Местан и законът на омертата
Бившият председател на ДПС е поредният политик, който забелязва мафиотските обвързаности чак след като се окаже извън играта. Местан няма как да се превърне в борец срещу статуквото, тъй като до вчера беше част от него.
Депутатът от ДПС Делян Пеевски има „значително, значително“ влияние и в партията ДПС, и в държавното управление. Свързаните с ДПС бизнес интереси „и без това са на власт“. Някой друг командва специалните служби, а не легитимно избраната политическа власт. Империята около Пеевски притежава „медийни бухалки“, чиято цел е да атакуват противниците си, като ги дехуманизират. Самият Местан никога не е бил лидер на ДПС, а пионка, назначена лично от Ахмед Доган. Тази партия е така конструирана, че никой друг не може да застане начело освен основателят ѝ...
Добро утро! Нито една от тези констатации не е нова. Нов е само авторът им - довчерашният председател на ДПС Лютви Местан, който преди Коледа бе зрелищно и експресно свален и изгонен от партията. Формално - заради декларацията по повод сваления от Турция руски самолет. „Настъпих руска мина“, заяви Местан. Но не обясни защо чак сега забелязва тези недостатъци на съвременната българска държава. Не бе попитан и дали щеше да сподели тези свои притеснения, ако не бе „настъпил руска мина“ и бе останал на поста си. Просто защото няма нужда от такъв въпрос. Всички знаят отговора - нямаше.
Най-стряскащото от думите на Местан бе разказът му за това как е бил лишен и как после отново е бил снабден с охрана от Националната служба за охрана (НСО). След речта на Доган от новогодишния купон на ДПС „посредник“ се обадил на Местан да му постави ултиматум да си подаде оставката. Ултиматумът изтича и в този момент се случват две неща - на сайта на ДПС излиза речта на Доган, а „посредникът“ звъни отново и съобщава „разбира се, с изразено съжаление, че охраната ми е свалена изцяло“. Тогава Местан звъни на президента Росен Плевнелиев, под чието командване е НСО, но той не знае за такова решение. На настоятелните въпроси Пеевски ли е „посредникът“, Местан нито веднъж не отрече: „Телефонни разговори не се доказват, но разчитам на вашия интелект да се сетите и считам, че сте се сетили".
Това означава в прав текст, че един човек, който не е нито президент, нито премиер, нито председател на Народното събрание, на практика има пряк контрол над една от специалните служби. Когато същият този човек бе избран за кратко за председател на контраразузнаването - ДАНС, когато същият този човек осветлява постепенно собствеността си и никой не пита „Как така?“, когато съдийки говорят помежду си, че той „урежда“ нещата и че „те службите са си на ДПС“, тогава картината не изглежда никак добре. Но и това не е новина. Новина е заявеното намерение на Лютви Местан да преследва следната политическа цел: „Освобождаването на българската политика от подобни системи, от подобни зависимости е може би най-важната цел, която политическите сили трябва да си поставят".
Лютви Местан няма как да бъде сред политиците, които биха могли да опитат да освободят България от захвата на мафията. Просто защото допреди 15 дни бе част от тази система от зависимости. Макар днес да твърди, че е бил само параван, а не съществена част от системата.
„Утехата за мен е, че всичко, което ми се случва, показва, че май не съм бил съвсем част от тази система". Утехата за гражданите е, че когато някои от тях казваха на висок глас същите неща, които днес провижда Лютви Местан, той седеше рамо до рамо със собственика на медийните бухалки, които се саморазправяха с недоволните граждани. И само се усмихваше. Затова днешният му опит да заеме бунтовна поза не изглежда автентично. По принуда е.
Преди Местан беше Касим Дал. А преди него имаше и други. И всички те забелязваха и модела #Кой, и обръчите от фирми, и разпределянето на порциите в Сарая, чак когато изпадаха извън борда. Затова отговорът на въпроса „Доган или Местан” може да бъде само един: нито един от двамата. Макар и в различен мащаб, и двамата са част от едно и също отвратително статукво.
