Последните събития от чудната страна още веднъж показаха ясно колко е важно да се наблегне на съвременната история, не мислите ли?
Съобщение
Collapse
No announcement yet.
История
Collapse
X
-
Първоначално изпратено от mailoff Разгледай мнениеКолега, добре, подкрепям, ама турското робство не може да се отрече, че го е имало. И все пак е добре да се знае и от децата ни
Маланди ще го заболи устата да ви повтаря ама вие не та не!Socialism -- You Make It, They Take It.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Grosss Разгледай мнениеМаранди ,ти знаеш ли че унгарците преди да станат оногури и маджари първоначално са ги наричали турци?Мразете ме ако щете - Гарванът Селдън тоже не са го обичали :-)
Коментар
-
Марсианската инвазия на Halloween през 1938 г. http://investments.dir.bg/_wm/librar...en-prez-1938-ghttp://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - Омир
Коментар
-
-Първоначално изпратено от v_tin Разгледай мнение„Колегите знаят, че търговията, бизнесът, глобалният свят съществуват още при Цар Асен II, когато сме давали на хърватите без никакви данъци да пазаруват и да търгуват в България. Сиреч, още тогава някакви европейски норми са важали. Европейската икономика не е по-слаба от канадската, та да ни залеят, или европейското селско стопанство да бъде потопено от канадското.“ (Из разсъжденията на Борисов).
век на Балканите.Техните историци говорят,че така наречената Бяла Хърватия това е
Фанагория.
Коментар
-
Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеКолеги, правя следната забележка:
Престанете да "подарявате" на млади държави история, която те нямат, а вие по този начин да ги "легитимирате".
Визирам материалите, в които се говори за турци преди 1923 година. Самата партия на Ататюрк ( което е прякор = добавка Тюрк ) се нарича по това време МЛАДОТУРСКА партия. Истинското му име е Мустафа Кемал.
Та, умолявам Ви: Спрете да легитимирате нещо, което го няма и не съществува по времето, за което говорите. Самият днешен турски език се появява през 1932 година. Тоест няма такъв етнос и език до преди 80 години.
Изобщо не правите услуга на БГ Империя по този начин. Подхождайте снизходително за някаква феодална Османска империя, която се саморазпадна и вече я няма. Историята я изтри навеки!
Стига с тия глупости за турско робство 500 години, като то няма въобще такава дума по това време. Понятието "турци" се появява за първи път в Европа през 18 век и е свързано с презрително определение за вонящ, дрипав и противен човек, който обаче не е просяк.
Благодаря, колеги предварително!
Коментар
-
Колеги, правя следната забележка:
Престанете да "подарявате" на млади държави история, която те нямат, а вие по този начин да ги "легитимирате".
Визирам материалите, в които се говори за турци преди 1923 година. Самата партия на Ататюрк ( което е прякор = добавка Тюрк ) се нарича по това време МЛАДОТУРСКА партия. Истинското му име е Мустафа Кемал.
Та, умолявам Ви: Спрете да легитимирате нещо, което го няма и не съществува по времето, за което говорите. Самият днешен турски език се появява през 1932 година. Тоест няма такъв етнос и език до преди 80 години.
Изобщо не правите услуга на БГ Империя по този начин. Подхождайте снизходително за някаква феодална Османска империя, която се саморазпадна и вече я няма. Историята я изтри навеки!
Стига с тия глупости за турско робство 500 години, като то няма въобще такава дума по това време. Понятието "турци" се появява за първи път в Европа през 18 век и е свързано с презрително определение за вонящ, дрипав и противен човек, който обаче не е просяк.
Благодаря, колеги предварително!
Коментар
-
„Колегите знаят, че търговията, бизнесът, глобалният свят съществуват още при Цар Асен II, когато сме давали на хърватите без никакви данъци да пазаруват и да търгуват в България. Сиреч, още тогава някакви европейски норми са важали. Европейската икономика не е по-слаба от канадската, та да ни залеят, или европейското селско стопанство да бъде потопено от канадското.“ (Из разсъжденията на Борисов).
Коментар
-
Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнениеБългарската трагедия няма нищо общо с Фердинанд, той е само катализатор в определени моменти и ако трябва да го виним за нещо, ама и за него е спорничко, то е за влизането ни е Първата световна, респективно загубата на Западна Тракия и Струмица. Българската трагедия се корени още в идването ни тук, на това супер кръстопуътно положение. Българската трагедия се корени в това, че всички други съседи са освободени, ама не им се натрапрва от освободителите, че свободата им е дадена даром, и са освободение 50-80 години по-рано. Българската трагедия се корени в липсата на дипломати. Българската трагедия се корени в любовта към Русия. Българската трагедия се корени в желанието ни за всичко и сега (И Солун, и Одрин, и Скопие, и Битоля, и....). Българската трагедия се корени в това, че всичките ни съседи са потенциални врагове, а единствените, с които можем да се погодим (турците), мразим най-много от всички. Българската трагедия се корени в желението ни вечно да сме оригинални и по-по-най, а след това, като не се получи, да отричаме всичко и всички. Българската трагедия се корени в дивашкия ни нихилизъм. Българската трагедия се корени в "тази държава" и "този народ".......
И за това най-малко ни е виновен Фреди мравката!!!
Коментар
-
Велчовата завера е опит за въстание на българите в Търновско и Силистра през 1835 година. Преди планираната дата на бунта заговорът е разкрит и организацията, свързана с него, е разбита от османските власти с активната помощ на Русия.
