Капитан Георги Мамарчев е български революционер и офицер от руската армия. Роден е през 1786 година в Котел и е вуйчо на Георги Раковски. Баща му загива в сражение срещу турците. Още млад, Мамарчев емигрира във Влашко. Включва се в щаба на Българската земска войска, формирана поради Руско-турската война от 1806-1812 г, и участва в сражения и разузнавателни акции. През 1821 година в Молдова и Влашко избухва въстание, като Георги Мамарчев е командир на доброволчески отряд. По време на следващата Руско-турска война (1828-1829 г.), Мамарчев отново е командир на отряд от доброволци. Участва в боевете за Силистра. Опитва да вдигне въстание в района на Сливен, но е спрян от руското командване. Oт 1829 до 1836 година е кмет на Силистра, останала под руска власт.
През 1835 година Мамарчев участва в подготовката на бунт, наречен Велчовата завера. Поради предателство е арестуван заедно с останалите ръководители. Поради руското си гражданство не е осъден на смърт както останалите ръководители на бунта и е изпратен на заточение първо в гр. Коня, а после на о. Самос, където умира през юли 1846 година. До последния си час, след 11 години заточение, последната му заръка била "да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив".
През 1835 година Мамарчев участва в подготовката на бунт, наречен Велчовата завера. Поради предателство е арестуван заедно с останалите ръководители. Поради руското си гражданство не е осъден на смърт както останалите ръководители на бунта и е изпратен на заточение първо в гр. Коня, а после на о. Самос, където умира през юли 1846 година. До последния си час, след 11 години заточение, последната му заръка била "да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив".
Коментар