Първоначално изпратено от Trakatrak'
Разгледай мнение
-
То това нито е велико, нито е социалистическо, нито е революция. Калпава работа, руска. Доведе до световен дисбаланс и колабс. -
Тракчо,не искам да ти развалям писането а и нямам за цел да те опровергавам.Но все пак ето хронологията от Източника:
https://1917.tass.ru/article/7-noyabrya
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!Коментар
-
Преди 100 години е формирано правителството на болшевиките. Първите му актове са декретите за мира и земята.
Декрет II Всероссийского съезда Советов
об образовании Рабочего и Крестьянского правительства
26 октября (8 ноября) 1917 г.
Всероссийский съезд Советов рабочих, солдатских и крестьянских депутатов постановляет: Образовать для управления страной, впредь до созыва Учредительного собрания, Временное рабочее и крестьянское правительство, которое будет именоваться Советом Народных Комиссаров. Заведывание отдельными отраслями государственной жизни поручается комиссиям, состав которых должен обеспечить проведение в жизнь провозглашенной съездом программы, в тесном единении с массовыми организациями рабочих, работниц, матросов, солдат, крестьян и служащих. Правительственная власть принадлежит коллегии председателей этих комиссий, т.е. Совету Народных Комиссаров. Контроль над деятельностью народных комиссаров и право смещения их принадлежит Всероссийскому съезду Советов рабочих, крестьянских и солдатских депутатов и его Центральному Исполнительному Комитету. В настоящий момент Совет Народных Комиссаров составляется из следующих лиц: Председатель Совета – Владимир Ульянов (Ленин). Народный комиссар по внутренним делам – А.И.Рыков. Земледелия – В.П.Милютин. Труда – А.Г.Шляпников. По делам военным и морским – комитет в составе: В.А.Овсеенко (Антонов), Н.В.Крыленко и П.Е.Дыбенко. По делам торговли и промышленности – В.П.Ногин. 21 Народного просвещения – А.В.Луначарский. Финансов – И.И.Скворцов (Степанов). По делам иностранным – Л.Д.Бронштейн (Троцкий). Юстиции – Г.И.Оппоков (Ломов). По делам продовольствия – И.А.Теодорович. Почт и телеграфов – Н.П.Авилов (Глебов). Председатель по делам национальностей – И.В.Джугашвили (Сталин). Пост народного комиссара по делам железнодорожным временно остается незамещенным.Коментар
-
На 25 октомври (7 ноември) 1917 г. болшевиките завземат властта в Петроград и свалят Временното правителство. Тези събития в значителна степен определят как изглежда светът 100 години по-късно. Болшевиките провеждат колосален модернизационен проект, чието забуксуване ще доведе до конервативната проимперска революция (контрареволюция) от сталинската епоха.
Обращение Петроградского
военно-революционного комитета
"К гражданам России!"
25 октября (7 ноября) 1917 г.
Временное правительство низложено. Государственная власть перешла в руки органа Петроградского Совета рабочих и солдатских депутатов, Военно-революционного комитета, стоящего во главе петроградского пролетариата и гарнизона. Дело, за которое боролся народ: немедленное предложение демократического мира, отмена помещичьей собственности на землю, рабочий контроль над производством, создание Советского правительства – это дело обеспечено. Да здравствует революция рабочих, солдат и крестьян! Военно-революционный комитет при Петроградском Совете рабочих и солдатских депутатов. 25 октября 1917 г. 10 ч. утра.
Dmitri Shostakovich : Symphony No.12 in D minor, Op.112 "Year 1917" (Kirill Kondrashin) https://www.youtube.com/watch?v=LU_Yo7NSe1o
Evgeny Mravinsky - Shostakovich, Symphony No.12 "1917"
https://www.youtube.com/watch?v=TqOfvcd7hqY
Shostakovich: Symphony No. 12 / Dudamel · Berliner Philharmoniker
https://www.youtube.com/watch?v=XM4hxyK-DdoКоментар
-
На 24.10 (6.11) 1917 г., преди точно 100 години започва Октомврийския преврат на болшевиките обявен по-късно за велика социалистическа революция. Несъмнено той е върха на Втората руска революция, но е съмнително дали може да се нарече социалистически въпреки провеждането му от една от социалдемократическите руски фракции. затова е необходимо да се изясни какво представляват руските революции чрез социодемографски и етнодемографски анализ на движещите им сили. Досега в тази тема през юли и септември изложих геостратегическата (имперската) и вътрешноконфронтационната (интригантско елитарната) версия, обосновка за превземането на властта от болшевиките. Но масовката, "широките народни слоеве" и тяхното подвеждане са социалната основа на трагичните и действително превратни за целия свят събития. Затова в някой следващ пост ще гледам да дам моята представа за демографските предпоставки на състоялата се катастрофа, наречена революция, която промени планетата. А засега да кажем "Покой на душите на загиналите!" В историята тяхната съдба е масовка, но за всеки е лична трагична кончина. Мир и вечна памет!
