Първоначално изпратено от kandid
Разгледай мнение
-
айде пак, алабализми и Раша е виновна. Пусни си новините малко и погледай. Като няма кой да се грижи за ред и законността, хората вземат правосъдието в свои ръце. На теб ако първата ти мисъл като те оберат и набият детето е да попиташ злосторника дали Путин го е пратил, то други хора дет имат малко смелост действат директно. -
Едно престъпление няма расов или етнически характер. Ако даден контингент е по-криминогенен от друг такъв, може би е редно да се вземат някакви общи мерки на превенция. Насъскването на агитки, нагнетяването на расова омраза не са такива мерки!Първоначално изпратено от nomche Разгледай мнение
А когато някой съвсем тенденциозно задвижва такива процеси (в конкретния случай има белези за умишлени действия в тази насока от поне 6 месеца), то той носи една специфична и доста сериозна наказателна отговорност...
Все пак сме принудени да продължим да живеем с тези хора, та в тази връзка ти кво предлагаш, нямаме опция "арменски (цигански) геноцид" все пак не е 1915...Last edited by kandid; 25.05.2015, 19:01.Коментар
-
айдеее, лудите пак изпълзяха от дупките си.Първоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнение
Значи бай мангал през 21 век е мисионер, неговата цел в живота е безкористно да помага на овдовелите бабички по селата да правят зимнина, да съдейства на изморените животновъди като обгрижва стада им с песни и милувка, да сътрудничи на горския да се бори с дървената мафия, да асистира на рехавата селска полиция да налага върховенството на закона, да помага на западналите училища по селата с доброволен труд и събиране на помощи. И тъкмо когато българина се научил да живее на гърба на циганската доброта и великодушие, тъкмо навред да има мир, хармония и разбирателство взели, че се появили гадните рашисти, които почнали да тровят крепката българо-мангалска дружба.
Абе, вие у ред ли сте, алоу?Коментар
-
Не не знаем всички, аз не знам, но това не е проблем.Първоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнение
Виж цял свят знае кой прави оранжеви революции, това е проблемаКоментар
-
Не, не ме разбираш правилно.Първоначално изпратено от v_tin Разгледай мнение
За разпалване на етнически конфликти говоря. Всички знаем, че това си е запазена марка на рашистите.Баба ме научи на много неща.
tnmКоментар
-
Тоест ако някой дойде и ти открадне телевизора е подучен от руснаците, така ли да разбирамПървоначално изпратено от mechobikov Разгледай мнениеКоментар
-
Който има ясна мисъл, има ясна мисъл.Първоначално изпратено от коки Разгледай мнение
Етническите конфликти са под диктовка на про рашистки формирования у нас. Змията като умира най лошо хапе.Баба ме научи на много неща.
tnmКоментар
-
Даааааааа добре казано, общо взето и моята е кучка , ама не мога да го кажа така хубаво като тебПървоначално изпратено от vankel Разгледай мнение
Западът разбра по трудния начин какво е да имаш диктатор за съсед- погледни преди 10 г Италия и сега и ще разбереш че убииството от същия запад на кадафито беше много голяма грешка,Коментар
-
Новите диктатори управляват с юмрук в кадифена ръкавица
16:55 | 25.05.2015 | 31 прочитания | Сергей Гуриев и Даниъл Трейсман*, в. "Ню Йорк таймс"
Размер на текста
Унгарският премиер Виктор Орбан и руският президент Владимип Путин
Стандартната представа за диктатура е за режим, поддържан с насилие. В тоталитарните системи от 20-и век тирани като Сталин, Хитлер и Мао избиха милиони в името на причудливи идеологии. Диктатори като Мобуту Сесе Секо в Заир оставиха кървави следи.
През последните десетилетия обаче се разви един нов вид авторитарно управление, което е по-добре адаптирано към ерата на глобалните медии, икономическата взаимозависимост и информационните технологии. "Меките" диктатори концентрират власт, подтискайки опозицията и премахвайки пречките пред неограничената власт, без да използват почти никакво насилие.
Тези нелиберални лидери - Алберто Фухимори в Перу, Владимир Путин в Русия, Виктор Орбан в Унгария, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Махатхир Мохамад в Малайзия и Уго Чавес във Венецуела - заплашват да променят световния ред по свое подобие, заменяйки принципите на свободата и спазването на закона - макар и неперфектно поддържани от западните сили - с цинизъм и корупция.
Западът трябва да разбере как работят тези режими и как да се справя с тях.
