История

[Kiro]

Колко от Вас знаят, че на 10 април 1914 година в Крагуевац 2200 български наборници от Македония отказват да положат военна клетва в сръбската армия, за което на всеки десет е разстрелян по един.

Първите мобилизирани младежи от Щипско, Радовишко и Тиквешко на 21 март 1914 г. тръгват под конвой за Сърбия. Когато се събират на гара Велес, всички задружно запяват „Шуми Марица“.

Сръбските офицери дават заповед незабавно новобранците да бъдат натоварени в специален влак. Още тук те започват да викат:

„Ние сме българи и не желаем да служим в сръбската войска.“

ВМРО деецът и журналист Страхил Топуков записва и публикува кратките спомени на ВМОРО революционерът от Щип Панчо Тодоров:

"В деня когато щяхме да полагаме клетвата, на определеното място – в казармата, беше дошло цялото Крагуевац. Кралят не дойде. Генерал Калафатрович ни държа реч, в която изтъкна, че ние македонците, още от преди много векове сме били сърби. Всички слушахме мълчаливо, без някой да му възрази. След него говори владиката и направи водосвет. Но тъкмо почна да изрича думите: „Заклевам се в името на краля, че ще служа честно и вярно на Отачбину“ и пр., още не произнесъл никаква дума, след един миг мълчание, щипяни, както бяхме наредени в един взвод, единодушно извикахме "Не приемаме клетвата". Нашите думи се подеха от останалите взводове и така непрекъснато всички новобранци, 1000 души, викахме "Не приемаме клетвата". По едно време от отсрещната страна се чу гръмогласно от мнозина „ура“, а след това всички в едно гърло викахме „ура“, „Да живее цар Фердинанд“, „Да живее българския народ“, „Да живее Македония“.

Поклон, герои!

[Kiro]

През 14 в. Перперикон бил от ранга на Женева и Лайпциг, преди да бъде разграбен от османците. "Археологическите разкопки свидетелстват, че през ХІV в. Перперикон се състои от градската крепост, вътрешното укрепление в нея и обширни квартали от север и юг. По средновековната стена сега се наброяват 13 кули, а във вътрешността се е влизало през две порти. С обща площ на градската крепост заедно с цитаделата от 14 375 кв. м тя е сред големите и здраво укрепени твърдини по българските земи. Самото вътрешно укрепление има 8 кули, като 5 са общи с тези на градската крепост. Със своите почти 4.5 дка и то се нарежда сред най-големите цитадели, открити по археологически път."

BG-UTRO.EU
През 14 в. Перперикон бил от ранга на Женева и Лайпциг, преди да бъде раз

[chan_tura_naga]

Тогава, през 1997г., на колко години беше?

Признак на добър тон в Мрежата е (по-скоро – беше) избягване на използване на лични данни.
Това не е само заради лична безопасност, а просто (беше) добър мрежов тон.
Но това вече не се спазва масово, така че второто отпада.

Аз, обаче, продължавам да спазвам старите правила на Нетикета.
Нито давам, нито искам лични данни, освен като шега или в изключителен случай.

[Evgo]

Аз бях участник на атаката на парламента, но не мога да кажа колко са били по площадите. Бяха много.

В "Пирогов" докато ми зашият главата – чакане 20-30 минути – през травматологичните кабинети в един от коридорите на първия етаж минаха десетина леки случая като мен.
В "моя" кабинет обслужваха по трима едновременно.

Тогава, през 1997г., на колко години беше?

[SPART]

..Някой знае ли колко души са били излезли на протести в България зимата на 1997 г.? Или поне приблизитено...

Чисто математически и отчитайки икономическия ефект около 400 000 за цяла България!Реално бяха два - три пъти по-малко....

Проблема обаче не беше в бройката протестиращи....а в това което се случи след 10.01.докъм назначаването на селяндура за служ-башбакан.

[Kiro]

5 ДЕКЕМВРИ
На днешен ден :

Провежда се Скопският студентски процес от властите в Кралството на сърби, хървати и словенци срещу български и македонски революционери, дейци на Македонската младежка тайна революционна организация.

Общо на съдебната скамейка застават 20 български студенти. Сред съдените са Димитър Гюзелов от Дойран, Борис Андреев, Петър Хаджипанзов и Георги Хаджиманев от Велес, Щерьо Боздов от Крушево, Димитър Чкатров, Харалампи Фукаров и Кирил Кузманов от Прилеп, Кирил Вангелов, Кирил Караджов, Емануил Чучков, Тодор Гичев, Благой Монев, Тодор Христов и Христо Хаджикимов от Щип, Борис Светиев от Битоля, Йордан Сапунджиев от Скопие, Димитър Нецев от Струмица и Иван Шопов от Гевгели.