Д. Шостакович Симфонична поема „Октомври”
https://www.youtube.com/watch?v=vOepDcYMoL0
https://www.youtube.com/watch?v=Zt4eOpDwhFQ
https://www.youtube.com/watch?v=mVpI8cyWu8EКоментар
-
Принц Ханс-Адам II е 3-ти по богатство владетел в Европа и 11-ти в света за 2017 г. http://investments.dir.bg/_wm/librar...veta-za-2017-g
http://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - ОмирКоментар
-
Поклон на героите българи!М.... . ш..... ..й.о!Коментар
-
Така е Грую, без нас войната можеше да завърши още 1916 г. но ние разсейваме военните сили на Антантата и с наше съучастие Русия е извадена от войната. Но 1918 евентуалният успех на Централните сили може да дойде само на Западния фронт. Американците натежават на кантара. Също и в Италия. Но можеше още лятото на 1915 да обърнем войната, ако съглашенците ни бяха дали Македония и ударим турците в гръб. Колко милиона живота щяха да се спасят заради клетата Македония. Особено пък сръбски, между които много нашенци посърбени.Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
Колкото до Независимостта, формално тя е най-важното събитие при утвърждаването на държавността. 1885 е романтична, батална, рискова, но авантюристична. За малко да се провали. Добре че беше крал Милан. Паметник трябва да му издигнем.
Независимостта също е оспорвана. Тя е още по-отявлено нарушаване, направо денонсиране на Берлинския договор, при чието подписване дори не сме участвали. И Русия също не е съгласна. Но си има поука от 1885, а у нас русофили са на власт. Пък от Петербург мътят вече балкански съюз, за да посъживят Сърбия, която яко е притисната от Хабсбургите. 1905 за малко да направим митнически съюз (почти конфедерация), но от Виена се опъват. Та Русия се заема да уреди през 1908 г. спорните въпроси от излизането ни изпод османския суверенитет и става известната триъгълна финансова операция, като ние задлъжняваме към Русия. Само десетина години по-късно болшевиките отказват да плащат огромните заеми взети от Русия и същевременно не търсят нейните вземания. За разорена България това е подарък от небето. След краха на СССР се заговори, че има тайни договорки Руската федерация да плаща разни обезщетения, включително може би по стари задължения. Та се питам, дали не са се присетили някои на Запад и за нас и да си плащаме като поп. Например си даваме златните находища за без пари. Но това са тайни работи и да не спекулирам повече по тях. Да живее Независимостта!
Коментар
-
Честит празник, колеги!Коментар
-
По двата ти последни поста да драсна няколко реда:
1. За Първата световна - това е много, ама много неизследван и премълчаван детайл от нашата история, а истината е, че е най-величавият ни момент в последните 800 години (от битката при Одрин на Калоян насам)!!! Бляскава, величава епопея, героите от която са забравени и неглижирани. Епопея, струваща ни толкова много млади животи, епохален пример на героизъм, несравним с нищо в цяла Европа за периода - казвам го без капка патриотарство - дори СССР през 1941-1943 не е в такова върхово напрежение, както е България през периода 1915-1918, особено през лятото на 1916. Това е нещо, което следва не просто да отбелязваме, трябва да сме горди, много горди с предците си!
За да не съм голословен:
- кампанията през 1915 срещу Сърбия я водим на непознат и много неудобен терен, срещу противник, кален в поне година битки (повечето успешни), шовинистично бранещ "косово йе србия". И нямаме числено превъзходстви почти никъде, но не просто ги бием - смазваме сърбите за 2 седмици, докато цяла империя (Австро-Унгария) не може да постигне това за цяла година. А за капак разбиваме и англо-френския корпус при Криволак, тръгнал на помощ на "брачата. Забравени победи. Забравени герои.
- 1916 - атаки в Македония (Чеган, Каймакчалан, Малка Нидже, завоя на Черна, Дойран), атаки в Добруджа - едновременни атаки от две страни. И то не само атаки, а атаки от числено и във военно окомплектоване превъзхождащ ни противник. Резултат - атаката в Македония е отбита, а в Добруджа не просто разпертушинваме мамалигите (всички говорят за Одрин, но Тутракан е в пъти по-величава епопея), но и рашките (да, рашките, "освободителите"), че е и доброволци от сърбо-хърватската дивизия. И не само ги разпертушинваме, но и си правим парад в Букурещ, под Триумфалната им арка, дето са я вдигнали за открадната от нас Добруджа преди 3 години.
