Колко е грешен Пиночет ?

[Dino 18]

Протоколов, ти у ред ли си бе мойто момче?!... Хептен ли изкука?!... Ако оневиним Пиночет, следващия който ще оневиняваме е Хитлер, щото през 30-те години на миналия век е намерил работа на всички германци и е построил аутобаните в Германия... Въпросът не е само какво си направил, а и какво е струвало на народа ти? Пиночет е кървав сатрап и позор за историята на Чили! Точка.

Не знам какъв е Пиночет но факта че е оттървал страната си от червените боклуци .
И като толкова го мразите питам тогава какъв е Кастро и с какво допринесе за страната си и народа си

[Forex Master]

...

Протоколов, ти у ред ли си бе мойто момче?!... Хептен ли изкука?!... Ако оневиним Пиночет, следващия който ще оневиняваме е Хитлер, щото през 30-те години на миналия век е намерил работа на всички германци и е построил аутобаните в Германия... Въпросът не е само какво си направил, а и какво е струвало на народа ти? Пиночет е кървав сатрап и позор за историята на Чили! Точка.

[marto76]

Леко драстично Марто, не мислиш ли? Нали сме демократи

Ние сме псевдо-демократи. Разбираме демокрацията като свободия и грабене, това е част от проблема!

[marto76]

Истината е, че у нас, дори и да се намери кой да вземе властта /в което се съмнявам по много причини/, май никой не знае как да постъпи с нея по начин, различен от личното облагодетелстване. В такава ситуация, превратите се обезсмислят - щом, така или иначе, избраниците не знаят какво да правят с пуста власт, все тая, имаме или нямаме наш си Пиночет. Мераклии да диктуват много, ама все крадци, комунизмът, като мишена за хулене вече е изчерпан...

Абе и ти си прав, да ти кажа...

[Jawly]

Аз мисля, че имаме обаче още обмисля какво точно да направи.

Въпроса е, че масата мислят как да лапат кинти и какво да окрадат .... казвам го като начин на мислене от последните 5 години.

[Pyramid]

Истината е, че у нас, дори и да се намери кой да вземе властта /в което се съмнявам по много причини/, май никой не знае как да постъпи с нея по начин, различен от личното облагодетелстване. В такава ситуация, превратите се обезсмислят - щом, така или иначе, избраниците не знаят какво да правят с пуста власт, все тая, имаме или нямаме наш си Пиночет. Мераклии да диктуват много, ама все крадци, комунизмът, като мишена за хулене вече е изчерпан...

[chimney]

Леко драстично Марто, не мислиш ли? Нали сме демократи

Дали пък нямаме нужда от един съвременен Пиночет в днешните размирни времена - как мислите?

[marto76]

Дали пък нямаме нужда от един съвременен Пиночет в днешните размирни времена - как мислите?

[bonboniada]

http://www.thedailybeast.com/article...dictators.html

In Chile, Poetry Outlives the Dictators

Memories of the dictator Pinochet’s murderous barbarism linger still in Chile, but the poems of Pinochet’s enemy Pablo Neruda lives like it was written yesterday.
In Santiago, Chile, last week, a longtime bodyguard of former dictator Augusto Pinochet was arrested and charged with the kidnapping and murder of 13 people. Cristián Labbé was among the last of the vocal supporters of the Pinochet regime, and human rights supporters have for some years sought to arrest him.

The sad story of Augusto Pinochet and his murderous regime has closed in Chile, but it’s not ancient history. It was only in September 1973 that Pinochet, a right-wing military officer (and favorite of Margaret Thatcher), led a violent attack on the democratically-elected president of Chile, Salvador Allende. Military planes strafed the presidential residence in Santiago, while Allende holed up in fear, committing suicide when rebels stormed his home (and using a rifle given to him by his friend Fidel Castro).

It was a sad moment for democracy, made even sadder by the fact that the Nixon administration did its level-best to undermine Allende, a socialist reformer, supporting the overthrow of his government in whatever ways it could find. Henry Kissinger played a key role in marshaling CIA support for this disgraceful period in American foreign policy, as documents released decades later have shown. Indeed, it seems bizarre to me that Kissinger is still accorded honor in this country, as he—as Secretary of State—was hardly an agent for liberty. But that’s another story. (Kissinger has strongly denied any direct involvement in the coup. He is quoted in Walter Isaacson’s 1992 biography Kissinger as saying, “I don’t see why we have to let a country go Marxist just because its people are irresponsible.”

