Добре е че в днешното недостойно време има хора като Милом да напомнят, че е имало и достойни българи, и то не съвсем отдавна. Изкривената ни политика загърби и забрави и други военни наши герои - спомнете си за генералите, които направиха Кресненския чувал на гръцката армия, за Дойранската епопея, за полковник Каварналиев, и много много други. Те все още чакат признание от нас, а ние сме затънали в скандали за кражби на европари, в мизерия и безнадежност, оставили сме се да ни яхат агите от ДПС и червените продажници.. Къде го тоз народ куражлия с неговите военни победи, защо сега нямаме смелост да изринем тази турско-червена гадост, ако ще с бой с жълтите павета по охранените им мутри?
-
-
Историята на един откраднат паметник
Автор: Димитър Събев
През 1931 г. български генерал отива на „обмяна на опит" в Стокхолм, където се среща с инспектора на шведската конница. Българският генерал, Т. Марков, запитва домакина си за направените промени и подобрения в подготовката и тактиката на конницата. „Да! Всичко е променено и всичко е подобрено у нас по бойния опит на българската конница в Добруджа" - отвръща шведът.
Цяла Европа е отдавала чест на българския генерал Иван Колев, прочул се с ненадейното превземане на Добруджа и с бляскави победи над обединените руски, румънски и сърбо - хърватски войски. Само че победата на генерала над руснаците там, където те едва ли не са се считали за най-силни - над частите на донските казаци - е причина за забвението, умишлено навлечено на личността и делата на героичния българин от своите.
Генерал Иван Колев е роден в Бесарабия. Участва в Сръбско - българската война през 1885 г. като доброволец, а след завършване на Военното училище в София през 1887 е произведен в чин подпоручик. Завършва военна академия в Италия през 1894 г. През Балканските войни получава тилови назначения, но по време на Първата световна война се прославя като полеви военоначалник.
След като Румъния влиза във Войната в края на август 1916 г., Първа конна дивизия под ръководството на генерал Колев последователно разгромява при Добрич румънските и руските части, превъзхождащи българските по численост поне два пъти. „Още миг и Добрич ще бъде в ръцете на врага ... И в този момент виждат цялата конница на Колева да връхлита върху им с онзи устрем и победен вик, които бяха станали плашило за руси и румъни ... Рев на ужас. Всичко обезумяло от ужас повръща назад в панически бяг ... Добрич бе спасен ..." - пише съвременник.
След многбройни победи и хиляда изминати километра из степите на Добруджа, в началото на януари 1917 г. българската Първа конна дивизия превзема град Тулча на Дунава. Цяла Добруджа е освободена. Преди това, на 23 октомври 1916 г. северно от Кюстенджа чрез изкусна маневра е обкръжена и пленена цялата руска 265-а Оренбургска дружина, заедно с командира и бойното знаме. На 3 януари пък спешената наша конна дивизия преодолява телените заграждения и превзема на нож силно укрепената Мачинска позиция.
Победа, но не на всяка цена. Генерал Колев е поставял на първо място живота на кавалеристите и конете си, като за четирите месеца напрегнати бойни действия нашата 1-ва дивизия дава само 189 убити и 965 ранени, далеч по-малко от загубите на противника и от българските загуби на другите фронтове. През цялото време генералът понася изпитанията наравно с обикновените войници.
Свързаната с непосилното напрежение преумора води до смъртта на генерала. В края на май 1917 г. той е изпратен на лечение във Виена. „За особени заслуги през войната в Добруджа" на 28 юли 1917 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-лейтинант и е награден с орден „За храброст". На следващият ден Иван Колев почива.
Тленните му останки са пренесени в родината с такава почит, че виенчани казвали: „От шестедест години не помним такова погребение". Българският генерал е бил действително знакова фигура в Европа за времето си: по време на войната, по свое желание Мекленбургският херцог е прекарал време в Добруджа в щаба на ген. Колев за да се учи от него на кавалерийско изкуство.
Победата на българската конница е още по-значима, тъй като появата на картечния огън, танковете и бойните самолети са карали военните специалисти да твърдят, че „в новите условия" конницата не е повече пригодна за военни действия. На широките полета на Добруджа светкавичните изненадващи действия на ген. Колев доказват противното.
