If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Болшевишките илюзионисти
Кои са ръководителите на болшевиките? Как, въпреки грандиозните им провали, дори когато печелят битки, в крайна сметка успяват да се наместят между най-известните личности на столетието? Феноменът на техния политически пробив се крие в потенциала на Руската империя и възможностите, които отваря новата епоха.
Елитът на болшевишката партия се състои от няколко десетки радикализирали се от руската социална безпътица социалдемократи, открили в крайния марксизъм портал към обновяване и проспериране на затъналото в кал и консерватизъм отечество. Макар че са партия на пролетариата, твърде малко от тях са се занимавали системно с физически труд и са били експлоатирани заради едната надница. Повечето са интелигенти със свободни професии, преподаватели, рентиери и дори дворяни. Най-изявените са професионални революционери и се издържат от фондове със съмнителен произход на средствата. Обединяват ги ударния реформизъм, социалния радикализъм, антидържавния анархизъм. Болшевиките са непослушните деца на европейската социалдемокрация. Но в сравнение с анархистите са просто писачи и издатели на пламенни или скучни брошури, притаяващи се около полите на жените си, същевременно контролирани от Охранката и европейските секретни служби. Реалните революционери между тях са на терен в Русия и работят сред пролетариите и селяните, но те рядко влизат в средите на партийната аристокрация. Един от малкото е Сталин, ползващ се със симпатиите на Ленин (много вероятно лансиран и от специалците). Според оценките на историците те са не повече от политически кръжок с връзки сред буйните си последователи в Русия. Сподвижниците им вътре в страната представляват действителната партия, но те са ограничавани отгоре при вземането на стратегически решения, като много от тях твърде често и продължително пребивават из мъртвите полета отвъд Урал. Ръководството е откъснато от реалностите в империята и когато неочаквано получава властта, то е неориентирано и със слабо влияние извън столицата и големите промишлени центрове. Освен това болшевиките имат изявени конкуренти в лицето на есерите – реалната революционна партия с огромно влияние сред селячеството, меншевиките – кръжок подобен на болшевишкия, анархисти разни и пр. Тогава защо именно те превзеха властта и я задържаха 74 години?
В предишно писание от юли застъпих тезата, че болшевиките са избрани да поемат властта, доколкото само те са готови да измъкнат Русия от разрушителната война без да щадят достойнството си. Обирайки негативите от позорния сепаративен мир и прилагайки безумните си схеми за трансформиране на стопанството и обществото, те вече са изпържени и би трябвало да се провалят и да бъдат избесени. Ала вътрешната и международната обстановка им позволява да оцелеят, независимо от атаките от всички страни, като единствената месианска партия, проявяваща гъвкавост, ловкост, решителност до безпардонност, жестокост, увереност в правотата си, но също възползвала се от редкия шанс в превратните времена.
И все пак без поддръжката на руските, германските, британските, та дори американските специални фактори те биха си останали кръжок. Ако в началото на революцията британците целят задържането на Русия еъв войната, то след влизането на САЩ на страната на Антантата, Лондон вече съзира двойния удар като отстрани задълго от международното поле Германия и Русия едновременно. Ленин и обкръжението му е в зависимост от германското разузнаване, но впоследствие явно и от МИ 6. Другата значима фигура – Троцки, присъединил се към болшевиките в средата на 1917 г., се ползва с американска подкрепа, но изглежда е поел задължения към британските служби, преди те да го пропуснат към Петроград. Третата силна личност по време на преврата – Свердлов, е с ционистка следа в утвърждаването му. Сталин, Каменев и Зиновиев са по-скоро във връзка с Охранката. Последните двама дори се опитват да предотвратят преврата, защото руските служби, както всичко останало във врящата страна, съвсем не са единни и еднопосочни. Болшевиките се оказват призраци на външни влияния и въздействия. Тяхната безумна програма за разграждане на империята и изграждане на ново общество също импонира на влиятелните фактори с деструктивните или конструктивните си заложби. Само след четвърт век в Лондон ще съжаляват.
Болшевиките са великите илюзионисти на ХХ век. Не случайно създадените от тях илюзии и реалността зад тях поставя Ленин, Сталин, Троцки, Дзержински сред най-популярните личности на нашето време. Прославени с добро или лошо.
