История

[коки]

89 години от кървавия атентат на БКП в църквата „Света Неделя” http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%B...D0%BB%D1%8F%22

Възпоменателен лист с жертвите на най-кървавия терористичен акт през ХХ век, дело на БКП, отнел живота на над 200 души |

Днес, 16 април 2014 г. се навършват 89 години от атентата в църквата „Свети Крал” (днес „Света Неделя”), извършен от военната организация на БКП, отнел живота на над 200 души, а ранените са над 500. Убити са 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9-ма капитани, 3 депутати ( д-р Недялко Колушев, адв. Н. Рачев и Хр. Цанев) и множество граждани, включително деца. Членовете на правителството се отървават само с леки наранявания, а цар Борис III не е в катедралния храм по време на взрива.
В историята атентатът, финансиран и подпомогнат от военното разузнаване на СССР и организиран от членове на военната организация на Българската комунистическа партия, остава като най-кървавият терористичен акт на ХХ век.
За дата на бомбения атентат е избран 16 април 1925 г., Велики четвъртък, когато в храма „Свети Крал” се провежда опелото на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от членове на обявената извън закона от съда през 1924 г. БКП. Целта на атентата е да бъде унищожен военният и политическият елит на страната, включително цар Борис III.
След забраната на БКП към ЦК на БКП е създадена специална наказателна група, включваща Яко Доросиев, о.з. капитан Иван Минков и Вълко Червенков за извършване на убийства на фигури на възлови длъжности в армията, полицията и висши държавни служители. Военната организация на БКП, ръководена от о.з. майор Коста Янков и Иван Минков, организира малки терористични групи.
През декември 1924 г. от военната организация на БКП вербуват клисаря на църквата „Свети Крал“ Петър Задгорски.
Военното разузнаване на СССР помага за организиране и провеждане на въоръжени действия в България. Затова в страната нелегално са изпратени няколко военни разузнавачи. Отделно за нуждите на военната организация на БКП от Съветския съюз са прехвърлени и голям брой въоръжение, боеприпаси и взривове.

Ръководството на военната организация на БКП възлага извършването на атентата на една от „шесторките“, ръководена от Петър Абаджиев, който през втората половина на януари 1925 г. влиза в контакт с клисаря Петър Задгорски. С негова помощ в продължение на няколко седмици Петър Абаджиев и Асен Павлов внасят в църквата и поставят на тавана й 25 кг експлозив. Той е монтиран в един пакет над една от колоните на основния купол, разположена при южния вход на сградата.
Когато погребалната церемония започва, Петър Задгорски дава знак на Никола Петров да взриви експлозива чрез специален шнур, след което двамата напускат сградата. Експлозията събаря главния купол на църквата, затрупвайки вътре множество хора. Взривната вълна в затвореното помещение нанася допълнителни поражения.
Част от организаторите на атентата – Димитър Златарев, Петър Абаджиев и Никола Петров — успяват да избягат в Съветския съюз. Петър Задгорски се предава на полицията и прави пълни самопризнания. Бързо е разкрито местоположението на ръководителите на военната организация на БКП Коста Янков и Иван Минков, като Янков е убит, докато се отбранява в къща на свой съучастник, а Минков се самоубива преди да бъде заловен.
Съдебният процес срещу останалите участници в атентата се гледа от военен съд в началото на месец май 1925 г. в казармите на Четвърти артилерийски полк в София. Марко Фридман, най-високопоставеният от обвиняемите, признава, че организацията получава финанси „през Виена“ от Съветския съюз, но прехвърля отговорността за атентата върху Коста Янков и Иван Минков.
Смъртни присъди получават Петър Задгорски, подполковник Георги Коев, в чиято къща се укрива Иван Минков, и Марко Фридман, ръководител на секция във военната организация на БКП. Задочно на смърт са осъдени и Станке Димитров, Петър Абаджиев, Димитър Грънчаров, Николай Петрини и Христо Косовски, като последните трима вече са убити през предходните седмици. Смъртните присъди са изпълнени публично чрез обесване на 27 май 1925 г.
Още за атентата и видео вижте в секцията „Черен календар на комунизма”, рубрика „месец Април”. http://desebg.com/index.php?option=c...rticle&id=1798

[коки]

От архива .Едно интервю > http://frognews.bg/news_10525/Prof_P...garski_pogled/ с проф.Пламен Цветков което си струва да бъде прочетено .