По-възрастните българи знаят, че повече от 40 години „столицата на Добруджа", град Добрич, носеше името Толбухин. Кой е този Толбухин също знаехме - руски маршал от времето на Втората световна война. Личните ми наблюдения обаче показват, че много малко са руснаците, изобщо чували за въпросния военоначалник. България обаче му посвети един превзет от него град - както впрочем и най-високият връх на Балканския полуостров Мусала и древна Варна бяха посветени на приятеля на българския народ генералисимус Сталин. Но това е друга тема.
Тук искам да заявя как един славен български войн, на когото Иван Вазов е посветил стихотворението „Добруджанската конница", генерал не по наследство и конюнктура, а по войнска доблест, вече повече от 90 години след достойната си смърт е лишен от своя паметник. Още месец след смъртта на генерала, през септември 1917 г. се създава фонд за „волни пожертвования" за построяване на паметник на Иван Колев в центъра на София. Скулптори (включително и италианецът Арнолдо Цоки, автор на паметника на Цар Освободител) са подготвили и проект за паметника, представляващ генерала на кон .
През 1942 г. са събрани от дарения 1 842 000 лева, но до приемане на проект, определяне на място и издигане на паметник в София така и не се стига. Посочва се, че във военно време бронзът е бил оскъден. След възвръщането на Южна Добруджа към България през 1940 г. идеята за издигане на паметник на ген. Колев се възражда в Добрич, от възстановените структури на запасното войноство.
Предполагало се е, че 2-3 млн. лева по него време са достатъчни за осъществяването и на най-смелия проект. В края на 1943 г. събраните средства общо в София и Добрич са 2192 хил.лв., тоест много близо до достатъчното. Следва решението на вътрешния министър Антон Югов от 1.XII.1944 г. имуществото на Съюза на запасните офицери като фашизирана структура да премине в собственост на „държавата".
Според Иво Антонов, главен експерт Военни паметници към МО, тези пари са разпределени за „други нужди" - за паметници на Червената армия и партизани.
Тоталитарният наратив за онези героични събития бе: през Първата война сме стигнали до Тулча, но българите и руснаците на Добруджанския фронт са хвърляли пушките и братски са се прегръщали, като не са искали да воюват и са осуетявали намеренията на кръвожданите си командири. Това не отговаря на истината. Генерал Колев е казвал: „Заклех се да обичам и милея за своето Отечество ... Моето отечество е България".
Преди битката за Добрич той се обръща към войниците с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"
Народният поет Иван Вазов е писал „На руските войни" през 1916 г.: „О руси, о братя славянски, защо сте вий тука? Защо сте дошли на полята балкански немили, неканени гости?" Тъй като очевидно поддръжниците на СССР са нямали възможност да забранят цялата личност на дядо Вазов след септември 1944 г., те чисто и просто са скрили тези стихове от обществеността, натрапвайки на хората мита за прегръщащите се на бойното поле славянски братя.
Но каква щеше да е съдбата на самия герой, генерал Колев, ако бе доживял до 9 септември 1944 г.? Дали не същата като на кап. Георги Радков, който дава решителен отпор на руския отряд, подложил Балчик на обстрел през декември 1916 г., убит от Народен съд през 1945 г.? Каква ли - в прослава на ген. Колев са били именувани училища, села, читалища, улици, площади - след 9 септември имената на училища и улици са сменени, а написаното за него се потулва.Някому може би няма да се харесат фразите „освобождаване на Добруджа и обединение на България". Несъгласните ще изтъкнат, че чрез обръщане към миналото се раздухват отдавна угаснали конфликти между европейски съседни държави. Но аз помня разказите на баба ми, която се връщаше в спомените си в началото на 1920те. Тогава в училищата на окупирана от румънците Добружда е имало строга забрана да се говори на български език. Ако заговориш първи път, те бият с пръчки през пръстите до посиняване. Ако се направиш втори път на българин - на колене върху натрошени орехови черупки. При трето провинение викат родителите в Сигуранцата ...
