История

[Jay Gould]

Източна Румелия - живот назаем http://newsline.bg/read_more.php?post=1656

[коки]

129 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия ! Честит празник!
https://www.youtube.com/watch?v=AEZ055md2zw
"Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх..."
(Иван Вазов)

[коки]

Трябва да се знае, за да се помни! Този късометражен филм > https://www.youtube.com/watch?v=IzzG...ature=youtu.be е може би най-синтезираният правдив разказ, на историята ни манипулирана и преиначавана в продължение на половин век!

[коки]

Светла е паметта на жертвите! !23 август - общоевропейски ден за почитане паметта на жертвите на тоталитарните режими!!! http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2014/...itane_pametta/

.................

Внучката на Баба Тонка и съпругът й Нико Просеничков са убити след 9.ІХ.1944 г. без съд и присъда! http://www.dnevnik.bg/analizi/2014/0...na_baba_tonka/

[Jay Gould]

Днес се навършват 787 от смъртта на велия Чингис Хан, създал една от най-големите империи в света http://www.newsline.bg/read_more.php?post=1146

[Jay Gould]

Джей Гулд - борсовият Мефистофел http://www.newsline.bg/read_more.php?post=1120

[коки]

Митко Палаузов не е бил герой, а жертва на нелеп инцидент и безотговорни родители
14.08.2014; автор: Иван Бутовски

Легендарното партизанче Митко Палаузов, обявено за икона по времето на социализма, е жертва на нелеп инцидент, а разказите за неговите подвизи нямат нищо общо с действителността, научи "168 часа".
Истината е, че баща му Трифон Палаузов е използвал невръстния си син още от съвсем малък да го пази от властта. А дете, поставено като мишена от родителите си, не е герой, а може да бъде само жертва, казвал след години и по-малкият му брат.
Митко Палаузов е роден на 8 ноември 1930 г. в с. Енев рът, Севлиевско. Малко след раждането му, родителите му Ганка и Трифон Палаузови, се преместили да живеят отначало в Севлиево, а през 1936 г. - в Габрово.