[коки]

Как България си купи свободата! Нищо не е даром и никой не го е направил, заради братски чувства! Чрез Янко Николов Янков
Честит национален празник ЗАДУНАЙЦИ!
Трети Март – празник на Задунайская губерния
От публикувания в „Държавен вестник“ през Януари 1884 г. Указ № 1144 пределно ясно е видно, че „безкористната“ помощ на руските „братушки-освободители“ е струвала на изстрадалия български народ повече 10 милиона и половина книжни рубли и 43 копейки, реципрочната стойност на които пари по онова време се е равнявала на точно 32,5 тона злато.
В текста на Указа четем: „Ний Александър І с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер(аторски). Войски, съгласно с определението на Берлинский договор”.
Ако са ви отворени очите обърнете внимание, че термина е „ОКУПАЦИЯТА“, а не „ОСВОБОЖДЕНИЕТО“!!!
Ако са ви отворени очите обърнете внимание и на това, че на стр. 308 от първия том на издадената през 1954 г. в СССР „История на България“ е отбелязано, че „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война“.

[the money-maker]

http://blogs.pravda.com.ua/authors/v...53124b14af6a4/

[коки]

За това трябва да се пише в учебниците по История ,а не измислената руска пропаганда .Чрез Даниела Горчева
,,Мнозина, непознавайки в детайли историята на СССР и Втората световна война и до днес папагалски повтарят комунистическите ИЗМАМНИ конструкции и военновременната пропаганда на САЩ и Великобритания, съюзили се с най-големия касапин в историята на Европа - Йосиф Сталин. Какъв комунизъм, какви пет лева! Става дума за безогледен и ужасяващо кървав и варварски СЪВЕТСКИ ИМПЕРИАЛИЗЪМ. Комунизмът е малоумна утопия, а съветският империализъм е зловещ ФАКТ.
Сталин последователно и методично, напълно хладнокръвно разчиства всички около себе си, които евентуално в бъдеще биха застрашили едноличната му власт . Той разчиства и интелигенцията, и естествените лидери на народите навсякъде, където стъпи кракът му и където достигат имперските му стремежи.
Безпощадно и жестоко разчиства предимно тези, които имат някакъв авторитет, които са образовани, които са с независимо мислене и с независим характер.
Разчиства дори тези, които са му верни и са се сдобили с власт, благодарение на него самия, защото не позволява на никого да притежава прекалено дълго много власт.
Сталин предварително разчиства всякакви потенциални и евентуални бъдещи гнезда на съпротива в Съветската империя. Докарва всички до пълна зависимост, отнема земята, собствеността, средствата за производство. Няма морал , няма логика, няма справедливост. Има само чудовищни репресии, непрестанни арести, изтезания и ужасяващ, несекващ страх, който води до пълна деградация в обществото, до отказ не от съпротива, не от казване на глас какво мислиш, а от отказ да мислиш изобщо. Освен за това как да оцелееш до следващия ден.
Сталин си играе със съдбите на цели народи, мести ги шахматно като пешки, депортира едни народи, а "оставя" други, но ги премества в селата и домовете на изселените им съседи. Депортациите са жестоки и в ужасяващи условия , при които мнозина загиват. Заточва депортираните народи и етнически групи на другия край на империята си в ужасяващо тежки, коренно различни условия от тези, с които дотогава са свикнали..
Отнема на цели народи историческата им родина, подменя я и я разменя, създавайки по този начин неизбежни етнически конфликти. Асимилира, претопява, уноищожава, изтребва, разселва, преименува цели етноси и народи и перверзията му стига дотам, че създава нови "нации" и "етноси".

В България замисля няколко нови "нации" – македонска (станала факт), шопска, добруджанска, тракийска и дори помашка!
Сталин не се води от никаква идеология, сменя ги като носни кърпички, стига в дадения момент да са удобни и да служат за прикритие на истинските му цели.
По време на сключването на тайното споразумение за подялбата на Полша и баалтийските държави ( прикачено към пакта, известен като Молотов- Рибентроп) вдига наздравица с думите: "Да пием за новия антикоминтерновец – Сталин!"
Цинизъм до потрес!
Сталин се води единственото от манията си за величие: за него хората нямат никакво значение, само територите, които може да завоюва без знаюение дали с цената на военно престъпление или чрез с безсрамна измама, откровен шантаж, пролята кръв, чудовищно насилие, безогледно клане и да включи в състава на съветската си империя.