Най-страшното: след 1945 г. съветска пропаганда със сигурност е имало, но основна вина да бъде забравен подвигът на генерал Колев имат родните „патриоти". И днес - постоянно се случва същото: нашите политици угодничат (и съответно вдигат паметници в прослава) на тези, които според тях държат кокала. Някои обичат страната, която определя дневния ред, по-силно, отколкото родината си. Но силите и световният ред се променят постоянно и понякога може да се окаже, че угодничим пред някоя бивша световна сила, която вече няма кокалче да ни даде.
Жертвоготовни, талантливи и решителни хора като генерал Колев не се появяват често в страната България. Неговите победи и родлюбие още чакат да бъдат - не признати, а осъзнати.
През 2007 г. е формирано сдружение с нестопанска цел „Изграждане в Добрич на паметник на генерал Иван Колев и загиналите за освобождението на Добруджа през 1916 г." Банковата сметка за набиране на средства можете да научите от представители на сдружението с адрес 9300 Добрич, ул. България 12, тел. 058 601206 e-mail r_koleva@dobrich.bg.
За написването на статията е използвана издадената от Сдружението брошура "Паметникът на генерал Иван Колев - неизпълненият дълг на поколенията", както и материали от Интернет.http://milom.blog.bg/Коментар
-
Грухчо,
Много си забавен,
Изстъпления простотии и зверства са осъществявали всички балкански държави ... само дето в учебниците собствените извращения винаги се пропускат ... или поне врага винаги той е започнал пръв ... ние само отговаряме ...
Нямам намерение да защитавам нито гърците, нито турците, нито сърбите, нито никой ...
1) По-голямата част от Гърция е била окупирана от Италия, а не от Германия, поне до 1943г. ... отново ти повтарям, че всичко което е било наливано като пари от БГ в инфраструктура е правено по изцяло меркантилни съображения - да се използват новите пристанища ...
2) По отношение на "така нареченото драмско въстание", ами то по твоята логика и твоето описание и априлското въстание е "така наречено" ... някакви глупаци отишли да се самоубиват групово и масово за да е по-красиво и с повече кръв ... турците дошли и ги премазали ...
3) Много добре знам кой град на кой колко време е бил и какво е било етническото распределение ... примерът с Пловдив съм го дал ... по други причини, които явно не можеш да схванеш ... и не твърдя, че нещо трябва да се иска от някой ...
4) Горе съм ти написал, че изстъпления са правили всички участници, няма повече или по-малко прави като започне трепането ... ако теб не са те учили за българските изстъпления ... толкова по-жалко за теб и преподавателите ти ...
5) Никога не съм я виждал сан-стефанската БГ, защото ме е нямало тогава, а и нея така и не я е проимало ... и ми е абсолютно все тая кой за какво и кого е бръснал ...
Сега отново да припомня какво съм имал предвид:
И 5 страници да изпишеш за моята неграмотност и да описваш подробно всичките врътки вихрили се в онези години има едно нещо, което е факт и това е крайният резултат, който пък е трагичен ...
А кой колко е неграмотен и неподготвен, и какви дипломатически усилия са полагани, е съвсем друг въпрос ...
И този краен резултат е пряко следствие от провежданата тогава политика от страна на БГ с основен участник Борис 3, който на практика не е оставил и минимален шанс на БГ да се измъкне суха от кашата ...
Та малко се получава така ... много добре тичахме, ама се пребихме и си счупихме главата преди финала, после 50г. - кома, после 50г. рехабилитация ...
8)
П.П. Горното го пиша със съжаление като потърпевш, а не с радост както явно си мислите ...
Ама нямам сили да се самозаблуждавам ... как ние сме най-готините, ама всички ни прецакват ...Ами границите се определят от силните на деня/месеца/годината/декадата/века ...
И тях изобщо не ги интересуват етносите и езиците ...
8)Продължавайте да философствате, слава богу, хора като вас нямат политическа власт, че иначе като гледам какво стана със сърбите и на нас можеше да ни се реве в момента ...А Борис 3 може и да е бил обичан, но това не променя факта, че той е вкарал държавата в окончателната и последната Катастрофа от гледна точка на териториалните и претенции и бъдещето й за следващите 100г. ...
