История

[Kiro]

Фон, различните народи са наричани различно от други различни народи..Това, че сегашното име славяни го е нямало тогава във тази форма не означава, че ги е нямало тях и езика им..Нали знаеш колко от тях са асимилирани от готите .. И как като ги е нямало са били и са живели и говорили на близки езици от Византия до Балтийско море.. Списък на славянски племена

От древните извори са известни имената на голям брой славянски племена:

абодрити берзити раматини бетенци браничевци брежани вагрити вараби варни ваюнити велегезити велети велетичи винули висляни волини вятичи гаволяни

гевелди глиняни далеминци доленчани драговичи драгувити древляни древяни дулеби езерци жирмунти кривичи левбузи леняни лехи лужичи лютичи

мазовяни милинги милчани моравяни моричани мърваци ободрити плони полабяни полчани поляни поморяни радимичи рани ререги рети ринхини руяни

сагудати северани северяни силезяни словяни слюбляни смолинци смоляни спревани стримонци суселити тиверци тимочани укряни уличи хижани хървати

[fon]

ЛОКАЛИЗАЦИЯТА НА ОНГЪЛА

Най-добра представа за придвижването на българите, за пътя, по който се осъществило то, и за мястото, където завършил преходът им през втората половина на VII в., дават византийските писмени извори, но едва от IХ в. С известни разлики при преписването и съкращаването на текста от първоизточника, то е описано в хрониката на Теофан Изповедник (най-подробен), както и от патриарх Никифор и пишещият на латински език Анастасий Библиотекар (от средата на IХ в.). Това са едни от най-известните и сравнително ясни сведения за ранната история на Първото българско царство, в които било описано придвижването на българите на юг, мястото на настаняването им – при Онгъла, разгромът на войските на император Константин IV Погонат (668-685), както и създаването на първото средище на българите южно от Дунав – „при така наречената Варна, близо до Одесос“. При буквалния прочит на текстовете от споменатите извори, и по-точно описанието на похода на император Константин IV към устието на Дунава, е пределно ясно, че мястото на Онгъла е сравнително точно определено – той е северно от устието на реката. Това е ясно споменато от Теофан: „...и като ги преследвали чак до Дунава, преминали го“. В този смисъл е и описанието на Анастасий Библиотекар, който следва Теофан: „...племе скверно и нечисто неочаквано се разположило на шатри отвъд Дунава в Онгъла“. Видно е, че Онгълът е северно от реката, заграден от вливащите се в него реки от север (Прут и канала на Дунав – Сула/Сулина). Общо взето мястото, което било оградено от реките и където е бил разположен земленият вал на Галацкия лагер.
Българите първоначално се настанили в район, в който отдавна били уседнали славяни, в т.нар. Буджак или Оглос. В този район несъмнено са живеели славяни, които влезли за пореден път в контакт с българите. Според „Повесть временных лет“ ...някога, когато славянският народ, както казахме, живеел на Дунав, дошли от скитите, тоест от хазарите, така наречените българи, и се настанили по Дунав, и били пришълци на земите на славяните“.
Явно през 70-те години на VII в. Византия била „разтревожена“ след дълго затишие, когато северно от Дунава отново се появили „варвари“, които заплашвали територията на Империята. „Варвари“, които тя познавала от столетия и знаела възможностите им. Това заселване на българите е направило силно впечатление на хронистите, защото никой от тях не го пропускал, а дори са го описвали със сравнително големи подробности.



В. Плетньов, 2014, 66-68.

1 „Повесть временных лет“ е написана около 1113г. и не може да бъде никакъв първоизточник за събития от 681г. Разбираш ли какво значат 432г за това време? Факт е, че и до днес не е открита една кост, копие, стрела и т н. от тази битка, за да кажем "точно тук е". А Теофан е наистина повече от подробен, но не и точен и надежден.
2. Думата "славяни" е измислена през 1601г от Мавро Орбини и навсякъде където я видиш в текст отпреди това има известно фалшифициране в превода. Обикновено в оригинала ще видиш или "склави" или "словени", две думи които нямат нищо общо помежду си както и смислово със славяни.

