Ирина Бокова и националният примитивизъм (проф.Калин Янакиев)
"Макар безспорно да имам една и съща народност с г-жа Бокова, я чувствам много по-чужда, отколкото бих чувствал някой холандец или белгиец с моите (или близки до моите политически възгледи и светоглед, с моите вкусове). Не разбирам изобщо защо например, трябва да „заскобявам“ съзнателния си антикомунизъм, съзнателното си отношение на непримиримост към историческите престъпници, които половин век съсипваха страната ни, не получиха исторически полагащото им се, а потомците им (каквато е и г-жа Бокова), именно благодарение на принадлежността си към тези престъпни фамилии получиха възможността да се реализират като „елит“. Защо трябва да го правя? Защото морално-политическата ми идентичност на антикомунист е по-малко важна (а затова и пренебрежима) в сравнение с народностната ми принадлежност, която с г-жа Бокова случайно споделяме? Но защо да е по-малко важна? Мислимо ли е, да попитам, демократично настроеният германец – християнин или нехристиянин да се прави, че никак не го смущава фактът, че негов сънародник, принадлежал към овластена, убедено-нацистка фамилия в миналото претендира за важен пост в международна организация; че не го смущава, защото става въпрос за германец? Ще обяви ли някой за „подло“ публичното припомняне на такъв един факт, ако го прави германец за германец? Откъде накъде нежеланието да приема без проблеми дъщеря на високопоставен в миналото исторически престъпник (защото принадлежността към тоталитарната комунистическа власт е историческо престъпление) да се бори – сякаш нищо не е било – да заеме важен международен пост, да е непозволена позиция, морално укорима позиция в сравнение с позицията на „националната солидарност“? На какво въобще почива подобна йерархия на ценностите? ..."
http://vek21press.com/index.php/2016...-primitivizam/
"Макар безспорно да имам една и съща народност с г-жа Бокова, я чувствам много по-чужда, отколкото бих чувствал някой холандец или белгиец с моите (или близки до моите политически възгледи и светоглед, с моите вкусове). Не разбирам изобщо защо например, трябва да „заскобявам“ съзнателния си антикомунизъм, съзнателното си отношение на непримиримост към историческите престъпници, които половин век съсипваха страната ни, не получиха исторически полагащото им се, а потомците им (каквато е и г-жа Бокова), именно благодарение на принадлежността си към тези престъпни фамилии получиха възможността да се реализират като „елит“. Защо трябва да го правя? Защото морално-политическата ми идентичност на антикомунист е по-малко важна (а затова и пренебрежима) в сравнение с народностната ми принадлежност, която с г-жа Бокова случайно споделяме? Но защо да е по-малко важна? Мислимо ли е, да попитам, демократично настроеният германец – християнин или нехристиянин да се прави, че никак не го смущава фактът, че негов сънародник, принадлежал към овластена, убедено-нацистка фамилия в миналото претендира за важен пост в международна организация; че не го смущава, защото става въпрос за германец? Ще обяви ли някой за „подло“ публичното припомняне на такъв един факт, ако го прави германец за германец? Откъде накъде нежеланието да приема без проблеми дъщеря на високопоставен в миналото исторически престъпник (защото принадлежността към тоталитарната комунистическа власт е историческо престъпление) да се бори – сякаш нищо не е било – да заеме важен международен пост, да е непозволена позиция, морално укорима позиция в сравнение с позицията на „националната солидарност“? На какво въобще почива подобна йерархия на ценностите? ..."
http://vek21press.com/index.php/2016...-primitivizam/
Коментар