А ако наистина си професионален историк Грухчо ... жалко за българската историческа наука, която продължава да изповядва/проповядва догми ...
8)Коментар
-
Неуважаеми Афтъре,Първоначално изпратено от AfterDark
хубаво е да оборваш до дупка, но още по-хубаво е когато го правиш да имаш ясни и точни доводи. Сега понеже съм добър българин, историк и колега-форумец, ще ти посоча всичките глупости и ще ти позадам няколко въпросчета:
1. Бай Афтъре, немците действително владеят по-голяма част от това, което сега е в пределите на Гърция, от България и тъй като ти много обичаш Викито ето ти една снимка точно от там - http://en.wikipedia.org/wiki/Image:T..._of_Greece.png
Image:Triple Occupation of Greece.png - Wikipedia, the free encyclopedia
та там може нагледно да видиш неверността на твърдението си
2. Т.нар. Драмско въстание е вдигането на едни шумкари в Гръчко (нали знаеш, че там има по-диви комунисти и от БГ-то), та дигнали се едни 200-300 човека диви селяндури от Драмско и се окопали около селата си - минала българската авиация, метнала 2-3 тона бомби, запалили се 3 села и айде гръчките педери ми говорят за десетки хиляди убити - ми че то в Драма не е имало толкова народ, бе. Ама нали е трябвало да се искат компенсации след войната, пък Германия далеко, а в Италия са братята хамериканци, та кой да ги даде - българо-татарите и к'ъв е повода - ми избили цяла Драмска околия - това маляките са царе от нищо пари да цоцат, само еврейците са по-добри от тях, то всъщност това е и основната причина да не скърбят особено за депортирането им. Е, след войната е голям рев за техните близки приятели еврейците, но питам аз, що не се дигнаха да ги защитят тогава, а?
3. Всъщност Пловдив (поне в последните 1300 години) по-дълго време е бил по-дълго време турски отколкото Византийски (нали правиш разлика между древна Елада, Източна Римска Империя /Византия/ и днешна Гърция). Да ти задам контра въпрос - Белград, както и Косово са били по-дълго време български отколкото сръбски, значи ли това, че сега трябва да си ги поискаме от сърболята? Да не се отклонявам от темата - маляки е имало само в района на Мелник, Станимака, а не Пловдив, както ти неуместно отбелязваш и част от черноморските градчета - пренебрежимо малко, на фона на българите в Беломорска Тракия и Македония.
4. За човеколюбието и добротата на маляките ще ти дам само 3 примера (мога да ти дам и 300, ако ти ми извадиш поне наполовина в обратната посока):
- знаеш ли зашо се казва "македонска кървава сватба" - предполагам, че не знаеш, та ще ти кажа - има едно село Загоричане се казва (не зная какво е маляшкото му име), намира се до Лерин (Флорина както му викат маляките) и Костур (или педерастичното Кастория, ако ти е по-удобно), та там гръцките андарти (нали знаеш какво е андарти) съвсем случайно посещават една българска сватба (селото е 100% българско) и тъй като сватбарите не пожелали да се пишат гърци, ги избили всичките - над 100 човека (мъже, жени, деца и старци) - невъоръжени, прости селски сватбари, не предизвикали никого с нищо!!!
- чувал ли си за Кукуш (или гейското Килкис) - цветущ изцяло български град (всъщност такива са всички градове в 1912 в сегашните предели на гръцка Македония), изпепелен и сравнен със земята от редовната, забележи редовната, гръцка армия и то след като българската войска се изтегля изцяло от града и в него не остава дори и един български войник. Защо, ами защото са българин и трябва дас е следва доктрината - българин да не остане
- и последен пример - пускам ти един официален гръцки военен плакат, раздаван свободно на населението за повдигането на духа - http://www.kroraina.com/knigi/karnegi/glava2_3.html
Глава 2. - 3. Плаката се казва Булгарофагос - Българоядецът, а докладът, който пускам към него е на международната Карнегиева анкета (най-безпристрастния съдник на зверствата от онези години) - попрочети малко Афтъре и се вгледай в плаката, той за сетен път ще те убеди, че сегашните гръцки маляки, нямат нищо общо високообразованите елини, нешо което и Байрон се е убедил сам, когато тръгвайки да освобождава Гърция през 19 век, бива позорно обран и съблечен до голо от същите тези "елини". Всъщност, извинявай, имат нещо общо - и едните, и другите са издигали педерастията в култ
5. И последно, Афтъре - явно никога не си виждал карта на Санстефанска България, защото ако беше видял такава щеше да знаеш, че анклавите около Солун са турски, а гръчките педери никой не ги е бръснал за слива именно в този договор.