Все още се запазват някои кървави или идеологически режими - като например в Сирия и в Северна Корея - но балансът се е променил. През 1982 г. 27 на сто от недемократичните страни са извършили масови убийства. През 2012 г. обаче такива престъпления са извършили само 6 на сто. За същият период делът на недемократичните страни без избираем законодателен орган е спаднал от 31 на 15 процента.
Тази рязка промяна може да е започнала с Ли Куан Ю от Сингапур, който комбинира парламентарни институции със стриктен социален контрол, спорадични политически арести и чести съдебни дела, за да подчини медиите - но освен това прие благоприятни за бизнеса политически мерки, които помогнаха за един астрономически икономически растеж.
Тези нови авторитарни лидери често са стигнали до властта чрез сравнително честни избори. Чавес, например, спечели през 1998 г. на избори, които международните наблюдатели определиха като едни от най-прозрачните в историята на Венецуела.
Високата обществена подкрепа е по-евтин път към влиянието от терора. Ердоган използва популярността си, за да промени конституцията с референдум и да върже ръцете на турския Конституционен съд.
Новите автократи използват пропаганда, цензура и други информационни трикове, за да повишат рейтингите си и да убедят гражданите в своето превъзходство над останалите достъпни алтернативи. Те проповядват неопределено неодобрение към Запада:
Орбан се подиграваше с политическата коректност и с намаляващата конкурентоспособност на Европа, докато искаше помощ за развитие от Европейския съюз.
Когато икономиките им вървят добре, подобни лидери обръщат на своя страна потенциални критици с материални придобивки. В по-тежки времена прибягват до цензура. Новите автократи подкупват собствениците на медии с рекламни договори, заплашват с дела за клевета и окуражават подкрепящи режима инвеститори да купуват критични издания. Те властват над интернет, като блокират достъпа до независими уебсайтове, наемат "тролове" да заливат страниците за коментари със спам в подкрепа на режима и плащат на хакери да подлагат на кибератаки опозиционните медийни сайтове.
Новите диктатури запазват малка демократична опозиция, за да симулират конкуренция. Изборите доказват популярността на боса. В Казахстан президентът Нурсултан Назарбаев наскоро беше преизбран с 97,7 на сто от гласовете.
Рекламната технология, която беше измислена за продажба на автомобили "Форд" и кенове с "Пепси", се прилага за нови цели. Путин нае влиятелна западна компания за връзки с обществеността, "Кечъм", за да лобира за интересите на Кремъл на Запад. Други си осигуряват консултантските услуги на бивши западни лидери - Назарбаев, например, плати на Тони Блеър - или правят дарения на техни фондации.
Преди всичко, новите авторитарни лидери използват насилието пестеливо. Това е ключовото им нововъведение. Хитлер се прочу с ликвидирането на свои врагове. Мобуту бесеше противниците си пред голяма публика, а Иди Амин от Уганда хранеше крокодили с телата на жертвите. Поемането на отговорност беше част от стратегията: то плашеше гражданите.
Новите авторитарни лидери не се гнусят от кръв - те могат да подлагат на ожесточени репресии сепаратисти или да бият с палки невъоръжени демонстранти. Насилието обаче разкрива истинската природа на режима и превръща поддръжниците в противници.
Днешните диктатори внимателно отричат да са замесени, когато бъдат убити опозиционни активисти или журналисти. Да вземем за пример бившия украински президент Леонид Кучма. Запис, на който той, както се твърди, нарежда отвличането на журналиста Георгий Гонгадзе, който по-късно беше открит мъртъв, допринесе за избухването на Оранжевата революция от 2004 г., която доведе на власт съперниците на Кучма.
При това насилието е не само скъпо - то е ненужно. Вместо това новите авторитарни лидери парализират политическите си опоненти с безкрайни съдебни процедури, разпити и други правни формалности. Няма нужда да се създават мъченици, когато можеш да разгромиш опонентите си, като им губиш времето. Агентите на Путин започнаха множество дела срещу опозиционния лидер Алексей Навални: на него бяха повдигнати обвинения в измама на френска козметична компания и кражба на дървен материал и той бе разпитан за убийството на лос.
Западът първо трябва да разгледа собствената си роля в подкрепата за тези авторитарни лидери. Лобирането за диктатори би трябвало да се смята за сериозно нарушение на бизнес етиката.
Необходимо е западните демокрации да осигуряват обективни новини, излъчвани на местния език, за да се борят с пропагандата и цензурата. И понеже базираните на информацията диктатури са податливи на натиска на модернизацията и неизбежните икономически проблеми, имаме нужда от търпение.
Освен от пропагандата, гражданите получават информация и чрез своите заплати - според руския израз те могат да изберат "телевизора или хладилника".
