ПОЗДРАВИ НА КОМУНИСТИТЕ РУСОФИЛИ
Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?
http://www.faktor.bg/lacheni-carvuli...re-rusiya.html
Години наред гузно премълчаваме истините от идеологията на поета-революциионер и борците за национално освобождение
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
Още през 1861 г. Георги Раковски издава политическата брошура „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ след поредното значително преселване на българи в Украйна. В брошурата си Георги Раковски описва методите на руския царизъм, който при всяко навлизане на Балканите забира хиляди българи, за да ги направи крепостни за своите дворяни, като в същия момент оказва пагубно въздействие върху българската етническа карта. В брошурата си революционерът заключава, че заробването на българите и
завладяването на България е трайна руска цел,
която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. И днес като предупреждение и с актуалност звучат думите на Георги Раковски, написани в брошурата :
„Послушайте, братя Българе, русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.”
През пролетта на 1866 г. Ботев живее известно време при тази революционерка, в къщата й във Фонтан. Тази близост обяснява факта, откъде Ботев е научил полски език и как става съпричастен към полския въпрос. Още повече, че
Ботев вече е наясно с домогванията на руския империализъм
и опита му да подчини българската национална кауза на своите имперски цели, докато в същия момент двуличната политика на руската дипломация съвсем ясно показва антибългарската си същност.
След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на хиляди свои сънародници, Хенрих Дембицки емигрира в Румъния, където се среща с Христо Ботев.
Една от първите му карикатури с текст към нея, написан от самия Ботев е посветена на русофилската организация Добродетелна дружина, (виж водещата илюстрация,б.а.)
Карикатурата „Произхождение на букурещките нотабили” представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето (нещо непознато?!)
Малко по-късно дейците на същата русофилска Добродетелна дружина ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава, начело с турския султан (ей на туй му се вика коалиция, а не като между БСП и ДПС, ама ако Путин каже, що да не се обявят?!).
В друга карикатура – „Тържествено богослужение” Ботев и Дембицки осмиват русофилската политика на „Добродетелната дружина” и техния девиз „Работи и се надявай”.
На карикатурата е изобразен един от дейците на „Добродетелната дружина” – Христо Георгиев, който е хванал България за полата, а Дядо Иван му подава вериги за да я окове, докато България гледа към своите революционери, чийто девиз е „Помогни си и Бог ще ти помогне”.
В друга карикатура се осмива „великата идея на славянофилите” или по-известна днес като панславянство. Панславянството е доктрина, разработена и развита от руския империализъм през 19 век, имаща за цел да подпомогне руската експанзия и по-лесното завладяване и подчиняване на нови територии, населени със славяни. Един от видните руски панслависти по това време е Аксаков, който по-късно ще бъде предложен и за български княз. През 1885 г. Аксаков ще напише във вестник „Русь” ключовите думи, издаващи същността на руския панславизъм:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”
В карикатурата Русия е представена като огромна жена, която е настъпила Полша, с лявата ръка е сграбчила за косите Малорусия (Украйна), а с дясната посяга към България. На фона отзад е дадено обичайното за онова време наказание в Русия – 25 удара с камшик.
В друга карикатура са изобразени борбите между русофилите и партията на „младите” – българските революционери, към които принадлежат Левски, Атанас Узунов, Ботев, Каравелов, Стамболов и мн. др. От едната страна виждаме членовете на „Добродетелната дружина” впрегнати и водени от руския консул Офенберг, докато редакторът на русофилския вестник Пандели Кисимов гризе подхвърления му кокъл (нещо непознато?!). От другата страна са революционерите, сред които личат образите на Ботев и Каравелов най-отпред. Ботев държи устава на „Книжовното дружество”
В бр. 11 /Тържествено празнуване на 30 август в Букурещката нотабило-московска капела/ Добродетелната дружина е представена като група животни с човешки глави и рога. Групата се кланя на окарикатурения образ на руския император по случай неговия рожден ден.
Авторството на Ботев е доказано отдавна. Всичките 56 карикатури от въпросните 18 броя са илюстрации главно на Ботеви материали. Поетът е давал идеите за образното пресъздаване, като е тълкувал на поляка събитията и е написвал легендите.
Една част от ярката публицистичната дейност на Ботев също умишлено остава скрита за българския народ десетилетия наред . Така например в статия посветена на издаването на българо-сръбския вестникъ „Югославия” Ботев пише във вестник „Дума” през 1871 г. :
„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.”
Тук си проличава, че Ботев е наясно с двуличната игра на руския консул в Цариград граф Игнатиев. Още повече, че няколко дни след това по искане на граф Игнатиев нашите владици ще бъдат отново заточени. През същата 1872 г. руската църква, а под натиска на Русия и гръцката Вселенска патриаршия ще обявят схизма против Българската църква в опита да спрат единението на българската нация. Иронията в разказания анекдот е показателна за отношението му както към прогнилата Османска империя и нейните порядки, така и към аналогичните порядки в царска Русия.