Таткото на Митко Палаузов - Трифон е останал без работа и лесно е примамен от червената идея. От глупост ли, от що ли, решава класово да осъзнае и детето си. Праща го да разнася позиви, кара го да пази отвън на тайни срещи. Разбира се, едно дете не може да осъзнава, камо ли само да взема решенията в живота си, то е въвлечено в тази история от родителите си.
Тяхна е и отговорността
В къщата им се провеждат партийни събрания, заседания на щаба на партизанската чета и РК на БРП (к), в чийто състав влизат и Трифон Палаузов и сестра му Русана. Малкият Митко, макар и 11-годишен, получава важни за едно дете задачи - стои на пост пред къщата по време на заседания, разнася позиви и съобщения за провеждането на партийни и ремсови събрания, за срещи на партизани и ятаци. Докато Хитлер и Сталин са съюзници, е сравнително по-безопасно, но след навлизането на германската армия в СССР, нещата загрубяват. Но таткото, вместо да дръпне детето и жена си настрана от огъня,
ги вкарва в епицентъра
на събитията,
извежда ги във въоръжен партизански отряд в гората. Вече 13-годишното дете е подложено на студ, глад, кръв и физическа изнемога.
Мълвата обаче говори и друго - двамата с майката на Митко били пред развод, а Ганка била добре платена работничка в местна текстилна фабрика. Точно преди трагичните събития, Ганка, която била с руса коса и светли очи и минавала за хубавица, си харесала един от съратниците на съпруга си. Затова и тя решила да отиде в гората.
Следвайки партийната тайна, Трифон Палаузов не казва на жена си, че има нареждане да излезе партизанин. Според спомени на местни хора, като го видяла, че приготвя багажа си тя се усъмнила, взела детето и тръгнала в тъмното след него. Дори на Бакойски баир, където била срещата за малко щели да ги разстрелят, защото в тъмното мислели, че води опашка след себе си. Не знаели какво да правят с тях и решили да ги вземат. Все пак е чудно как родители
с лека ръка се
съгласяват да изложат детето си на смъртна опасност
Специалистите обясняват странния факт с общото въодушевление и погрешно подадената информация от ръководството на комунистическата партия.
"Безсмислието на излизането като нелегални на обикновени хора, жени и деца, които не знаят срещу какво, а и за какво се борят, има обяснение - казва военният историк доц. д-р Георги Кокеров пред "168 часа". - През есента на 1943 г., през септември - октомври, на много места комунистите правят мобилизация. Изкарват много хора, като им подават погрешна информация, че ще завладеят своя територия, на която ще създадат комунистически ред. Не е могла да мине навсякъде тази парола, но например от села като Сухозем излизат десетки и стават нелегални. Точно в създалата се еуфория е излязло и това 13-годишно дете с майка си. Какво са правили - ами просто са се скрили в една землянка. След Балванската битка, която е на 29-30 март 1944 г., полицията разкрива скривалището на нелегалните и на 1 април 1944 г. го унищожава с гранати. Разбира се, без да знае кой се крие вътре."
По негово мнение разказите за епохални битки с роти войска и жандармерия също няма как да са достоверни.
"Нито малкият Митко, нито майка му Ганка са участвали в битка и изобщо не са били близо до Балван. Интересното е, че там основните жертви са дадени в схватка с един самолет. Преди да се изтеглят, на едно открито място, самолетът минава на няколко пъти и разстрелва много от нелегалните.
Освен това приказките за стрелби с картечници, които се разказват по-късно, не са верни, защото по това време са действали полицейски части, въоръжени само с карабини. Нелегалните също имат мизерно оръжие - карабини и пищови с по 5-6 патрона" - обяснява още историкът. "Слушал съм от хора, близки до Трифон Палаузов, че не е обичал да си спомня
за детайлите от тази изкуствено героизирана история
Виждал съм и сестра му Русана Палаузова, която живееше в Горна Оряховица и е идвала да ни разказва спомените си. След девети септември Трифон Палаузов създава ново семейство и си спомням, че имаше син, който също се казваше Димитър." "168 часа" опита да се свърже с брата на партизанчето от втория брак, но се оказа, че той е починал преди няколко години. Всъщност интересен е и фактът, че приживе той развенчава мита за най-малкия партизанин на България. В телевизионно интервю той признава: "Тогава такава беше пропагандата. На тогавашната власт трябваха герои. Баща ми Трифон трудно преживяваше това. Последните години избяга от Габрово. Той се махна оттук, защото по никакъв начин не се разбираше с властта, но нямаше и какво да му направят, тъй като синът му е национален герой, а той самият партизанин. И затова го търпяха до последно. През последните пет години отиде в рожденото си село, построи си една вила и в Габрово идваше отвреме навреме", споделя вторият син на Трифон Палаузов.
Разказва и истината около трагедията с брат си Митко Палаузов. "Когато жандармерията разбира, че баща ми - партизанинът Трифон Палаузов, е в Балкана,
започват да малтретират съпругата и сина му
Привикват ги в полицията, почват побоища. Баща ми се вижда в чудо и взема и ги вдига в Балкана. Около седмица са стояли там с отряда, докато ги прехвърлят в землянката-болница да стоят при болните партизани. При битката при Балван трима човека само са знаели къде е тази землянка-болница - един студент по медицина, който всъщност е бил докторът на партизаните, баща ми и командирът на отряда. Пленяват доктора, измъчват го много жестоко и той казва къде е землянката - на Осеникова поляна. Жандармерията се вдига, обгражда мястото, хвърля бомби. След два дни баща ми ги намира всичките, които са били в землянката, накъсани на парчета и оставени така. Това е цялата истина. Никой не може да каже, че едно дете на 13 години може да бъде партийно ориентирано. Толкова чудесии се изписаха през годините! Всичко се цензурираше.
Трябваха им
герои - намериха си герои
И баща ми беше против това и затова властта не го долюбваше. Фактът, че аз никога не съм бил партиен член, трябва достатъчно да говори. Но една камара драскачи си изкарваше хляба от тая работа", възмущавал се Митко Палаузов-младши.
Бащата е съсипан, но идва 9.09.1944 г. и на новата власт и трябват герои, а какъв по-подходящ от невръстния Митко Палаузов. Първи за случая се сеща писателят Марко Марчевски. Той е опитен в идеологическата пропаганда, защото още преди войната дълго време е живял в Съветска Русия и добре знае каква стойност имат образи като Павлик Морозов и Александър Матросов за тоталитарния режим.
През 1951 г. именно той пише първия героичен епос за Митко Палаузов. Книгата става задължително училищно четиво и претърпява цели осем издания.
http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4244989

[Jay Gould]

Корнелиус Вандербилт и неговото наследство http://www.newsline.bg/read_more.php?post=918

[kandid]

На 8 срещу 9 август 1886 г. Русия извърши втори преврат у нас (след установяване режима на пълномощият четири години преди това)...