One of Allende’s friends was the Nobel Prize-winning poet Pablo Neruda, who must be considered one of the major poets of the 20th century. His poems are to this day memorized and recited throughout South America, and he remains very popular among poets read in translation. One of his best English translators, Alastair Reid, was a good friend of Neruda, and he died only a month ago in New York. Anyone who wishes to read Neruda in English would do well to search out Alastair’s versions.

In April 1972, I was in London with Alastair and Neruda, and we went to dinner one evening—a night before Neruda would give a reading at the Royal Festival Hall on the South Bank. Then serving as Allende’s ambassador to Paris, Neruda had already become worried about the lack of American support for this government. He said that anti-Communism had been translated into an anti-democratic movement and talked about Nixon in the most unflattering terms. He had grave misgivings about the future of Allende’s government.

Neruda suffered from cancer, and he looked unwell, with a sickly yellow glow. He was a large man, totally bald, with the rough hands of a peasant. He had a sonorous voice, and laughed hard at Alastair’s witty remarks. He recalled that he had, in fact, been the leading candidate for the presidency of Chile but, at the last moment, gave his support to Allende. The ambassadorship to Paris was, to some extent, a reward for this move, but it was probably true that, given Neruda’s age and poor health, he was not an ideal person to deal with Chile’s economic problems, which at this time were considerable, including massive inflation and a high unemployment rate. Poverty was widespread, and there was a severe and ultimately fatal divide in the country between left and right. The copper industry, in particular, was a major problem. Allende had nationalized the mines—upsetting the mine owners, who were not compensated. The miners themselves went on strike again and again, trying to get their wages raised. It was a mess in Chile.

Neruda loved his country, and wished to return as soon as possible. ‘I miss my house by the sea,’ he said.
Neruda shook his head sadly, saying that he fear for the worst. He loved his country, and wished to return as soon as possible. “I miss my house by the sea,” he said.

In fact, Neruda died in Chile, only 12 days after the coup, and many thought (it wasn’t true) that he had been poisoned. He hadn’t been poisoned, but his house was broken into and ransacked. It wasn’t hard to imagine, however, that Pinochet would order Neruda’s death, as Pinochet was responsible for the death or disappearance of thousands, with tens of thousands being tortured in his prisons. It was a brutal regime.

A few years ago I went to visit Neruda’s eccentric house by the sea. It’s called Isla Negra—and the Pacific crashes on the rocks just below its big windows. It’s a warren of rooms filled with ships in bottles, and there is a large study where Neruda wrote his poems under a life-sized picture of Walt Whitman, his favorite poet. He is a poet who celebrates the natural world in ways Whitman would have understood, believing that nature is the great symbol of the spirit.

Here is “The Night in Isla Negra,” in Alastair Reid’s translation:

Ancient night and the unruly salt
beat at the walls of my house.
The shadow is all one, the sky
throbs now along with the ocean,
and sky and shadow erupt
in the crash of their vast conflict.
All night long they struggle;
nobody knows the name
of the harsh light that keeps slowly opening
like a languid fruit.
So on the coast comes to light,
out of seething shadow, the harsh dawn,
gnawed at by the moving salt,
swept clean by the mass of night,
bloodstained in its sea-washed crater.

[Jay Gould]

Ако се види БВП на Чили може да се види, че по времето на Пиночет, той почти не е мръднал в началото, напротив има депресия първите години, а после има покачване. Заслугите му обаче не могат да се отрекат, че спря комунистическо-чиновническите напъни на Алиенде, инфлацията която чиновниците на комунистите предизвикаха с прекомерна регулация, създаване на пречки пред бизнеса и намеса в икономиката. При Пиночет изчезна дефицита в магазините и въведе пенсионен модел, който реши проблема с дефицита и разби монопола на държавата в тази област от което разходите паднаха, а пенсиите се качиха. Реши и проблема с бюрокрацията, като изгони повечето паразити от държавната хранилка. БВП на Чили обаче скача силно след Пиночет, а не по време на неговото управление, но благодарение на неговите мерки.

[MZ/X]

Пиночет има определени заслуги за издигане на чилийската икономика, но нека все пак не забравяме, че Чили има много природни ресурси, които изнася, а населението е малко (17 милиона) спрямо размера на тези ресурси. Те са номер едно в света по добив на медна руда, една от най-големите риболовни флоти в света е чилийската и т.н.

[analog]

А наще кой ще ги изкара на стадиона ???

Испанци може би, както и визи не им трябват да дойдат

[mechobikov]

А наще кой ще ги изкара на стадиона ???

