IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Контролен панел | Съобщения | Потребители | Търси
  • If this is your first visit, be sure to check out the FAQ by clicking the link above. You may have to register before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages, select the forum that you want to visit from the selection below.

Съобщение

Collapse
No announcement yet.

История

Collapse
X
  • Филтър
  • Време
  • Покажи
Clear All
new posts

  • Интервю с д-р Катя Меламед: „Българите са конен народ, не непременно номадски“ (първа част)


    https://www.bulgarkamagazine.com/%D0...8%D1%82%D0%B5/




    Интервю с д-р Катя Меламед: „Древните българи представляват разнообразие от племена и родове“ (втора част)


    https://www.bulgarkamagazine.com/%D0...8%D1%82%D0%B5/

    Коментар


    • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
      Браво бе, Драгоданов, пляснах ти плюс, което не мислех, че някога ще е възможно - като махнем апокалиптизма ти с пр грипчето, ще се окажеш човек - един от малкото хора у нас си, който е наясно, че архиврагът на България е, винаги е била и ще бъде (докато не бъде изличена, като по времето на цар Симеон Велики) Шумадийската кочина!!! Прочетете пак това, което е пуснал Киро от спомените на великия Талев - толкова пропито с мъка и болка, а е писано в годините на свободна и обединена с България Македония...

      НЕ на шумадия в ЕС!!!
      ПОЗДРАВЛЕНИЯ Грую!
      А относно препоръката ти за Талев, съветввам хората, които не са изкушени от истроията и не им се четат историографски изследвания, НЕКА ПРОЧЕТАТА ЧЕТИРИЛОТИЯТА "ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК", "ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ", иИЛИНДЕН" И "ГЛАСОВЕТЕ ВИ ЧУВАМ" НА ДИМИТЪР ТАЛЕВ!
      Последната част "Гласовете Ви чувам", е най-силна и същевременно най-тежка....Прочетет, вижте, какво са правели с нас "брачата" сърбе..

      Коментар


      • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
        Браво бе, Драгоданов, пляснах ти плюс, което не мислех, че някога ще е възможно - като махнем апокалиптизма ти с пр грипчето, ще се окажеш човек - един от малкото хора у нас си, който е наясно, че архиврагът на България е, винаги е била и ще бъде (докато не бъде изличена, като по времето на цар Симеон Велики) Шумадийската кочина!!! Прочетете пак това, което е пуснал Киро от спомените на великия Талев - толкова пропито с мъка и болка, а е писано в годините на свободна и обединена с България Македония...

        НЕ на шумадия в ЕС!!!
        Грую, аз това и те уважавам тебе! НАИСТИНА СИ МНОГО ДОБРЕ ЗАПОЗНАТ С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ! Радвам се, че има хора, като теб, които са запознати с истинското лрице на Сърбия и сърбите! Тази държава и народ, пряко са виновкви за денационализацията на 1 300 000 /ЕДИН ЛИЛИОН И ТРЕСТА/ хиляди българи от Вардарска Македония и Поморавието! Да не говорим, че винаги, абсолютно винаги, Сърбия пречи, противодейсства и съсипва България и бългалрските опити за национално обединение!

        Коментар


        • Доц. д-р Йордан Величков - юрист и историк, пред „Труд“: Македонската пропаганда нарече българина “педераст, простак и тъпак”




          https://trud.bg/%D0%B4%D0%BE%D1%86-%...z1XM4d3Ikf-udI

          Коментар


          • Първоначално изпратено от Dragodanov Разгледай мнение
            Цар Калоян (1197-1207г.), е убит от Манастър, в резултат на организиран заговор.
            Това е доста спорно твърдение. Версиите за смъртта на на Йоаница са няколко, като тази е най-невероятната. Манастър не е имал никакъв мотив да убива зет си.

            Коментар


            • Въпреки очевидната историческа и етническа истина,
              спорът ни с РСМ е от прекалено "махленско" естество,
              зя да привлече вниманието на европейските и световни
              фактори в наша полза.
              В тази материя предимство имат геополитическите аргументи.

              Що се отнася до царете ни, мисля, че само трима-четирима от тях
              са починали от естествена смърт.
              Last edited by марин; 07.11.2020, 12:30.