[Kiro]

ЛОКАЛИЗАЦИЯТА НА ОНГЪЛА

Най-добра представа за придвижването на българите, за пътя, по който се осъществило то, и за мястото, където завършил преходът им през втората половина на VII в., дават византийските писмени извори, но едва от IХ в. С известни разлики при преписването и съкращаването на текста от първоизточника, то е описано в хрониката на Теофан Изповедник (най-подробен), както и от патриарх Никифор и пишещият на латински език Анастасий Библиотекар (от средата на IХ в.). Това са едни от най-известните и сравнително ясни сведения за ранната история на Първото българско царство, в които било описано придвижването на българите на юг, мястото на настаняването им – при Онгъла, разгромът на войските на император Константин IV Погонат (668-685), както и създаването на първото средище на българите южно от Дунав – „при така наречената Варна, близо до Одесос“. При буквалния прочит на текстовете от споменатите извори, и по-точно описанието на похода на император Константин IV към устието на Дунава, е пределно ясно, че мястото на Онгъла е сравнително точно определено – той е северно от устието на реката. Това е ясно споменато от Теофан: „...и като ги преследвали чак до Дунава, преминали го“. В този смисъл е и описанието на Анастасий Библиотекар, който следва Теофан: „...племе скверно и нечисто неочаквано се разположило на шатри отвъд Дунава в Онгъла“. Видно е, че Онгълът е северно от реката, заграден от вливащите се в него реки от север (Прут и канала на Дунав – Сула/Сулина). Общо взето мястото, което било оградено от реките и където е бил разположен земленият вал на Галацкия лагер.
Българите първоначално се настанили в район, в който отдавна били уседнали славяни, в т.нар. Буджак или Оглос. В този район несъмнено са живеели славяни, които влезли за пореден път в контакт с българите. Според „Повесть временных лет“ ...някога, когато славянският народ, както казахме, живеел на Дунав, дошли от скитите, тоест от хазарите, така наречените българи, и се настанили по Дунав, и били пришълци на земите на славяните“.
Явно през 70-те години на VII в. Византия била „разтревожена“ след дълго затишие, когато северно от Дунава отново се появили „варвари“, които заплашвали територията на Империята. „Варвари“, които тя познавала от столетия и знаела възможностите им. Това заселване на българите е направило силно впечатление на хронистите, защото никой от тях не го пропускал, а дори са го описвали със сравнително големи подробности.



В. Плетньов, 2014, 66-68.

[fon]

Фон, за какви мюсюлмани говориш, като по времето на Кубрат, тепърва се е заформял исляма. Би ли споделил доказателства за това твое твърдение?

Е то първия проблем, ти си го споменал - първата дума в световните летописи за този район е от арабите през 910г. Иначе има две примитивни теории за Волжска България, и двете създадени от игра на думи и нямащи нищо общо:

1. Някой решил, че Волга и Болга е едно и също, там нещо имало преминаване с времето на В в Б. Да, ама в миналото река Волга се е наричала Ател, Итил или Идил и се получава голяма тъпня. ПО незвестни причини у нас по соца и сега се дава твърде малко гласност на това опровержение.

2.Неоспоримо, хората живели по тези земи са приели исляма от арабите през 922 година когато владетел им е бил емира Алмуш. По това време там са се скитали арабски географи като Ибн Фадлан и Ибн Русте, които са говорели естествено на арабски. Мохамад Ибн Фадлан нарича тази територия на саудитски Ал БАЛкарийа. Звучи досущ като България. Остава да докажем, че двете думи имат нещо общо и смислово, ама не става. Думата БАЛ в арабските езици означава ПЧЕЛЕН МЕД или СЛАДЪК. Казахстанската организация на пчеловъдите се нарича БАЛар, а филма "Сладък Живот" на турски се казва "Дели БАЛ". През 10-ти век там са живеели хора които са събирали пчелен мед от горите и са го изнасяли по Волга. Тези хора изобщо не са приличали на нас, били са доста примитивни и са нямали почти никакви общи обичаи с нашите. Или Ал Балкарииа означава "земя, където някакви диваци, събират пчелен мед"

А бе трудно ли ти е да видиш, че ние с руснаците на изток се различаваме ясно на външен вид, а пък с тези нямаме нищо общо?

[xa3apm]

В миналото никога не е съществувала държава Волжка България. Там са живели мюсюлмани които по абсолютно никакъв начин не са приличали ни най-малко на нас нито физически, нито културно. То Кубрат не е съществувал с петима сина, някои още във Волжска България вярват.

Фон, за какви мюсюлмани говориш, като по времето на Кубрат, тепърва се е заформял исляма. Би ли споделил доказателства за това твое твърдение?

[fon]

Скоро попаднах на това видео и много ми допадна. Много добре пресъздадена историята на Болжка България.
https://www.youtube.com/watch?v=em-gEw34hhE

В миналото никога не е съществувала държава Волжка България. Там са живели мюсюлмани които по абсолютно никакъв начин не са приличали ни най-малко на нас нито физически, нито културно. То Кубрат не е съществувал с петима сина, някои още във Волжска България вярват.

