Като казах "мустакатия", се сетих за почтен и интелигентен посланик, който е уважавал българския народ и е адмирирал неговите качества. Той не е нито руски, нито съветски. Ето и неговите думи, е така, за сравнение с презиращите българите слуги на кремъл ...:
"Намирайки се във Варна в очакване на парахода, който щеше да ме отнесе към моето отечество, през едно ветровито утро аз се отправих нагоре по хълма, за да отида да видя открития пазар и да получа едно последно впечатление от българските селяни - “ударните групи” на българската цивилизация... Всичките ми стари приятели бяха там, т.е. хората, които познавах вече и които харесвах толкова много през почти четири години, прекарани в тази балканска страна. Те бяха тук, с всичките си черти, от които съм се възхищавал най-много - тяхната сурова сила, тяхното непоколебимо спокойствие, търпение, безпристрастие, тяхната физическа хубост. Всяка страна, в която мнозинството от населението се състои от такива запазени хора, разполага с един фонд от безценно богатство. Една такава нация не може никога да пропадне. Докато по-културните групи, хората, които обичат удоволствията, и чисто градските елементи, биват обхващани от паника и отчаяние при първите признаци на стопанска депресия, селянинът остава непокътнат, както е било преди хиляда години. Нека си остане такъв и в годините, които ще дойдат - да го променим, би било същото като да заменим един здрав бял зъб с един изкуствен... България е чудесна страна, една земя на романтизъм и драматична хубост, но за да бъде разбрана във всичкото й величие и здрава цена, повтарям, трябва да познавате нейните селяни, най-храбрите от храбрите.”
1931 г. Ханс Шумейкър, посланик на САЩ в България
"Намирайки се във Варна в очакване на парахода, който щеше да ме отнесе към моето отечество, през едно ветровито утро аз се отправих нагоре по хълма, за да отида да видя открития пазар и да получа едно последно впечатление от българските селяни - “ударните групи” на българската цивилизация... Всичките ми стари приятели бяха там, т.е. хората, които познавах вече и които харесвах толкова много през почти четири години, прекарани в тази балканска страна. Те бяха тук, с всичките си черти, от които съм се възхищавал най-много - тяхната сурова сила, тяхното непоколебимо спокойствие, търпение, безпристрастие, тяхната физическа хубост. Всяка страна, в която мнозинството от населението се състои от такива запазени хора, разполага с един фонд от безценно богатство. Една такава нация не може никога да пропадне. Докато по-културните групи, хората, които обичат удоволствията, и чисто градските елементи, биват обхващани от паника и отчаяние при първите признаци на стопанска депресия, селянинът остава непокътнат, както е било преди хиляда години. Нека си остане такъв и в годините, които ще дойдат - да го променим, би било същото като да заменим един здрав бял зъб с един изкуствен... България е чудесна страна, една земя на романтизъм и драматична хубост, но за да бъде разбрана във всичкото й величие и здрава цена, повтарям, трябва да познавате нейните селяни, най-храбрите от храбрите.”
1931 г. Ханс Шумейкър, посланик на САЩ в България
) много едноизмерна ми иде тая тез 
Коментар