Лека и умната Афтъре и чети преди да пишеш - това не са панелките, дето всеки втори селяндур е дилър или мениджър, тук трябва да попрочетеш преди да се засилиш да викаш на мегдана, защото за твое съжаление това е форум и колкото и да се пънеш само с викане не става - трябват и аргументи.Never argue with idiots, they will bring you down to their level and then beat you with experienceКоментар
-
И 5 страници да изпишеш за моята неграмотност и да описваш подробно всичките врътки вихрили се в онези години има едно нещо, което е факт и това е крайният резултат, който пък е трагичен ...
А кой колко е неграмотен и неподготвен, и какви дипломатически усилия са полагани, е съвсем друг въпрос ...
И този краен резултат е пряко следствие от провежданата тогава политика от страна на БГ с основен участник Борис 3, който на практика не е оставил и минимален шанс на БГ да се измъкне суха от кашата ...
Та малко се получава така ... много добре тичахме, ама се пребихме и си счупихме главата преди финала, после 50г. - кома, после 50г. рехабилитация ...
8)
П.П. Горното го пиша със съжаление като потърпевш, а не с радост както явно си мислите ...
Ама нямам сили да се самозаблуждавам ... как ние сме най-готините, ама всички ни прецакват ...Коментар
-
Афтър преди да се изказваш по някои неща първо вземи се поограмоти,това първо
второ- не измествай дискусията в друга плоскост(националистическа) ,когато не си уверен.
Сега по темата:Първо да подчертая че не съм фен на кобургите.
За да оценим ролята на Борис и правителството на Филов и преди него на Кьосиванов трябва да сме наясно със ситуацията в Европа 37-40год.А тя се мени много динамично довчерашни врагове стават съюзници и обратно.Трябва ли да се припомняме дипломатическия ход с трите делегации ,в Англия с Малинов ,в Русия със Златарски и в Германия с Филов .Тук джей и питагор са го казали простичко и разбрано ,няма нужда да се повтарят нещата.Просто при Добруджа успяваме за пръв и последен път да се проявим като дипломати и да се възползваме от ситуацията, тук само ще допълня джей ,че гаранти на крайовската спогодба са и страните от западната антанта.
А за влизането ни в оста какво трябваше да се направи -като сърбите??!! където след акция на британските спецслужби проанглийските военни кръгове извършиха преврат и предизвикаха окупация
(междувпрочем и тук е правен опит за такъв преврат от д. велчев и звенарите умело "ръководени " от английските служби),Или както ни призоваваше от Москва Димитров 41.год да изкараме току що възстановената си армия на границата и да видим как и за колко време ще ни прегазят немските дивизии ??!!
Още един любопитен факт -и след 22 юни 1941 ние запазваме дипломатически отношения със СССР -чрез нашия дипломатически представител в Москва Сталин прави постъпки за преустановяване на военните действия пред Германия.За съветската окупация и процентите на влияние в Ялта няма какво да говорим-България като хинтерланд на проливите винаги е присъствала трайно в зоната на руските интереси (още повече ,че Рузвелт стремейки се да привлече като съюзник Сталин в тихоокеанската война буквално оставя цяла източна европа в ръцете му-Чърчил е оставен сам да се оправя).
Междувпрочем срока на Крайовската спогодба изтече още по време
на социализъма.Коментар
-
Ами границите се определят от силните на деня/месеца/годината/декадата/века ...
И тях изобщо не ги интересуват етносите и езиците ...