Бившият председател на ДПС е поредният политик, който забелязва мафиотските обвързаности чак след като се окаже извън играта. Местан няма как да се превърне в борец срещу статуквото, тъй като до вчера беше част от него.
Депутатът от ДПС Делян Пеевски има „значително, значително“ влияние и в партията ДПС, и в държавното управление. Свързаните с ДПС бизнес интереси „и без това са на власт“. Някой друг командва специалните служби, а не легитимно избраната политическа власт. Империята около Пеевски притежава „медийни бухалки“, чиято цел е да атакуват противниците си, като ги дехуманизират. Самият Местан никога не е бил лидер на ДПС, а пионка, назначена лично от Ахмед Доган. Тази партия е така конструирана, че никой друг не може да застане начело освен основателят ѝ...
Добро утро! Нито една от тези констатации не е нова. Нов е само авторът им - довчерашният председател на ДПС Лютви Местан, който преди Коледа бе зрелищно и експресно свален и изгонен от партията. Формално - заради декларацията по повод сваления от Турция руски самолет. „Настъпих руска мина“, заяви Местан. Но не обясни защо чак сега забелязва тези недостатъци на съвременната българска държава. Не бе попитан и дали щеше да сподели тези свои притеснения, ако не бе „настъпил руска мина“ и бе останал на поста си. Просто защото няма нужда от такъв въпрос. Всички знаят отговора - нямаше.
Най-стряскащото от думите на Местан бе разказът му за това как е бил лишен и как после отново е бил снабден с охрана от Националната служба за охрана (НСО). След речта на Доган от новогодишния купон на ДПС „посредник“ се обадил на Местан да му постави ултиматум да си подаде оставката. Ултиматумът изтича и в този момент се случват две неща - на сайта на ДПС излиза речта на Доган, а „посредникът“ звъни отново и съобщава „разбира се, с изразено съжаление, че охраната ми е свалена изцяло“. Тогава Местан звъни на президента Росен Плевнелиев, под чието командване е НСО, но той не знае за такова решение. На настоятелните въпроси Пеевски ли е „посредникът“, Местан нито веднъж не отрече: „Телефонни разговори не се доказват, но разчитам на вашия интелект да се сетите и считам, че сте се сетили".
Това означава в прав текст, че един човек, който не е нито президент, нито премиер, нито председател на Народното събрание, на практика има пряк контрол над една от специалните служби. Когато същият този човек бе избран за кратко за председател на контраразузнаването - ДАНС, когато същият този човек осветлява постепенно собствеността си и никой не пита „Как така?“, когато съдийки говорят помежду си, че той „урежда“ нещата и че „те службите са си на ДПС“, тогава картината не изглежда никак добре. Но и това не е новина. Новина е заявеното намерение на Лютви Местан да преследва следната политическа цел: „Освобождаването на българската политика от подобни системи, от подобни зависимости е може би най-важната цел, която политическите сили трябва да си поставят".
Лютви Местан няма как да бъде сред политиците, които биха могли да опитат да освободят България от захвата на мафията. Просто защото допреди 15 дни бе част от тази система от зависимости. Макар днес да твърди, че е бил само параван, а не съществена част от системата.
„Утехата за мен е, че всичко, което ми се случва, показва, че май не съм бил съвсем част от тази система". Утехата за гражданите е, че когато някои от тях казваха на висок глас същите неща, които днес провижда Лютви Местан, той седеше рамо до рамо със собственика на медийните бухалки, които се саморазправяха с недоволните граждани. И само се усмихваше. Затова днешният му опит да заеме бунтовна поза не изглежда автентично. По принуда е.
Преди Местан беше Касим Дал. А преди него имаше и други. И всички те забелязваха и модела #Кой, и обръчите от фирми, и разпределянето на порциите в Сарая, чак когато изпадаха извън борда. Затова отговорът на въпроса „Доган или Местан” може да бъде само един: нито един от двамата. Макар и в различен мащаб, и двамата са част от едно и също отвратително статукво.
Коментар