Русия (2)

[Монти]

В статията пише: "53 млрд. рубли", което е малко над 1 милиард долара. Поне засега.

може ама в долари пише един милион...
Дневник беше вестник преди 6 години а сега е жълт парцал.... като вестниците на Пеевски...

[Mario Teran]

Темата "Русия" - най-естествената и най-подходящата тема, в която да си разкажем спомените от шезеото и казармата въобще. ...все пак, благодарение на същата, всички живяхме половин век в една голяма казарма

А който е от Легиона, може ли да пише?

[4ervenasgan]

Темата "Русия" - най-естествената и най-подходящата тема, в която да си разкажем спомените от шезеото и казармата въобще. ...все пак, благодарение на същата, всички живяхме половин век в една голяма казарма

[Mario Teran]

При Ганю Иванов бях.... една година не бях си идвал в софия пълен идиот.... и бяп "приятел" на Цоню Кашика лично на мойто отделения прави маршен скок.... въпреки че не ми беше командир а служеше в в съседната рота...

малко ти е било..

[фатмак]

Ау то много бе ..
цял милион долара...
Едно време като изкарваха ШЗО с техника и храната до Гривица ,която се намираше на 10 км до плевен ..струваше пет милиона лева ....за два дни....

В статията пише: "53 млрд. рубли", което е малко над 1 милиард долара. Поне засега.

[Монти]

На повече беше ..май поне 16 км.
И аз съм служил в ШЗО-то

При Ганю Иванов бях.... една година не бях си идвал в софия пълен идиот.... и бяп "приятел" на Цоню Кашика лично на мойто отделения прави маршен скок.... въпреки че не ми беше командир а служеше в в съседната рота...

[markov]

Ау то много бе ..
цял милион долара...
Едно време като изкарваха ШЗО с техника и храната до Гривица ,която се намираше на 10 км до плевен ..струваше пет милиона лева ....за два дни....

На повече беше ..май поне 16 км.
И аз съм служил в ШЗО-то

[Стамболов]

За Русия, пропагандата и бъдещето на Европа
Най-важните акценти от дискусията с политолога Иван Кръстев и руския журналист Мария Липман
http://www.capital.bg/politika_i_iko...p=1#storystart


Бъдещето на Русия и бъдещето на Европа са две преплетени теми. Именно затова дискусията с участието на политолога Иван Кръстев и руския журналист и публицист Мария Липман, която се проведе в петък в Дома на Европа в София, е важна. Тя беше озаглавена "Какво се случва в Русия и как да реагира ЕС" и беше организирана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) и портал "Култура". Ако не сте попаднали в малката зала в петък, ето възможност да прочетете най-важното от дискусията.

Мария Липман: Путин замени петродоларите със социален консерватизъм

Според Мария Липман никой не е очаквал в Русия да настъпят промените от последните няколко години. "Страната стана по-консервативна, по-авторитарна и се изолира повече от света. Но повратната точка не беше Крим, а връщането на власт на Владимир Путин в края на 2011 г.", каза тя. По думите й по време на първия му президентски мандат подкрепата за Путин се основава на успеха му при осигуряването на социални блага, като преразпределя печалбите от тогава скъпия петрол. "Но когато цените на петрола започнаха да се стабилизират, а търсенето - да пада, Путин започна да заменя икономическите придобивки със социален консерватизъм", разказа Липман и допълни: "Западът" бе обрисуван като абсолютното зло, изоставило европейските ценности, които руснаците трябваше да защитят.

Иван Кръстев: Споменът за войната, който обединява Европа, отслабва

"В социологически проучвания, запитани дали Русия има врагове, през 1989 г. 3/4 от руснаците отговарят с "не". Днес 90% от тях смятат, че Америка е враг номер едно, а над 70% слагат и ЕС в същата категория". Така започна изложението си политологът Иван Кръстев. Той каза, че въпреки многото причини, поради които Европа се е делила през последните 70 г., едно нещо винаги е държало европейците заедно - споменът за разрухата и унищоженията, предизвикани от войната. По думите му политически игри с историческата памет през годините винаги е имало, но сега, когато и последните живи от поколението, страдало от ужасите на войната, си отива, колективният инстинкт за предотвратяване на кръвопролитията на всяка цена избледнява.

Друга тема, която Кръстев засегна, беше използването на дискурса за фашизма и от двете страни - от една страна Русия говори за фашистка хунта в Киев, но подкрепя крайно десни партии в Европа. ЕС пък вижда в образа на руската анексия на Крим спомена за Судетите и 1938 г. "Символичният консенсус за общото историческо минало на Европа е съборен", обобщи Кръстев и добави, че се е сгромолясал и митът за икономическата обвързаност като заместител на нуждата от силна армия в Европа. "ЕС отхвърли войната като опция и заложи на институциите, за да посредничи при конфликтите. Но по време на кримската криза стана ясно, че нито Съветът на Европа, нито ОСИР, успяха да свършат работа", добави Кръстев.

Иван Кръстев: Превземането на Крим отвори кутията на Пандора за Европа - преди европейците мислеха, че знаят границите на провокациите, сега не могат да си представят къде би спрял Путин.

Според Кръстев най-сериозната изненада в Европа е дошла от това, че никой не е очаквал да се стигне до отнемане на територията на трета страна. "Крим се оказа сумата от всички страхове на европейците - промяната на границите, немислима до тогава. Някои смятаха, че точно това е нужно на Европа - нов враг, срещу когото да се обедини. Но опитът от последната година показа, че нещата не стоят така и европейската идентичност не може да се консолидира "срещу" някого". Що се отнася до руската идентичност, Кръстев коментира, че руснаците не са се отърсили от желанието да бъдат част от "велика сила". Според Липман, колкото и парадоксално да звучи, при наличието на яростен национализъм, обзел страната, руснаците имат проблем с изясняването на това кои са. "Не са сигурни дали са част от национална държава, от империя, от люлка на истинската и неопетнена европейска цивилизация или нещо друго. Русия е страна, която е твърде голяма, за да може да поеме по която и да е от тези пътеки обединена, но и твърде фрагментирана, за да може да стане притегателен център сама по себе си", каза тя.