              Коментар


              • Първоначално изпратено от Dragodanov Разгледай мнение

                Цар Калоян (1197-1207г.), е убит от Манастър, в резултат на организиран заговор. Вероятно, Борил е включен в цаговора, но не е в неговата основа. Цар Калоян не е бил долюбван от аристокрацията (тук не визирам куманските съюзници), защот е държал много здраво властта. Със сигурност, в заговоря има пръст и Византия, просто защото, опасността Солун да бъде превзет от войските на Цар Калоян е била напълно осезаема. Напрактика, при кратконо, но изключително успешно управление на Цар Калоян, България е в състояние на укрепване и експонция, успешно възстановявайки си контрола над по голямата част от земите на юг от Дунав. Губим един уникален владетел! Наистинапуникален владетел, какъвто е бил Цар Калоян.
                Задавал ли си въпросът защо и тримата братя Асен,Петър и Калоян са управлявали в атмосфера на дворцови интриги и тримата
                стават жертва на вътрешни борби за власт?

                Коментар


                • Браво бе, Драгоданов, пляснах ти плюс, което не мислех, че някога ще е възможно - като махнем апокалиптизма ти с пр грипчето, ще се окажеш човек - един от малкото хора у нас си, който е наясно, че архиврагът на България е, винаги е била и ще бъде (докато не бъде изличена, като по времето на цар Симеон Велики) Шумадийската кочина!!! Прочетете пак това, което е пуснал Киро от спомените на великия Талев - толкова пропито с мъка и болка, а е писано в годините на свободна и обединена с България Македония...

                  НЕ на шумадия в ЕС!!!
                  Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experience

                  Коментар


                  • Първоначално изпратено от Grosss Разгледай мнение

                    https://www.flashnews.bg/zagadachnat...-tsar-kaloyan/ Слезнал от небето ,влезнал на кон в палатката на Калоян и го убил,
                    в това вярват гърците .
                    Цар Калоян (1197-1207г.), е убит от Манастър, в резултат на организиран заговор. Вероятно, Борил е включен в цаговора, но не е в неговата основа. Цар Калоян не е бил долюбван от аристокрацията (тук не визирам куманските съюзници), защот е държал много здраво властта. Със сигурност, в заговоря има пръст и Византия, просто защото, опасността Солун да бъде превзет от войските на Цар Калоян е била напълно осезаема. Напрактика, при кратконо, но изключително успешно управление на Цар Калоян, България е в състояние на укрепване и експонция, успешно възстановявайки си контрола над по голямата част от земите на юг от Дунав. Губим един уникален владетел! Наистинапуникален владетел, какъвто е бил Цар Калоян.

                    Коментар


                    • Първоначално изпратено от forman777 Разгледай мнение
                      Расизмът е много вероятна причина за съществуването на комунистически Китай. През 1946 г. в Китай започва гражданска война. Едната страна се води от Мао Дзъдун, другата -- от генералисимус Чан Кайшъ, от партията на гуоминдана, който е водил войната с японците (в съюз с комунистическата пратия). След капитулацията на Япония войските на Чан Кайщъ и на Мао започват да се сражават едни срещу други. Съветският съюз оказва голяма военна помощ на комунистическите сили. Америка предлага на Чан Кайшъ също да му съдейства с войски. И -- Чан Кайшъ отказва! Причината? В американската войска има афроамериканци, които не трябва да сквернят с присъствието си божествената китайска земя! В резултат И на това, Чан Кайшъ е принуден да се оттегли на остров Тайван, заедно с голяма част от тогавашния интелектуален елит на страната. Чиито наследници и до днес живеят в Тайван, смятан от официалната власт в Пекин за "провинция Тайван". Мощна сила е расизмът!


                      Това се несершозни неща! Просто, комунистическите сили на Мао Дзе Дун, набират сила и много подкрепа, в хода на втората японо-китайска война! Китайските комунисти са силно централизирани и в крайна сметка, в края на войната с японците са и по ефективната воеенна сила! Осевн това, СССР оказва много бързо, изпреверващо огромна военнотехническа повощ на китайските комунисти, които придобиват пълно превъзходство над силите на Гоминдана, командвани от Чан Кайши. Чан Кайши спешно се е нуждаел от огромно количество оръжие, което САЩ не успяват своевременнопда му осигурят.