Особен интерес за нас представлява една статия на Ботев в бр. 13 на в-к „Знаме” от 4 април 1875 г., защото с нея той прави неволна връзка със съдбата на онези българи, за които пише Георги Раковски в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”.
В статията си Ботев пресъздава думите на сънародник, описващо типичните методи на руския царизъм и етническото прочистване, на което са подложени преселените преди десетилетия българи в Бесарабия:
„Кажете ни, виждате ли вие край на българ-ските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот...
А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск¬ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела¬хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то¬ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави¬ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!......Пр¬авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е "да са не раздражават духове¬те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“
На което Ботев сам отговаря:
„Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.”
Малко повече от месец след 2 юни 1876 г. когато Ботев пада прострелян на връх Вола – на 8 юли 1876 г. Русия и Австро-Унгария, двете властващи в Централна и Източна Европа империи ще подпишат в Райхщад секретното споразумение, с което ще обрекат на разпокъсване българските земи и ще заложат основите на Берлинския договор.
Защо Ботев видя българските русофили като фекалии от дръгливото магаре Русия?
http://www.faktor.bg/lacheni-carvuli...re-rusiya.html
Години наред гузно премълчаваме истините от идеологията на поета-революциионер и борците за национално освобождение
Георги Георгиев, специално за Faktor.bg
Още през 1861 г. Георги Раковски издава политическата брошура „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ след поредното значително преселване на българи в Украйна. В брошурата си Георги Раковски описва методите на руския царизъм, който при всяко навлизане на Балканите забира хиляди българи, за да ги направи крепостни за своите дворяни, като в същия момент оказва пагубно въздействие върху българската етническа карта. В брошурата си революционерът заключава, че заробването на българите и
завладяването на България е трайна руска цел,
която сега се осъществява в съгласие и със съдействието на османските власти. И днес като предупреждение и с актуалност звучат думите на Георги Раковски, написани в брошурата :
„Послушайте, братя Българе, русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.”
През пролетта на 1866 г. Ботев живее известно време при тази революционерка, в къщата й във Фонтан. Тази близост обяснява факта, откъде Ботев е научил полски език и как става съпричастен към полския въпрос. Още повече, че
Ботев вече е наясно с домогванията на руския империализъм
и опита му да подчини българската национална кауза на своите имперски цели, докато в същия момент двуличната политика на руската дипломация съвсем ясно показва антибългарската си същност.
След януарското въстание в Полша през 1863 г. срещу руския царизъм, подобно на хиляди свои сънародници, Хенрих Дембицки емигрира в Румъния, където се среща с Христо Ботев.
Една от първите му карикатури с текст към нея, написан от самия Ботев е посветена на русофилската организация Добродетелна дружина, (виж водещата илюстрация,б.а.)
Карикатурата „Произхождение на букурещките нотабили” представлява магаре, чийто юзди се дърпат от Кремъл, а резултатът ясно се вижда да излиза от задницата на магарето (нещо непознато?!)
Малко по-късно дейците на същата русофилска Добродетелна дружина ще се обявят за създаване на дуалистична турско-българска държава, начело с турския султан (ей на туй му се вика коалиция, а не като между БСП и ДПС, ама ако Путин каже, що да не се обявят?!).
В друга карикатура – „Тържествено богослужение” Ботев и Дембицки осмиват русофилската политика на „Добродетелната дружина” и техния девиз „Работи и се надявай”.
На карикатурата е изобразен един от дейците на „Добродетелната дружина” – Христо Георгиев, който е хванал България за полата, а Дядо Иван му подава вериги за да я окове, докато България гледа към своите революционери, чийто девиз е „Помогни си и Бог ще ти помогне”.
В друга карикатура се осмива „великата идея на славянофилите” или по-известна днес като панславянство. Панславянството е доктрина, разработена и развита от руския империализъм през 19 век, имаща за цел да подпомогне руската експанзия и по-лесното завладяване и подчиняване на нови територии, населени със славяни. Един от видните руски панслависти по това време е Аксаков, който по-късно ще бъде предложен и за български княз. През 1885 г. Аксаков ще напише във вестник „Русь” ключовите думи, издаващи същността на руския панславизъм:
„Всяко тържество на българите е смърт за Русия. Балканските държави не трябва да имат нищо свое. Те трябва да бъдат притежание на русите или, по-ясно казано, те трябва да бъдат погълнати от русите!”
В карикатурата Русия е представена като огромна жена, която е настъпила Полша, с лявата ръка е сграбчила за косите Малорусия (Украйна), а с дясната посяга към България. На фона отзад е дадено обичайното за онова време наказание в Русия – 25 удара с камшик.