Малкият винаги бива пребиван кога по заслуги,кога за назидание!Трагедията е когато Малкият не иска да порасне....Без да навлизам в политика,но двете проевропейски БГ-авантюри през миналия век завършиха с Катастрофи и всичко ме кара да мисля,че и сегашната ще приключи по същия начин!
Доколкото бегло се сещам в момента последните траншове по репарациите от Ньой са уредени чак през 1977 г.
Да не би да са от Парижкия договор от 1947 г.? По Ньойския договор спираме да плащаме 30-те, но после как се развиват работите, ми се губи. Хоризонтът на паметта ми бая ограничен. Колкото до днешната ситуация, май пак ни подвеждат към пързалката.
Трагедията е не само около нас, но предимно у нас.
Малкият винаги бива пребиван кога по заслуги,кога за назидание!Трагедията е когато Малкият не иска да порасне....Без да навлизам в политика,но двете проевропейски БГ-авантюри през миналия век завършиха с Катастрофи и всичко ме кара да мисля,че и сегашната ще приключи по същия начин!
Доколкото бегло се сещам в момента последните траншове по репарациите от Ньой са уредени чак през 1977 г.
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!
Днес се навършват 98 години от подписването на мирния договор между Съглашението и България в парижкото предградие Ньойи сюр Сен. От царството са откъснати Западна Тракия и ивицата по левия бряг на Марица на юг от Одрин (част от Източна Тракия), с което губи излаз на Бяло море (макар в договора да се предвижда да бъде уреден такъв) и то престава да бъде средиземноморска държава. Ампутирани са и територии в западните му покрайнини от Тимошко, Царибродско, Трънско и Босилеградско, които дотогава четири десетилетия са били в пределите на българската държава. Загубена е и цялата Струмишка околия (с невръстната тогава Ванга), както и някои съседни села. Букурещкият мирен договор от 7 май 1918 г. е анулиран и България връща на Румъния Южна Добруджа (в широкия й вариант както е според договора от Сан Стефано от 1878 г.), а също и Северна Добруджа, оставаща под общо владение със съюзниците й от Четворния съюз, макар че на 24.09.1918 г. в Берлин да е постигнато споразумение с тях цяла Добруджа да е българска, а Османската империя да възвърне левия бряг на Марица.
Всяка година до 1941 г. българите отбелязват този трагичен договор с протест срещу варварските му и безчовечни разпоредби. През 1989 г. се поднови протестното шествие, но сега вече се използва за предизборни цели от някои, които през 1989 г. първоначално доста се колебаеха по въпроса. Трагедията е не само около нас, но предимно у нас. Какво ли още ни чака?
Има градче Елванген ,Южна Германия където е бил заточен Методий,бил съм там .На 24май идват делегации от България и Македония/как без нея/ и се отбелязва празника-кмета на града задължително е там.Българската общност от околноста се събира и също прави малко тържество.
Така ще дотук с теориите и двете Моравии
Не си ме разбрал. След смъртта на Кирил, Методий отива в другата Моравия. Там е в сблъсък с немците. В изворите има преплитане на двете Моравии, но един унгарец създаде стройна хипотеза, че двамата братя са били първо в нашенската. Склонен съм да я приема като по-вероятна.
Има градче Елванген ,Южна Германия където е бил заточен Методий,бил съм там .На 24май идват делегации от България и Македония/как без нея/ и се отбелязва празника-кмета на града задължително е там.Българската общност от околноста се събира и също прави малко тържество.
Така ще дотук с теориите и двете Моравии
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Има версия, че светите братя са свързани с две страни с името Моравия. Мисията им, която приемаме за начало на славянската (българската) писменост най-вероятно е била в балканската Моравия, обхващаща поречието на река Морава в днешната Източна Сърбия. Не случайно този район е населяван от българи до 19 век, когато бяха асимилирани от сръбската държава с подкрепата на Русия и Австро-Унгария. Приемайки българската писменост през 9 век, населението от този район (вероятно смесица от старобългари и племена от т. нар. славянска група) естествено е приобщено към България и става за хилядолетие част от славния български народ. Но водата си тече, обстоятелствата се менят и няма нищо вечно.
Приема се, че равноапостолните просветители на славянските народи св. св. Кирил и Методий, когато се отправили към Моравия, взели със себе си от своято родина юношата Климент. От това заключаваме, че той се е родил в Солун или някъде в неговите околности.