                      Коментар


                      • Първоначално изпратено от Dragodanov Разгледай мнение

                        МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПУБЛИКУВАНИЯ МАТЕРИАЛ! ХУБАВО Е ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ ПОВЕЧЕ ЪЛГАРИ, КОИТО НЕПОЗНАВЙКИ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ТРАГЕДИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, ПОРОБИНИ ОТ СЪРБИ И ГЪРЦИ, ДНЕС СЛУШАТ СРЪБСКА МУЗИКА И СИМПАТИЗИРАНТ НА СЪРБИТЕ!
                        ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ НЯМА ПО-ГОЛЯМ И ПОСТОЯНЕН ВРАГ ОТ СЪРБИЯ И СЪРБИТЕ!
                        ТЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА НАД 1 500 000 /ЕДИН МИЛИОН И ПОЛОВИНА/ БЪЛГАРИ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО! СЪРБИТЕ СА АРХИВРАГ НА БЪЛГАРИТЕ И НА БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ! НЯМА ДРУГ НАРОД, КОЙТО ДА НИ Е ПРИЧИНИЛ ТОЛКОВА ТЕЖКИ ЩЕТИ, КОЛКОТО СЪРБИТЕ!

                        И най-важното, което сле случва днес :
                        https://dnes.dir.bg/obshtestvo/maked...ilnik-22148121

                        По-рано наследниците на Талев съобщиха, че на книжния пазар в Македония се разпространява превод на тетралогията му, чиято първа книга е "Железният светилник". Преводачът в западната ни съседка е заменил „българи” с „македонци”, възмущават се наследниците.

                        Коментар


                        • Първоначално изпратено от Trakatrak Разгледай мнение
                          Не(без)известният Девети септември

                          С лека насмешка наблюдавам как всяка година интерпретатори от антикомунистическите среди последователно потвърждават прокомунистическата митология, че политическият поврат на 9 септември 1944 г. е извършен от българските комунисти като водеща сила на преврата и последвалият го “революционен” терор. Това измамно впечатление, насадено от недостоверната българските исторически писания оттогава насам, размазва същинската картина на военно-политическия процес през 1944 г. и изопачава реалните позиции, способности и действия на участниците в горещия последен месец от лятото на Балканите.

                          В началото на август 1944 на военен съвет маршал Антонеску предлага немско-румънските войски да се изтеглят от Молдова и да се укрепят по линията от Делтата на Дунав до Югоизточните Карпати и оттам по протежението на планината на север. Хитлер уклончино споменава военното командване в Молдова да прецени според ситуацията дали да изтегли войските на юг и запад, без да даде ясни разпореждания. Неговото становище така и не достига до командващия в региона. Последва съветското настъпление при Яшко-Кишиневската операция и голяма част от войските на Оста в района попадат в чувал, а фронтът се разпада. На 23 август маршал Антонеску изненадващо е арестуван, а властта в Румъния е поета от превратаджии, подкрепяни от крал Михай. Германските войски в страната се опитват да извършат контрапреврат и да окупират Румъния, така както правят в Италия и Унгария, но силите им са недостатъчни. Налага се набързо да се изтеглят към Унгария и Сърбия.

                          По това време българското регентство и правителство, наместо да последват румънския пример, изпадат в ступор и безинициативност, вероятно поради страх, че германците ще извършат преврат в България и ще се разправят с отметниците. А германските специални служби действително си свършват работата като дезорганизират българската държава и парализират нейните военни сили. Възползвайки се от несъстоятелността на новото правителство, назначено на 2.09.1944 г., което най-вероятно е лансирано и контролирано от тях, те успяватда забавят обявяването на война от Царството срещу Третия райх. С това си осигуряват преднина в действията и пленяват голяма част от българските войски в Сърбия и Вардарска Македония. Планират също да овладеят казармите във вътрешността на страната, в които има тежко въоръжение и да го откарат при отстъплението си. Ала дали само това са инициативите по обезвреждането на евентуалния български противник?

                          Известно е, че на германските спецслужби не е разрешено да разработват свои агентури в съюзните държави. Но след обръщането на Италия това правило вече не се спазва. Дали в сътрудничество с българската Държавна сигурност или самостоятелно, но Абвера и наследилите го след разпускането му в началото на 1944 структури най-вероятно създават широка мрежа от информатори и зависими лица у нас? При германофилството на преобладаващата част от българския елит и българските родолюбиви граждани това едва ли е представлявало непосилна задача. Тази агентурна мрежа изглежда е задействана в началото на септември 1944, за да бъде парализирана България поне за няколко седмици, през които частите на Вермахта да се измъкнат от Гърция без да бъдат препятствани или атакувани във фланг. Германците явно са били запознати с проектите на Отечествения фронт да завземе властта и естествено са решили да се възползват от новата промяна на управата, което е удобен момент за създаване на хаос и разцепление сред българското общество.

