История

[Trakatrak']

Днес се навършват 109 години от обявяването на Княжество България за независимо от Османската империя и въздигането му в Царство. Източна Румелия, която е под управлението на българския княз според споразумяването между Великите сили от 1886 г. е присъединена формално към новото царство. Днес биха нарекли този акт анексия. По същото време Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, която дотогава управлява в съответствие с Берлинския договор. Гърция фактически присъединява автономната държава Крит. И всичко това става възможно поради неразбориите в Стамбул при Младотурската революция от юли 1908 г.
Много българи са на мнение, че именно това събитие трябва да бъде чествано като национален празник на съвременна България. За съжаление почти до края на миналия век тази дата беше неглижирана. Дори се майтапех с мои познати като ги питах откога сме независими, а отговаряха - 1878 г. Въпреки по-ниския ранг в празничната система и изопачаването с отбелязването по стар стил. тази дата е изключително събитие в българската история и в международната държавна традиция тя стои като първостепенна дата на българската самостоятелност. Честит празник!

[Trakatrak']

На днешната дата преди 99 години България капитулира пред съюзниците от Съглашението и излиза от Първата световна война сломена. Това остава най-голямото българско военно усилие за всички времена. Царството се докосна за малко до лелеяната цел за обединение на българите като се разпростря от Тулча почти до Елбасан и от Смедерево до Дедагач. Но войната се решаваше на Западния фронт. А там нищо ново не успя да се случи до ноември 1918 г. Всъщност, случи се. Изпълзяха танкове. Но звездният им час настъпи при следващата голяма война.

[nachev]

Честит празник!
Манифест за провъзгласяване независимостта на България,
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново

"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!"

Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.

На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
Фердинанд I.

[Jay Gould]

Превратът в Чили http://investments.dir.bg/_wm/library/item.php?did=558219&df=773127&dflid=3-prevratat-v-chili

[nachev]

Твърде различни са нещата. Княжеството и Румелия са с общ сюзерен - султана. Това позволява да се смекчи процедурата по съшиването.Но пък възниква проблем през 1908. При Крим си е сепаратизъм и трудно ще се уреди. Дори Косово още виси без сръбско признаване.

Да, да, има ги тези особености! Нещото, което умишлено прескочих е, че ние българите сме в особено деликатно положение и следва да сме много внимателни и сдържани в оценките. От международноправна гледна точка и в двата процеса има поредица от формални дефекти, но това не ни пречи да честваме най-тържествено този наш ден и справедливо да го считаме за голямо национално достижение. Интересът си е интерес, но принципно не трябва да се забравя, че винаги има и различни гледни точки, които вероятно не може и/или не трябва да се игнорират. Някой замислял ли се е, какво би станало ако Англия би казала "не". А тя е казала "да" едва след като разбира, че руснаците не са били съгласни. Последната ми грижа е турската гледна точка, но от позицията на формалната логика би следвало поне да регистрираме, че такава гледна точка съществува.

При Крим положението е още по-натоварено. Има много история, има административни актове, има няколко референдума, а мнозина си мислят, че е само един, проведен при де факто руско присъствие, има чисто сепаратистки уклони, а и защо да не си го кажем направо - има геополитика и стратегическо военно мислене и планиране.

[Trakatrak']

Амирации! Не си забравил, че обеща да поменеш светлия празник въпреки неразбориите с датирането!
Да е честит празникът на всички ни!
Понеже си бях наумил, че е редно да поменем и едно от важните исторически имена, който е пряко свързан с това знаменателно събитие - ген. Данаил Николаев, прегледах разни по-пресни публикации в нета за него и избрах да постна един линк към статия в Гласове.
Много ми беше интересно да си припомня някои лица и събития.

Почнаха пак да ни трият "политически", та дано тук ни оставят да си кажем думата. Тържественият акт на отбелязване вече мина, днес преговорихме почтително материала още веднъж. Нещо ме провокира да направя опит за свързване на определени събития от миналото и модерните дни и в тази връзка напълно неангажиращо предлагам за размисъл по темата: Прилики и отлики между Съединението и Присъединяването на Крим. Не е задължително от това да произлезе дискусия, че цензурите нещо са се вкиснали, а и аз съм на ръба да го направя.

Твърде различни са нещата. Княжеството и Румелия са с общ сюзерен - султана. Това позволява да се смекчи процедурата по съшиването.Но пък възниква проблем през 1908. При Крим си е сепаратизъм и трудно ще се уреди. Дори Косово още виси без сръбско признаване.

