Първоначално изпратено от 4ervenasgan
Разгледай мнение
България помни московския ботуш, да не повтаряме съдбоносните грешки от 20-и век
Методи Андреев, народен представител от ГЕРБ
След последните кървави атентати в Париж различни политици и анализатори щедро призовават и внушават на обществото, че Русия и Западът трябва да се обединят в единна коалиция срещу Ислямска държава, че това е единственото решение на проблема. Отвъд анитерористиния патос обаче светът трябва да бъде много внимателен към подобни идеи и добрите намерения на авторите им.
Реално се създава възможност управляващите в Русия да използва тежката ситуация, след кръвопролитията на Ислямска държава в Париж за да изчистят лошия си международен имидж и да купят за пореден път мълчанието на Запада. Задължително Европа и САЩ трябва да обявят безспорно и категорично, че могат и сами да се справят с тази тежката ситуация и без помощта на Русия, към която имаме достатъчно критики през последните две години.Тази решимост трябва да се декларира много директно от световните лидери, за да не се създават измамни усещания за
задкулисни договорки и нечистоплътни интереси
Но в името на мира и общочовешките ценности, на това което цивилизацията е достигнала в своето развитие, и което трябва да опазим, Западът може да приеме протегната ръка на Русия за общ фронт срещу ислямиския тероризъм, но ясно трябва да се заяви, че това не може да става за сметка на тежките проблеми, които Кремъл създаде на много места в света, включително и в Украйна.
Познавайки историята, убеден съм, че Русия ще се опита да използва тази ситуация в своя полза и да измие греховете си като
откупи прегрешенията си спрямо демокрацията в своята страната, спрямо анексирането на Крим, дестабилизирането на Украйна и поддържането на въоръжени банди в Донецк и Донбас. Не трябва да се забравя и агресията и към Прибалтийските народи в последно време, както и към бивши членове на съциалистическия блок, които вече са в ЕС и НАТО, какъвто е случаят с България.
Сега Русия търси съпричастност от света за сваления наскоро от Ислямска държава неин самолет, за тези невинни жертви на тероризма, които загинаха при катастрофата. Но как да забравим, че само преди година самолет на малоазийските авио линии бе свален над Украйна, а разследването сочи, че за този терористичен акт е използвана руска ракета, логистика и влияние. Москва обаче мълчи по горещата тема и отказва да поеме вината си.
През 21-и век нямаме право да повтаряме грешките, които западният свят допусна на три пъти през 20-ти век. По времето на Втората световна война, в името на голямата цел да се разгроми фашизмът като човеконенавистна идеология, държави от различни обществени системи и идеологии сключиха съюз – антихитлеристка коалиция. Но така Западът си затвори очите за зверствата на Сталин към собствения му народ, към съседите му. В края на тази война СССР овладя половин Европа в лицето на бившия соцлагер и наложи мракобесни тоталитарни режими, които превърнаха милиони хора в
роби на комунистическата идеология
В края на 80-те години на миналия век фалира съветският империализъм, а комунистическият блок се разпадна и рухна. Падна и Желязната завеса, която разделяше Европа и света. Но западните съюзници отново проявиха малодушие и криворазбрана толерантност и благородство. Вместо виновниците за близо половин век зловещ комунизъм в Източна Европа да бъдат заклеймени и съдени за престъпления срещу човечеството, те се оказаха на масата на победителите. Светът повярва на добрите руски намерения за перестройка и така отново се оказа, че няма победен след Студената война, а реално тя беше унизително загубена от социалистическия блок, доминиран от СССР. Към тези примери от историята трябва да бъдат особено чувствителни страни като България, които преживяха съветския ботуш. Но най- интересното днес е, че внушенията за военен алианс между Запада и Русия срещу Ислямска държава този път не идват от обичайните леви анализатори русофили, а ни се насаждат от уж десни политици и наблюдатели. В призивите им дори долавям, че са готови в името на нашата сигурност да изтъргуват и евроатлантическите ни ценности и да ни тласнат отново към някаква измислена Евразия. Русия може да помага в битката срещу ислямисткия тероризъм, ако намеренията и са честни и чисти, но това в никакъв случай не трябва да се допуска в замяна на евроатлантическите ценности, които защитаваме. Не бива да забравяме, че противници на цивилизацията и демокрацията са всички диктаторски режими. А през последните две години Кремъл надменно демонстрира такива амбиции. Те не искат Европа да бъде силна, независима, не признават цивилизационния ред, който е наложен в по-голямата част от Стария континент. Но кризата с бежанците недвусмислено показва къде са добрите условия за живот – никой не бяга към Русия, напротив – нейните граждани я напускат. За това от тази сложна ситуация не бива на Путин и обкръжението му да се позволи да вадят геополитически дивиденти и да мечтаят за
ново преразпределение на света
Пропагандистите на Русия в България посяват съмнения в обществото, че едва ли не 25 години сме вървели в грешната посока, че сме сбъркали приоритетите си. Днес от различни русофилски медии, включително и от национални ни призовават да се върнем към нашите „естествени“ съюзници, защото сегашните ни не могат да ни защитят, като се визира Русия.