След завръщането си от чужбина през 1834 г. заможният търговец Велчо Атанасов - Джамджията започва организирането на въоръжено въстание. Той привлича около себе си Никола Гайтанджията , Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковския манастир - отец Сергий, и учителя Андон Никопит. В подготовката на въстанието активно се включват и дейци основно от Елена, Горна Оряховица, Лясковец, Трявна, Габрово. Търновските съзаклятници начело с Велчо Атанасов установяват тесни връзки с Георги Мамарчев, българин, служил по-рано в руската армия.
На заседанията, провеждани в Търново и Елена, родолюбците изработват план за провеждане на въстание, което трябва да бъде обявено на Великден през април 1835 г. Под предлог, че събира работници за поправка на разрушената през последната Руско-турска война варненска крепост, Димитър Софиянлията се наема да въоръжи в околностите на Търново около 2000 души. С Иванаки Кюркчи от неговото село Вратца, както и от съседното Българене за Търново заминали голяма група българенци и вратцалии. Днес не е възможно да се установят имената на участвалите в заверата, защото списъците на мнимите „дюлгери", дошли в Търново, са унищожени веднага след разкриването на заговора. Подготовката се изразява и в набавяне на оръжие и боеприпаси, шиели се специални униформи, калпаци и знамена. Съзаклятниците провеждали и военни упражнения, строй, стрелба.
Предвождани от Георги Мамарчев, въстаниците трябва да превземат Търново и да провъзгласят Велчо Атанасов за Княз Търновски и след разгрома на турските войски в Търново да се вдигне въстание в Еленско, Габровско и да се овладеят старопланинските проходи в Централна Стара планина. Основната цел на въстанието е било образуването на автономно княжество, което да бъде база за бъдещите освободителни борби. При успешен завършек автономният статут щял да се разпростре върху всички български земи.
Заговорът е разкрит на властите от еленския чорбаджия Йордан Кисьов. Повечето от участниците са обкръжени от турците в Плаковския манастир. В последвалото сражение участват и хайдути от дружините на Иван Аврамски и Куман войвода, монаси от манастира и селяни от околността. Малък брой въстаници се измъкват от обкръжението и, водени от Иван Аврамски, са разбити до село Средни колиби, Еленско.
За изтръгване на признания за други участници в заговора турците подложили на жестоки изтезания арестуваните бунтовници. Те се изправят достойно пред съда и бесилката и не издават никого, като по този начин спасяват мнозина заговорници от смърт. [1][2][3] Повечето ръководители на заговора, включително Велчо Атанасов, Димитър Софиянлията, Йордан Брадата и Кольо Гайтанджията, са обесени в Търново на 4 април. Иванаки Йонков - Кюркчията е изпратен във Видин по личното настояване на управителя на пашалъка Хюсейн паша, след което е обесен в Ловеч на 14 април 1835 г.[4] Други са изпратени на заточение — отец Сергий в Мъглижкия манастир, Антон Никопит в Цариград, а Георги Мамарчев в Кония, а след това на остров Самос, управляван от съгражданина му Стефан Богориди.
Участниците във Велчовата завера изглежда разчитат и на известна подкрепа от страна на Русия, но заговорът съвпада с периода на най-голямо сближаване между Османската и Руската империя. В Силистра, която по това време се намира под временна руска окупация, е разкрито второ ядро на заговора, в което участват много бесарабски българи, доброволци от Руско-турската война. По лично нареждане на император Николай I всички участници в заговора, които не са руски поданици, са незабавно предадени на османските власти. В подобно положение остава и Георги Мамарчев, бивш руски офицер, когото руснаците не приемат за свой поданик и отказват да защитят. Заговорниците с руско поданство са предадени на военен съд, подложени са на тежки мъчения и са изпратени на заточение в Сибир.The strongest stand last.
Коментар
-
Капитан Георги Мамарчев е български революционер и офицер от руската армия. Роден е през 1786 година в Котел и е вуйчо на Георги Раковски. Баща му загива в сражение срещу турците. Още млад, Мамарчев емигрира във Влашко. Включва се в щаба на Българската земска войска, формирана поради Руско-турската война от 1806-1812 г, и участва в сражения и разузнавателни акции. През 1821 година в Молдова и Влашко избухва въстание, като Георги Мамарчев е командир на доброволчески отряд. По време на следващата Руско-турска война (1828-1829 г.), Мамарчев отново е командир на отряд от доброволци. Участва в боевете за Силистра. Опитва да вдигне въстание в района на Сливен, но е спрян от руското командване. Oт 1829 до 1836 година е кмет на Силистра, останала под руска власт.
През 1835 година Мамарчев участва в подготовката на бунт, наречен Велчовата завера. Поради предателство е арестуван заедно с останалите ръководители. Поради руското си гражданство не е осъден на смърт както останалите ръководители на бунта и е изпратен на заточение първо в гр. Коня, а после на о. Самос, където умира през юли 1846 година. До последния си час, след 11 години заточение, последната му заръка била "да му донесат оръжията, за да ги положи в полза на отечеството, ако е жив".The strongest stand last.
Коментар
-
Първоначално изпратено от Trakatrak' Разгледай мнениеМаранде, пак си се изпружил в тема История. Като онова пружиниращо метално човече, де изскача от кутията кога отваряш капака й. Какво ти пречи принц Кирил, де ходил по бардаците. Във всички семейства с трон, корона и жезъл малките синове го удрят на живот, за да не гледат към престола. Каква тежка съдба! Не като теб, дет се подготвяш за император с лишения и пости.
Коментар
-
Първоначално изпратено от marandi Разгледай мнениеТракащото пак започна да маже със сапун ските
Последно кое е вярно? Че Кирил Преславски ( брат му ) павира цяла улица в Софето до любимия си бардак? Че бай Тошоу правешки бил незаконен син на Фердинанд?
Или че бил педалчик?
----------------------------------------
П.П. Уникуми сте, бре
Коментар
Коментар