Подсъдимите са защитавани от сръбските комунисти Антоние Грубишич и Драгутин Тасич и местните българи Стефан Янакиев и Димитър Илиев. Процесът приключва на 10 декември 1927 година със следните присъди:

Димитър Гюзелов е осъден на 20 години строг тъмничен затвор с окови, Иван Шопов на 20 години, Димитър Нацев на 15 години, Димитър Чкатров на 10 години;
Харалампи Фукаров, Тодор Гичев, Борис Андреев, Щерьо Боздов и Борис Светиев на по 5 години строг тъмничен затвор с окови.
Петър Хаджипанзов, Кирил Вангелов, Георги Хаджиманов, Христо Хаджикимов, Мано Чучков, Кирил Караджов и Йордан Сапунджиев са признати за невинни и са освободени.
Успоредно със скопския процес в Кавадарци са съдени Васил Сеизов, студентът Иван Митков, Тодор Габев от околийското управление, ковачът Благой Падиков и кафеджията Пешо Грозданов, но са оправдани поради липса на доказателства за техни провинения.

За време на процеса по улиците на Скопие са изписвани множество графити, гласящи „Сърби, отивайте си в Шумадия“ и „Македония е българска!“. Тайната културно-просветна организация на македонските българки взема активно участие по време на Скопския студентски процес, организирайки снабдяването на затворниците с неща от първа необходимост (храна, дрехи и други), а също така наемат адвокати, препращат шифровани сведения до оцелелите ръководители на ММТРО и т.н. В резултат на процеса Мара Бунева убива Велимир Прелич, главния прокурор по делото.

[chan_tura_naga]

Здравейте!
Някой знае ли колко души са били излезли на протести в България зимата на 1997 г.? Или поне приблизитено.
Ровя, ровя и никъде не мога да намеря броя... Нявсякъде е "многохилядни", "масови" и дотам. Не се ли знае, няма ли данни?

Аз бях участник на атаката на парламента, но не мога да кажа колко са били по площадите. Бяха много.

В "Пирогов" докато ми зашият главата – чакане 20-30 минути – през травматологичните кабинети в един от коридорите на първия етаж минаха десетина леки случая като мен.
В "моя" кабинет обслужваха по трима едновременно.

[Kiro]

Войводата Радич е един от многото български първенци от началото на османското иго, който често бива подминаван в изследванията на периода. Единственото сигурно сведение за него е това, че през април 1454 г. по време на похода си срещу сръбския деспот Георги Бранкович, османският султан Мехмед II Завоевателя организира капан на Радич в София и го пленява.

Не е ясно дали султанът дава заповед за екзекуцията му или го държи в плен до смъртта му. Като цяло широко проучване на личността на Радич в българската историография липса, поради което настоящата статия има за цел да хвърли повече светлина върху него.





bulgarianhistory.org
Радич – първият хайдушки войвода
Войводата Радич е един от многото български първенци от началото на османското владичество, който често бива подминаван в изследванията на периода. Единственото с.

[melon]

Знам, помня, че и баща ми ходеше. Покрай новини за други протести ми стана интересно, колко са били като бройка и се озадачих, че никъде няма информация.
Да не забравяме и че хората са излизали в студа посред зима. Това е истинско отстояване на позиция. Всеки може да излезе лятото на разходка. Поздрав към всички участвали!

Просто ножът беше опрял до кокала. Ама пак нашите сънародници не бяха достатъчно активни и масовостта трябваше да е всенародна. Ама сме си такива, като не трябва да се подценява липсата на истинско лидерство. Появиха се СДС, овладяха протеста, а повечето от тях излязоха фалшиви герои…

[Balu]

Знам, помня, че и баща ми ходеше. Покрай новини за други протести ми стана интересно, колко са били като бройка и се озадачих, че никъде няма информация.
Да не забравяме и че хората са излизали в студа посред зима. Това е истинско отстояване на позиция. Всеки може да излезе лятото на разходка. Поздрав към всички участвали!

[melon]

Здравейте!
Някой знае ли колко души са били излезли на протести в България зимата на 1997 г.? Или поне приблизитено.
Ровя, ровя и никъде не мога да намеря броя... Нявсякъде е "многохилядни", "масови" и дотам. Не се ли знае, няма ли данни?