                          Така заедно с подготовката за завземане на властта от ОФ, по всичко изглежда протичат паралелни процеси на насочване на предстоящите повратни събития в руслото на обезсилване и хвърляне в безпорядък на държавния апарат и обществените отношения в Царството.

                          СССР също се възползва от забавените реакции на българските държавници и на 5 септември обявява война, а на 8-и започва окупацията на страната, за която е договорено със западните съюзници да бъде привързана към съветската сфера на контрол. В Москва вярват, че ОФ ще работи за съветската кауза и изглежда не изпитват съмнения, че след преврата в България ще се установи предан и предвидим режим. Само че германските позиции в подземните пространства на българската политика са по-широко застъпени, а твърде възможно да са били и по-професионално изградени, доколкото съветското разузнаване страда от непрестанните чистки и корекции на дейността му.

                          Интересно е до каква степен българската Съпротива е била под ефективен надзор и насочване от Държавна сигурност и доколко българските спецслужби са били подчинени на германските. Това едва ли ще бъде изяснено в задоволителна степен, но явно прогермански настроените български специалци подпомагат непосредствено преди преврата формирането на обстановка, сред която германците да постигнат своите цели за демобилизация и деморализация на българското общество. Най-известният пример в това отношение е разбиването на вратите на затворите из страната и освобождаването на затворниците в тях - политически и криминални. Може само да се предполага колко от тях са били вербувани и използвани в последващите събития. Промяната на властта на 9.09.1944 е последвана от масов произвол на политически и криминални отряди, които извършват “революционен” терор и въвеждане на извънреден ред извън закона. Грабежи, убийства, арести, за които няма ясна отчетност, говорят за организиран хаос. Държавните органи, най-вече полицията и войската са в голяма степен парализирани и германските военни части, намиращи се у нас, лесно биха могли да нанесат удар срещу военни и цивилни обекти. Все пак българските военни успяват да се противопоставят на опитите да се отвлече или унищожи тежкото въоръжение на българската армия, както и да предотвратят нахлуването на нови германски сили в пределите на страната. С това се предотвратява воденето на военни действия между германските и съветските сили във вътрешността на България.

                          Не толкова благоприятно е положението във вътрешнополитическия конфликт. Самозвани структури като формираната на 10.09.1944 г. Народна милиция започват да провеждат наказателни акции в различни селища, съпроводени от масови убийства, отвличания, гаври с цивилни, Слизането на партизаните от планинснките и гористите райони само засилва своеволията. От Москва българските комунисти нахъсват разправата. Но твърде скоро съветските военни у нас докладват, че това, което се случва, само дезорганизира управлението и би попречило на българската войска да се включи във войната с Третия райх. През октомври вече се забранява на безотговорни лица да провеждат политически акции. Само че германците вече са спечелили необходимото време и почти са се изтеглили от Гърция. Българската им специнтрига се оказва успешна.

                          Германската агентура сред новите властти обаче се запазва. Тя се прелива в съветската и заедно управляват през следващите 45 години. Започналата през септември 1944 г. криминализация на обществените отношения се задълбочава в епохата на етатистка реконструкция на България. Формират се групи на криминално политическо взаимодействие, които при отпадането на съветската доминация прерастват в мощни организирани групировки на политически и икономически престъпни кланове, свързани с държавния апарат, вкоренени в българската държава, която престава да бъде държава на своя народ. Последваха грабежът и геноцидът от 90-те години на миналия век.