1917-1918 - удържаме 3 пъти по-голям противник от разнородна смес - англичани, французи, чернилки всякакви, сърби, гърци, италианци...
И не, не сме били петоразреден фронт, и войната не се е решила на Западния фронт в мъжемелачката там, Решила се е тук, на Балканите, рещила се е от нас - и през 1915 с влизането ни на страната на Германия, когато удължаваме войната с поне 2 години (не са мои тези изчисления), и през 1918, когато нашето излизане от войната води до разпад на целия фронт в рамките на 40 дни, а е удържан преди това цели 4 години. Та хайде да не казваме, че мс е били малки и незначителни. Напротив - ПСВ стартира заради ламтежите на Шумадия и малоумщината на Николашка от Рашка с резната в последствие шашка, а продължи толкова дълго заради невероятния боен дух на българския войник. Поклон!!!
2. За Независимостта - споделям до немалка степен мнението ти, но за мен празникът е Съединението. Доводите и сам си ги знаеш - наше дело, извършено в крайно неблагоприятна среда и с враждебна Русия и нападнала ни Сърбия. Останалото е история. Забравена история от икономически емигранти, които мислят първо за г@за си, а след това за паметта на дедите си....Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experienceКоментар
-
Днес се навършват 109 години от обявяването на Княжество България за независимо от Османската империя и въздигането му в Царство. Източна Румелия, която е под управлението на българския княз според споразумяването между Великите сили от 1886 г. е присъединена формално към новото царство. Днес биха нарекли този акт анексия. По същото време Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, която дотогава управлява в съответствие с Берлинския договор. Гърция фактически присъединява автономната държава Крит. И всичко това става възможно поради неразбориите в Стамбул при Младотурската революция от юли 1908 г.
Много българи са на мнение, че именно това събитие трябва да бъде чествано като национален празник на съвременна България. За съжаление почти до края на миналия век тази дата беше неглижирана. Дори се майтапех с мои познати като ги питах откога сме независими, а отговаряха - 1878 г. Въпреки по-ниския ранг в празничната система и изопачаването с отбелязването по стар стил. тази дата е изключително събитие в българската история и в международната държавна традиция тя стои като първостепенна дата на българската самостоятелност. Честит празник!
Коментар
-
На днешната дата преди 99 години България капитулира пред съюзниците от Съглашението и излиза от Първата световна война сломена. Това остава най-голямото българско военно усилие за всички времена. Царството се докосна за малко до лелеяната цел за обединение на българите като се разпростря от Тулча почти до Елбасан и от Смедерево до Дедагач. Но войната се решаваше на Западния фронт. А там нищо ново не успя да се случи до ноември 1918 г. Всъщност, случи се. Изпълзяха танкове. Но звездният им час настъпи при следващата голяма война.Коментар
-
Честит празник!
Манифест за провъзгласяване независимостта на България,
прочетен от княз Фердинанд на 22 септември 1908 г. в гр. Велико Търново
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
"По волята на незабавния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.
Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.
Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.
Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.
Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България - свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!"
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
Фердинанд I.
Коментар
-
-
Да, да, има ги тези особености! Нещото, което умишлено прескочих е, че ние българите сме в особено деликатно положение и следва да сме много внимателни и сдържани в оценките. От международноправна гледна точка и в двата процеса има поредица от формални дефекти, но това не ни пречи да честваме най-тържествено този наш ден и справедливо да го считаме за голямо национално достижение. Интересът си е интерес, но принципно не трябва да се забравя, че винаги има и различни гледни точки, които вероятно не може и/или не трябва да се игнорират. Някой замислял ли се е, какво би станало ако Англия би казала "не". А тя е казала "да" едва след като разбира, че руснаците не са били съгласни. Последната ми грижа е турската гледна точка, но от позицията на формалната логика би следвало поне да регистрираме, че такава гледна точка съществува.Първоначално изпратено от Trakatrak' Разгледай мнение
При Крим положението е още по-натоварено. Има много история, има административни актове, има няколко референдума, а мнозина си мислят, че е само един, проведен при де факто руско присъствие, има чисто сепаратистки уклони, а и защо да не си го кажем направо - има геополитика и стратегическо военно мислене и планиране.Коментар
Коментар