История

[nachev]

Начев, верно ли ставаш за такъв многотомен историк? Държиш ли на дълги исторически тиради на препълнени маси. Ти да записваш историята, а другите да ядат и пият.

Да си ги нямаме такива!
На препълнена маса отварям втория търбух и се съсредоточавам в дъвчене и дишане.

Не се наемам за съставяне на сух, исторически многотомник, по ме бива на интердисциплинарна територия - в конкретния случай може да застъпим пресечната точка на история и художествена литература.
Жанрът е трудоемък и обемист като резултат, ангажира и огромно количество емоционална енергия, поради което с тнм трябва да съставиям сгъстен график на работни срещи


Много странно изригване се получи в темата история. Вчера даде един къс откос по повод на будителите, а глей каква канонада се отприщи!
На база на размислите и страстите по повод на будителите, аз смятах да насоча разговора в малко по-различна посока, но първо ще изчакам стихването на заревото, пък после ще видим.

[Грую Груев]

Пак карти, де аз съм им задал модела, ползваш. Не е 5 км. , а е между 1 и 2 км. по левия бряг, които трудно се обслужвали през реката. Гарата Караагач на Одрин остава у нас, но турците 1923 я отнеха от гръчолята, както и левия бряг на Марица между Одрин и българската граница от 1919 г.

Ми тая намерих в нета, да не мислиш, че си ровя из личната архива Важно уточение правиш, важно е да се знае какво, кога и как, че от раболепие и метани на изток и запад не ни остава време да се порадваме на родните постижения - хеле пък във военното дело сме ненадминати на Балканите, ако изкл'чим периодите на двете "робства". Обаче див малшанс - баш тоя олигофрен Николашка да ни се падне, пък при нас онзи нарцис Ферди...

[Trakatrak]

Карма- карашик работа, де викат комшиите.

П.П. Още ли си на смартфоня? Слагай оптиките, че много грешки у правописа.

Нещо си изпуснала в казаня. Едва ли случайно. Забелязваш къде съм се издънил явно защото си го очаквала. И подготвила.

[tnm]

Пак карти, де аз съм им задал модела, ползваш. Не е 5 км. , а е между 1 и 2 км. по левия бряг, които трудно се обслужвали през теката. Гарата Караагач на Одрин остава у нас, но турците 1923 я отмеха от гръчолята, както и левия бряг на Марица между Одрин и българската граница от 1919 г.

Карма- карашик работа, де викат комшиите.

П.П. Още ли си на смартфоня? Слагай оптиките, че много грешки у правописа.

[Trakatrak]

Браво. Тракич, ама го обясни малко по-достъпно и ясно, като за подобен въпрос:

- Турция е основен съюзник на България (или пък България на Турция - въпрос на гледна точка) през ПСВ. За да бъдем привлечени на турска страна, през 1915, тя, Турция, ни отстъпва нейна територия - това среднокафявото и тъмно кафявото на картата (тъмнокафявото и след края на ПСВ си останава наше, среднокафявото ни го вземат маляките, барабар със светлокафявото)


- след 03.03.1918 (готина дата, нали, точно 30 години след Сан Стефано и датата не е избрана случайно, на същата дата е и сръбско-българския договор от 1886, когато ги бием кат маче у плет, но ни забраняват териториални придобивки), т.е. след договора от Брест-Литовск, се установява кондоминиум, демек съвместно управление на северна добруджа от всички съюзници. Ние ревем, че не е честно, но реалността е, че там, в Северна Добруджа има и много турскоговорящо население.

- Турците пак скланят да е на нашето, като ние ги "компенсираме" с 1/10 от тяхната земя, която те са ни дали през 1915, а именно левият бряг (май 2 или 5 км навътре от него по спомени) на река Марица на юг от Одрин. Като отбележи - гарата на Одрин си остава в България, т.е. най-важната част от цялата територия.

Та толкова по темата за омразните турци и милите братя славяни...

Пак карти, де аз съм им задал модела, ползваш. Не е 5 км. , а е между 1 и 2 км. по левия бряг, които трудно се обслужвали през реката. Гарата Караагач на Одрин остава у нас, но турците 1923 я отнеха от гръчолята, както и левия бряг на Марица между Одрин и българската граница от 1919 г.

[Trakatrak]

Руските войски дебаркират точно в Солун, като преди това митарстват по моретата, като в последствие участват в контраофанзивата срещу нашата войска, след проведената от нас настъпателна Чеганската операция и превземане на Лерин. След това са с решителна роля, в изтласкването ни от Битоля и затвърждаването на сръбските сили там. След това участват в боевете при завоя на река Черна, където ги поразреждаме сериозно, преди да бъдат разформировани. Общо се водят 4 дивизии, но 2 са действащите по-сериозно. Ето тук всичко подробно е описано, с снимки, факти и детайли. Има и фотоси на оригинални небългарски книги:
http://www.sitebulgarizaedno.com/ind...4-13&Itemid=61

Добре се включваш, щото да се знае, че и 1916 ни подляха доста вода в Македония. Та Господ ги наказа. А после и нас. Що се бием по братски. Голяма грешка, но не ние я наченахме.

[Грую Груев]

Тутраканската епопея ми е на сърцето .