                          Историята може да ни изглежда позната докато я държим под око с периферното си зрение, но изправим ли се в упор срещу нея, утвърдените й постановки се размазват от несигурност и съмнения какво точно се е случило, разтварят се сред множеството гледни точки, позиции и интерпретации като образуват концептуален облак от взаимопротиворечащи си представи. Тя не би могла да бъде друга.
                          В периода 1941-1944г., Царство България практически е просмукано от огенти на съветското военно разузнаване. Същото това разузнаване, майсторски води за носа Никола Гешев/който е един доста надценен, като полицай/. Съветското разузнаване стига до там, да вербува успешно дори генерал ИВан Маринов, който в навечерието на преврата на 9 септември 1944г. е министър на войната на Царство България.
                          Големите контраразунавачи на Царската Държавна сигурност, са Петър Амзел и Андрей Праматаров. ОБразът на ГЕшев е митологизиран от безумната комунистическа историография, след 1944г. Не омаловажавам Никола ГЕшев, защото, в името на истината и много трудна му е била задачата, да противодейства на едно от най-силните,/ ако не и най-силното разунаване в света - това на СССР/. Прослукването на съветски разузнавачи в Царство България, започва още след 1919г. Временно, дейностат им е парализирана, в периода: 1923-1925г., когато нв България се установявав военна диктатура и действа доста твърдо, спрямо комунистите и левите земеделци, но като цяло, България не успява да неутрализира разведката на Москва в България!
                          Трагудията на България е, че е обречена да бъде в съветската зона за влияние. Просто сме били много близко до СССР. ОСвен това, България не представлява някаква особена ценност за Великобритания и САЩ. ОСвен това, България е ефективно, ффащктически окупирана от Червената армия! ЯСно е, какво става нататък! СБолшевизация, установяване след 1946г. на същински тоталитарен режим!

                          Коментар


                          • Първоначално изпратено от v_tin Разгледай мнение
                            Балистична експертиза: Ботев е убит от четник след скандали за страх и пари Копирано от https://www.168chasa.bg/article/6191671 © www.168chasa.bg
                            Това не е съвсем вярно! Христо Ботев НЕ Е УБИТ ЗА ПАРИ! уБИТ Е В РЕЗУЛТАТНА ЗАГОВОР, В ОСНОВАТА НА КОЙТО СТОИ НИКОЛА ОБРЕТЕНОВ! Ботев е убит в условията на една много тежка обстановка за четата! Първо, лъжите и предателството на Стоян Заимов, който се проваля, като апостол на Врачански революционен окръг и откровено ЛЪЖЕ, ЧЕ ИМА ГОТОВИ ДА ВЪЗСТАНАТ ХОРА ВЪВ ВРАЦА!
                            Второ, Ботев си спечелва омразата на военния ръководител на четат и практически единствения в състава на четата ,човек със същинско военно образование и подготовка. След снемането на Никола Войновски, като военен ръководител, той е бесен и намразва Ботев. Самият Войновски, със сподвижници, които му имат доверие, се отделя при един от последните боеве на четата.
                            Не е правилно да се твърди, че Ботев е бил убит за пари! Убит е в условия на крайно напрегната обстановка, на безнадеждно положение, а причината за убийството му е какво да бъде крайното решение за по-нататъшните действия на четата.
                            В интерес на истината, Ботев си отива от този свят, напълно разочарован, разстроен, от липсата, на каквато и да е подготовка и подкрепа във Врачански революционен окръг и от осъзнаването, че въстанието вече е практически потушено!

                            Коментар


                            • Първоначално изпратено от Kiro Разгледай мнение
                              Д . Талев! Нека той говори...









                              54 години от смъртта на ДИМИТЪР ТАЛЕВ - 20.10.1966г.

                              На снимката от 1914г. той е 16-годишен младеж, претърпял първите големи трагедии в своя живот - загубил своя баща на 9 години и видял година преди тази снимка поробването на Македония от ''православните'' сърби и гърци и нейното откъсване от България, подложен на принудителна асимилация и дори насилствена смяна на фамилията му със сръбски окочания Талевич.