[Alee]

Пиночет го направи, ама нашите хубавци (военните) предварително бяха сведени от БКП до нивото на най-обикновени фатмаци, именно с тази цел, да не могат и един "нормален" преврат да направят в България. Държавна сигурност, по подобие на руснаците направи така, че да не може да се случи нищо. Тежко и горко на всички нас!

[Protokol]

В Чили избесиха комунистите и банкерите, хората вече са богати


Формулата за бърз икономически растеж е само една – силна банкова дисциплина, железни закони, тежки наказания и ангажиране на всички работоспособни в дейностите, където са най-полезни. Така от 1973 година до последните месеци на 1990 година Чили става износител №1 в Южна Америка.

Първите стъпки на военните и консерваторите в страната, водена от Аугусто Пиночет, са ясни:

- Трудова повинност за всички банкери, уличени в измами и кражби, за кражби над 500 000 долара са прилагат две мерки – обесване или разстрел;

- Забрана на комунистическата партия, преследване на доставчиците на оръжие, наказание за всички, които паразитизират около обществото и водят до анархия в страната;

- Бързо прилагане на оздравителни мерки за раздутите и губещи предприятия. Който може да е миньор, работи като такъв, който е добър в металургията – отива там и работи срещу двойно почасово заплащане през събота и неделя;

- Стимулиране на младите семейства с 12 месечни доплащания към майчинските със 198 долара, което за периода от 1973-1983 година покрива всички храни от първа необходимост плюс дрехи за пеленачета;

- Отпускане на 3-кратни помощи за малките семейни ферми, магазини, хотели и ресторанти. Всяка с по 1800 долара, силата им в днешни дни се равнява на 5600 долара;

- Силен износ на суровини към големите индустриални държави – руди, въглища, метални профили, изделия, вино, зърнени храни, текстил и машинни елементи;

По доход на глава от населението Чили по данни на Световната банка е на първо място измежду страните в Латинска Америка, а по покупателна способност на второ място. Икономиката на страната е доста пазарно ориентирана. Страната е най-големия износител в Южна Америка. Изнася предимно суровини-на първо място мед, също вина, дървен материал и рибни продукти. Чили разполага с най-големите залежи на мед в света и е най-големия износител на тази суровина. Това прави икономиката и финансите на страната силно зависими от международните цени на медта.

009 (2)

През 2004 г. Чили изпреварва Норвегия и става най-големия износител на сьомга в света. По-голямата част от фермите за отглеждане на сьомга са собственост на норвежки и японски фирми.

Последните двадесетина години бележат силно развитие на винопроизводството в Чили. Макар и първите лози да са донесени в страната още от испанските колонизатори до средата на 1980-те години износът на Чили на вина възлиза на 10 милиона щатски долара. 13 години по-късно износът вече възлиза на 550 милиона USD. Първата крупна инвестиция в чилийското винопроизводство е направена от испанската фирма Miguel Torres през 1981 г.

Разпределение на Чилийската външна търговия по региони (2004):

Износ – общо 30,895 милиарда долара
Внос – общо 22,361 милиарда долара
Износ за Европа – 27% (за ЕС – 25%)
Внос от Европа – 17% (от ЕС – 16%)
Износ за Азия – 36%
Внос от Азия – 19%
Износ за Америка – 35%
Внос от Америка – 58%
Износ за САЩ – 15%
Внос от САЩ – 15%

Началото е поставено в средата на миналия век

Всичко започна през 1956 година, когато Икономическият факултет на Католическия университет в Чили подписа тригодишно споразумение за сътрудничество с Департамента по икономика на Чикагския университет. Това споразумение беше силно подкрепяно от Албион Патерсън, визионера – представител в Чили на програмата USAID (американска агенция за международно развитие – United States Agency for International Development – б.пр.), и беше подновено два пъти за общо девет години. Двамата декани, Хулио Кана от Католическия университет и Теодор Шулц от Чикагския университет, показаха забележителен кураж, а професор Ал Харбергер посвети живота си на осъществяването на този така наречен “Чилийски проект”. Забележителният пренос на идеи, който се състоя тогава, създаде най-добрия икономически факултет в Латинска Америка. През 60-те години стотици студенти като мен учеха сериозно икономика и откриваха идеите за стопанска политика, основана на индивидуална свобода и частно предприемачество.