Климент придружавал своите учители в Рим, където бил ръкоположен в свещенически сан от римския папа Адриан ІІ. След смъртта на св. Методий, архиепископ Моравски (†885 г.), немското духовенство изгонило из Моравия апостолите на славянската реч. Тогава св. Климент с някои свои събратя намерил добър прием в родната си България, която вече официално била приела християнството и имала нужда от учители на славянски език. Благоверният цар Борис–Михаил изпратил Климент (886 г.) в югозападната половина на своята обширна държава, в македонската област Кутмичевица с главни градове Девол и Охрид. Там той работил с голяма ревност между новопокръстените българи като учител и свещеник.
На събора в Преслав (893 г.) Климент бил избран за "пръв епископ на българския език". Като свещеник и епископ той неуморно работил 30 години (886-916 г.) за утвърждаване на християнската вяра сред своя народ. Денем той обучавал деца и юноши, а нощем се молел и пишел: превеждал книги от гръцки на български език; съставял проповеди за празници, които сам произнасял или неговите ученици ги прочитали пред новопокръстения български народ. Построил църкви и манастири. С молитвата си извършвал много чудеса.
Той опростил глаголицата и съставил буквите на тъй наречената славянска азбука "кирилица". Само в западната половина на тогавашна България св. Климент имал около 3500 ученици, които приемали свещен сан и постепенно измествали из България гръцкото духовенство с неговия непонятен за простия народ гръцки език. Като си приготвил предварително гроб в основания от него манастир "Св. Пантелеймон", св. Климент починал на 27 юли 916 година.
След смъртта му Господ го прославил с благодатни чудеса. Служба и жития на св. Климент са съставени от негови непосредствени ученици или от далечни наследници на епископската му катедра, като знаменитите охридски архиепископи Теофилакт (1094-1107 г.) и известният канонист Димитрий Хоматиян (1216-1234 г.).
Българската православна църква е възприела да празнува неговата памет и именния му ден – 25 ноември, а в деня на неговата смърт – 27 юли, тя чества паметта на всичките свети Седмочисленици: Кирил, Методий, Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий.
Социалистическа революция?
Когато болшевиките завземат властта и провеждат първите си социално-икономически комуноидни инициативи, очакванията са, че те бързо ще се провалят. Производството на стоки спада, пазарът замира, съпротивата срещу режима им нараства, въпреки че те осигуряват мир за разпадащата се империя, равноправие на националностите, до право на отделяне, но най-важното, узаконяват аграрната революция, при която селяните завземат земите на едрите земевладелци. Така нареченият военен комунизъм едва удържа три години и Ленин се принуждава да превключи обединяващата се наново империя на режима на Новата икономическа политика /НЕП/. Комунизмът приключва поради явната си несъстоятелност за конкретната историческа епоха и стопанска обстановка. Тогава какво представлява Втората руска революция?
Започнала в края на февруари 1917 г. като метеж поради умора от войната и външен натиск за предотвратяване на излизането на Русия от войната /шизофренично противоречие/, тя бързо обхваща всички прослойки, които си въобразяват, че монарха е виновен за всичко. Така дворянството, буржоазията, военното съсловие, пролетариата, селячеството се оказват от страната на новите сили, ползващи властта. Странна ситуация, която постепенно ги довежда до сблъсък след военните неуспехи, при опитите на болшевиките да превземат столицата и реакцията на едрите индустриалци и военните да установят единовластие. Успяват болшевиките, но тяхната програма никога не се изпълнява. Тогава какво се случва в Русия през 1914-1999 г.?
През 19 и началото на 20 век империята бързо се разраства териториално и особено по числеността на населението си. Тя се състои от множество националности, които търсят възможност за национално обособяване и установяване на собствена държавност. Същевременно те бързо се разрастват, доколкото в огромната страна протича демографски преход. В началото на 19 век в Русия живеят около 35 млн. до 40 млн. души. В края на века при първото общо преброяване населението достига до 128 млн. като само за следващите двадесет години преди революцията се увеличава почти 1.5 пъти и възлиза на около 190 млн. души. От тях градското население е едва 15 %. Селяните, които в повечето райони са освободени от крепостничеството едва половин век преди революцията са все по-притеснени от намаляването на земята на човек от населението поради бързия демографски възход. Същевременно много от мъжете са мобилизирани в небивалото мобилизационно усилие по време на войната. Много от тези селяни след две години война напускат фронта, дезертират и увличат цялата страна в брожения и нарастващ хаос.