                              ''НАРАНЕНА ГОРДОСТ'' - ДИМИТЪР ТАЛЕВ

                              Тежки изпитания преживя българския народ в Македония през последните 20-30 години под сръбско и гръцко робство. Ала най-жестоко, най-болезнено бе наранявана нашата народна и лична гордост, човешкото ни достойнство. Всичко друго - и опустошеният имот, и раната по тялото може по-лесно да преболее, да се забрави. Само отвореният веднъж гроб и поруганата чест и гордост не се забравят, не преболяват никога.
                              Помня много скръбни случки от черни робски дни и ще разкажа тук някои. Много повече знаят нашите братя, които преживяха там робството до последния му ден и нека ги помнят, нека ги разказват нa децата си. Така ние всички ще знаем да ценим по-добре и винаги свободата - тоя божи дар за човека.
                              То започна още в самото начало и ставаше все по-грозно, все по-страшно. Скоро след нахлуването на сръбски войски в родния ми град Прилеп пришелци и натрапници сърби пред очите на целия град замазваха надписите по училищата ни, сваляха и унищожаваха образите на народните ни люде, изкъртиха мраморните плочи по стените на старата ни църква, заличаваха издълбаните по тях све*ти и родолюбиви слова за вяра и име българско. Църквата опустя - нека сега Бог се грижи за своя дом - вярата ни бе поругана, името ни бе отречено, ние бяхме роби безправни и безсилни.
                              Беше през лятото на 1913 година, веднага след Междусъюзни*ческата война. По-старият ми брат беше в неизвестност. Той беше български учител и отказа да стане сръбски. Държаха го в затвор и, заедно с други негови другари, български учители цяла Македо*ния, отведоха го някъде в тъмна и страшна неизвестност. Другият ми брат, беше в ноктите на „Црна рука". Не стигаше, види се, това и, един ден, в бащината ми къща нахълтаха сръбски войници. Из*пратили ни бяха на квартира, за наказание, цели два взвода. Бяхме сами със старата ми майка и се заключихме в най-отдалечената стая. Къщата, двора и градината ни се изпълниха с нечистотии и смрад. Денонощно чувахме тропот и глъчка, псувни и безсрамни песни, някъде из стаите се чупеха стъкла, къртеха се врати, дъски от подовете. На втория или на третия ден, наредникът-главатарят на тия неканени гости в къщата ни, повика майка ми в гостната, дето се бе настанил без да ни пита. Отидох и аз с мама. Посрещна ни настръхнал звяр с кръвясали очи. В ръцете си държеше широко разгърнат календар на осигурителното дружество „България", с ликовете на тогавашния наш цар Фердинанд, царица Елеонора и Престолонаследника. Бяхме си украсили преди гостната с него, а като почнаха сръбските насилия, мама го бе потулила някъде и сега сърбинът, тършувайки, бе го намерил.
                              - Какво е това? - попита той, като се напрягаше да сдържа гнева си.
                              -Кадро, господине. От турско е останало - отговори майка ми спокойно, ала аз забелязах как побледня леко лицето й.
                              Наредникът не можеше да се сдържа повече. Той бързо нави като мокра дреха календара и ругаеше мръсно всичко българско, а от устата му пръскаха капчици слюнка.
                              - Българи... цар Фердинанд! - изрева той и удари с календара старата ми майка.
                              -Хей! - изпищях аз с незакрепналия си юношески глас, обез*умял от болка. Тогава мама ме сграбчи с две ръце и заедно се от*дръпнахме към вратата, а сърбинът, изпаднал в бясна ярост, разкъса календара, хвърли го на пода и започна да го тъпче ту с едната, ту с другата си нога.
                              Ние побързахме да се скрием в стаята си и мама ми даде студена вода, за да не ми прилошее - моето детско сърце не можеше лесно за понесе жестоката обида.
                              Пак по тия дни беше, на някакъв празник. Беше късно следобед, наизлязли бяха люде тук-там пред портите си и тихо си приказваха, изплашени и тъжни. По улиците сновяха четници от ''Црна рука" - въоръжени, усмирителни команди, дошли от Сърбия, та мъжете не смееха да се отдалечават от домовете си, дори и децата бяха тихи в игрите си.
                              Изведнъж, по една от главните улици, стана съвсем тихо. Откъм горния й край се зададе малка група - трима сръбски четници и, пред тях Аце Янов, един от видните прилепски граждани. Той беше човек уважаван от всички, доста просветен за времето си и един от малцината в прилепската чаршия, които неотдавна бяха отказали да подпишат една верноподаническа декларация до сръбския крал, Която сръбски четници с ножове на пушките си разнасяха от дюкян на дюкян за подпис. Сега той вървеше по улицата със спокойната си походка, гологлав, с побелелите си коси. Единият от четниците вървеше по петите му и безмилостно го шибаше с бич по гърба, по главата. Зловещо плющеше бичът в тишината, все по-силно и по-често, но гордият родолюбец нито веднъж не подигна ръка да се защити, да обърше кръвта, що бе потекла по лицето му. Така той мина по цялата улица, следван от тримата злодеи. Никой не се реши да му се притече на помощ - това би значило сигурна смърт, ала целият град изтръпна от болка, от една обща, люта болка.
                              Като наближи краят на това незабравимо лято и началото на учебната година, събраха ни с барабан, под страх от тежки глоби, всички ученици, които бяхме учили преди в български гимназии от Битоля, Солун и Скопие. Събраха ни да ни записват за сръбски*те училища, които се готвеха да отворят вместо многобройните български училища.
                              - Как се казваш? — попита ме някакъв си директор или инспек*тор сърбин.
                              - Димитър.
                              - По баща?
                              - Талев.
                              - Няма вече Талев, чуваш ли? - чукна с молива си по масата сърбинът. - Ти се казваш Димитрийе Талевич. Запомни добре!
                              Аз не знаех значи името си, знаеше го той - сърбинът, дошъл тук в родния ни град, от дивите усои на Шумадия. Той отхвърли нашите имена - имената, които ни бяха дали нашите бащи и, под страха на тежки глоби и наказания, ни наложи други, чужди.
                              Все такива си останаха сърбите до края на тяхното господство в Македония. След световната война трябваше да продължа образованието си за още една година. Явих се в една тамошна сръбска гимназия и понеже идвах с българско свидетелство, подложиха ме на приемен изпит по сръбски език и сръбска история.
                              Изпитваше ме млад учител и бяхме сами в стаята си. Мина изпитът по сръбски, мина и по история. Накрая той ме погледна някак особено и каза:
                              - Още един, последен въпрос. Какъв цар е бил Самуил?
                              - Самуил? - попитах аз, като да не бях дочул, а знаех много добре каква цел преследваше коварният сърбин.
                              Обля ме студена пот. Да кажа, както твърдяха сърбите, че Са*муил е бил сръбски цар - не можех, а да кажа, че е бил български цар - не смеех. Тъкмо между тия два огъня бе ме поставил да се пека господин учителят и, очаквайки отговора ми, по устните му се бе изписала тънка, лукава усмивка.
                              - Самуил - се опитах да се измъкна аз - царувал по тия места...
                              - Да, но какъв е бил: български или сръбски цар?
                              - Ами... тукашен. Тукашен цар е бил - отговорих аз и очите ми се напълниха със сълзи.
                              - Хм - изкриви ехидната си усмивка учителят. - Добре. Стига.
                              Тоя сръбски учител беше социалист.
                              вестник "Зора", 8. IV.1941 г.