[허 세-jose]

Битката при Малвийския мост и как кръста се превръща в символ на християнството.
http://historynakratko.blogspot.com/...g-post_93.html

[bonboniada]

Скоро попаднах на това видео и много ми допадна. Много добре пресъздадена историята на Болжка България.
https://www.youtube.com/watch?v=em-gEw34hhE

[Kiro]

/Поглед.инфо/ Според учените историци от РС Македония, през Средновековието не е имало народи. „Нямало народи през Средновековието, това бил остарял подход, всичко било аморфно, нямало български народ, името българи било само политоним, а не етноним, тоест те реално отричат съществуването на български народ.“, споделя проф. Ангел Димитров, съпредседател от българска страна на съвместната комисия. И допълва: „Република Северна Македония продължава с провокациите към нас“.*

POGLED.INFO
Македонските „историчари“ нека да обяснят на евреите, че не са съществували като народ в Средновековието

[fon]

Това изобщо не е така.

Има "съкровище на Хан Кубрат", както и много разкопи и книги за Велика България.

Кое не е изобщо така? Баснята за съчките е на Езоп, живял 12 века преди измисления от Теофан Кубрат. За Кубрат има книги за цели влакови композиции, всичко основно руски измислици. Но няма НИТО ЕДНА разкопка и доказателство. Ако има посочи я. А в "съкровището на Кубрат" бяха датирани съдове от 8-ми век, има християнски съдове и нито един на вярващ в Тангра, заровено на 600км от Фанагория като типично хазарско съкровище, в Ермитажа отдавна е премахнат надписа "Кубрат" и е сложено "хазарски владетел" .... Тези неща знаеш ли ги, та си написал горното?

[fon]

в които наистина загиват около 25 000 руснаци и около 5000 румънци.

В цялата Руско-турска война, на Дунавския фронт загиват към 22 391 руснака. В броя на вестник „Дума“ който едва ли може да бъде определен за русофобски, соросоиден и т.н., от 9 октомври 1996г. гостуващия в България руски историк Степан Кашурко, ръководител на Международния обществен център за издирване “Подвиг” и явно с достъп до руските архиви, дава интервю и казва „през войната 1877-1878 Дунавската руска армия е понесла следните загуби: убити – 15 567, умрели от раните си – 6824, или общо загинали на българска земя 22 391. Освен тях ранени били общо 56 652 войници и офицери. Отделно медицински чинове (включени в посочената бройка) – 528.“

Това обаче съвсем не са само руснаци, най-вече са днешни украинци, има поляци, финландци и какви ли не. Царят е пазел руснаците за себе си, както е правел още Атила и кой ли не завоевател от хилядолетия.

Румънците са направили много, защото руските топове при Плевен са били с качество на москвичи, засекли напълно и румънците осигуряват артилерията, без която не може. Първи в Плевен пробиват не руснаците, а румънците и Осман Паша предава сабята си не на Скобелев, а на румънския полковник Михаил Черкез.

[bonboniada]

България е била на три морета два пъти

Поставяме териториалното могъщество на царете Симеон Велики и Иван Асен II в една точка, за да можем да включим още факти. Безспорно в апогея на управленията на двамата владетели, България като държава е достигнала върховната точка на своето могъщество, сътоветно през Първото и Второто българско царство.

При управлението на Симеон границите на България достигат до три морета – Бяло, Адриатическо и Черно, а съвременници сравняват столицата му Преслав с Константинопол. Обособената малко по-рано Българска православна църква става първата нова патриаршия извън Пентархията, а българските глаголически и кирилски преводи на християнски текстове се разпространяват из целия славянски свят. Самата кирилица е създадена в Преславската книжовна школа през 90-те години на IX век. По време на своето управление Симеон заменя първоначалната си титла „княз“ с „цар“. Симеон Велики постига и забележителни военни успехи, като безспорно най-значимата от тях е победата при битката край река Ахелой през 917 година, която е и едно от най-големите сражения в средновековната история на Европа.

Йоа̀н Асѐн II или Йоан II Асен (също Иван Асен II) е цар на България от 1218 до 1241 г. Той е син на цар Иван Асен I. През 1217 година се завръща в България след 10 годишно изгнание и сяда на престола. При неговото царуване границите на България отново достигат до три морета. Иван Асен II е известен с добре премислените династически бракове, които укрепват държавата политически и осигуряват териториални разширения. След битката при Клокотница Иван Асен II практически става най-силният владетел на Балканския полуостров. Превръщането на България в първостепенна сила в Югоизточна Европа дава тласък на икономически и културен възход. Следвайки политиката на предшествениците си, Иван Асен I и Калоян, цар Иван Асен II пренася мощите на света Петка Търновска в столицата си, строи църкви и се грижи за украсата им. Неговото управление дава тласък за развитието на Търновската художествена и архитектурна школа.