През февруари 1917 г. военните части, сформирани от селяни, са най-неустойчиви и именно такива извършват преврата в Петроград. Плъзват слухове, че земята на помешчиците ще се разпределя и все повече селяни напускат фронта. Масово движение, което определя характера на събитията от 1917 г. като Велика селска революция. Когато болшевиките идват на власт те дават земята на обработващите я, но същевременно я обявяват за комунитарна. Само че селяните отказват да снабдяват градовете с продоволствия, доколкото не им предлагат фабрични стоки в замяна. Принудителното събиране на храни крайно изтощава централната власт и тя е пред крушение. Междувременно милиони загиват от глад в Средна Азия, Поволжието и други райони поради суша и разстроеното снабдяване. Ленин е принуден да възстанови свободния пазар на аграрна продукция и да осигури стокооборот чрез възстановяване на частната инициатива и приемане на чужди капитали и стопански инициативи. Макар неорганизирани, селяните печелят битката с болшевиките. Поне до 1928 г. когато започва етатистката революция, която изиграва ролята на контрареволюция срещу селската доминация в съветската стопанска система. Но затова може друг път да понапиша. http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/o_zemle.htm http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/soczem.htm http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-01-31-2.htm http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-03-26.htm
Изложението, което ни представяш, е точно, подробно, увлекателно.
Проекта на ТАСС свършва с откриването и съдбата на новоизбраното болшевишко Учредително събрание в началото на януари 2018 (5/18).Както се казва - филма свършва на най-интересното място.А следва обособяването на реална болшевишка съпротива и зараждане на Белогвардейското движение и на финал реалното избухване на Гражданската война.И понеже руснаците по разбираеми причини ще спуснат обратно историческата завеса ти можеш да продължиш с обобщенията си.Където мога и аз ще се включвам с надеждата да го добутаме поне до края на гражданката 1921-22 г.
Доказателство за доверие дава първо оня, който го търси!
Ето я и обратната страна на болшевишкия режим. Цензурата е въведена немедлено. Декрет о печати 27 октября (9 ноября) 1917 г. В тяжкий решительный час переворота и дней, непосредственно за ним следующих, Временный революционный комитет вынужден был предпринять целый ряд мер против контрреволюционной печати разных оттенков. Немедленно со всех сторон поднялись крики о том, что новая социалистическая власть нарушила, таким образом, основной принцип своей программы, посягнув на свободу печати. Рабочее и Крестьянское правительство обращает внимание населения на то, что в нашем обществе за этой либеральной ширмой фактически скрывается свобода для имущих классов, захватив в свои руки львиную долю всей прессы, невозбранно отравлять умы и вносить смуту в сознание масс. Всякий знает, что буржуазная пресса есть одно из могущественнейших оружий буржуазии. Особенно в критический момент, когда новая власть, власть рабочих и крестьян, только упрочивается, невозможно было целиком оставить это оружие в руках врага в то время, как оно не менее опасно в такие минуты, чем бомбы и пулеметы. Вот почему и были приняты временные и экстренные меры для пресечения потока грязи и клеветы, в которых охотно потопила бы молодую победу народа желтая и зеленая пресса. Как только новый порядок упрочится, – всякие административные воздействия на печать будут прекращены, для нее будет установлена полная свобода в пределах ответственности перед судом, согласно самому широкому и прогрессивному в этом отношении закону. Считаясь, однако, с тем, что стеснение печати, даже в критические моменты, допустимо только в пределах абсолютно необходимых, Совет Народных Комиссаров постановляет: Общее положение о печати 1) Закрытию подлежат лишь органы прессы: 1) призывающие к открытому сопротивлению или неповиновению Рабочему и Крестьянскому правительству; 2) сеющие смуту путем явно клеветнического извращения фактов; 3) призывающие к деяниям явно преступного, т.е. уголовно наказуемого характера. 2) Запрещения органов прессы, временные или постоянные, проводятся лишь по постановлению Совета Народных Комиссаров. 3) Настоящее положение имеет временный характер и будет отменено особым указом по наступлении нормальных условий общественной жизни. Председатель Совета Народных Комиссаров Владимир Ульянов-Ленин.
Коментар