Но историята сочи безапелационно, че Русия и СССР почти никога никога не са ни били искрен и естествен съюзник. Ако се върнем в годините назад, има достатъчно данни и факти, които показват, че тя винаги е била противник на силна и свободна България, а заради нейната „любов“ губим Македония, Беломорска Тракия, части от Добруджа, Западните покрайнини, губим за десетилетия националната си независимост. Преклонението към СССР, тоест Русия манипулативно и насилствено ни бе насаждано в продължение на 45 г. комунистическо робство, без да има обществото достъп до важни документи и факти, без да знаем какви са били заветите на националните ни водачи от борбите за независимост спрямо московските интереси.
Руската имперска политика към България
и тези земи е от столетия. За държави като нас е важно западът да каже, че е в състояние да защити страните от ЕС и НАТО, че това включване на Русия в коалицията срещу ИД не трябва да бъде на всяка цена и в никакъв случай за сметка на ново преразпределение на сфери и зони на влияние.
Опитът да се представи на обществото Русия като незаменим партньор срещу Ислямска държава неминуемо е част от хибридната война и не е необходимо да си ястреб за се знае и се казва истината. С Русия можем да поддържаме добри и изгодни търговски, културни и дипломатически отношения, но без да й позволяваме да гледат на нас като Задунайска губерния. Ние сме твърдо в Европа, твърдо в НАТО и ще пазим тези ценности.
Методи Андреев, народен представител от ГЕРБ
След последните кървави атентати в Париж различни политици и анализатори щедро призовават и внушават на обществото, че Русия и Западът трябва да се обединят в единна коалиция срещу Ислямска държава, че това е единственото решение на проблема. Отвъд анитерористиния патос обаче светът трябва да бъде много внимателен към подобни идеи и добрите намерения на авторите им.
Реално се създава възможност управляващите в Русия да използва тежката ситуация, след кръвопролитията на Ислямска държава в Париж за да изчистят лошия си международен имидж и да купят за пореден път мълчанието на Запада. Задължително Европа и САЩ трябва да обявят безспорно и категорично, че могат и сами да се справят с тази тежката ситуация и без помощта на Русия, към която имаме достатъчно критики през последните две години.Тази решимост трябва да се декларира много директно от световните лидери, за да не се създават измамни усещания за
задкулисни договорки и нечистоплътни интереси
Но в името на мира и общочовешките ценности, на това което цивилизацията е достигнала в своето развитие, и което трябва да опазим, Западът може да приеме протегната ръка на Русия за общ фронт срещу ислямиския тероризъм, но ясно трябва да се заяви, че това не може да става за сметка на тежките проблеми, които Кремъл създаде на много места в света, включително и в Украйна.
Познавайки историята, убеден съм, че Русия ще се опита да използва тази ситуация в своя полза и да измие греховете си като
откупи прегрешенията си спрямо демокрацията в своята страната, спрямо анексирането на Крим, дестабилизирането на Украйна и поддържането на въоръжени банди в Донецк и Донбас. Не трябва да се забравя и агресията и към Прибалтийските народи в последно време, както и към бивши членове на съциалистическия блок, които вече са в ЕС и НАТО, какъвто е случаят с България.
Сега Русия търси съпричастност от света за сваления наскоро от Ислямска държава неин самолет, за тези невинни жертви на тероризма, които загинаха при катастрофата. Но как да забравим, че само преди година самолет на малоазийските авио линии бе свален над Украйна, а разследването сочи, че за този терористичен акт е използвана руска ракета, логистика и влияние. Москва обаче мълчи по горещата тема и отказва да поеме вината си.