Мария Липман: Санкциите на Европа сбъднаха страховете на руснаците.

"Руснаците и преди това се чувстваха обсадени, а сега имат и реална причина за това. За тях Крим винаги е бил част от Русия и да си го върнат беше част от тяхното чувство за историческа справедливост и послужи като награда, която им бе дадена от Путин - първата, която народа печели от края на Втората световна война насам", казва руската журналистка. Според нея путинова Русия не се чувства изолирана, а само притисната от Запада, като президентът използва това в своя полза, за да "национализира" елитите. По думите й той играе ролята на арбитър между икономическите интереси в Русия. Бизнесмените не го възприемат като пречка, срещу която трябва да се изправят, а като съдия, който да разпределя влиянието в икономиката. "Как ще разберем, че има истинска опозиция срещу него? По телевизията. Ако два канала дават различни версии на една история, тогава ще знаем, че нещата с променят", каза тя.

Иван Кръстев: Най-страшното твърдение е, че "без Путин няма Русия".

"Не мисля, че е реалистично да очакваме икономическите санкции да създадат такива проблеми, които да предизвикат политическа нестабилност в краткосрочен план. Но това не е най-страшното. Никой не може да си представи Русия без Путин и това е най-сериозният структурен проблем. Няма механизъм, по който властта да може да се предаде - в Китай партията подготвя с десетилетия ръководни кадри, В САЩ има избори, а Русия не е и абсолютна монархия, за да може Путин да "посочи" наследник", каза Кръстев.

Според политолога за Путин силната държава не е въпрос на добре изградени институции, а на силно лидерство. "Но какво ще се случи, когато него го няма на сцената? Ще бъдат ли хора като Рамзан Кадиров верни на наследника му? Скоро той заплаши, че ако федерални полицейски или военни части влязат в Чечня без разрешението на местната власт, на чеченските части ще им бъде позволено да стрелят на месо. Скоро руски дипломат излезе с най-страшното твъредние - "без Путин няма Русия", каза политологът. Според него затова и санкциите срещу страната не работят - проблемът за повечето хора не е липсата на френско сирене по магазините, което повечето от тях няма как да си позволят така или иначе, а липсата на алтернатива и дългосрочна стратегия.

Така мисли и Липман: "Путин не е добър стратег, а тактик. На стратегическо ниво има само няколко приоритета, водещият от който е запазване на суверенитета на Русия. За него това е висша ценност. Европа не е суверенна по неговите разбирания, а е инструмент на американската външна политика". Според Кръстев подценяването на Европа ще изиграе лоша шега на руския президент: "той подценява отдадеността на Германия на европейската идея. А това е важно за Берлин, не украинската териториална цялост". Основната грешка на европейците, по думите му, е, че никога не са се възприемали за възможен враг на Москва, а са смятали Китай и мюсюлманските републики за традиционните регионални предизвикателства за Русия. Липман твърди, че преди на Китай се е гледало с недоверие, като на огромния и силен съсед, но напоследък тези мнения са се обърнали на 180 градуса.

Иван Кръстев: Руската пропаганда не казва: "Вярвайте на нас", а "Не вярвайте на никого"

"Пропагандата на режима работи, защото за разлика от съветската, която казваше на хората, че живеят в рая, не могат да го критикуват, а всичко отвън е табу, тази е базирана на желанията и убежденията на хората", каза Мария Липман. Според нея затова и е трудно идеите на Европа да достигнат до населението на Русия - не става дума за това какво е истина и кой е прав, а за това, че две страни се състезават за влияние и никоя не може да убеди поддръжниците на другата в своята "истина". "За разлика от Европа, която се опитва да покаже "истинската" картина на руснаците, Путин субсидира маргинализирани интелектуалци и политици в Европа, за да капитализира върху тяхното несъгласие със системата. Той експлоатира факта, че докато силата на старата пропаганда бе в това, че имаше монопол над потока на информация, сега точно множеството канали дават възможността да прокараш своята визия", каза Липман.

[ravnovesie]

Praspress грух, грух, грух.

[Монти]

И са се събрали в полето на разпивка предполагам, щото на хълма няма как да събереш и един батальон.

не исках да ти казвам подробности....
5 милиона струваше школата плюс 10 К запасняка който участваха във филма хан Аспарух....
Аз бях от гвардията на Сърчаджиев....пак там...

[ravnovesie]

Ами там де когато се местеше школата от трите района в един....

И са се събрали в полето на разпивка предполагам, щото на хълма няма как да събереш и един батальон.

[Монти]

Гривица са складове. Полигоните бяха на Венеца и Николаево.

Ами там де когато се местеше школата от трите района в един....

[ravnovesie]

Ау то много бе ..
цял милион долара...
Едно време като изкарваха ШЗО с техника и храната до Гривица ,която се намираше на 10 км до плевен ..струваше пет милиона лева ....за два дни....

Гривица са складове. Полигоните бяха на Венеца и Николаево.

[Mario Teran]

Ау то много бе ..
цял милион долара...
Едно време като изкарваха ШЗО с техника и храната до Гривица ,която се намираше на 10 км до плевен ..струваше пет милиона лева ....за два дни....

айде пак фатмашки бисери изпод шипковия храст..

[4ervenasgan]

Praspress грух, грух, грух.