8)Коментар
-
Каква страна бе Югославия? Вярно не бе членка на Варшавкия договор, но не бяха и Китай, Северна Корея, Куба ....Първоначално изпратено от AfterDarkhttp://investments.dir.bg Глупавият проумява само онова, което вече е станало! - ОмирКоментар
-
Иронията ти е неуместна. И от позицията, от която я употребяваш само ще настроиш четящите срещу теб.
Никъде не съм казал, по какъв принцип се определят границите. С картата съм илюстрирал лакомията и антибългаризма на гръцката държава. Но победителите във войните винаги са били арогантни.
Не държа да се впускам в пререкания по исторически въпроси. Смятам че проектът Обединена Европа е единственото решение на проблемите от миналото. Но и не смятам да си мълча, ако възникне спор и се отправят исторически обвинения.Коментар
-
Разбира се, че логиката ти е непоклатима ...
Те границите се определят по езиков и етнически принцип ...
8)Коментар
-
Чул съм бе, драги, просто ми е смешен евфемизмът с който следварително е наречено голямото насилствено прогонване на милиони хора.Коментар
-
Не приемам гледната ти точка за обективна. Борис III е върнал български територии, не е загубил. Това е очевидната истина. Алтернативата на неприсъединяването към оста е била германска окупация и огромни жертви (напомням ти - 1 600 000 жертви в Югославия, въпреки че не германците са отговорни за повечето) и разбира се никаква Южна Добруджа.
Нямам териториални претенции и логиката ми е непоклатима. По времето на заемането на Беломорието и Македония от Гърция, там е преобладавало българското население. Виж картата от предишния ми пост. Така че за каква логика говорим?Коментар
-
Питагоре,
Явно не си чувал за това ...
http://en.wikipedia.org/wiki/Populat...ece_and_Turkey
Това е една от най-големите размяни на население в света ...
Изобщо не съм имал предвид опожаряването на Смирна, а крайният резултат ...
И айде да не се изпитваме за Ялта ...
П.П. Точните цифри за българи/гърци не ги знам ... но според мен са изселени повече българи от Гърция отколкото гърци от БГ ... това не пречи да имам приятел, на който баба му и дядо му са бягали от БГ ... и не намалява и тяхната човешка драма ...
Тя и цифрата 1млн. турци е спорна ... обикновено се пише за по-малко ... но така или иначе страшно много хора са били прогонвани от домовете си ...
8)Коментар
-
Впрочем интересна трактовка на опожаряването на Смирна даде... Голяма размяна...
А за Ялтенските договорки си замълча.
Още едно впрочем, знаеш ли колко българи са изселени от Гърция и колко гърци от България?
Коментар
-
Pitagore,Първоначално изпратено от Pitagor
АнтиСъседска политика е провеждана в Европа от всяка една държава спрямо някоя друга от съседните и държави в определен период от време и продължава да се провежда и в момента и то точно от Гърция ...
И ако ме питаш мен, никой няма право да трепе хора ...
Но да смяташ, че само БГ винаги е била права, а после винаги е била най-потърпевша е несериозно ... но напълно отговаря на манталитета на средностатистическия българин ...
Опитах се да обърна внимание върху някои неща, които съм сигурен, че не ги пише в учебниците, по които децата учат в училище ...
А Борис 3 може и да е бил обичан, но това не променя факта, че той е вкарал държавата в окончателната и последната Катастрофа от гледна точка на териториалните и претенции и бъдещето й за следващите 100г. ...
Най-лесно е обаче да кажеш ... а те другите са виновни ... винаги другите ... някъде надалеч ... големите ... винаги те са виновни за всичко ...
За мен проблемът е в едностранчивия поглед върху нещата ...
Ето чети го Грухчо ... били построени пътища ... а това, че тези пътища са били строени от изцяло меркантилни съображения за да се използват максимално бързо новите пристанища се пропуска ... явно тези пътища са строени от алтруизъм ...
По отношение на вашата логика за териториалните претенции ... а ми по тази логика Гърция и Италия могат да имат претенции към цялото Средиземноморие ... а Испания, Португалия и Англия към Северна и Южна Америка ...
8)Коментар
Коментар