Докато Хитлер е емоционален, патетичен и напълно убеден в смахнатата си теория за "арийската раса" и си въобразява съвсем сериозно, че защитава германците и "арийската им раса" от "враговете" им, развивайки параноя спрямо евреите, Сталин изобщо не се интересува от руснаците , от живота им и страданията им го оставят напълно, напълно безчувствен.

Както руснаците, така и нещастните народи и етноси под негова власт са само пешки в ръцете му за неговите имперски планове. Ако трябва за целта да погуби над 50-60% от тях, окото му няма да трепне.
Той иска да владее света. И заради дребни сметки, заради непростими грешки, заради малодушието и суетната самонадеяност на Рузвелт и Чърчил, Сталин успява. Няма по-катастрофално и по- съсипващо завладяване на толкова огромни територии на Европа, продължило десетилетия и довело до десетки и десетки МИЛИОНА жертви от поробването на цяла Източна Европа от окупаторската армия на Сталин. Тази армия, на която българските комунисти, получили властта не от народа си, а от чужд тиранин вдигнаха гигантски паметници в българските градове. За да увековечи навеки позора им на национални предатели, избили собствения си народ за хатъра на чужд сатрап.
ВЕЧЕН ПОЗОР!''

[viktornfs]

Напоследък много се говори за Васил Левски, но трябва да се срамуваме, че националния ни герой не е осъден и обесен заради сепаратиската си дейност и трета Българска държава, а заради това, че е участвал в заговор за обир на поща, което не знам защо не се споменава в учебниците. Основните обвинения към него са били именно за заговора за обир, макар и пряко да не е взел участие в него, защото не е бил съгласен с това. И как може да е бил такъв герой и велик човек за времето си и да прекоси половин България само с две заптиета, за да бъде съден в София и да не се намери поне една дружинка да нападне двете заптиета и да го освобори. Извода е, че веднъж на 100 години се появява истински водач, но както се вижда, и за овце не ставаме.

[sofiance]

Патриотичният компот остана единствената национална спойка
Благодарение на патетичното обучение по история от училищата излиза идеална "глина" за мачкане от популисти