В друга карикатура са изобразени борбите между русофилите и партията на „младите” – българските революционери, към които принадлежат Левски, Атанас Узунов, Ботев, Каравелов, Стамболов и мн. др. От едната страна виждаме членовете на „Добродетелната дружина” впрегнати и водени от руския консул Офенберг, докато редакторът на русофилския вестник Пандели Кисимов гризе подхвърления му кокъл (нещо непознато?!). От другата страна са революционерите, сред които личат образите на Ботев и Каравелов най-отпред. Ботев държи устава на „Книжовното дружество”
В бр. 11 /Тържествено празнуване на 30 август в Букурещката нотабило-московска капела/ Добродетелната дружина е представена като група животни с човешки глави и рога. Групата се кланя на окарикатурения образ на руския император по случай неговия рожден ден.
Авторството на Ботев е доказано отдавна. Всичките 56 карикатури от въпросните 18 броя са илюстрации главно на Ботеви материали. Поетът е давал идеите за образното пресъздаване, като е тълкувал на поляка събитията и е написвал легендите.
Една част от ярката публицистичната дейност на Ботев също умишлено остава скрита за българския народ десетилетия наред . Така например в статия посветена на издаването на българо-сръбския вестникъ „Югославия” Ботев пише във вестник „Дума” през 1871 г. :
„Нѣма славянинъ юженъ или западенъ, нѣма свѣстенъ човѣкъ, който би можалъ да съчувствува на такава абстрактна идея, каквато е тази на руситѣ, съ осѫществяването на която се поглъщатъ цѣли народности, отдѣлени една отъ друга съ история, литература, нрави, обичаи. Съ химическото сливане на подобни народности става композицията на робството, на яда, който приема почти цѣло столѣтие болната Полша.”
Тук си проличава, че Ботев е наясно с двуличната игра на руския консул в Цариград граф Игнатиев. Още повече, че няколко дни след това по искане на граф Игнатиев нашите владици ще бъдат отново заточени. През същата 1872 г. руската църква, а под натиска на Русия и гръцката Вселенска патриаршия ще обявят схизма против Българската църква в опита да спрат единението на българската нация. Иронията в разказания анекдот е показателна за отношението му както към прогнилата Османска империя и нейните порядки, така и към аналогичните порядки в царска Русия.
Особен интерес за нас представлява една статия на Ботев в бр. 13 на в-к „Знаме” от 4 април 1875 г., защото с нея той прави неволна връзка със съдбата на онези българи, за които пише Георги Раковски в брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”.
В статията си Ботев пресъздава думите на сънародник, описващо типичните методи на руския царизъм и етническото прочистване, на което са подложени преселените преди десетилетия българи в Бесарабия:
„Кажете ни, виждате ли вие край на българ-ските страдания? В Турция ни мъчаха и предаваха едно време като скотове, а днес душат сяко едно стремление кам човечески живот...
А Россия, тая мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да истрие от лицето на земята българск¬ите колонии. Тя отне земите на колонистите, подложи ни със сичката своя неясна строгост и подлост под законът на „общата повинност“ и, когато ние пожела¬хме да оставим пепелищата на ногайските татаре, които трудолюбивата българска ръка преобърна на рай, и да са върнем в своето старо отечество, испроводи няколко черни български души за да ни отвърнат от то¬ва намерение. Но това, което не можиха да направат устата на продадените блюдолизци, направиха казаците със своите сулици и камшици и с копитата на своите коне, направи правителството със своите темници, със своят Сибир и със своите 25 по гърбът. Вие няма да повярвате, ако ви кажа, че в едно село казаците извързаха сичките старци, мъже и ергене и, като ги испроводиха „куда Макар телят не голял“, не остави¬ха не една жена необезчестена, ни една мома неразвалена и ни едно дете неизнасиловано. Тие испокрадоха имането и покъщнината на селяните, испоклаха им птиците и добитакът и сичкото това премина ненаказано от страната на правителството. На мяста даже и кръв са пролея!......Пр¬авителството натовари 1,000 души български момци в един твърде веран вапор (гемия) и ги испроводи на Кавказ в такова зло време, щото от бурите вапорат потъ¬на в Черното море и нашите отидоха да защищават от рибите своето ново отечество. Нашето правителство е запретило входът на сичките български вестници в държавата и целта на това е "да са не раздражават духове¬те.“ Видите ли какви прекрасни мери употреблява защитницата на славяните, за да еманципира своите едноплеменници и едноверци? Какво ще да кажете против това?“
На което Ботев сам отговаря:
„Ние не ще да кажеме нищо друго, освен това, че секи човек и секи народ тегли от умът си. Кой ни е крив когато ние със своето воловско търпение в сяко едно отношение са стараем да докажем, че сме родени за тояга. „Трай душо, черней кожо!“ е девизата на нашият живот.”
Малко повече от месец след 2 юни 1876 г. когато Ботев пада прострелян на връх Вола – на 8 юли 1876 г. Русия и Австро-Унгария, двете властващи в Централна и Източна Европа империи ще подпишат в Райхщад секретното споразумение, с което ще обрекат на разпокъсване българските земи и ще заложат основите на Берлинския договор.
. ...абе малко се пообърках вече......исках да кажа, че са фашисти.....и то всички, не само ония 2% от десен сектор, дето ги изгониха от парламента!
Коментар