[Грую Груев]

Браво, хубаво е да се напомни за обсадата на Плевна, както са му казвали. Това е една от удивително тъпите руски грешки във войната (добре че онзи идиот Сюлейман е по-тъп и от руснаците и предпочита да се отдаде на кланета в Стара Загора, вместо да форсира Стара планина и войната да приключи) -като се почне от забавянето, мине се през малоумната първа, още по-малоумната втора и най-малоумната трета атака, в които наистина загиват около 25 000 руснаци и около 5000 румънци. Тях все ги забравяме - вярно, били са основно пушечно месо, но пък в тяхната история тази война, на която ние викаме Освободителна, мамалигите я наричат Война за независимостта на Румъния, а историците - поредната Руско-Турска война. И е факт, че само те са водили война за независимостта си, всички други (маляки, шумадийци) са я получили даром, то те и освобождението си са получили даром, с войни, водени на територията на България, но нито в Атина, нито в Белград има паметник на Царя-Освободител. да не говорим, че 90% от българите, не знаят, че Царят-Освободител е наречен така не заради "признателната България", а защото е отменил робството в Русия през 1861. А българите никога не сме били роби, но това пък е хептен друга тема

Та да се върна на атаките на Плевен - последната, третата, е толкова малоумна, че самите турци се удивяват на малоумието ѝ. Гъсти редици руснаци се изправят директно срещу турските оръдие и просто са разстрелвани. ще кажете, умрели са за брата-роб - нищо подобно, умрели са, защото шутмът е проведен с цел градът да падне за именния ден на царя-освободителя, който е и главнокомандващ и идва на фронта. Горките хора, избити като пилци за един имен ден. Но в Русия е така, за съжаление!

А за Шумадия, тази толкова любима на нашего селтака Шумадия нищо не казвате - те имат няколко покани от руснаците да се включат във войната, но след като няколко пъти са яли здрав пердах от турците, за последно година по-рано, седят и чакат, не ми дреме осоебно на тях за брата-роб. те си чакат и чак след като се разбира новината за падането на Плевен, шумадийските копелета като чакали скачат да дооглозгат трупа на турците. И тръгват те, тръгват "храбрите" шумадийци, бързат, искат "изконно сръбската" София, дето се казвала СерБика, щото била изконно сръбска от време оно, ама бугарите я прекръстили на серДика. Толкова бързали, че се наложило рунсаците да форсират Балкана при Саранци, за да ги изпреварят, а на места като Трън и Брезник даже е трябвало да го ги гонят с оръжие, щото там само прави србе живеели. За награда получават Ниш и цялата му околия...


Та поклон пред нисшите чинове, ние помним техните братски могили, но можеше да са много по-малко тези братски могили, а онзи паметник, дето му викат Коня, е позор и трябва да се замени с такъв на Аспарух или Крум!

П.С. Че сега го видях - авторът на това нещо, този Георги Константинов, е илитерат - как може да не знае разликата между ниСък и ниЗък, направо ги е сринал хората и в смъртта им!

[Kiro]

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ


Една незабравима дата в Руско -турската война: на 10 декември 1877 година е освободен моя роден град Плевен. Падането на Плевен е ключът за освобождението на България от петвековното робство. Над 30 хиляди безименни солдати са легнали убити под плевенските хълмове в многомесечната кървава битка. Водела ги е само мисълта, че се жертват за едно
голямо и добро дело...
Ще си позволя да поместя отново тук известното на мнозина мое стихотворение "Балада за низшите чинове".
БАЛАДА ЗА НИЗШИТЕ ЧИНОВЕ
Те не знаеха френски. Не танцуваха полка.
Бяха слушали само тръбата на полка.
И не бяха облечени в празнични кители.
Дажа чаша шампанско не бяха опитали.
С преброени сухари в окопа закусваха
и със мокри шинели в атака се впускаха -
неизвестни, безбройни, от Бога забравени,
те вървяха след свойте майори прославени,
за да свършат на подвига черната работа.
Те не търсеха славата. Искаха правдата.
И за тях недостигаха златните ордени.
А оловни куршуми посрещаха гордо те.
И потъваха в ниви и храсти къпинови -
към смъртта се издигаха низшите чинове.
И макар, че не бяха от графски фамилии,
най-високи са техните братски могили.

[Грую Груев]

Аз го знам, но 99,99% от българите не го знаят. Това за децимацията обаче не е съвсем вярно, но самият факт, че онези хора са се чувствали българи до степен да жертват живота си, както и българите от Стара България, а сегашните ни мразят и в червата си (и заради нашите действия, да не го отричаме), е повече от жалък...