СВЕТЛАНА ГЕОРГИЕВА

Националните празници са идеален повод масите да бъдат поведени като стадо, а партиите да си посъживят рейтингите.
"Патриотизмът е последното убежище на негодника" - това прозрение на живелия през XVIII век английски литературен критик Самюъл Джонсън улучва "в десятката" сегашната българска ситуация. Много днешни негодници са се подслонили под родолюбиви лозунги, наметнали са се с националния флаг и изпод неговата индулгенция проповядват удивителни глупости, които се приемат без възражения от масата. Във "Фейсбук" има многолюдни страници на патриотична тематика, имаме всякакви патриотични партии и организации, отвсякъде се лее рев за "клета майка България" и "славните ни деди". Да беше жив Паисий, сигурно щеше да оцени напомпването на родолюбиво чувство у "неразумния юрод".
Забележително е, че патриотичният компот е единствената спойка между иначе напълно разединената ни и поляризирана по всички останали теми нация. Много хубаво, стига да не ставаше дума за откровени абсурди - само си спомнете баталията преди няколко години покрай проучването за картината на Баташкото клане, нарисувана през 1882 г. от Антони Пьотровски.
Формулата на патриотарството работи безотказно
покрай всякакви национални празници, а периодът 19 февруари - 3 март е особено наситен откъм емоции заради антитурския патос, който най-официално бива пуснат от бутилката от цялото държавно ръководство. С него по-лесно се пробутват най-различни политически наглости, които иначе населението по-трудно би преглътнало. Клишетата са толкова много и толкова банални, че така наречените "чествания на смъртта на националните герои" (ама че оксиморон!) са отвратителни. Почитането на паметта им обикновено се превръща в пиар на политическия, а както видяхме на 19 февруари - и на спортния елит. Всеки вече знае, че фокусът с патриотичното омагьосване на масите действа безотказно. Затова дори новоизлюпените политици са се специализирали в "родолюбиво" говорене с "братя българи", "милото ни отечество" и прочие фльонги.
Къде впрочем са корените на този всеобщ ентусиазъм? Следите водят към патриотичното образование, което училището с всички възможни средства тъпче и набива в главите на учениците от десетилетия. Всички сме израснали с него и трябват големи усилия, за да почне човек да разсъждава обективно върху съдбата на родината си, а и на света. Усилията на поколения учители и родители обаче дават резултат - няма българче, дето да не знае, че българският народ е най-най-най във всяко отношение. Ние сме върхът, а другите са кофти, зли, глупави. В учебниците по история героите са черно-бели - от трети клас на децата започват да им се набиват добрите българи и лошите чужденци, та в ХII клас да не е останал един съмняващ се във вечната правота и величие българско. И докато по времето на социализма беше ясно, че това е основен похват на авторитаризма, то
какво е оправданието в днешно време?
"Месомелачката" (по Роджър Уотърс) на патриотичното обучение по история продължава да вади завършен продукт. И как няма, като от 9 години изучаване на история в училище 6 и половина са посветени на българската история! Полученият материал е идеален за мачкане и ваене от популисти - дайте му национални празници, помпозни слова и не го занимавайте с тежки въпроси за причините и следствията в световната история, за съдбата на народите, управлявани от диктатори, не го карайте да изброява и имената на най-известните от тях, защото често той ги бърка с герои. Та цял министър-председател онагледи това с изказването си, че "погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества". Същият - Бойко Борисов, не изтрая да му свърши мандатът, ами беше увековечен в учебниците по история за VI и XI клас със снимка и хвалебствия, като това за изборния резултат на ГЕРБ през 2009 г. от 39.7%, който е наречен "внушителна победа", докато този на ОДС от 1997 г. от 57.1% е само "убедителен". Той впрочем побърза да последва примера на президента Георги Първанов, който се удостои с два портрета в учебниците за прогимназията, след като погреба кокал, принадлежал на цар Калоян.
И ако четеш урока за славния мандат на ГЕРБ,
как ще разбереш, че кабинетът му предсрочно е подал оставка? Да не говорим, че едва ли някога в учебниците ще бъде записано поради какви причини е станало това. Идеята на имагинерните възпитатели, които са сътворили учебния план по история, изключва анализирането на събитията за сметка на използването им за пропагандни политически цели. И тъй като възпитаниците не са научени да мислят, остава им единствено да възпроизвеждат чутото. Кой политик не мечтае за такъв електорат?
Изучаването на българската история за жалост се гради само на кухия патос "Вижте колко сме велики и страдащи" вместо на разсъждението "Дайте да видим къде са ни историческите грешки, за да не ги повтаряме". Поради тази причина историческото познание на завършилите гимназисти (спокойно, историята няма да отпадне от XI и XII клас!) се ограничава с пет дати и една дузина имена на национални герои - главно поради футболните отбори, кръстени на хора като Левски и Ботев. Самите учители по история отдавна са намерили цаката на "сложнотиите" на предмета си. Тъй като на 12-годишни деца е трудно да се обяснят политическите криволици на българската политика от Освобождението до 1944 г., уроците се учат наизуст и се възпроизвеждат папагалски без много-много обяснения.
В крайна сметка полуфабрикатът, който училището бълва, няма проблем на 19 февруари да прославя Левски като бог, а на футболен мач да реве "К.р за Левски!" - той не вижда противоречие в това. Не се интересува и защо Византия е покорила царството ни без проблем, нитозащо турските орди са завладели толкова лесно България. Не му пука за причините за две поредни национални катастрофи, защото никога не е мислил върху тях. Не им пука и на политиците, дирижиращи патриотичните му чувства с цел да свирят на тази струна, като наближат избори.
И докато по празници народът беше подхранван и сплотяван с родолюбиви приказки, национализмът така избуя, че не е ясно как ще бъде спрян. Новите му поддръжници не викат невинно "България на три морета" и "Охридското езеро - гребна база на Софийския университет", каквито бяха лафовете преди 30 години. За тях няма проблем да крещят "Циганите на сапун", "Смърт на бежанците", "Долу гяурите", "България над всичко" и прочие патос на ръба на Наказателния кодекс. И никой не иска да види опасността от тeзи пламенни патриоти.

http://www.segabg.com/article.php?id=687333

Хайде, патриоти, давайте!!!!

[коки]

Цитат от писмо на великия български революционер Васил Левски до Каравелов:
“Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливият казашки бутуш в Булгурско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките.“

[коки]

На 18-ти февруари (6 февруари стар стил) от този свят си отива Васил Иванов Кунчев – един герой , за чийто принос и роля в българската история често думите не стигат.

В мразовития февруарски ден през 1873 година Апостола на свободата е обесен на мястото, където сега се издига неговият паметник в столицата.