Из Строителите на съвременна България...

[коки]

Преди 67 години комунистите пращат на бесилото демократа Никола Петков

Днес се навършват 67 години от обесването на пламенния радетел за свободна, независима и демократична България Никола Д. Петков – водач на обединената опозиция в VI Велико народно събрание.

Неговите идеите и пламенна му борба за запазване на парламентарната демокрация са обявени от комунистите за контрареволюционна дейност. Това става повод за снемане на депутатския му имунитет на 5 юни и внезапния му арест в сградата на Народното събрание. Освен това 23-ма депутати от опозицията са касирани, с което на практика представителството на опозицията в законодателната власт е разгромено.

На 5 август 1947 г. започва режисиран съдебен процес с измислени обвинения срещу Никола Петков. Десет дни по-късно – на 16 август 1947 г. борецът за демокрация е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж.

С неговото убийство се слага край на опита за демократично развитие на страната. Започва мрачното 45-годишно безвремие за България.
http://www.faktor.bg/25781-predi-67-...la-petkov.html

[Jay Gould]

На днешната дата в 1790 г. във Франция е извършена национализация на имуществото на Църквата. Законът е приет от Учредителното събрание, което всъщност държало и изпълнителната власт, плюс командването на Националната гвардия. В събранието има 278 представители на благородниците, 295 на духовенството и 606 представители на третото съсловие. Против закона гласуват основно консерваторите около Абат Жан Маури и ултра-ролялистите. Роялистите демократи около Жак Некер са разделени в гласуването и в предпочитанията си. Националната партия на буржоазията и тази част от аристокрацията и духовенството която я подкрепя (Маркиз дьо Лафайет, Граф дьо Мирабо, Абат Сийес, Граф дьо Талейран и други) гласува единодушно "за". Законът е изготвен и прокаран с настояването на Граф Мирабо, а в неговата подготовка дейно участие вземат Абат Сийес и бъдещият външен министър на Франция, Шарл Морис дьо Талейран, които за това си деяние, са отлъчени с папска була от църквата. Малко по-късно имотите на църквата са пуснати за за продажба в полза на държавата, а с част от земята са оземлени безимотни до тогава селяни.

[Jay Gould]

14.07 Честит рожден ден на Френската буржоазна революция! http://investments.dir.bg/_wm/librar...2&df=8&dflid=3

[коки]

133 млрд. лв. е струвала съветската окупация на България!До тази огромна сума достигат съвременни изследователи на архивите на БНБ. Повече инфо на : http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4146877

[коки]

Документален филм ,,БЪЛГАРИЯ 1944-1989, ЗАБРАНЕНАТА ИСТИНА''> http://frontalno.com/?p=504 ,,Опитите да се изтрие петното на позора от извършените предателства към Родината и отказът да бъде поета вината за хилядите престъпления, се насърчават от наследниците на бившите комунисти, които и досега управляват страната и реално техните фамилии вече 70 години не изпускат нито за миг контрола над властта. Затова и истината продължава да бъде забранена.

С оглед на това, не бива да сме изненадани, че документалният филм „България 1944 – 1989, ЗАБРАНЕНА ИСТИНА“ не е подкрепен от български институции, а се реализира по проект на берлинската библиотека за почит към жертвите на комунизма, със съдействието на федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕСП в ГДР и фондация „Конрад Аденауер“.

[Цар Симеон]

Здравейте, доживях да се цитирам сам
Някой може ли да помогне за въпросната снимка?

Здравейте,

Някой може ли да ме насочи къде мога да намеря една снимка. Мисля, че е правена 1940/1941 г. и изобравява две жени в народна носия с венци пред паметника на Васил Левски.

Благодаря.