[nachev]

Днес е денят на Съединението. 132 години от този успешен акт за национално единение.[/URL]

Амирации! Не си забравил, че обеща да поменеш светлия празник въпреки неразбориите с датирането!
Да е честит празникът на всички ни!
Понеже си бях наумил, че е редно да поменем и едно от важните исторически имена, който е пряко свързан с това знаменателно събитие - ген. Данаил Николаев, прегледах разни по-пресни публикации в нета за него и избрах да постна един линк към статия в Гласове.
Много ми беше интересно да си припомня някои лица и събития.

Почнаха пак да ни трият "политически", та дано тук ни оставят да си кажем думата. Тържественият акт на отбелязване вече мина, днес преговорихме почтително материала още веднъж. Нещо ме провокира да направя опит за свързване на определени събития от миналото и модерните дни и в тази връзка напълно неангажиращо предлагам за размисъл по темата: Прилики и отлики между Съединението и Присъединяването на Крим. Не е задължително от това да произлезе дискусия, че цензурите нещо са се вкиснали, а и аз съм на ръба да го направя.

[Грую Груев]

Мда, днес е - странна работа е това с датите - 3-ти март го празнуваме по нов стил, 24 май - по нов стил, Съединението - по стар стил, Независимостта - стар стил. Въобще пълна неразбория. Според мен щяха да си го празнуват по нов стил, но пусто в народа са залегнали два празника през семтември - 9 и 23 септември, та затова и новите празници трявбаше да копират почти точно старите То и християнските празници, като се замислим, следват старите езически такива - въобще трудно се върви срещу традициите...

Честит празник - заедно с Независимостта, това са най-българските празници, но да не задълбавам

[Trakatrak']

Днес е денят на Съединението. 132 години от този успешен акт за национално единение. Осъществен едва шест години след конституирането на Княжество България, през които то мъчително урежда устройването си, докато в същото време Източна Румелия се стреми да докаже българския си характер.

[Trakatrak']

Хубаво разказваш, Тракчо! Преди малко приключих с четенето на:

https://1917.tass.ru/article/9-sentyabrya

В края на поста си, може би е трябвало да споменеш и съдбата на Керенски (умира през 1970 г. в Ню Йорк,ако не бъркам)!Също и това, че в Руската Гражданска война България дава в жертва генерал Радко Димитриев.

Керенски се измъква като куртизанка от бар, в който са се сбили за пиячката. По.интересна е съдбата на Корнилов След болшевишкия преврат е освободен. Той се отправя на юг към казашките области и там с генералите Алексеев и Деникин създава Доброволческата армия и поставя началото на Бялото движение. Търпи военни неуспехи и през пролетта на 1918 г. е убит от снаряд влетял в стаята му. Съдбата му сякаш потвърждава, че от него тръгва Гражданската война в опит да бъде спасена Русия.
Колкото до Радко Димитриев, той е пленен от параболшевишка група заедно със сина му при лечението им в Минералние бани. Заедно с други заложници са разстреляни. Убийството им е измежду първите описани престъпления на болшевиките, публикувани на Запад, за да плашат дребната и едрата буржоазия.

П.п. Това което си пуснал е интересно обобщения, но руските историци още спорят какви са били истинските намерения на Корнилов и защо Керенски се отмята. Имал ли е той допълнителна разузнавателна информация?

[Имхотеп]

Хубаво разказваш, Тракчо! Преди малко приключих с четенето на:

https://1917.tass.ru/article/9-sentyabrya

В края на поста си, може би е трябвало да споменеш и съдбата на Керенски (умира през 1970 г. в Ню Йорк,ако не бъркам)!Също и това, че в Руската Гражданска война България дава в жертва генерал Радко Димитриев.

И кво пише?

[SPART]

Хубаво разказваш, Тракчо! Преди малко приключих с четенето на:

https://1917.tass.ru/article/9-sentyabrya

В края на поста си, може би е трябвало да споменеш и съдбата на Керенски (умира през 1970 г. в Ню Йорк,ако не бъркам)!Също и това, че в Руската Гражданска война България дава в жертва генерал Радко Димитриев.

[Trakatrak']

Днес е 9 септември. Свързваме го с 1944 г. Само че 1944 произлезе от 1917. Дори може би произлезе от 9.09.1917 г.

100 години от началото на Руската гражданска война (1917 - 1939).