През 21-и век нямаме право да повтаряме грешките, които западният свят допусна на три пъти през 20-ти век. По времето на Втората световна война, в името на голямата цел да се разгроми фашизмът като човеконенавистна идеология, държави от различни обществени системи и идеологии сключиха съюз – антихитлеристка коалиция. Но така Западът си затвори очите за зверствата на Сталин към собствения му народ, към съседите му. В края на тази война СССР овладя половин Европа в лицето на бившия соцлагер и наложи мракобесни тоталитарни режими, които превърнаха милиони хора в
роби на комунистическата идеология
В края на 80-те години на миналия век фалира съветският империализъм, а комунистическият блок се разпадна и рухна. Падна и Желязната завеса, която разделяше Европа и света. Но западните съюзници отново проявиха малодушие и криворазбрана толерантност и благородство. Вместо виновниците за близо половин век зловещ комунизъм в Източна Европа да бъдат заклеймени и съдени за престъпления срещу човечеството, те се оказаха на масата на победителите. Светът повярва на добрите руски намерения за перестройка и така отново се оказа, че няма победен след Студената война, а реално тя беше унизително загубена от социалистическия блок, доминиран от СССР. Към тези примери от историята трябва да бъдат особено чувствителни страни като България, които преживяха съветския ботуш. Но най- интересното днес е, че внушенията за военен алианс между Запада и Русия срещу Ислямска държава този път не идват от обичайните леви анализатори русофили, а ни се насаждат от уж десни политици и наблюдатели. В призивите им дори долавям, че са готови в името на нашата сигурност да изтъргуват и евроатлантическите ни ценности и да ни тласнат отново към някаква измислена Евразия. Русия може да помага в битката срещу ислямисткия тероризъм, ако намеренията и са честни и чисти, но това в никакъв случай не трябва да се допуска в замяна на евроатлантическите ценности, които защитаваме. Не бива да забравяме, че противници на цивилизацията и демокрацията са всички диктаторски режими. А през последните две години Кремъл надменно демонстрира такива амбиции. Те не искат Европа да бъде силна, независима, не признават цивилизационния ред, който е наложен в по-голямата част от Стария континент. Но кризата с бежанците недвусмислено показва къде са добрите условия за живот – никой не бяга към Русия, напротив – нейните граждани я напускат. За това от тази сложна ситуация не бива на Путин и обкръжението му да се позволи да вадят геополитически дивиденти и да мечтаят за
ново преразпределение на света
Пропагандистите на Русия в България посяват съмнения в обществото, че едва ли не 25 години сме вървели в грешната посока, че сме сбъркали приоритетите си. Днес от различни русофилски медии, включително и от национални ни призовават да се върнем към нашите „естествени“ съюзници, защото сегашните ни не могат да ни защитят, като се визира Русия.
Но историята сочи безапелационно, че Русия и СССР почти никога никога не са ни били искрен и естествен съюзник. Ако се върнем в годините назад, има достатъчно данни и факти, които показват, че тя винаги е била противник на силна и свободна България, а заради нейната „любов“ губим Македония, Беломорска Тракия, части от Добруджа, Западните покрайнини, губим за десетилетия националната си независимост. Преклонението към СССР, тоест Русия манипулативно и насилствено ни бе насаждано в продължение на 45 г. комунистическо робство, без да има обществото достъп до важни документи и факти, без да знаем какви са били заветите на националните ни водачи от борбите за независимост спрямо московските интереси.
Руската имперска политика към България
и тези земи е от столетия. За държави като нас е важно западът да каже, че е в състояние да защити страните от ЕС и НАТО, че това включване на Русия в коалицията срещу ИД не трябва да бъде на всяка цена и в никакъв случай за сметка на ново преразпределение на сфери и зони на влияние.
Опитът да се представи на обществото Русия като незаменим партньор срещу Ислямска държава неминуемо е част от хибридната война и не е необходимо да си ястреб за се знае и се казва истината. С Русия можем да поддържаме добри и изгодни търговски, културни и дипломатически отношения, но без да й позволяваме да гледат на нас като Задунайска губерния. Ние сме твърдо в Европа, твърдо в НАТО и ще пазим тези ценности.
налЕ ?
Коментар