Колеги, честит Празник!
Нека да почетем едно истинско наше, българско и народно дело - Съединението!
По волята на съдбата и в резултат на огромното желание за реализиране на нашия национален идеал, с много романтизъм, доста самонадеяност, пък и капчица лудост - на днешния ден през 1885 г. се извършва едно велико дело. Наследниците на Апостола използват един малък прозорец във времето - такива каквито рядко се отварят за малките популации, изоставени често на вълните на времето и подвластни на битките и противопоставянето на т.н. Велики сили и с типичния си нашенски импровизаторски гений и с немалка доза късмет довеждат делото до успешен край.
Никой не може да каже какво би се случило ако нежелаещата проблеми и война с Англия Русия в този момент просто си беше премълчала, или пък разбирайки за обявения руски отказ да признае Съединението, Англия не го беше признала.
В този момент ми се иска да си припомним за едно от големите български имена, със сериозен принос за това народно дело, един от многото "невъзможни образи" на българската свобода и единение. Ето какво си поприпомних и искам да споделя с вас.
Продан Тишков - наричан полусаркастично, но и с доза уважение - Чардафон Велики. На 16 години получава забрана забрана от по-възрастните революционери да участва във Въстанието, но нищо не може да му попречи да стане Опълченец във Освободителната война.
Странна е историята с неговото име. Още от дете, когато е бил с буен и дори необуздан нрав, получава прякор Чарда. На по-късен етап нашенски зевзеци решават, откривайки разни специфични черти в неговия характер и поведение, пък и водени от желание да си направят подигравка с началника на полицията в Източна Румелия - някакав си фон Едикойси, с германско благородническо потекло, да прибавят частицата "фон" към името на Продан и ето така той отначало бил фон Чарда, но после бързо се наложило далеч по благозвучното и по български звучащо Чардафон. На по-късен етап бай Захарий пише негова биография и му посвещава и други разкази, в един от който му пришива шеговито и прозвището Велики и така почти невръстният от днешна гледна точка младеж става Чардафон Велики.
Същият той води най-голямата бойна конна дружина от Голямо Конаре, че да превземат Пловдив. А след превземането на конака нашият "невъзможен образ" арестува Губернатора, а после кара своята годеница да ескортира каляската на Гавраил Кръстевич през целия град. Той лично съпровожда Кръстевич до турската граница, а преди да го изпроводи, двамата сядат и играят табла. Симпатяга, артистичен, екстравагантен, невъзможен - такъв е Чардафон. Вероятно това дава повод на Симеон Радев да го нарече - смешник, пияница, но и голям патриот.
Отива си без време.
Нека да почетем едно истинско наше, българско и народно дело - Съединението!
По волята на съдбата и в резултат на огромното желание за реализиране на нашия национален идеал, с много романтизъм, доста самонадеяност, пък и капчица лудост - на днешния ден през 1885 г. се извършва едно велико дело. Наследниците на Апостола използват един малък прозорец във времето - такива каквито рядко се отварят за малките популации, изоставени често на вълните на времето и подвластни на битките и противопоставянето на т.н. Велики сили и с типичния си нашенски импровизаторски гений и с немалка доза късмет довеждат делото до успешен край.
Никой не може да каже какво би се случило ако нежелаещата проблеми и война с Англия Русия в този момент просто си беше премълчала, или пък разбирайки за обявения руски отказ да признае Съединението, Англия не го беше признала.
В този момент ми се иска да си припомним за едно от големите български имена, със сериозен принос за това народно дело, един от многото "невъзможни образи" на българската свобода и единение. Ето какво си поприпомних и искам да споделя с вас.
Продан Тишков - наричан полусаркастично, но и с доза уважение - Чардафон Велики. На 16 години получава забрана забрана от по-възрастните революционери да участва във Въстанието, но нищо не може да му попречи да стане Опълченец във Освободителната война.
Странна е историята с неговото име. Още от дете, когато е бил с буен и дори необуздан нрав, получава прякор Чарда. На по-късен етап нашенски зевзеци решават, откривайки разни специфични черти в неговия характер и поведение, пък и водени от желание да си направят подигравка с началника на полицията в Източна Румелия - някакав си фон Едикойси, с германско благородническо потекло, да прибавят частицата "фон" към името на Продан и ето така той отначало бил фон Чарда, но после бързо се наложило далеч по благозвучното и по български звучащо Чардафон. На по-късен етап бай Захарий пише негова биография и му посвещава и други разкази, в един от който му пришива шеговито и прозвището Велики и така почти невръстният от днешна гледна точка младеж става Чардафон Велики.
Същият той води най-голямата бойна конна дружина от Голямо Конаре, че да превземат Пловдив. А след превземането на конака нашият "невъзможен образ" арестува Губернатора, а после кара своята годеница да ескортира каляската на Гавраил Кръстевич през целия град. Той лично съпровожда Кръстевич до турската граница, а преди да го изпроводи, двамата сядат и играят табла. Симпатяга, артистичен, екстравагантен, невъзможен - такъв е Чардафон. Вероятно това дава повод на Симеон Радев да го нарече - смешник, пияница, но и голям патриот.
Отива си без време.
Коментар