Преди 100 години на 3 (16) юли 1917 г. болшевиките начеват своя щурм към властта. Тогава са разгонени, но само след 110 дни ще завземат властта. Цялата власт за 74 години напред. Защо тази не особено значителна, радикална партия успя да разшири влиянието си до над 1/3 от света? Само геостратегическият анализ може да даде правдив донякъде отговор.
Към началото на ХХ век Русия се превръща в страховит геополитически масив, който започва да доминира над Евразия и застрашава позициите на останалите Велики сили. Япония едвам успява да я отблъсне от Северен Китай. Британците с мъка я удържат край границите на Афганистан и по средата на Иран. Германците укрепват и модернизират Османската империя, за да не се разпадне и руснаците да излязат на Средиземно море и да превземат Проливите. Единствен съюзник на Царя е Франция, която трепери пред прусаците. На тази основа се изгражда парадоксален триъгълен съюз с трети член ОК, в който Франция е средоточието на интереси, а противните си едни други британци и руснаци се крепят покрай Париж против Берлин и Виена.
По това време Русия твърде бързо нараства демографски. Въпреки индустриализацията, прекомерно увеличилото се население създава социално напрежение. Започват реформи, но Николай Втори не се отказва от самодержавието. Влиза в конфликт с чуждите инвеститори. Търси нови възможности за развитие в сближаване със САЩ без да разбира, че те са предстоящия глобален съперник.
В такава обстановка заради сръбски провокатори с множество валенции се начева общоевропейска война. Русия е принудена да подържа огромен фронт от Балтика до Румъния. А в същото време съюзниците й буксуват по френските и македонските поля. Въпреки успехите с пробива на ген. Брусилов през 1916 г., Румъния е разгромена и фронтът се проточва до Черно море. Руснаците разбират, че са вкарани в капан и започват да обмислят сепаративен мир, макар че ще загубят обещаните им през 1915 г. Проливи.
Британците се опитват да предотвратят излизането на Русия от войната. Техен агент организира заговора за убийството и доубива Распутин (всъщност той умира от удавяне), който съветва царското семейство да прекрати участието на Русия в касапницата. За да се подсигурят, те търсят отстраняването на царя и вероятно агентурата им направлява започналата в края на зимата на 1917 революция в Петроград. Николай Втори е принуден да абдикира. Но той се извърта, за да запази възможност да се върне и наместо законно да предаде властта на сина си я прехвърля на недолюбвания си брат Михаил. Всички велики князе са против, защото това е незаконно, а и те биха могли да насочват престолонаследника Алексей докато навърши пълнолетие. Михаил разбира, че е използван и отказва да поеме престола. В Русия се установява власт на фактическо безвластие. Има някакво правителство, но също има революционни съвети, които също управляват. Започва избиването на висши военни и полицаи. Запалени са архивите на Охранката.
Германците също се възползват от метежите в руската столица и от вакуума във властта и пропускат руски левичари през своя територия да се завърнат в Русия. Между тях и Ленин. Той се обявява за незабавно прекратяване на войната, На 3 юли болшевиките се оптват да завземат властта, но са разгромени, революционните съвети също са пресирани и цялата власт минава в ръцете на Керенски. На фронта обаче ген. Брусилов е претърпял поражение и подкрепата за оставане във войната съвсем спада. През септември новият главнокомандващ ген. Корнилов (в договорка с Керенски, който обаче се отмята) се опитва да превземе революционната столица, но куриозно е разбит. С този щурм започва Гражданската война. Руснаците искат да излязат от световната война, но са готови да воюват помежду си. Керенски е дезавуиран, безвластието се завръща. В този момент мнозинството от руските патриоти разбират, че само мирът може да спаси Русия. И подготвят или поне бездействат при болшевишкия преврат в Петроград. Неголяма съпротива има в Москва. Вероятно Охранката активно подпомага преврата. Болшевиките превземат властта, изкарват страната от войната, спечелват Гражданската война (голяма част от офицерите в Червената армия са висши царски кадри) и обединяват разпадналата се Русия с подкрепата на отговорните и продуктивни среди на руското общество. Въпреки всичките атаки срещу тези стабилизиращи империята прослойки. Впоследствие тези от болшевиките, които се оказва, че не работят за империята, са отстранени, много от тях са просто избити. Така се нормализира Русия в условията на терор и диктатура, но достигна до нивото на свръхдържава. Така болшевиките изиграха ролята на империалисти, ако и да не им беше това желанието.
