ЛОКАЛИЗАЦИЯТА НА ОНГЪЛА
Най-добра представа за придвижването на българите, за пътя, по който се осъществило то, и за мястото, където завършил преходът им през втората половина на VII в., дават византийските писмени извори, но едва от IХ в. С известни разлики при преписването и съкращаването на текста от първоизточника, то е описано в хрониката на Теофан Изповедник (най-подробен), както и от патриарх Никифор и пишещият на латински език Анастасий Библиотекар (от средата на IХ в.). Това са едни от най-известните и сравнително ясни сведения за ранната история на Първото българско царство, в които било описано придвижването на българите на юг, мястото на настаняването им – при Онгъла, разгромът на войските на император Константин IV Погонат (668-685), както и създаването на първото средище на българите южно от Дунав – „при така наречената Варна, близо до Одесос“. При буквалния прочит на текстовете от споменатите извори, и по-точно описанието на похода на император Константин IV към устието на Дунава, е пределно ясно, че мястото на Онгъла е сравнително точно определено – той е северно от устието на реката. Това е ясно споменато от Теофан: „...и като ги преследвали чак до Дунава, преминали го“. В този смисъл е и описанието на Анастасий Библиотекар, който следва Теофан: „...племе скверно и нечисто неочаквано се разположило на шатри отвъд Дунава в Онгъла“. Видно е, че Онгълът е северно от реката, заграден от вливащите се в него реки от север (Прут и канала на Дунав – Сула/Сулина). Общо взето мястото, което било оградено от реките и където е бил разположен земленият вал на Галацкия лагер.
Българите първоначално се настанили в район, в който отдавна били уседнали славяни, в т.нар. Буджак или Оглос. В този район несъмнено са живеели славяни, които влезли за пореден път в контакт с българите. Според „Повесть временных лет“ ...някога, когато славянският народ, както казахме, живеел на Дунав, дошли от скитите, тоест от хазарите, така наречените българи, и се настанили по Дунав, и били пришълци на земите на славяните“.
Явно през 70-те години на VII в. Византия била „разтревожена“ след дълго затишие, когато северно от Дунава отново се появили „варвари“, които заплашвали територията на Империята. „Варвари“, които тя познавала от столетия и знаела възможностите им. Това заселване на българите е направило силно впечатление на хронистите, защото никой от тях не го пропускал, а дори са го описвали със сравнително големи подробности.
В. Плетньов, 2014, 66-68.
Най-добра представа за придвижването на българите, за пътя, по който се осъществило то, и за мястото, където завършил преходът им през втората половина на VII в., дават византийските писмени извори, но едва от IХ в. С известни разлики при преписването и съкращаването на текста от първоизточника, то е описано в хрониката на Теофан Изповедник (най-подробен), както и от патриарх Никифор и пишещият на латински език Анастасий Библиотекар (от средата на IХ в.). Това са едни от най-известните и сравнително ясни сведения за ранната история на Първото българско царство, в които било описано придвижването на българите на юг, мястото на настаняването им – при Онгъла, разгромът на войските на император Константин IV Погонат (668-685), както и създаването на първото средище на българите южно от Дунав – „при така наречената Варна, близо до Одесос“. При буквалния прочит на текстовете от споменатите извори, и по-точно описанието на похода на император Константин IV към устието на Дунава, е пределно ясно, че мястото на Онгъла е сравнително точно определено – той е северно от устието на реката. Това е ясно споменато от Теофан: „...и като ги преследвали чак до Дунава, преминали го“. В този смисъл е и описанието на Анастасий Библиотекар, който следва Теофан: „...племе скверно и нечисто неочаквано се разположило на шатри отвъд Дунава в Онгъла“. Видно е, че Онгълът е северно от реката, заграден от вливащите се в него реки от север (Прут и канала на Дунав – Сула/Сулина). Общо взето мястото, което било оградено от реките и където е бил разположен земленият вал на Галацкия лагер.
Българите първоначално се настанили в район, в който отдавна били уседнали славяни, в т.нар. Буджак или Оглос. В този район несъмнено са живеели славяни, които влезли за пореден път в контакт с българите. Според „Повесть временных лет“ ...някога, когато славянският народ, както казахме, живеел на Дунав, дошли от скитите, тоест от хазарите, така наречените българи, и се настанили по Дунав, и били пришълци на земите на славяните“.
Явно през 70-те години на VII в. Византия била „разтревожена“ след дълго затишие, когато северно от Дунава отново се появили „варвари“, които заплашвали територията на Империята. „Варвари“, които тя познавала от столетия и знаела възможностите им. Това заселване на българите е направило силно впечатление на хронистите, защото никой от тях не го пропускал, а дори са го описвали със сравнително големи подробности.
В. Плетньов, 2014, 66-68.
Коментар