                              МНОГО БЛАГОДАРЯ ЗА ПУБЛИКУВАНИЯ МАТЕРИАЛ! ХУБАВО Е ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ОТ ПОВЕЧЕ ЪЛГАРИ, КОИТО НЕПОЗНАВЙКИ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ И ТРАГЕДИЯТА НА МАКЕДОНСКИТЕ БЪЛГАРИ, ПОРОБИНИ ОТ СЪРБИ И ГЪРЦИ, ДНЕС СЛУШАТ СРЪБСКА МУЗИКА И СИМПАТИЗИРАНТ НА СЪРБИТЕ!
                              ЗА НАС БЪЛГАРИТЕ НЯМА ПО-ГОЛЯМ И ПОСТОЯНЕН ВРАГ ОТ СЪРБИЯ И СЪРБИТЕ!
                              ТЕ СА ИЗВЪРШИЛИ ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ НА НАД 1 500 000 /ЕДИН МИЛИОН И ПОЛОВИНА/ БЪЛГАРИ ОТ ВАРДАРСКА МАКЕДОНИЯ И ПОМОРАВИЕТО! СЪРБИТЕ СА АРХИВРАГ НА БЪЛГАРИТЕ И НА БЪЛГАРИЯ ВЪОБЩЕ! НЯМА ДРУГ НАРОД, КОЙТО ДА НИ Е ПРИЧИНИЛ ТОЛКОВА ТЕЖКИ ЩЕТИ, КОЛКОТО СЪРБИТЕ!

                              Коментар


                              • Първоначално изпратено от Грую Груев Разгледай мнение
                                Велик е Талев, мерси, Кире! Да помним и никога да не забравяме, поне тези, които останахме тук - от продажници и родоотстъпници памет не ща!
                                Най-силните книги на Димитър Талев, са


                                "Илинден" и "Гласовете Ви чувам"
                                Много точно е пресъздадено в художествена форма положението на българите в Македония в периода: 1902-1908г., Описана е и сръбсакат и гръцка въоръжени пропаганд в Македония.

                                Коментар

                                Working...
                                X