Спомените са ми за много, мотивирани и сериозно протестиращи. И аз ходех, защото проклетите комунисти бяха съсипали яко държавата. Числа не помня. Интересното е, че сега са се позабравили нещата и такива, като Гечев, отново се врат в събитията. Даже и Жан Виденов се опиват да възкресят. Тогава беше моментът радикално да бъдат ометени и лустрация да има, ама…

[Balu]

Здравейте!
Някой знае ли колко души са били излезли на протести в България зимата на 1997 г.? Или поне приблизитено.
Ровя, ровя и никъде не мога да намеря броя... Нявсякъде е "многохилядни", "масови" и дотам. Не се ли знае, няма ли данни?

[Evgo]

"съчките на Кубрат" са вмъкнати от псевдоисторика ни Сава Бобчев в учебника му по история от 1881г и е взета от Езоп, живял през 6 век пр.н.е., а не е взета от летописите.

По-интересно е, че и за съществуването на Кубрат няма нито едно веществено доказателство. Кубрат вероятно е една измислица в няколко изречения на Теофан Изповедник и нищо повече. Няма дори никакъв гроб, меч и пръстен на Кубрат, да не говорим за "Велика България" от която досега не е открит и един камък.

Това изобщо не е така.

Има "съкровище на Хан Кубрат", както и много разкопи и книги за Велика България.

[Kiro]

"Българите от Битоля искат да бъдат отворени тайните югославски архиви и да станат известни имената на убийците на българи след 1945 г., потвърди за БТА Любчо Георгиевски, председател на Културния център „Иван Михайлов“ в Битоля. Културният център „Иван Михайлов“ неотдавна изпрати до президента на Република Северна Македония Стево Пендаровски писмо, в което категорично иска отговори на два въпроса: „1. Защо при 110 000 македонци, обявили се лично и свободно за българи чрез искането за получаване на българско гражданство, ние не сме споменати в Конституцията на „демократичната“ наша татковина? Благодарни сме на министъра на външните работи г-н Османи, че направи това предложение, но то беше отхвърлено, включително и от Вас“, пишат българите от Битоля".

BURGAS-PODLUPA.COM
Любчо Георгиевски: А кога ще разкрием масовите убийства на българи от сръбската УДБА?
Любчо Георгиевски, предсе

[Kiro]

Ще я даваме ли Пиринска Македония, няма ли? В края на 1946 г. населението на Пиринска Македония е принудено да отрече българската си национална идентичност! По време на проведеното демографско преброяване хората са заставяни да се самоопределят като ,,македонци". "На какво основание, ние българите, ще отречем правото на македонците да се наричат македонци и да четат и пишат на македонски език?" се пита в статия, поместена във в. "Работническо дело" от 14.05.1946 г. Периодичният печат се превръща в арена за диспут между нелепата идеология на БРП(к) и здравия разум в лицето на всички независими от комунистите вестници. "Не е имало до сега факт подобен на тоя, който се появи във в. "Работническо дело" - да се предлага на чужда държава част от собствената родина. Той внася смут в душите на населението от заинтересования край и буди негодувание у българския народ.", четем в бр. 189 на в. "Народно земеделско знаме" от 19.11.1946 г. В навечерието на Коледа, на 24.12.1946 г. в статията ,,Македония в миналото и днес" в. ,,Знаме" пише: ,,А пък искането да се присъедини към федеративна Югославия и българската Горноджумайска област, е явно произволно и неправилно, защото никой няма право да иска, щото българското население да декларира нова народност и да промени досегашния си политико-държавен живот." На практика обаче се случва именно това. На следващия ден, 25 декември, Коледа, започва преброяването на ,,македонците" в Благоевградския регион. Новата 1947 г. е посрещната от близо 170 000 чисто нови македонци. За постигането на това комунистическата партия полага много усилия. Дни след преброяването се залавя със следващия етап от политиката си по македонския въпрос. На базата на отчетените резултати Югославската комунистическа партия иска широка културна автономия в областта. Исканията й са удовлетворени и след по-малко от година, през есента и зимата на 1947 г. официално е въведена "културно-национална" автономия в Пиринска Македония. В началото на следващата година обаче "културно-просветният" поход на скопските емисари в този регион се провалят. Устремът на БРП(к) за дебългаризацията на Благоевградския регион е спрян от промените във външнополитическата обстановка. През 1948 г. Югославската комунистическа партия вече не се ползва с доверието на Сталин и съответно двустранните отношения между България и СР Югославия се влошават. И въпреки това комунистическото ръководство не къса окончателно с антибългарската си политика по отношение на Пиринска Македония. Продължава да се поддържа схващането, че Македония не е българска земя и македонската нация е нещо напълно различно от българската. "Обстоятелството, че мнозина македонци говорят на български език не им отнема с нищо македонското национално самосъзнание. Не е езикът сам по себе си единственият и най-главният признак на нацията" пише в. "Работническо дело" през 1948 г.