Към началото на ХХ век Русия се превръща в страховит геополитически масив, който започва да доминира над Евразия и застрашава позициите на останалите Велики сили. Япония едвам успява да я отблъсне от Северен Китай. Британците с мъка я удържат край границите на Афганистан и по средата на Иран. Германците укрепват и модернизират Османската империя, за да не се разпадне и руснаците да излязат на Средиземно море и да превземат Проливите. Единствен съюзник на Царя е Франция, която трепери пред прусаците. На тази основа се изгражда парадоксален триъгълен съюз с трети член ОК, в който Франция е средоточието на интереси, а противните си едни други британци и руснаци се крепят покрай Париж против Берлин и Виена.
По това време Русия твърде бързо нараства демографски. Въпреки индустриализацията, прекомерно увеличилото се население създава социално напрежение. Започват реформи, но Николай Втори не се отказва от самодержавието. Влиза в конфликт с чуждите инвеститори. Търси нови възможности за развитие в сближаване със САЩ без да разбира, че те са предстоящия глобален съперник.
В такава обстановка заради сръбски провокатори с множество валенции се начева общоевропейска война. Русия е принудена да подържа огромен фронт от Балтика до Румъния. А в същото време съюзниците й буксуват по френските и македонските поля. Въпреки успехите с пробива на ген. Брусилов през 1916 г., Румъния е разгромена и фронтът се проточва до Черно море. Руснаците разбират, че са вкарани в капан и започват да обмислят сепаративен мир, макар че ще загубят обещаните им през 1915 г. Проливи.
Британците се опитват да предотвратят излизането на Русия от войната. Техен агент организира заговора за убийството и доубива Распутин (всъщност той умира от удавяне), който съветва царското семейство да прекрати участието на Русия в касапницата. За да се подсигурят, те търсят отстраняването на царя и вероятно агентурата им направлява започналата в края на зимата на 1917 революция в Петроград. Николай Втори е принуден да абдикира. Но той се извърта, за да запази възможност да се върне и наместо законно да предаде властта на сина си я прехвърля на недолюбвания си брат Михаил. Всички велики князе са против, защото това е незаконно, а и те биха могли да насочват престолонаследника Алексей докато навърши пълнолетие. Михаил разбира, че е използван и отказва да поеме престола. В Русия се установява власт на фактическо безвластие. Има някакво правителство, но също има революционни съвети, които също управляват. Започва избиването на висши военни и полицаи. Запалени са архивите на Охранката.
Германците също се възползват от метежите в руската столица и от вакуума във властта и пропускат руски левичари през своя територия да се завърнат в Русия. Между тях и Ленин. Той се обявява за незабавно прекратяване на войната, На 3 юли болшевиките се оптват да завземат властта, но са разгромени, революционните съвети също са пресирани и цялата власт минава в ръцете на Керенски. На фронта обаче ген. Брусилов е претърпял поражение и подкрепата за оставане във войната съвсем спада. През септември новият главнокомандващ ген. Корнилов (в договорка с Керенски, който обаче се отмята) се опитва да превземе революционната столица, но куриозно е разбит. С този щурм започва Гражданската война. Руснаците искат да излязат от световната война, но са готови да воюват помежду си. Керенски е дезавуиран, безвластието се завръща. В този момент мнозинството от руските патриоти разбират, че само мирът може да спаси Русия. И подготвят или поне бездействат при болшевишкия преврат в Петроград. Неголяма съпротива има в Москва. Вероятно Охранката активно подпомага преврата. Болшевиките превземат властта, изкарват страната от войната, спечелват Гражданската война (голяма част от офицерите в Червената армия са висши царски кадри) и обединяват разпадналата се Русия с подкрепата на отговорните и продуктивни среди на руското общество. Въпреки всичките атаки срещу тези стабилизиращи империята прослойки. Впоследствие тези от болшевиките, които се оказва, че не работят за империята, са отстранени, много от тях са просто избити. Така се нормализира Русия в условията на терор и диктатура, но достигна до нивото на свръхдържава. Така болшевиките изиграха ролята на империалисти, ако и да не им беше това желанието.
Не мразя руските граждани - напротив, те са ми сред любимите нации, заедно с немците и донякъде италиянците (заради долче вита-та им
), но руската имперска политика (без начение дали по времето на царска Русия или на СССР) почти винаги е била в наш ущърб и в полза на съседите ни. Войната през 1877-78, която з а нас се явява Освободителна, е щастливо изключение, благодарение и на героизма на нашоте опълченци при Шипка. Но тази война се води не зашото Русия я иска (руският народ я е искал, но не и царят), а защото е принудена да я води. Ех, защо няма повече българофили у нас...
Коментар