Социалистическа революция?
Когато болшевиките завземат властта и провеждат първите си социално-икономически комуноидни инициативи, очакванията са, че те бързо ще се провалят. Производството на стоки спада, пазарът замира, съпротивата срещу режима им нараства, въпреки че те осигуряват мир за разпадащата се империя, равноправие на националностите, до право на отделяне, но най-важното, узаконяват аграрната революция, при която селяните завземат земите на едрите земевладелци. Така нареченият военен комунизъм едва удържа три години и Ленин се принуждава да превключи обединяващата се наново империя на режима на Новата икономическа политика /НЕП/. Комунизмът приключва поради явната си несъстоятелност за конкретната историческа епоха и стопанска обстановка. Тогава какво представлява Втората руска революция?
Започнала в края на февруари 1917 г. като метеж поради умора от войната и външен натиск за предотвратяване на излизането на Русия от войната /шизофренично противоречие/, тя бързо обхваща всички прослойки, които си въобразяват, че монарха е виновен за всичко. Така дворянството, буржоазията, военното съсловие, пролетариата, селячеството се оказват от страната на новите сили, ползващи властта. Странна ситуация, която постепенно ги довежда до сблъсък след военните неуспехи, при опитите на болшевиките да превземат столицата и реакцията на едрите индустриалци и военните да установят единовластие. Успяват болшевиките, но тяхната програма никога не се изпълнява. Тогава какво се случва в Русия през 1914-1999 г.?
През 19 и началото на 20 век империята бързо се разраства териториално и особено по числеността на населението си. Тя се състои от множество националности, които търсят възможност за национално обособяване и установяване на собствена държавност. Същевременно те бързо се разрастват, доколкото в огромната страна протича демографски преход. В началото на 19 век в Русия живеят около 35 млн. до 40 млн. души. В края на века при първото общо преброяване населението достига до 128 млн. като само за следващите двадесет години преди революцията се увеличава почти 1.5 пъти и възлиза на около 190 млн. души. От тях градското население е едва 15 %. Селяните, които в повечето райони са освободени от крепостничеството едва половин век преди революцията са все по-притеснени от намаляването на земята на човек от населението поради бързия демографски възход. Същевременно много от мъжете са мобилизирани в небивалото мобилизационно усилие по време на войната. Много от тези селяни след две години война напускат фронта, дезертират и увличат цялата страна в брожения и нарастващ хаос.
През февруари 1917 г. военните части, сформирани от селяни, са най-неустойчиви и именно такива извършват преврата в Петроград. Плъзват слухове, че земята на помешчиците ще се разпределя и все повече селяни напускат фронта. Масово движение, което определя характера на събитията от 1917 г. като Велика селска революция. Когато болшевиките идват на власт те дават земята на обработващите я, но същевременно я обявяват за комунитарна. Само че селяните отказват да снабдяват градовете с продоволствия, доколкото не им предлагат фабрични стоки в замяна. Принудителното събиране на храни крайно изтощава централната власт и тя е пред крушение. Междувременно милиони загиват от глад в Средна Азия, Поволжието и други райони поради суша и разстроеното снабдяване. Ленин е принуден да възстанови свободния пазар на аграрна продукция и да осигури стокооборот чрез възстановяване на частната инициатива и приемане на чужди капитали и стопански инициативи. Макар неорганизирани, селяните печелят битката с болшевиките. Поне до 1928 г. когато започва етатистката революция, която изиграва ролята на контрареволюция срещу селската доминация в съветската стопанска система. Но затова може друг път да понапиша.
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/o_zemle.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/soczem.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-01-31-2.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-03-26.htm
Когато болшевиките завземат властта и провеждат първите си социално-икономически комуноидни инициативи, очакванията са, че те бързо ще се провалят. Производството на стоки спада, пазарът замира, съпротивата срещу режима им нараства, въпреки че те осигуряват мир за разпадащата се империя, равноправие на националностите, до право на отделяне, но най-важното, узаконяват аграрната революция, при която селяните завземат земите на едрите земевладелци. Така нареченият военен комунизъм едва удържа три години и Ленин се принуждава да превключи обединяващата се наново империя на режима на Новата икономическа политика /НЕП/. Комунизмът приключва поради явната си несъстоятелност за конкретната историческа епоха и стопанска обстановка. Тогава какво представлява Втората руска революция?
Започнала в края на февруари 1917 г. като метеж поради умора от войната и външен натиск за предотвратяване на излизането на Русия от войната /шизофренично противоречие/, тя бързо обхваща всички прослойки, които си въобразяват, че монарха е виновен за всичко. Така дворянството, буржоазията, военното съсловие, пролетариата, селячеството се оказват от страната на новите сили, ползващи властта. Странна ситуация, която постепенно ги довежда до сблъсък след военните неуспехи, при опитите на болшевиките да превземат столицата и реакцията на едрите индустриалци и военните да установят единовластие. Успяват болшевиките, но тяхната програма никога не се изпълнява. Тогава какво се случва в Русия през 1914-1999 г.?
През 19 и началото на 20 век империята бързо се разраства териториално и особено по числеността на населението си. Тя се състои от множество националности, които търсят възможност за национално обособяване и установяване на собствена държавност. Същевременно те бързо се разрастват, доколкото в огромната страна протича демографски преход. В началото на 19 век в Русия живеят около 35 млн. до 40 млн. души. В края на века при първото общо преброяване населението достига до 128 млн. като само за следващите двадесет години преди революцията се увеличава почти 1.5 пъти и възлиза на около 190 млн. души. От тях градското население е едва 15 %. Селяните, които в повечето райони са освободени от крепостничеството едва половин век преди революцията са все по-притеснени от намаляването на земята на човек от населението поради бързия демографски възход. Същевременно много от мъжете са мобилизирани в небивалото мобилизационно усилие по време на войната. Много от тези селяни след две години война напускат фронта, дезертират и увличат цялата страна в брожения и нарастващ хаос.
През февруари 1917 г. военните части, сформирани от селяни, са най-неустойчиви и именно такива извършват преврата в Петроград. Плъзват слухове, че земята на помешчиците ще се разпределя и все повече селяни напускат фронта. Масово движение, което определя характера на събитията от 1917 г. като Велика селска революция. Когато болшевиките идват на власт те дават земята на обработващите я, но същевременно я обявяват за комунитарна. Само че селяните отказват да снабдяват градовете с продоволствия, доколкото не им предлагат фабрични стоки в замяна. Принудителното събиране на храни крайно изтощава централната власт и тя е пред крушение. Междувременно милиони загиват от глад в Средна Азия, Поволжието и други райони поради суша и разстроеното снабдяване. Ленин е принуден да възстанови свободния пазар на аграрна продукция и да осигури стокооборот чрез възстановяване на частната инициатива и приемане на чужди капитали и стопански инициативи. Макар неорганизирани, селяните печелят битката с болшевиките. Поне до 1928 г. когато започва етатистката революция, която изиграва ролята на контрареволюция срещу селската доминация в съветската стопанска система. Но затова може друг път да понапиша.
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/o_zemle.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/soczem.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-01-31-2.htm
http://www.hist.msu.ru/ER/Etext/DEKRET/18-03-26.htm
Коментар