Смъртта му не просто предизвиква потрес и скръб сред бунтовническите среди, но бележи началото на криза и сътресения, от които революционното движение никога няма да се възстанови напълно.

По традиция смъртта на Васил Левски се чества на 19-ти февруари. Поклон пред паметта му!
http://www.bulgarianhistory.org/%D0%...0%D1%82%D0%B0/

[коки]

След 24 години автентично интервю с Илия Минев – българският Нелсън Мандела> http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu...n-mandela.html

[prodigal]

Но като почитаме жертвите на кървавия комунистически режим, не трябва да забравяме и 30 000 невинни българи разстреляни без съд и присъда, веднага след завземането на властта от комунистите през 1944 година.

Не трябва да забравяме и убитите антифашисти преди това, не по-малка бройка!
Например, единият ми дядо, свестен човек и сирак от първата световна, е лежал в три концлагера, пратен там от „народния“ фашистки съд, внуците на който сега се гордеят с подобни деяния, извършени от предците им!
Та, по полека с квалификациите и ако може да гледате напред, а не какво ви пречи да сте успели, па било то ген, костов или най-вече масони или комунисти

[коки]

,,Никой не трябва да бъде оправдан! И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“ Това са указанията на Георги Димитров, ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики), които той дава в края края на декември 1944 г. и началото на януари 1945 г. в специални телеграми от Москва за това как трябва да действат „народните съдилища”. Директивите му ясно изразяват политическия реваншизъм и жестокост на човека, който тогава от СССР спуска нарежданията за политиката на Българската работническа партия (комунисти).Източник > http://desebg.com/index.php?option=c...rticle&id=1679

[mechobikov]

Но като почитаме жертвите на кървавия комунистически режим, не трябва да забравяме и 30 000 невинни българи разстреляни без съд и присъда, веднага след завземането на властта от комунистите през 1944 година.

[коки]

69 години от кървавия погром на комунистите, почитаме жертвите им

Днес България за трети път отбелязва Ден за почит към жертвите на комунизма.Навършват се 69 г. от зловещия 1 феврури 1945 г. когато са произнесени и са изпълнени смъртните присъди срещу осъдените български политици по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд. Сред тях са регенти, премиери, министри, политици, офицери:

Александър Радолов, български политик (* 1883 г.)

Александър Станишев, български политик (* 1886 г.)

Богдан Филов, министър-председател на България (* 1883 г.)

Борис Йоцов, български учен (* 1894 г.)

Васил Митаков, български политик (* 1891 г.)

Димитър Шишманов, български политик (* 1889 г.)

Добри Божилов, министър-председател на България (* 1884 г.)

Иван Русев, български политик (* 1872 г.)

Иван Бешков, български политик (* 1896 г.)

Иван Вазов, български политик (* 1892 г.)

Иван Багрянов, министър-председател на България (* 1891 г.)

Иван Горанов, български политик (* 1891 г.)

Княз Кирил Преславски, български княз (* 1895 г.)

Никола Захариев, български политик (* 1898 г.)

Никола Михов, български офицер (* 1891 г.)

Павел Груев, български юрист (* 1879 г.)

Петър Габровски, министър-председател на България (* 1898 г.)

Първан Драганов, български политик (* 1890 г.)

Рашко Атанасов, български военен деец (* 1884 г.)

Руси Русев, български военен деец (* 1887 г.)

Теодоси Даскалов, български военен деец (* 1888 г.)

Христо Калфов, български политик (* 1883 г.)

До завършването на процесите на комунистическия Народен съд през април 1945 на смърт са осъдени общо 2 730 души.

До днес БСП, която се хвали, че е наследник на БКП не се е извинила официално за това кърваво престъпление, за разделението и раната, която нанесе на народа си. Преди няколко месеца лидерът на БСП Сергей Станишев воден единствено от личните си амбиции за власт се прегърна и целуна с Лютви Местан и се извини на турците и мюсюлманите за Възродителния процес. Така за пореден път наследникът на една кървава комунистическа фамилия раздели нацията на „добри” и „лоши”, и вместо покаяние и помирение, прокара още по-дълбока рана.
Faktor.bg
https://www.facebook.com/photo.php?f...type=1&theater

[mechobikov]

"Когато не знаеш какво да правиш, атакувай!" - полковник Борис Дрангов
"Срещнеш ли враг—винаги нападай първи." Полковник Борис Дрангов