежда е поръчала за кралското домакинство достатъчно кокаин и
хероин, за да надруса цяла шотландска равнина в Хайленд“. Документите от
1 Хайленд — планинската част на Шотландия. Игра на думи high е жаргон за „надрусан“
аптеката показват, че роялистите и техните гости редовно са снабдявани с огромни
количества кокаинови и хероинови разтвори…
Другата страна на Болшевишката революция
Поради многото антиеврейски закони в Европа значителен брой евреи не притежават
поземлена собственост и са принудени да пътуват къде ли не. Независимо от държавите, в които се
установяват, намират затворено общество. В края на 19 век Царска Русия е единствената истинска
пречка на Илюминатите за контрол на света.
През 1881 г. Теодор Херцл основава ЦИОНИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ в Одеса, за да създаде
държава за евреите в Палестина. През 1916 г. на една среща на B’NAI B’RITH в Ню Йорк Якоб Шиф,
президент на Khun Loeb & Co. Bank е избран за предцедател на революционното „Ционистко
движение в Русия“.
На 13 януари 1917 г. евреинът ЛЕОН ТРОЦКИ (преди Бронщайн) пристига в САЩ и получава
американски паспорт. От време на време е забелязан да влиза в подобната на палат резиденция на
ЯКОБ ШИФ. На срещите между Шиф и Троцки са обсъждани ционистките вълнения в Русия, както и
поуките, направени от неуспешното сваляне на царя в Русия. Якоб Шиф финансира обучението на
„метежниците на Троцки“, които са предимно евреи от източните предградия на Ню Йорк.
Тренировките се провеждат на терена на РОКФЕЛЕРОВАТА STANDARD OIL COMPANI в Ню
Джърси. След като получават нужното обучение за стратегиите на партизанската война,
метежниците напускат САЩ, осигурени с $20 млн. в злато от Якоб Шиф. Те отпътуват с кораба „С.С.
Кристианияфиорд“ за Русия, за да задвижат „Болшевишката революция“. (Следва продължение)
Троцки и Ленин са свързани с „Комитета на 300-те“ чрез Брус Локхард...."

[4ervenasgan]

Интересно е, много истина има.

Ма за рептилЕте е орезано. Те да знаеш кви са страшни!

[Manyface God"]

който не чете, той не знае

Интересно е, много истина има.

[Ferry]

Айде и масонете, ельоменатити, розенкройцерете, рептилете, зомбетата и другите се появиха... Бах, тва сериозен форум ли е...

който не чете, той не знае