* Сергей Гуриев е професор по икономика в Училището по политически науки в Париж. Даниъл Трейсман е професор по политически науки в Калифорнийския университет на Лос АнджелисКоментар
-
Абе ако погледнеш темата за украйна май не е много тяхно творение , ще трябва да прецапаш през големия гъол и да погледнеш кой си играе на кънтър страйк с населението си- вчера пак имаше някакви вълнения с 71човека задържаниПървоначално изпратено от коки Разгледай мнениеКоментар
-
Под политически отрепки, разбирам оня дебелак Чернев, който редовно пътува до Крим, Донбас и скоро щеше да ходи с някви шумадийски четници да трепе албанци в Куманово... (не знам кой кого ше трепе, де, тоя тумбак става на бекон за три минути...)...Първоначално изпратено от коки Разгледай мнениеКоментар
-
+1000 Абсолютно е прав !Според мен това разпалване на етническият конфликт си е типично на рашките .Първоначално изпратено от kandid Разгледай мнениеВсичко е много просто. Искаш ли нещо - бориш се...Не ти ли стиска - губиш го!Коментар
-
Ето някой, който казва същото, което и аз:Първоначално изпратено от Бате Пешо Разгледай мнение
Социолог: Набегът не е ромски, а български и се подклажда от медиите и политически отрепки
Чие мнение изразяват Павел Чернев и Боян Расате, които никога не са печелили избори, пита Юлий Павлов
При ситуацията в Гърмен това е съзнателно търсена искра, която ще покачи изборния резултат за националистите и за ДПС, коментира пред "Хоризонт" на БНР социологът Юлий Павлов.
"Това, което е ясно за всеки от нас, е, че проблемите там не са от вчера, не са от днес. Ако говорим за конкретния казус, никакъв ромски набег няма – ромите са си в махалата, има по-скоро български набег. Сега е ясно, че се търси някаква искра и тя е съзнателно търсена, тъй като резултатът ще бъде покачване на изборния резултат както за ДПС, така и за националистите и те взаимно се подклаждат, това е такава ситуация, която някой погрешно нарича "скачени съдове", това е точно обратното на скачените съдове, това е една положителна обратна връзка - едното се качва и качва и другото", заяви социологът.
"Но аз не мога да премълча и негативната роля на медиите. Освен политиците, чиято негативна роля е очевидна, управляващите държат в коалицията една ултранационалистическа формация, каквато е НФСБ, но когато става въпрос за подобни ситуации като в Гърмен, включително тази сутрин гледах, кой е поканен? Представител на някоя ромска организация – примерно Цветелин Кънчев или Илия Илиев и от другата страна – вместо да поканят някой умерен български политик или анализатор, от другата страна са поканени политически отрепки като Павел Чернев или Боян Расате, които никога не са печелили избори. За какво ги канят, чие мнение изразяват? Няма нормалния диалог между нормалната, умерена позиция, търси се сблъсък на крайности, докато все пак представителите на ромската общност изразяват мнение на някъде от порядъка на 700-800 хиляди български роми, докато представителите на крайните националисти представляват не повече от 100-ина хиляди души."
http://www.faktor.bg/novini/balgariy...nalistite.htmlКоментар
-
дайте да отидем в офисите на партиите които имат субсидия и да питаме за пари за учебници по диференциална геометрия на задълбочено ниво по 200 евро и нагоре е един
бях гледал видео по телевизията за някакво момче спечелило олимпиада по химия от пмг васил друмев. а нямало пари за книги на задълбочено ниво по химия
от ДДС-то да се купуват и дават на учениците без пари такива книги. в БГ ДДС-то е 20% в Италия,Испания за храна дрехи обувки книги е 10% ДДС-то в Германия за същите стоки 12% за Англия 8%. в Швеция ДДС-то е 20% + и учебниците са безплатни
без задълбочено учене на диференциална геометрия диференциални уравнения, матрици,тройни интеграли ,органична химия,комплексен анализ по математика не може да има в България производство на машини,електроника а без това не може да живеят добре хората и да има високи заплати и без диференциални уравнения не може да има земеделие.един учебник на задълбочено ниво от горе споменатите науки е от 200 евро нагоре. от нашите данъци трябва партиите да купят такива учебници от САЩ,западна европа и да ги дадат безплатно на хората да се учатв Швеция ДДС-то е 20% + и учебниците са безплатни диференциална геометрия комплексен анализКоментар
-
О ти и циганозащитник излезе.....Ти просто не си българин...Първоначално изпратено от kandid Разгледай мнениеКоментар
Коментар