Днес се навършват 100 години от началото на т. нар. Корнилов метеж 27.08 /н.с.9.09/ - 31.08 /13.09/ 1917 г. Според мен с него започва гражданската война в Русия.
Съществуват два възгледа за феномена гражданска война. Според тясното разбиране това са военни действия между военни формации на една държава..Според по-широкото гледище това са въоръжени и политичeски сблъсъци между членовете на национална общност. През съветската епоха бе възприето първото становище, което ограничаваше гражданската война в Русия до 1918-1921 г. Защо? За да не се включват в рамките й болшевишкия преврат, борбите между фракциите в болшевишката партия, терорът на болшевиките срещу останалите партии, граждански и политически движения и не на последно място, войната срещу руското село, каквато представлява колективизацията. Напоследък началото бе прехвърлено към декември 1917 г. - казашките бунтове срещу болшевишките аграрни мероприятия.

След болшевишкото надигане през юли 1917 г. тяхното ръководство е разгонено и те са компрометирани като германски агенти. Постепенно сред управляващите се формира мнение, че многовластието и анархията трябва да бъдат преустановени. Военните се надяват, че с поставянето под контрол на Петроград и Москва, подобно на 1906 г. народното революционно брожение ще бъде овладяно. Новоназначеният главнокомандващ ген. Лавр Корнилов постига споразумение с премиера Керенски за въвеждане на войски в двете столици. Към тях се придвижват значителни военни части. Само че общуването между двамата е затруднено не само от личната им неприязън и подозрителност, но и от конспиративността на плановете им. Между тях се вклинява бившият член на правителството, отговарял за религиите, В. Лвов, който се представя пред тях, че е пратеник на отсрещната страна. И двамата са подведени. Той успява да заблуди Керенски, че Корнилов има политически амбиции и че се подготвя да отстрани премиера, дори физически. Керенски заповядва да се преустанови движението на войските към столиците. В объркването Корнилов отказва и това се възприема като бунт срещу правителството. Той е обявен извън закона. Но Трети кавалерийски корпус воден от ген. Кримов вече е пред Петроград. Временното правителство изважда оръжие, за да въоръжи народната отбрана на столицата. Керенски привиква ген. Кримов, а той вместо да въведе войските в града се явява пред министър-председателя, който го обвинява в измяна. Не издържал на натиска, ген. Кримов се самоубива. В това време агитатори разлагат дисциплината в Трети корпус и той става не особено боеспособен като засяда до столицата. През октомврийския преврат той единствен оказва съпротива, но не особено решително.
Чрез политически интриги и революционна агитация достойният офицер ген. Корнилов е дезавуиран като главнокомандващ и фактически е разбит при опита му да осъществи програма за стабилизиране на империята. Той е заменен от поста и е арестуван. Само че изваденото оръжие за отбраната на Петроград е разграбено от привърженици на революционното действие и започва формирането на Червената гвардия.
След потушаването на "метежа" авторитета на Керенски и правителството рязко спада, тъй като се разбира за ролята им при решението за въвеждане на войски в столиците. Болшевиките и други конспиратори подготвят завземането на властта. Разложението на властта е пълно. На 24.10 /н.с. 6.11/ започва атаката срещу властта. На следващия ден удпехът на преврата е факт без да има значителна съпротива. В сблъсък с части от Трети кавалерийски корпус загиват около 200 души, но той не оказва достатъчно давление и скоро се присъединява към новата власт.

Как болшевиките превзеха властта? Вероятно с помощта на германската агентура. Но това не е достатъчно. Според мен те са подкрепяни от роялистите и от Охранката за премахването на демократическия режим, за да се възстанови самодержавието по един или друг начин. За да оцелее Русия като сключи сепаративен мир. Троцки ще се опита да предотврати капитулацията, но от това тя става още по-позорна. Гражданската война поглъща Русия и десетки милиони ще загинат от военните действия, глада и политическите разправи. Две десетилетия на приливи и отливи нейните ерупции ще опустошат и променят Русия, а след това и света.

П.п. При болшевиките В. Лвов преживява добре и дори е назначен на държавна служба.

[Trakatrak']

За добра приказка всеки е петимен!
Няма лошо това голямо и изцяло българско дело да се отбележи два пъти!
На 18 септември ти ще ни разкажеш за Д. Николаев и вече със сериозен тон за много сериозни дела.
АЗ днес исках просто да внеса малко цвят и дано съм сполучил.

Много добре си направил, Чардафон е чуден, шарен български герой. Чуден и шарен като самата България.

[nachev]

Датата е друга, датата! 18 септември - тогава трябва да се отбелязва.

За добра приказка всеки е петимен!
Няма лошо това голямо и изцяло българско дело да се отбележи два пъти!
На 18 септември ти ще ни разкажеш за Д. Николаев и вече със сериозен тон за много сериозни дела.
АЗ днес исках просто да внеса малко цвят и дано съм сполучил.