000123Скоро имаше критична маса от пропазарни икономисти с обща диагноза за икономическите проблеми на страната и сходни възгледи за нужните решения. Тъй като идеите имат последици, тази група започна да влияе на обществения дебат и получи названието “чикагските момчета”. Когато получих своята диплома по икономика в Чили през 1970 година реших, че, след 4 години интензивно и заслужаващо си обучение в един факултет, който от интелектуална гледна точка беше един “изцяло притежаван филиал” на Чикагския университет, би било обогатяващо да отида в друг университет за по-нататъшното си обучение. Така, нарушавайки традицията, аз отидох в Харвард за моята магистърска и докторска степен по икономика. Години по-късно, когато вече бях министър, някои вестници започнаха да ме наричат “чикагско момче”, но “харвардски мъж”. Аз наистина се гордея, че съм и двете.

През четирите ми години в Кеймбридж (Кеймбридж е район в близост до Бостън, в който се намира Харвардският университет – б.пр.) аз не само задълбочих познанията си по икономика и други обществени науки, но и се потопих в ободряващия климат на свобода в американското общество. В търсене на крайните причини за успеха на Америка, аз станах страстен почитател на бащите основатели и на техните два завета към света: Декларацията за независимост и Конституцията на републиката. Също така получих дълбоко вдъхновение от трудовете на мислители на свободата като Джон Лок, Адам Смит, Фредерик Бастиа, Фридрих Хайек, Карл Попър, Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман (в чиято книга от 1962 година “Капитализъм и свобода” за първи път прочетох за идеята за приватизиране на социалното осигуряване). През тези години в мен не само се разви най-силната възможна привързаност към великата страна, в която учех (включително един роден в Америка син), но също така и една пламенна мечта: да допринеса за освобождението на собствената си страна от бедност и всички форми на потисничество чрез фундаментални икономически и политически реформи, основани на индивидуалната свобода.



39895

Междувременно идването на власт на комунизма в Куба и усилията на кубинското правителство да създаде, по думите на Че Гевара, “паралелен Виетнам” в Латинска Америка доведе първо до насилия и тероризъм в Чили, а в крайна сметка – до проваляне на една политическа система, която не можеше да се защитава срещу онези, които не криеха своето презрение към това, което наричаха “буржоазна демокрация”. Скоро след това новата военна хунта, която беше призована с историческото съгласие на Камарата на представителите от 22 август 1973 година след изобличаване на двадесет конкретни конституционни и правни нарушения на марксисткото правителство, реши да покани “чикагските момчета” да помогнат за възстановяването на съсипаната икономика и истинската революция в Чили започна: радикално, всеобхватно и устойчиво движение към свободни пазари.

Аз пропуснах тази драма в моята страна, но в края на 1974 година се сблъсках с един много труден избор: да остана в Бостън, наслаждавайки се на академичния живот, който обичах толкова много, или да се върна, за да помогна за създаването от пепелта на старата на една нова страна, отдадена на свободата. Когато се върнах знаех, че пътят напред е пълен с опасности и рискове. Почти веднага станах много активен в популяризирането на идеите на свободата в публичния дебат. Две години по-късно, през май 1977 година, изнесох публична реч, в която описах възможното бъдеще за страната, ако бързо се придвижим към икономическа и политическа свобода. На следващия ден бях поканен от президента, генерал Пиночет, когото не бях срещал преди това, за да повторя речта пред него и целия кабинет, и през декември 1978 година станах чилийски министър на труда и социалното осигуряване с две големи цели: създаване на нова социалноосигурителна система и реформиране на негъвкавия и възпрепятстващ заетостта трудов закон в страната.

Моите идеи за социално-осигурителна реформа тогава бяха част от една цялостна визия за свободния пазар и свободното общество в Чили. В министерството събрах един чудесен екип да ми помага в проектирането не само на новата система, но също така и на стратегията за прехода към нея. В продължение на десетилетия тези, които се стремяха към социалноосигурителна реформа, се проваляха, защото техните планове бяха частични и с много недостатъци. Аз реших, че ние трябва да “хванем бика за рогата”. Моето мото беше “радикална реформа с консервативно изпълнение”. Спомням си, че често повтарях на екипа си, че няма нищо толкова приятно в живота колкото това да правиш нещо, което останалите смятат за невъзможно. Ние бяхме обединени с вярата в силата на идеите и от нашето убеждение, че можем да направим нещо, което ще е от голямо значение за милиони чилийски работници.

0001


Част от текста е публикуван в сайта www.mediatimesreview.com.

http://7plus7.net/2014/07/11/%D0%B2-...5%D1%80%D0%B8/