Тутраканската епопея за мен лично е на едно ниво с Ахелой 917 и Версиникия 813 - велика победа, много велика. Там има много литература и няма руснаци Губим около 20% от офицерския състав при атаката (уникално висок процент, безпрецедентен) - момчета основно от онзи регион, момчета, закърмени с праведния гняв на справедливостта - всякой гледа само да бъде напред, и гърди геройски на смърт на изложи и един враг повече мъртъв да положи - ако мога да перефразирам гения Вазов! Великани!

[Грую Груев]

Военната помощ от турците си е била необходима и жалко, че малко дават, ами се юрват към Баку. Те настояват и им се дава съучастие във владеенето на Северна Добруджа в кондоминиума над нея според Букурещкия мирен договор от 7май 1918 г. Четири месеца по-късно те се отказват от Северна Добруджа в замяна на тясната ивица по левия бряг на Марица на юг от Одрин, която от 1915 г. принадлежи на България.

Браво. Тракич, ама го обясни малко по-достъпно и ясно, като за подобен въпрос:

- Турция е основен съюзник на България (или пък България на Турция - въпрос на гледна точка) през ПСВ. За да бъдем привлечени на турска страна, през 1915, тя, Турция, ни отстъпва нейна територия - това среднокафявото и тъмно кафявото на картата (тъмнокафявото и след края на ПСВ си останава наше, среднокафявото ни го вземат маляките, барабар със светлокафявото)


- след 03.03.1918 (готина дата, нали, точно 30 години след Сан Стефано и датата не е избрана случайно, на същата дата е и сръбско-българския договор от 1886, когато ги бием кат маче у плет, но ни забраняват териториални придобивки), т.е. след договора от Брест-Литовск, се установява кондоминиум, демек съвместно управление на северна добруджа от всички съюзници. Ние ревем, че не е честно, но реалността е, че там, в Северна Добруджа има и много турскоговорящо население.

- Турците пак скланят да е на нашето, като ние ги "компенсираме" с 1/10 от тяхната земя, която те са ни дали през 1915, а именно левият бряг (май 2 или 5 км навътре от него по спомени) на река Марица на юг от Одрин. Като отбележи - гарата на Одрин си остава в България, т.е. най-важната част от цялата територия.

Та толкова по темата за омразните турци и милите братя славяни...

[Bango]

Руските войски дебаркират точно в Солун, като преди това митарстват по моретата, като в последствие участват в контраофанзивата срещу нашата войска, след проведената от нас настъпателна Чеганската операция и превземане на Лерин. След това са с решителна роля, в изтласкването ни от Битоля и затвърждаването на сръбските сили там. След това участват в боевете при завоя на река Черна, където ги поразреждаме сериозно, преди да бъдат разформировани. Общо се водят 4 дивизии, но 2 са действащите по-сериозно. Ето тук всичко подробно е описано, с снимки, факти и детайли. Има и фотоси на оригинални небългарски книги:
http://www.sitebulgarizaedno.com/ind...4-13&Itemid=61

[Trakatrak]

Някой да каже нещо за нашите бойни другари от шести турски корпус и с кои земи трябваше да платим за тази помощ ако бяхме спечелили войната.

Военната помощ от турците си е била необходима и жалко, че малко дават, ами се юрват към Баку. Те настояват и им се дава съучастие във владеенето на Северна Добруджа в кондоминиума над нея според Букурещкия мирен договор от 7май 1918 г. Четири месеца по-късно те се отказват от Северна Добруджа в замяна на тясната ивица по левия бряг на Марица на юг от Одрин, която от 1915 г. принадлежи на България.

[Nikoj]

Някой да каже нещо за нашите бойни другари от шести турски корпус и с кои земи трябваше да платим за тази помощ ако бяхме спечелили войната.

[Trakatrak]

По стъпките на Екатерина Велика. Нали тя успява да изкара ума на комшиите по тази начин?

Тогава минават само през морета. И мисля че от Балтика идват. Все пак 1916 си е било опасно да бродиш много по Атлантика. Подводниците дебнат.

[tnm]

Идват от Франция защото Антантата държи до известна степен водния път от Архангелск и Мурманск до Кале и Брест във Франция. Не знам къде точно са били стоварени руснаците. Докато през Проливите и Суец няма как да минат към Солун.

По стъпките на Екатерина Велика. Нали тя успява да изкара ума на комшиите по тази начин?

[Trakatrak]

Тцъ! Начев носи на пиене и ядене. Ти ще си избрания

П.П. Тези разговори са за Кръчмата. Дано Модито е благосклонно към назе.

Начев, верно ли ставаш за такъв многотомен историк? Държиш ли на дълги исторически тиради на препълнени маси. Ти да записваш историята, а другите да ядат и пият.

[majnata]

Няма проблем, ето и за участието на руски войски на Македонския боен театър
"Есенното сражение на Македонския боенъ театъръ - 1916 год. XI-а германо-българска армия въ борбата съ френско-руската и сръбскитъ армии". София 1948 г.
2 руски дивизии, ако не ме лъже паметта, като участват при Битоля и при Черна - над 2000 убити, пак по спомени

Тутраканската епопея ми е на сърцето .